НОХД № 194/11г.

МОТИВИ :

Подсъдимият Д.Г. *** е обвинен в това, че през нощта на 11/12.04.2000г. в с.Якимово, обл.Монтана, при условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот и след предварителен сговор с лицата О.П.И. и Е.П.М.,*** и Й. П. П. – б.ж. на ***** чрез използване на МПС – лек автомобил, марка ***, с рег.№ **** отнел от владението на ЕТ ”И.К.”***, с управител И.М.К. *** движими вещи : 1бр. еднокасетъчен касетофон, марка “ЖВЦ”, 4кг шпек-салам и цигари, както следва : 65бр.кутии цигари, марка “Виктори-синьо”, 14бр. кутии, марка “Виктори бяло”, 10бр. кутии цигари, марка “Виктори суперлайт”, 180бр. кутии цигари, марка “Средец червен”, 42бр. кутии цигари, марка”Средец бял”, 10бр. кутии цигари, марка “Трезор червен”, 36бр. пакета цигари, марка “Мелник”, 40бр. пакета цигари марки “Шипка” и 40бр.цигари, марка “Арда”, всичко на обща стойност 337,24лв, негова собственост, без съгласието му и с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.3, 4, пр.1-во и т.5 във вр. с чл.194, ал.1 от НК.

Подсъдимият О.П.И. *** е обвинен в това, че през нощта на 11/12.04.2000г. в с.Якимово, обл.Монтана, при условията на повторност, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот и след предварителен сговор с лицата Д.Г. ***, Е.П.М. *** и Й. П. П.– б.ж. на **** чрез използване на МПС – лек автомобил, марка ***, с рег.№ *** отнел от владението на ЕТ ”И.К.”***, с управител И.М.К. *** движими вещи : 1бр. еднокасетъчен касетофон, марка “ЖВЦ”, 4кг шпек-салам и цигари, както следва : 65бр.кутии цигари, марка “Виктори-синьо”, 14бр. кутии, марка “Виктори бяло”, 10бр. кутии цигари, марка “Виктори суперлайт”, 180бр. кутии цигари, марка “Средец червен”, 42бр. кутии цигари, марка”Средец бял”, 10бр. кутии цигари, марка “Трезор червен”, 36бр. пакета цигари, марка “Мелник”, 40бр. пакета цигари марки “Шипка” и 40бр.цигари, марка “Арда”, всичко на обща стойност 337,24лв, негова собственост, без съгласието му и с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.195, ал.1, т.3, 4, пр.1-во, т.5 и т.7 във вр. с чл.194, ал.1 от НК.

Подсъдимата Е.П.М. *** е обвинена в това, че през нощта на 11/12.04.2000г. в с.Якимово, обл.Монтана, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот и след предварителен сговор с лицата Д.Г. ***, О.П.И. *** и Й. П. П. – б.ж. на **** чрез използване на МПС – лек автомобил, марка ***, с рег.№ **** отнел от владението на ЕТ ”И.К.”***, с управител И.М.К. *** движими вещи : 1бр. еднокасетъчен касетофон, марка “ЖВЦ”, 4кг шпек-салам и цигари, както следва : 65бр.кутии цигари, марка “Виктори-синьо”, 14бр. кутии, марка “Виктори бяло”, 10бр. кутии цигари, марка “Виктори суперлайт”, 180бр. кутии цигари, марка “Средец червен”, 42бр. кутии цигари, марка”Средец бял”, 10бр. кутии цигари, марка “Трезор червен”, 36бр. пакета цигари, марка “Мелник”, 40бр. пакета цигари марки “Шипка” и 40бр.цигари, марка “Арда”, всичко на обща стойност 337,24лв, негова собственост, без съгласието му и с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.195, ал.1, т.3, 4, пр.1-во и т.5 във вр. с чл.194, ал.1 от НК.

Представителят на ЛРП в с.з. поддържа повдигнатото обвинение, което намира за доказано по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства. Предлага на съда да признае и тримата подсъдими за виновни по повдигнатите им обвинения, като им наложи наказания “лишаване от свобода”, като размера на същото за подс.Д. да бъде определен към минимума предвиден в закона за това престъпления, а по отношение на останалите двама подсъдими бъде приложена разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК и размера на наказанията им да бъде под предвиденият минимум. И тримата подсъдими следва да изтърпят ефективно наложените им наказания “лишаване от свобода”. Предлага на съда да приложи разпоредбите на чл.25 и чл.23 от НК и при възможност да кумулира наложените на всеки един от подсъдимите наказания с други предходни такива, ако са налице условията за това, а по отношение на подс.И. да приведе в изпълнение “условното му наказание” по предходно осъждане.

Подсъдимите О.И. и Е. М. се явяват лично и с договорни защитници адв.Н.А. от МАК и адв.К.Г. от МАК. И двамата подсъдими не се признават за виновни по повдигнатото им обвинение, като се възползват от правото си да не дават обяснение по делото. Техните защитници пледират съдът да постанови оправдателна присъда, с която признае подзащитните им за невиновни в извършване на престъплението за което са предадени на съд и да ги оправдае, тъй като в хода на ДП и на съдебното следствие не са събрани каквито и да е било доказателства за участието на подс.И. и М. в извършване на престъплението за което са предадени на съд.

Подсъдимият Д.Д. се явява лично и признава вината си за това, че е имал намерение да извърши престъплението за което е обвинен, като твърди впоследствие, че сам по собствени подбуди се е отказал да довърши кражбата, тъй като се е изплашил. Твърди, че останалите двама подсъдими не са знаели, и не са участвали в извършване на това престъпление. Въпросната кражба е извършена от четвърто лице - починалия към настоящият момент Й. П. П. – б.ж. на *****.

При условията на задължителната адвокатска защита /противоречиви интереси с останалите двама подсъдими и обстоятелството, че към момента на разглеждане на делото подсъдимият се намира в Затвора гр.Враца където изтърпява наказание “Лишаване от свобода” по влязла в сила присъда/ на подс.Д. бе назначен определеният от АС гр.Монтана адв.С.П. от МАК, който пледира съда да вземе предвид разпоредбата на чл.18, ал.3, б.”а” от НК, и да не наложи наказание на неговият подзащитен, тъй като самоволният отказ от довършване на започнатото от дееца престъпление е ненаказуем.

Доказателствата по делото са писмени и гласни. Изслушано е и заключението на вещото лице изготвило назначената по делото Съдебно-оценителна експертиза О. С.

Съдът, след като се запозна със събраните по доказателства поотделно, както и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното :

Подсъдимият Д. и лицето Й. П. били добри познати, тъй като и двамата живеели в гр.София. През 2000г. решили да посетят гр.Монтана, тъй като сестрата на Й. била омъжена там, а подс.Д. използвал случая, за да се види с майка си. Пристигайки в гр.Монтана двамата се разделили на Автогарата.

Д. познавал подс.М. чрез майка си, тъй като двете били приятелки, и решил да отиде и да се срещне с нея. Срещнал се с нея и тя го поканила на гости в квартирата, в която живеела. При срещата им с подс.М. бил и подс.О.И., тогава Д. се запознал с последния. Същата вечер при тях пристигнал и П., който извикал подс.Д. да излезе навън, където насаме му споделил, че е научил за села, намиращи се в района на гр.Монтана, в които има магазини, от които могат да извършат кражба на стоки. Д. се съгласил на отправеното му предложение. Тъй като им трябвал автомобил, с който да се придвижат до посочените от П. населени места, подс.Д. помолил подс.М. да им услужи с ползвания от нея лек автомобил, марка *****, с рег.№ **** бял на цвят. Тъй като последната не се съгласила да му предостави въпросният автомобил, тя му казала, че ще намери шофьор, който да ги закара там където искат, при което извикала подс.И.. Той пристигнал в квартирата на М. по-късно същата вечер. Й. и Д. казали на останалите двама, че имат работа в тези села, като не им обяснили в детайли каква е тя, както и че е свързана с планирани от тях кражба от магазини, намиращи се в тези населени места.

Първо пристигнали в с.Дългоделци, обл.Монтана, като П. показвал на подс.И. пътя по-който трябвало да се придвижат. Стигайки до центъра на селото първите двама слезли, като казали на останалите да ги изчакат в автомобила, тъй като имат работа. Тогава Й. и Д. извършили кражба на движими вещи от хранителен магазин, собственост на Кооперация “Свобода-90” с.Дългоделци, обл.Монтана, за което престъпление е образувано и приключило друго наказателно производство, това по НОХД № 393/09г. по описа на ЛРС. Досъдебното производство по това производство е образувано срещу четирите лица Д.Д., Й. П., Е.М. и О.И., като обвинителен акт е внесен само срещу подс.Д.. С Постановление за частично прекратяване ЛРП е прекратила воденото наказателно производство срещу М. и И., поради недоказаност на обвинението, а срещу П., поради настъпила смърт на дееца -02.02.2004г. издаден Акт за смърт № 223/18.02.2004г. С Определение по чл.384 във вр. с чл.382, ал.7 от НПК съдът е одобрил постигнато Споразумение за решаване на наказателното производство между ЛРП и защитника на подс.Д., с което последният се е признал за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.3 и 5 във вр. с чл.194, ал.1 от НК – за извършена кражба на движими вещи от хранителен магазин в с.Дългоделци, обл.Монтана, като му е определено наказание от “Една година лишаване от свобода”, при строг режим на изтърпяване.

След като излезли от с.Дългоделци, обл.Монтана четиримата се отправили към с.Якимово, обл.Монтана. Автомобилът се управлявал от подс.И., до него на мястото отпред до шофьора седяла подс.М., а подс.Д. и П. се возили на задната седалка. Пристигайки в селото отново Д. и П. слезли от колата, като казали на останалите двама, че имат работа, след което се отправили към магазина, собственост на ЕТ”И.К.”***, който се намирал на ул.”Славянска” № 54, на разклона за гр.Вълчедръм и гр.Монтана. Д. останал да пази в близост до магазина, на около 10м, а П. се приближил до него, като в себе си носел малка чантичка с инструменти. Междувременно подс.Д. забелязал, че от прозореца на отсрещната къща ги наблюдава човек, това бил св.С.Д., изплашил се, притичал до П. и след като му съобщил, че някой ги наблюдава двамата побягнали. По пътя П. решил да се върне и да довърши кражбата, като му казал, че той ще дойде след около 15 минути. Подс.Д. стигнал до колата и се качил, като тримата зачакали П. След като изминало посоченото от него време и П. не се появил, тримата тръгнали да го търсят. Минавайки с колата през селото били спрени за проверка от св.Л.Г., който бил уведомен от св.К. за видяното от св.С.Д. и че това може да са евентуалните извършители на кражбата от магазина му.

Въпросната вечер св.С.Д. се намирал в дома си, излязъл до тоалетна, и прибирайки се обратно чул шум от към магазина. Прибрал се в къщи и се обадил по телефона на собственика на магазина – св.И.К., като разговарял с неговата съпруга – св.А.К. и докато и съобщавал, че в момента им разбиват магазина, тъй като забелязал две лица пред него, тези две лица, тичайки минали покрай неговия дом и тръгнали в посока с.Комощица, обл.Монтана.

Св.К. заедно със съпругата си св.А.К. се отправили към магазина с личният си автомобил, като пристигнали след близо 15 минути. Доближавайки го намалили скоростта на автомобила, забелязали, че халките на катинара са срязани, но не спрели, тъй като видели, че св.Д. ги чака пред дома си. Тогава той им казал, че бил забелязал спряна кола, марка ****, която обикаляла района пред магазина, и след като двамата човека които забелязал пред магазина притичали покрай дома му, колата тръгнала в посока с.Комощица, обл.Монтана.

Сем.К. се обадили по телефона на св.Л.Г. – полицейски служител в ПУ с.Якимово, обл.Монтана и му казали, че магазинът им е разбит, след което минали покрай дома му, и той се присъединил към тях, тримата продължили в посока към с.Дългоделци, обл.Монтана. В непосредствена близост до табелката, указваща началото и края на населеното място забелязали лек автомобил, марка ****, бял на цвят, в който имало три лица, двама мъже и една жена. Единият от мъжете седял на мястото на шофьора, а другият отзад, а жената седяла отпред на мястото до шофьора. Попитал тримата какво правят тук и те му казали, че си почиват. Тогава св.Г. поискал да направи проверка на автомобила, но не установил превозван в него товар. Трите лица – подс.И., подс.М. и подс.Д. *** за изясняване на случая.

Впоследствие след като минал известен период от време подс.Д. се срещнал с П., който му споделил, че тогава се бил върнал в магазина и бил извършил кражба на цигари и хранителни продукти, които впоследствие продал на трети лица и му предложил да му даде част от получените пари от тяхната продажба. Разказал му, че се прибрал от мястото където бил извършил кражбата през полето и посетил свой познат в гр.Вълчедръм.

Известно време след извършената кражба, през м.май 2000г. лицето Д.Д., разпитван в качеството му на свидетел на досъдебното производство и заличен от списъка на свидетелите, тъй като се намира извън пределите на РБ на неустановен адрес при обработка на земеделска земя, намираща се северно от с.Якимово, обл.Монтана по пътя за с.Комощица, обл.Монтана намерил в нивата еднокасетъчен касетофон, сив на цвят, като до него имало и захранващ кабел. Тъй като бил посещавал магазина на сем.К. и знаел за извършената кражба от него, разпознал въпросният касетофон, и им го върнал.

Горното се установява от фактическа страна от събраните по делото писмени доказателства – Протокол за оглед на местопроизшествие и албум с фотоснимки, показанията на разпитаните в с.з. свидетели – И.К., А.К., Л.Г., както и приобщените по реда на чл.281, ал.4 във вр. с ал.1, т.1 от НПК показания на св.С.Д. дадени по време на разпита му на досъдебното производство, които показания самият свидетел в с.з. заяви, че поддържа, тъй като са дадени от него във време, по-близо до датата на която е извършена кражбата. Съдът не кредитира показанията на св.С.Д. дадени по време на разпита му в хода на съдебното следствие, тъй като Д. след запознаване с депозираните от него в хода на досъдебното производство показания заяви, че поддържа същите си, а не тези които дава пред съда. Разликата в показанията си свидетелят обясни с изминалият прекалено дълъг период от време, като обясни, че е възможно да е забравил някой от нещата, които са се случили въпросната нощ.

Настоящият съдебен състав дава вяра на обясненията на подс.Д., тъй като последните освен негова защитна позиция, представляват и годно доказателствено средство, последните са във връзка са с целият събран по делото доказателствен материал.

Подс.И. и М. се възползваха от правото си да не дават обяснения. Тъй като не са налице предпоставките за приложение на нормата на чл.279 от НПК, съдът няма законова възможност да приобщи към доказателственият материал дадените от двамата подсъдими обяснения в хода на съдебното производство, както и да коментира същите при постановяване на присъдата и изготвяне на настоящите мотиви.

От събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен начин може да се установи участието само и единствено на подс.Д. в извършване на престъплението за което е предаден на съд, като последното за него е приключило в стадия на опита, не е довършено, поради породилият се страх в последният да не бъде видян и разкрит, а самата кражба е извършена от починалото лице Й. П.

Съдът намира, че от обективна и субективна страна подсъдимият Д. е осъществил състава на престъпление чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.3, 4, пр.1-во и т.5 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.18, ал.1 от НК, а именно, че през нощта на 11/12.04.2000г. в с.Якимово, обл.Монтана, при условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот и след предварителен сговор с Й. П. П.–бивш жител ***, към настоящият момент покойник и чрез използване на МПС–лек автомобил, марка ****, с рег.№ *** направил опит да отнеме от владението на ЕТ”И.К.”***, с управител И.М.К. ***. движими вещи, на обща стойност 337,24лв, негова собственост, без съгласието му, с намерение противозаконно да ги присвои, който опит не довършил, поради независещи от него причини.

От субективна страна подсъдимият е извършил деянието с пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, неговите общественоопасни последици и е целял настъпването на вредоносния резултат.

В случая настоящият съдебен състав намира, че не бяха събрани достатъчни и безспорни доказателства за участието и на останалите двама подсъдими в извършване на престъплението за което са предадени на съд, поради което ги призна за невиновни и ги оправда по повдигнатото им обвинение. В хода на съдебното следствие не бяха приобщени обясненията дадени от тях при първоначалното им привличане в качеството им на обвиняеми в хода на досъдебното производство през 2000г., тъй като не са налице законовите предпоставки за това, съгл. разпоредбата на чл.279 от НПК, поради което съдът не може да ги обсъжда в мотивите си и да ги вземе в предвид при постановяване на присъдата. Сходно е и положението с дадените от М. и И. обяснения по време на воденото досъдебно производство за извършената кражба същата вечер от магазин в с.Дългоделци, обл.Монтана, което е приключило с внесен Обвинителен акт от ЛРП срещу подс.Д. и е образувано НОХД № 393/09г. по описа на ЛРС. Тези обяснения касаят друго престъпление и друго наказателно производство.

Съдът не споделя доводите на защитата на подс.Д. – адв.П., че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.18, ал.3, б.”а” за това, че при опит деецът не се наказва ако по собствени подбуди не е довършил изпълнението на престъплението, тъй като съдебната практика в тази насока е категорична – липсва “самоволност”, когато отказът на дееца да довърши изпълнението на започнатото от него деяние му е бил наложен, когато последният е бил възпрепятстван от трудности, които по обективни или субективни причини не е могъл да преодолее. Страхът, че ще бъде видян и разкрит е една от тези пречки.

При определяне на наказанието на подсъдимият съдът взе предвид вида наказание предвиден в нормата на чл.196, ал.1, т.2 от НК – “От Три до Петнадесет години лишаване от свобода”, разпоредбите на общата част на НК, касаещи материята, нормата на чл.58, б.”а” от НК, наличието на едно изключително по своя характер смегчаващо отговорността обстоятелство, свързано с изминалият дълъг период от време от извършване на престъплението до реализиране на наказателната отговорност на дееца – повече от 11 години, както и направените самопризнания, и отегчаващо такова – формиран престъпен начина на живот. С оглед индивидуализиране наказателната отговорност на извършителят съдът съобрази степента му на обществена опасност и тази на деянието, личността му, и мотивите за извършване на престъплението.

Съобразявайки всички изисквания на закона съдът определи наказанието при условията на чл.58 б.”а” във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК, тъй като в случая не само, че е налице едно изключително по своя характер смегчаващо отговорността обстоятелство, но и от друга страна възможността, която е предвидил законодателят за приложение на чл.55 от НК, поради самият факт на недовършеност на престъплението, за това определи наказанието под установеният за това престъпление минимален размер от една година, а именно “ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, на осн. чл.61, т.2 от ЗИНЗС, тъй като е налице законова пречка за приложение на института на “условното осъждане” с оглед на предходни наложени наказания “Лишаване от свобода” с ефективно изтърпяване.

Така наложеното наказание съдът намира, че е от вид и характер да постигне целите на наказанието визирани в нормата на чл.36 от НК, както по отношение на подсъдимия, като го превъзпита занапред да спазва законите в страната и установения правен ред, така и по отношение на останалите членове на обществото, като им въздейства възпитателно и предупредително.

На осн. чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от НК с постановената си присъда, съдът групира наложените на подс.Д. наказания по НОХД № 3861/05г. по описа на СГС, НОХД № 1642/07г. по описа на РС гр.Велико Търново, НОХД № 393/09г. по описа на ЛРС и наказанието, наложено му по настоящето дело, тъй като всичките са извършени от Д. в условията на реална съвкупност, преди да е бил осъден с влязла в сила присъда, за което и да е от тях.

На осн. чл.25, ал.2 от НК съдът приспадна при изпълнението на така определеното общо наказание изтърпяната част от наложените наказания “Лишаване от свобода” по делата включени в групата и времето през което е бил с МН”ЗПС” по тях.

В случая настоящият съдебен състав намира, че не са налице законовите предпоставки за увеличаване на определеното общо наказание, тъй като Чл. 24 от НК намира приложение, когато определеното общо наказание не е достатъчно за изпълнение на предвидените в НК цели на наказанието по превъзпитание на осъдения и по превенция спрямо него и останалите членове на обществото. Следва да е установена завишена степен на обществена опасност на извършителя, която да сочи, че така наложените му вече наказания няма да изиграят този предупредителен и възпитателен ефект. В конкретния случай липсват такива доказателства. Вярно е, че подсъдимият е многократно осъждан, но вида и тежестта на извършените от него престъпления все още не обуславят необходимостта от приложението на чл. 24 от НК.

На осн. чл.189, ал.1 от НПК ОСЪЖДА подсъдимият Д.Г.Д. със снета по делото самоличност да заплати по сметка на ВСС гр.София сумата от 80.00 /осемдесет/ лева, от които 35.00лв на досъдебното производство и 45.00лв на съдебното производство, както и 5.00лв държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист, а по сметка на Националното Бюро за правна помощ гр.София адвокатско възнаграждение на определеният от АС гр.Монтана и назначен за негов защитник – адв.С.П. от МАК.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :