Р   Е    Ш     Е     Н     И     Е

 

 

гр.  Лом, 23.11. 2011 година

 

 

В   ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

 

Ломският районен съд наказателна колегия в публично заседание на  шестнадесети ноември две хилядна и единадесета година  в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Н. КАМЕНОВА

 

 

при секретар: Боянка К., като разгледа докладваното от съдия- докладчика- Н. Каменова  АН Дело N : 628/ 2011 година по описа за 2011  година : и за да се произнесе съдът взе предвид следното :

Производство по реда чл. 59 и следващите ЗАНН.

С Наказателно постановление №49/ЗЗД от 18.07. 2011 година на Директор ОД, МВР, гр. Монтана, на И.Н.И. *** с ЕГН: ********** й е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева, на основание чл. 45, ал. 3, пр. 2, алт. 4 от Закона за закрила на детето, за това, че на 09.07. 2011 година, в 00.05 часа в гр. Лом, на кръстовището на ул.  Пристанищна” и ул.”Дунавска”,  при извършване на полицейска проверка е установено, че същата не е  осигурила пълнолетно  дееспособно лице за придружител на  внучката си И.Р. В. с ЕГН: ********** и същата е установена да пребивава на  обществено място, без пълнолетен придружител в нарушение на установения вечерен част от 22.00 часа до 06.00 часа, с което е нарушила разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗЗД.

Недоволна от издаденото Наказателно постановление, е останала, И.Н.И. *** с ЕГН: **********, с оплакване за незаконосъобразност, тъй като в НП не е посочен точния час, когато е констатирано нарушението.

Определеното административно наказание глоба е с завишен размер.

Моли, след установяване на изложеното, да бъде уважена, жалбата й.

Въззиваемите, редовно призовани, не изпраща свой процесуален представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на жалбоподателя и посочените основание в жалбата, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановеният срок и е процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна.

С Наказателно постановление №49/ЗЗД от 18.07. 2011 година на Директор ОД, МВР, гр. Монтана, на И.Н.И. *** с ЕГН: ********** й е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева, на основание чл. 45, ал. 3, пр. 2, алт. 4 от Закона за закрила на детето, за това, че на 09.07. 2011 година, в 00.05 часа в гр. Лом, на кръстовището на ул.  Пристанищна” и ул.”Дунавска”,  при извършване на полицейска проверка е установено, че същата не е  осигурила пълнолетно  дееспособно лице за придружител на  внучката си И.Р.В. с ЕГН: ********** и същата е установена да пребивава на  обществено място, без пълнолетен придружител в нарушение на установения вечерен част от 22.00 часа до 06.00 часа, с което е нарушила разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗЗД.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства и от показанията на свидетелите, В.Г.Б. и Д.А.Г.,  съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

         На 11.07. 2011 година,  е съставен АУАН № 67 от свидетеля, В.Г.Б., срещу  И.Н.И., за това, че на 09.07. 2011 година около 00.05 часа в гр. Лом, на кръстовището на улици Пристанищна и Дунавска,  на жалбоподателката, като лице което се грижи за непълнолетно дете, И.Р.В., родена на , не е осигурила пълнолетно дееспособно лице в качеството му на придружител на непълнолетната, в нарушение на установения вечерен час от 22.00 часа до 06.00 часа, с което  е нарушена разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от Закона за закрила на детето.

АУАН е подписан” без възражения” от страна на жалбоподателката.

Въз основа на така съставения акт е издадено обжалваното НП.

          При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че констатациите в АУАН съответстват на фактическата обстановка. От показанията на актосъставителя и свидетелката Д.А.Г., както и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателката е нарушила разпоредбите на чл.8, ал.4 от ЗЗД. Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите,  които  пресъздават свои непосредствени възприятия, придобити в хода на извършена полицейска проверка по спазване на  вечерния час от непълнолетни и малолетни,  при която последните са установили внучката  на жалбоподателката  на обществено място на кръстовището на улици” Дунавска” и” Пристанищна”, след 22.00 часа, а именно в 00.05 часа, като жалбоподателката не е осигурила пълнолетно дееспособно лице, което да придружава внучката й,  след 22.00 часа на обществено място, каквото се явява кръстовището на двете улици.

          И двамата свидетели са категорични, че непълнолетната внучка на жалбоподателката  е проблемно дете, с установени  противообществени прояви и работа с нея от страна на ДПС, а така също и обстоятелството,  че жалбоподателката, като нейна баба, не „ може да се справи” с  непълнолетната, която е оставена на грижите на жалбоподателката от нейната майка, която се намира извън пределите на Република България в Р.Италия. Установено е също така, че бащата на непълнолетната е либиец, които не е припознал детето си и се намира в друга страна.

С оглед на гореизложеното съдът  намира, че жалбоподателката е осъществила състава на административното нарушение по чл.8, ал.4 от ЗЗД. От обективна страна последната като лице което се грижи за непълнолетно лице е следвало да придружава последното след 22.00 часа на обществените места, които посещава, или да осигури пълнолетно дееспособно лице за негов придружител. От субективна страна деянието е извършено небрежно, тъй като жалбоподателката като баба на непълнолетно дете, е била длъжна да знае, че не следва да допуска непълнолетното й внуче да посещава само обществени места след 22.00 часа. Фактическата обстановка се установява от показанията на свидетеля В.Г.Б., който е очевидец на нарушението и събраните по делото доказателства, показанията на разпитаната Д.А.Г., представител на Детска педагогическа стая.

Показанията на  двамата свидетели са точни, последователни и логични.

От друга страна по делото не бяха събрани доказателства, установяващи различни от посочените факти.

С оглед на гореизложеното съдът приема за установено по несъмнен начин извършването на нарушението, авторството на жалбоподателката и вината й.

Макар и косвено доказателство в тази връзка е и съставения АУАН, от който е видно, че жалбоподателката е вписала, че няма възражения по описаната фактическа обстановка.

При съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление, не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат изискваните в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта  и в НП, пълно и точно са описани нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени. Правната квалификация по чл.8, ал. 4 от ЗЗД е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение.

Наложеното на жалбоподателката административно наказание  по чл.45, ал.3 от ЗЗД – глоба в размер на 300 лева,  е  минимума предвиден в ЗЗД за извършеното нарушение. Размера на наложеното административно наказание не може да се намали предвид разпоредбата на чл.27, ал.5 от ЗАНН и предвидената забраната за определяне на наказанието под предвидения най - нисък размер.

Релевираните с жалбата доводи и възражения от жалбоподателката не бяха подкрепени с каквито и да било доказателства в хода на съдебното производство,  тъй като както в АУАН така и в издаденото Наказателно постановление е посочен точния час на констатираното нарушение, а именно 00.05 часа, поради което съдът ги намира за неоснователни и голословни.

          С оглед на гореизложеното, съдът счита, че обжалваното Наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата против него следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

          Водим от горното съдът:

 

 

Р     Е     Ш     И :

 

ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №49/ЗЗД от 18.07. 2011 година на Директор ОД, МВР, гр. Монтана,  с което на И.Н.И. *** с ЕГН: ********** й е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева, на основание чл. 45, ал. 3, пр. 2, алт. 4 от Закона за закрила на детето,  ИЗЦЯЛО, КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Препис от решението  да се изпрати на Директор ОД- МВР, гр. Монтана,  за сведение и изпълнение.

Решението   подлежи на касационно обжалване пред Административен съд, гр. Монтана, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :