Р Е Ш Е Н И Е

гр.Лом , 27 септември 2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ломският районен съд, гражданска колегия , седми състав, в открито заседание на двадесети септември две хиляди и единадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б о р я н а А л е к с а н д р о в а

При секретаря – В . М., след като изслуша докладваното от съдията Александрова гр. дело № 796/11 г. по описа на ЛРС ,за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищеца “В и К” ООД гр.Монтана е предявило иск против К.С.С., ЕГН ********** ***, с който моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че последният дължи сумата от 330.32 лв. общо, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 21.06.2011 г. до изплащане на сумата, предмет на издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 578/2011 г. по описа на ЛРС.

Ответникът чрез процесуалният си представител, оспорва иска. В срока по чл. 131 ГПК, от ответника не е постъпил отговор. Процесуалният му представител твърди в с.з., че не е изграждал водопроводно отклонение в имота си нито е ползвал вода без тя да бъде отчитана.

Искът е с правно основание чл. 124 ал. 1 вр. с чл. 422 ал. 1 ГПК вр. с чл. 45 и сл. ЗЗД.

Събрани са писмени и гласни доказателства. Приложено е ч. гр. д. №578/2011 г. по описа на ЛРС.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства приема за установено следното: В исковата молба се твърди, че при извършена проверка от служители на “В и К” В. на 5.05.2010 г. е установено, че ответника в имота на неговата майка, като потребител на питейна вода самоволно и противозаконно е изградил водопроводно отклонение преди водомера си, и е създал условия да ползва вода без потреблението да се отчита и заплаща. Прието е, че тъй като ответника е нарушил установения ред за ползване на водоснабдителните мрежи съгласно Наредба № 4/2004 г. на МРРБ и е съставен протокол № 001560/05.05.2010 г. На основание чл. 37 изр. 1 от наредбата е определено количеството изразходвана вода и нейната стойност - общо 330.32 лв. с ДДС, и тъй като ответника не е заплатил горната сума доброволно, ищеца е поискал от съда да издаде заповед по чл. 410 ГПК. Такава е издадена по приложеното гр. дело и в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК, ответника е възразил, че не дължи сумата предмет на заповедта. Въз основа на горното ищеца предявява настоящия иск.

По делото са разпитани свидетелите Р. И. В. и В.П. М. доведени от ищцовата страна, служители на “В и К” ООД гр. Монтана. Свидетелят В. твърди, че при проверка по анонимен сигнал за кражба на вода в с. Пишурка, отишли на място и започнали проверка. Установили , че на водопроводно отклонение, откъдето се черпи вода в имота е бил поставен маркуч от който се консумира питейна за имот находящ се в с.Пишурка, който е собственост на майката на ответника. Свидетеля Вълков твърди, че той е извършил проверката и е констатирал неправомерното свързване към водопроводната мрежа. Съставил е цитирания по горе констативен протокол, който бил подписан по късно от Кмета на селото и от св.М.. Проверяващите от В и К са разбрали от кмета на селото и от други съседи, че ответника ползва неправомерно вода. Посетили са имота на майката на ответника и са установили ,че има отклонение, за което няма нужната документация и няма водомер,т.е. същото е незаконно , в което бил забоден маркуч и от там се черпи вода.Свидетелят В. твърди, че при извършената проверка друг съсед му бил казал, че ответника от неправомерното свързване пълни цистерните си с вода, която ползва за селскостопански нужди.

По делото е представен в заверено копие протокол №001560/5.05.2010 г., подписан от свидетеля В. М., в който е отразено констатираното наличие на незаконно водопроводно отклонение . Представено е в заверено копие и писмо с обратна разписка до ответника за заплащане на определената му сума, съгласно Наредба № 4/2004 г. на МРРБ, писмото е получено от ответника на 07.06.2010 г.

Към делото няма доказателства относно това, кой е собственик на имота, само се твърди, че е собственост на родителите на ответника.

Предявеният иск е с правно основание чл.422 ГПК и е процесуално допустим, като предявен от надлежна страна в рамките на преклузивния срок по чл.415 ГПК. Разгледан по същество искът е неоснователен и недоказан. , като съображенията за това са следните : За да се ангажира отговорността на ответника , каквото е правното основание на предявения иск, е необходимо в резултат на негово виновно и противоправно поведение да е причинена щета на ищеца, и която да е в причинна връзка с поведението на ответника. Според изложените в исковата молба твърдения, ответника в нарушение на Наредба № 4/14.09.04 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснобдителните и канализационни системи е изградил незаконно отклонение в имота си и след установяване на същото ищецът е определил количеството на изразходваната вода на основание чл.37 от Наредбата и е начислил на ответника претендираната с исковата молба сума за заплащане на тази вода.При така въведения от ищеца предмет на спора, настоящият съдебен състав намира, че в негова тежест е да докаже противозаконно изграждане от страна на ответника на водопроводно отклонение , в резултат на което дружеството е претърпяло имуществени загуби, презумирани от закона и изчислени в размер на исковата сума.

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не може да се направи категоричен извод относно изграждането на незаконно водопроводно отклонение от страна на ответника. В приложения по делото протокол е отразена единствено констатация относно наличието на незаконно водопроводно отклонение, но липсва каквато и да е индивидуализация относно начина на изграждане на същото. От показанията на разпитаните по делото свидетели, които са служители на ищцовото дружество и са подписали протокола/ кмета на селото, също го е подписал без да е присъствал на мястото, и без да е разпитан като свидетел/, също не се установи по категоричен и несъмнен начин дали това водопроводно отклонение е изградено от ответника.

При изложенитите съображения, съдът приема, че ищецът не е провел главно и пълно доказване, което да създаде сигурно убеждение на съда, относно твърдените в исковата молба обстоятелства, свързани с изграждане на незаконно водопроводно отклонение от страна на ответника К.С.. От показанията на свидетелите се съдържат единствено данни, че към незаконното отклонение е бил прикачен маркуч, който е в имота на родителите на ответника. Тези данни обаче са твърде общи и не са достатъчни, за да се приеме, че именно ответника е причинил вреда на ищцовото дружество, чрез своите действия изразяващи се в незаконно потребление на вода. При това положение предявеният иск се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от “В и К” ООД гр. Монтана, иск против К.С.С. ,с ЕГН **********, с който моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че последният дължи сумата от 330.32 лв. общо, сумата от 27,74 лв., представляваща лихва за забавено плащане върху дължимата сума от 05.04.10 г. до 05.05.10 г., ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 27.04.2011 г. до изплащане на сумата, предмет на издадена заповед по чл. 410 ГПК, по ч. гр. д. 578/2011 г. по описа на ЛРС, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА “В и К” ООД гр. Монтана, да заплати на К. С. С., направените деловодни разноски в размер на 100 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред МОС в двуседмичен срок от съобщението до страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :