Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.
Лом, 06.01.2012
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ломски районен съд, в публичното съдебно
заседание на девети ноември, две хиляди и единадесета година в състав:
при
секретаря Р.Д., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1073 по описа за
Искове
с правно
основание чл. 232,
ал. 2, предл. 1, вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1от ЗЗД, по чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД и акцесорен иск по чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
Р.Г.К., ЕГН **********,***, е предявила срещу В.Б.Б. ***, обективно съединени
искове с правно основание: чл. 232, ал. 2, предл. 1, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1от ЗЗД, по чл. 233,
ал. 1, изр. 1 ЗЗД и акцесорен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцата Р.Г.К., ЕГН **********,*** посочва, че е собственик на жилище, което се намира на
адреса на ответника, с когото е сключила договор за наем. Уговореният наем е в
размер на 3 000 лв./годишно, или 250 лв./месечно, платим до 5-то число на
текущият месец.
Твърди, че в началото ответникът редовно
заплащал уговореният наем, но последната наемна вноска бил заплатил през м.
Март, 2010 год. От м. Април, 2010 год., до м. Септември, 2010 год., ответникът
не бил заплатил общо сумата от 1 500 лв.
Моли да бъде осъден
ответника да заплати на ищцата сумата от 1 500 лв., представляваща наем за
времето от 01. април до 30. септември 2010 год. включително, ведно със
законната лихва до окончателното изплащане на сумата и разноските по делото, а
също така и да освободи / напусне жилището, считано от 30.09.2010 год.
Ответникът е получил лично исковата молба и приложените към нея
доказателства /л. 11/, но не е подал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1
ГПК. Не изразява становище по иска, не ангажира доказателства.
В съдебно заседание, ищцата се явява лично и с
адв. К. И., МАК, който поддържа исковете по основание. В с.з. прави изменение
на иска по чл. 232, ал. 2 ЗЗД, като увеличава претенцията от 1500 на 3800 лв., за
периода от м. Април 2010 год., до м. Октомври, 2011 год. включително. Това
изменение на исковата претенция е прието в с.з. и се поддържа от ищеца.
Ответникът е призован при усл. чл. 47, ал. 1
ГПК и се представлява от назначеният му особен представител, адв. С. П., МАК,
който изразява становище за основателност на иска по чл. 232, ал. 2 ЗЗД в
първоначално предявеният размер, като счита претендираният в последствие размер
за неоснователен. Счита за неоснователен и иска по чл. 233, ал. 1, изр.1 ЗЗД, т.к.
ответникът на практика е освободил имота.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
От фактическа
страна:
На 01.01.2009 /или 2010 год./, между ищцата и
ответника е сключен Договор за наем на недвижим имот – апартамент с площ от 47
кв.м., включително сервизни помещения, намиращ се на ул. 616, бл. 619, вх. Б,
ет. 5, ап. 87 /гр. София, кв. Люлин/
Месечният наем е договорен на 250 лв., платими
до 5-то число на месеца, считано от 01.01.2009 год. или 3000 лв. годишен наем, в
която цена не са включени разходите за консумативи, те са за сметка на
наемателя /ответника/.
В т. 5 от Договора е уговорено, че преди
освобождаване на апартамента наемателят е длъжен да предупреди два месеца
предварително, за уреждане на взаимоотношенията между страните.
Твърди се в и.м. и не се оспорва от ответната
страна, че ответникът/наемател е изпълнявал редовно задълженията си за
заплащане на наемната цена до м. Март, 2010 год., включително, от когато не е
заплащал наема. Същевременно не е освободил имота.
От
правна страна:
По иска с правно основание чл.233, ал.1, изр. 1
ЗЗД:
Следва да се отбележи, че под
"връщане" на имота, предмет на наемния договор, законът разбира
предаването му от наемателя на наемодателя, като предаването на имота не се
изчерпва само и единствено с преустановяване ползването му от страна на
наемателя.
Имотът е предаден по смисъла на чл. 233, ал.
1, изр. 1 ЗЗД когато наемателят е осигурил на наемодателя достъп до имота и му
го е предал в състоянието, в което имотът е бил към момента на сключване на
наемния договор.
Предаването на държането на имота в
състоянието, в което е бил към момента на сключването на наемния договор
включва комплекс от фактически действия, които законът е възложил на наемателя
именно с разпоредбата на чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. На първо място имотът
трябва напълно да се опразни от вещи и друго имущество на наемателя, трябва да
се предаде ключа от имота от наемателя на наемодателя и пр. Така: Решение № 107
от 12.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4787/2007 г., III г. о., ГК.
Ето защо, са неоснователни възраженията на
процесуалния представител на ответника в тази насока.
Задължението за връщане на имота обаче
възниква за наемателя едва след прекратяването на договора, а такова
прекратяване нито се доказва, нито се твърди от ищцата – напротив, в хода на
делото тя е увеличила претенцията си, като е разширила и периода, през който
наемът й се е дължал, но не е бил заплащан. Т.е., ищцата счита договора за
действащ и към момента между страните. Следователно имота се държи от наемателя
на валидно правно основание – по силата на наемен договор, поради което и този иск
се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. /в този смисъл Р. № 144 от 29.10.2009 г. на ВКС по т.
д. № 79/2009 г., I т. о., ТК/.
По иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД
Предвид уважаването на главния иск по чл. 232,
ал. 2, предл. 1-во ЗЗД, основателен се явява и акцесорния такъв, с правно
основание чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът претендира законната лихва за
неплатената наемна цена, като не уточнява началния момент. Поради това съдът
приема, че в случая се претендира осъждане на ответника да заплати законната
лихва върху главницата от датата на предявяване на иска, който е основателен от
датата на направеното по реда на чл. 214 ГПК изменение, а именно от 26.10.2010
год., до окончателното изплащане на задължението.
Предвид изхода от делото, в случая ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата и направените по делото разноски –
съобразно уважената/отхвърлена част от исковете, общо в размер на 417 лв. –
платена държавна такса, разноски за процесуален представител и особен
представител. Съобразно отхвърлянето на иска по чл. 233, ал. 1, изр. 1-во ЗЗД, направените
от ищцата във връзка с тази претенция разноски – 280 лв. ще следва да останат в
нейна тежест.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА В.Б.Б.
*** да заплати на Р.Г.К., ЕГН **********,*** сумата сумата от 3
800 лв., представляваща незаплатен наем за периода от м. Април
2010 год., до м. Октомври, 2011 год. включително,
ведно със законната лихва върху тази сума от 26.10.2010 год., до окончателното изплащане
на задължението, както и направените по делото разноски за тази инстанция в
размер на 414 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р.Г.К., ЕГН **********,*** срещу В.Б.Б. ***, иск с правно основание чл. 233, ал. 1,
изр. 1-во ЗЗД - да освободи / напусне жилището, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Монтана в 14-дневен срок от съобщението до страните че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: