Р Е Ш Е Н И Е

гр.Лом , 03.01.2012г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОМСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми състав в публично съдебно заседание, проведено на шести декември две хиляди и единадесета година в състав:

Районен съдия:Боряна Александрова

при участието на секретаря В.М. като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1048 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на М.Ц.г. с ЕГН ********** срещу „Аркус” АД, със седалище и адрес на управление гр.Лясковец,за заплащане на обезщетение на основание чл.226, ал.3 от КТ в размер на 13 800 лева за вреди, причинени отказа на работодателя да му върне трудовата книжка, формирани на базата на брутното трудово възнаграждение на ищеца в размер на 213 лева на месец.

Твърди се в молбата, че ищецът е бил назначен по трудов договор при ответното дружество на основание чл.70,ал.1 от КТ на длъжност „оператор на машина” от 28.09.2005 г. Трудовият договор бил прекратен със заповед от 20.10.2005 г. Излага се в исковата молба, че от издаване на заповедта за прекратяване на ТПО до 01.08.2011 год, работодателят отказва да върне трудовата книжка на ищеца, поради което последният е претърпял вреди от незаплащане на дължимото му трудово възнаграждение през периода от 2005 г. до датата на предявяване на настоящия иск, които същият претендира в размер на 13 800 лева, формирани на базата на брутното трудово възнаграждение на ищеца в размер на 213 лв. на месец.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът „Аркус”АД е представил писмен отговор с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен . Прави възражение, че исковите претенции са изцяло погасени по давност.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.226, ал.3 от КТ.

В съдебно заседание ищецът поддържа предявените искове и моли същите да се уважат.

Ответникът, чрез процесуалния си представител поддържа депозирания отговор и възраженията изложени в същия и моли иска да се отхвърли като неоснователен и погасен по давност.

Съдът след преценка на събраните в производството доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от представените писмени доказателства се установява следното:

Ищеца е работел в ответното дружество, като на 28.09.2005 год. е сключил трудов договор № 1903/28.09.05 г. на основание чл.70,ал.1 от КТ, на длъжност”оператор ММ”, а на 20.10.05 г. със Заповед № 2171/20 същата дата ТПО било прекратено на основание чл.71,ал.1 от КТ. Трудовата му книжка останала в ответното дружество, поради което на 12.07.2011 г. ищеца подал молба – вх.№ 00130/12.07.11 г. до Инспекцията по труда гр.Монтана, за съдействие, да му бъде върната трудовата книжка. След направена проверка от Инспекцията по труда гр.Монтатна в ответното дружества, с уведомително писмо № 00130/21.07.11 г., получено от ищеца лично е поканен от ответното дружество да се яви за получаване на трудовата си книжка. На 01.08.11 г. ищеца получил трудовата книжка.

От представеното заверено копие от трудовата книжна на ищеца се установява, че е отразен трудов стаж на ищеца за периода 28.09.2005 г. – 20.10.2005 г.

При така установеното от фактическа страна се извеждат следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 358, ал.1, т.3 КТ исковете за вземания по трудови спорове следва да бъдат предявени в 3-годишен срок от деня в който правото, предмет на иска е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено. За парични вземания изискуемостта се смята за настъпила в дена, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред.

По възражението на ответника за погасяване на предявените искове по давност:

Видно от писмените доказателства по делото, се установява, че ТПО на ищеца е прекратено на 20.10.2005 год., т.е. тогава ищеца е получил заповедта за прекратяване на ТПО, и съгласна ал.2,т.2 на чл.358 КТ е започнал да тече срока, в който ищеца е могъл да упражни правото си на иск за неправомерно задържане на трудовата му книжка, което право е следвало да го реализира в рамката на тригодишния преклузивен срок, който срок е изтекъл на 21.10.2008 г., което означава, че неупражняването на правото в преклузивния 3 г.срок , е равнозначно на липса на правен интерес. Или считано от тази дата – 20.10.2005 г. до датата на подаване на молбата във ЛРС - 13.09.2011 г. е изтекъл тригодишния давностен срок по чл. 358, ал.1, т.3 КТ. Претенцията на ищеца е погасена изцяло по давност. Възражението на ответника е основателно.

Представената декларация по делото от лицето Георги Петров , че същият е присъствал , когато длъжностни лица от ответното дружество са отказвали да му предадат трудовата книжка, е неотносимо, тъй като това на лице не му е снета самоличността, не е предупреден за отговорността за лъжествидетелстване и т.н. поради което това което е декларирано от него не ангажира съда.

Освен така формираните правни изводи за неоснователност на исковите претенции следва да се има предвид ,че дори предявените искове да не бяха погасени по давност, от събраните в производството доказателства се установява, че същите са изцяло неоснователни. Обезщетението за причинени на работника вреди във връзка с недаване или несвоевременно издаване на трудовата му книжка, предвидено в хипотезата на чл. 226 КТ, се дължи само при установяване на поведение от страна на работодателя чрез съответните длъжностни лица, което да е нанесло вреда – имуществена и/или неимуществена, на работника по посочените по-горе начини/ Р № 157/ 23.03.90 г., по гр.д.15/90 г.1 ІІІ г.д./. Ищецът твърди в молбата си , че вредите са произтекли от отказа на работодателят да му даде трудовата книжка. Доказателства в тази връзка не са ангажирани, поради което не може да се приеме, че за него са настъпили каквито и да е вреди, попадащи в хипотезата на чл.226 КТ. Нещо повече, претенцията по текста на чл.226,ал.3 КТ може да бъде за нанесени материални, но не и за неимуществени вреди, формулирани от ищеца , като : не е могъл да се запише в БТ Лом, като безработен, не е могъл да се реализира на свободния пазар и т.н.

Както бе посочено по горе, както в исковата молба и в петитума на същата, не са изложени твърдения, нито са посочени доказателства за причиняване на имуществени вреди

По изложените съображения предявените искове са изцяло неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

По направеното от ответника искане по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, ищецът следва да му заплати разноски за производството в размер на 600 лева юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно разпоредбата на чл. 7 ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Ц.Г., с ЕГН ********** срещу „Аркус” АД, със седалище и адрес на управление гр. Лясковец, обл.Велико Търново, ул.”В.Левски”№ 219, педставлявано от Б.Г.Б. иск с правно основание чл. 226, ал. 3 КТ, за заплащане на сумата от 13 800 /тринадесет хиляди и осемстотин / лева, представляваща обезщетение за вреди, причинени на ищеца вследствие отказа на работодателя да му предаде трудовата му книжка за период от 20.10.2005 до датата на предявяване на иска на 13.09.2011г., формирани на базата на брутното трудово възнаграждение на ищеца , като неоснователни.

ОСЪЖДА М.Ц.Г. да заплати на „Аркус” АД, със посочени по горе данни, сумата от 600 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски за производството, на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК.

Решението подлежи на обжалване във 2-седмичен срок от съобщаването му пред МОС с въззивна жалба.

Районен съдия: