Р Е Ш Е Н И Е

гр. Лом, 12.03.2012г.

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Ломският районен съд, в публично заседание на седми декември, две хиляди и единадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Албена Миронова

при участието на секретаря Р.Д., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1152 по описа на съда за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 37в, ал.4 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/.

 

Делото е образувано по жалба на К.В.К., ЕГН **********,***, срещу Заповед № 449/01.09.2011г. на Директора на Областна Дирекция “Земеделие” гр. Монтана, с която, на основание чл. 75а, ал. 1, т. 2, вр. чл. 72в, ал. 3, т. 1, предл. 1-во от ППЗСПЗЗ и чл. 37в, ал. 4 ЗСПЗЗ е разпределено ползването на земите по масиви в землището на с. Сливовик, ЕКАТТЕ 67386, общ. Медковец, обл. Монтана за стопанската 2011 – 2012 год. по ползватели.

Жалбоподателят не е доволен от издадената заповед, счита, че същата е незаконосъобразна. Твърди, че Директорът на ОДЗ – Монтана не е съобразил, че по силата на разпоредбата на чл. 72, ал. 6 ППЗСПЗЗ, земите на собствениците, които са декларирали несъгласие за включване в разпределението и/или не са подписали споразумение за включването на земите им в масивите за разпределение, не се включват в заповедите за разпределение.

Твърди, че точно в тази хипотеза попада собствената му земеделска земя, а именно: - имот № 476018 – нива с площ от 21,982 дка, - имот № 525014 – нива с площ от 9,700 дка и – имот № 525015 – нива с площ от 9,700 дка.

Моли да бъде отменена Заповед № 449/01.09.2011г. на Директора на Областна Дирекция “Земеделие” гр. Монтана като неправилна, незаконосъобразна и не съответстваща на целта на закона. Претендира и направените по делото разноски.

В съдебно заседание поддържа жалбата. Твърди, че тази земя си обработва от 1996 год.

Ответникът, Директорът на ОД “Земеделие” гр. Монтана, представляван от пълномощника си, ю.к. Н. Ж., изразява становище за неоснователност и недопустимост на жалбата.

Счита жалбата за недопустима по съображения, че макар и да е подадена в законоустановеният срок, същата изхожда от лице, което не е адресат на процесната заповед, поради което и не е активно легитимирано да я обжалва. Твърди и липса на правен интерес за жалбоподателя, тъй като с атакуваният акт не са нарушени или застрашени негови права и законни интереси.

Алтернативно, ако съдът приема жалбата за процесуално допустима, счита същата за неоснователна, а обжалваната заповед да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна, издадена при спазване особените изисквания на закона.

Твърди, че жалбоподателят, видно от приложеното по делото Удостоверение, изх. № 257/03.10.2011 год., издадено от Началника на ОСЗ – Медковец, не е подал декларация по чл. 69 ППЗСПЗЗ, вр. чл. 37б, ал. 1 ЗСПЗЗ, респ. заявление по чл. 70 ППЗСПЗЗ, вр. чл. 37б, ал. 3 ЗСПЗЗ, нито е представил договори за наеми или аренда, съгласно които същият е наемател/арендатор на земеделски земи, находящи се в землището на с. Медковец, обл. Монтана. Поради това следва да се приеме по отношение на имоти № 525014 и 525015, че същите правилно са включени за служебно разпределение по реда на чл. 37в, ал. 3, т. 2 ЗСПЗЗ. В този смисъл, позоваването на нарушение разпоредбата на чл. 72, ал. 6 ППЗСПЗЗ е неоснователно. По отношение визираният в жалбата имот № 476018, то за него има регистриран в ОСЗ – Медковец аренден договор със страни Т.Г.Т., чрез пълномощника си С.Ц.П. – арендодател и ЕТ „Деси – С.С.” – арендатор, сключен на 25-03.2010 год. и вписан в Служба вписвания – гр. Лом, регистриран в ОСЗ – Медковец на 19.05.2010 год. Именно за това този имот фигурира в подаденото в законоустановеният срок заявление по чл. 70 ППЗСПЗЗ, вр. чл. 37б, ал. 3 ЗСПЗЗ на ЕТ „Деси – С.С.” и е включен в извършеното служебно разпределние на масивите за ползване в землището на с. Сливовик, обл. Монтана. 

Заинтересованите страни: 1/ „Блажо Агро” ЕООД – гр. Монтана, 2/ „Игал” ООД – гр. София, 3/ „ОКБ” ЕООД – гр. Монтана, 4/ „Сортови семена Вардим” – гр. Троян, 5/ „Теди” ООД – гр. Монтана, 6/ Г.Н.Г. *** – С.Д.” – гр. Варна, 8/ ЕТ „Деси – С.С.” – гр. Варна, 9/ ЕТ „НИ-ЕМ-Н. Г. – Е. Г.” – гр. Монтана, 10/ „Златия Агро” ЕООД – гр. Вълчедръм, редовно и своевременно призовани не се представляват, не изразяват становище.

Съдът, като като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за установено следното:

С оспорената Заповед № 449/01.09.2011 год., на основание чл. 75а, ал. 1, т. 2, вр. чл. 72в, ал. 3, т. 1, предл. 1-во от ППЗСПЗЗ и чл. 37в, ал. 3 ЗСПЗЗ Директорът на ОД „Земеделие” – Монтана е разпределил ползването на земите по масиви в землището на с. Сливовик, ЕКАТТЕ 67386, общ. Медковец, обл. Монтана за стопанската 2011 – 2012 год. по ползватели.

При издаването на заповедта са спазени особените изисквания на закона – съставен е предварителен регистър по реда на чл. 72, ал. 2 ППЗСПЗЗ за землището на с. Сливовик, обл. Монтана, същят е обявен на 13 и 14 юни 2011 год., като е указано, че промени в него могат да се правят до 24.06.2011 год., на която дата е обявено, че първото заседание на комисията по чл. 37в, ал. 1 ЗСПЗЗ за землищата на територията на Община Медковец ще се проведе на 01.07.2001 год. Комисията по чл. 37в, ал. 1 ЗСПЗЗ приела предварителният регистър и е изготвила и обявила график за заседанията си в съответните населени места в общната. Специално за с. Сливовик, първото заседание на комисията е било проведено на 13.07.2011 год., а второто – на 27.07.2011 год. Изготвен е доклад, вх. № 3101/11.08.2011 год. до Директора на ОД «Земеделие» - Монтана, относно проекта за разпределение на ползването на земите по масиви за землището на с. Сливовик, общ. Медковец за стопанската 2011 – 2012 год. Изготвен е Проект по чл. 74, ал. 1 ППЗСПЗЗ на картата на масивите за ползване и на регистър към нея. На 22.08.2011 год. същите са обявени чрез поставяне на таблото за обяви в ОСЗ – с. Медковец, а на 23.08.2011 год. – и чрез публикуване на интернет-страницата на ОДЗ Монтана.

С оспорена заповед, издадена на основание чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ, директорът на ОДЗ – Монтана е извършил служебно разпределение на масивите за ползване в землището на с. Сливовик, община Медковец с обща площ от 14703,16дка въз основа на доклада на комисията по чл. 72б ППЗСПЗЗ. Заповедта е обявена на 08.09.2011 год. На 09.09.2011 год. са обявени и окончателните регистри.

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК.

Настоящият съдебен състав я приема за процесуално допустима, тъй като с нея са разпределени за ползване имоти, които жалбоподателят твърди, че обработва от години и са негова собственост. А щом това е така, разпределянето на тези имоти за ползване от други лица, макар да създава за него правото да получи рента, създава и задължението евентуално да освободи имотите, като го лишава от възможността сам да ги обработва и да реализира приходи от селскостопанска дейност и така засяга негови интереси.

Разгледана по същество обаче жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение, като съображенията за това са следните:

На първо място не е спорно между страните, че жалбоподателят не е участвал при постигането на споразумение между ползвателите на земеделски земи в землището на с. Сливовик. В случая обаче той не ангажира никакви доказателства за собствеността или правното основание на което ползва посочените в жалбата имоти, а за един от тях – имот № 476018 дори е установено, че същият е заявен за ползване на валидно правно основание от друго лице /ЕТ „Деси – С.С.”/. Съгласно чл. 72, ал. 6 ППЗСПЗЗ, при формиране на непрекъснатата площ на масивите по § 2ж от допълнителните разпоредби на ЗСПЗЗ в границите на масива се включват имотите по чл. 37в, ал. 3, т. 2 ЗСПЗЗ /съгласно този текст площта на земеделските земи, за които няма сключени договори и не са подадени декларации от собствениците им по чл. 37б ЗСПЗЗ, се разпределя между ползвателите пропорционално на площта и съобразно начина на трайно ползване на собствената и/или арендуваната/наетата земеделска земя в съответното землище/ и се изключват имотите, за които собствениците са декларирали несъгласие за включване в масив, както и имотите, за които ползвателите не са подали заявление за участие в споразумение за ползване.

Съгласно чл. 37б, ал. 1 ЗСПЗЗ  „Всеки собственик подава в общинската служба по земеделие по местонахождение на имота декларация по образец, в която се посочват формата на стопанисване и начинът на трайно ползване на земите. Декларацията, подадена от един съсобственик, ползва всички съсобственици. Ползвателите на земеделски земи са длъжни да представят в общинската служба по земеделие копие от договорите за наем, аренда или съвместна обработка на земята. Регистрация не се извършва, когато за имот се представят повече от един невписани в службата по вписванията договори. Общинската служба по земеделие води регистър на собствениците и ползвателите на земеделски земи и предоставя информация за тях с цел насърчаване на уедрено ползване и създаване на масиви.

Декларацията се подава в срок до 31 май лично или чрез пълномощник и важи за следващата стопанска година.

В този срок /до 31 май/ ползвателите могат да подадат в общинската служба по земеделие заявление за участие в споразумение по чл. 37в ЗСПЗЗ с приложен към заявлението опис на имоти за участие в масиви за ползване, съгласно регистрираните в общинската служба по земеделие договори и/или документи за собственост.

Жалбоподателят – видно от доказателствата по делото не е подал нито декларация по чл. 37б, ал. 1 ЗСПЗЗ, нито заявление по чл. 37б, ал. 3 ЗСПЗЗ.

При това положение, твърденията му за нарушение на разпоредбата на чл. 72, ал. 6 ППЗСПЗЗ са неоснователни. Ако същият е лишен от правото да обработва лично земята си, то това се дължи на неговото собствено бездействие.

Редът и начинът за предоставяне ползване на земеделски земи са уредени в  чл. 37в от ЗСПЗЗ и Глава седма, чл. 69 - 78 от ППЗСПЗЗ.

Производството по чл. 37в от ЗСПЗЗ представлява процедура за създаване на масиви за ползване по споразумение между собствениците и/или ползувателите, което се ръководи от комисия за всяко землище на общината, назначена със заповед на Директора на Областна дирекция “Земеделие”.

Оспорената  заповед е издадена на основание чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ и изхожда от компетентен орган. С нея директорът на ОД”Земеделие” гр.Монтана, съобразно правомощията си по чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ е разпределил ползването на земите по масиви в землището на с. Сливовик, ЕКАТТЕ 67386, общ. Медковец, обл. Монтана за стопанската 2011 – 2012 год. по ползватели. Заповедта е издадена след провеждане на нарочна процедура по сключване на споразумение между собствениците и/или ползвателите на зем. земи. Ответникът е назначил комисиите за всяко землище. Членовете на комисията са посочени поименно, посочена е длъжността, която заемат, определен е председателят на комисиите по места. Комисията е определила границите на масивите за ползване съобразно сключените споразумения и подадените декларации, въз основа на данните, съдържащи се в Общинска служба по земеделие с. Медковец, обл. Монтана  и е издала протокол по чл.74, ал.1 и ал.2 от ППЗСПЗЗ.  С оспорената заповед директорът на ОД”Земеделие” е разпределил между ползвателите пропорционално на площта и съобразно начина на трайно ползване масивите – поради  липса на доброволно сключено споразумение. По изложените съображения съдът намира, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила при издаване на оспорената заповед.

            Претенциите на жалбоподателя са неоснователни, тъй като не е ясно кога и как е придобил ползването на процесните три имота.

Разпоредбите на чл.37в от ЗСПЗЗ и чл.70 от ППЗСПЗЗ задължават ползувателите на земеделски земи в съответните землища да предоставят на комисията сключените със собствениците и регистрираните в общинската служба по земеделие договори и опис на арендуваните и наети земеделски земи и да подадат декларация за тези обстоятелства пред общинската служба по земеделие.

Жалбоподателят, в срока по чл.69, ал.3 във вр. с чл.70, ал.1 от ППЗСПЗЗ, не е подал декларация.

Комисията е ползвала данните, декларирани от самите ползуватели в сроковете, посочени в закона.

            По изложените съображение съдът намира жалбата на  К.В.К., ЕГН **********,***,за неоснователна, а заповедта на директора на ОД”Земеделие” за правилна и издадена в съответствие с материалния закон.

            Процесуалният представител на ответника претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед нормата на чл.143, ал.4 от АПК и с оглед изхода от настоящия спор, искането следва да бъде уважено. Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 150 лв.- минимално определеното възнаграждение за процесуално представителство.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предл. второ съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на  К.В.К., ЕГН **********,***, срещу Заповед № 449/01.09.2011г. на Директора на Областна Дирекция “Земеделие” гр. Монтана, с която, на основание чл. 75а, ал. 1, т. 2, вр. чл. 72в, ал. 3, т. 1, предл. 1-во от ППЗСПЗЗ и чл. 37в, ал. 4 ЗСПЗЗ е разпределено ползването на земите по масиви в землището на с. Сливовик, ЕКАТТЕ 67386, общ. Медковец, обл. Монтана за стопанската 2011 – 2012 год. по ползватели.

ОСЪЖДА  К.В.К., ЕГН **********,***, да заплати на Областна дирекция “Земеделие” гр. Монтана сумата от 150 /сто и петдесет/ лева – разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Монтана в 14 - дневен срок от съобщението му на страните с  връчването на препис от него.

 

                                                                       СЪДИЯ: