НОХД № 255/12г. МОТИВИ :

Подсъдимият Б.К.Л. *** е обвинен в това, че на 10.01.2012г. в с.Медковец, обл.Монтана, противозаконно присвоил чужда движима вещ - моторна резачка, марка “Щил”, със сериен № 173228967, на стойност 600лв, собственост на А.А. ***, която владеел – престъпление по чл.206, ал.1 от НК.

В разпоредително с.з. съдията-докладчик е счел, че са налице законовите предпоставки за разглеждане на делото по реда на Гл.Двадесет и седма от НПК и е насрочил предварително изслушване на страните с призоваване на подсъдимият, държавното обвинение, пострадалото от престъпното деяние лице, както и определеният от АС гр.Монтана и назначен на досъдебното производство защитник – адв.К.Г. от МАК.

Подсъдимият редовно призован се явява в с.з. лично, признава се за виновен по повдигнатото му обвинение, изразява съгласие делото да се разгледа по реда на Съкратеното съдебно следствие, като изцяло признава фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителният акт и дава съгласие да не се събират доказателства за тях. Моли съда да му наложи по-леко наказание, като изразява съжаление за случилото се.

Представителят на ЛРП поддържа обвинението което намира за доказано по безспорен и категоричен начин, предлага на съда да му наложи наказание при условията на чл.58а, ал.1 от НК с 1/3 и на осн. чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението на наложеното наказание с изпитателен срок от Три години, считано от влизане на присъдата в сила, тъй като подсъдимият е реабилитиран по право на осн. чл.86, ал.1, т.1 от НК за предишното си осъждане.

Защитникът на подсъдимия моли съда да определи наказанието при условията на чл.58а, ал.4 от НК, в минимален размер – “Три месеца лишаване от свобода” и да приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, като отложи изпълнението му с изпитателен срок от Три години.

Доказателствата по делото са гласни – направеното от подсъдимия самопризнание, които се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства приети от съда, като подкрепящи самопризнанието на подсъдимия.

По делото няма приет за съвместно разглеждане граждански.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното :

Подсъдимият живее в с*****. Познава се и се намира в добри отношения с пострадалият от престъпното деяние - св.А.А.. Последният на 18.03.2011г. получил подарък от своя брат - 1бр. моторна машинка за рязане на дърва, марка “Щил”, със сериен № 173228967, която била закупена от него за сумата от 719лв. Същата ползвал, за да реже дърва в дома си, а така също и да извършва услуги на свои приятели.

В началото на м.януари 2012г. в дома на св.А. пристигнал подсъдимият, като го помолил да му предостави моторната резачка, за да си нареже дърва, с уговорката след ден-два да му я върне обратно. След като изминали 10 дни св.А. потърсил машинката в дома на подсъдимия, но той му казал, че не се намира там, а е отнесъл в дома на майка си и на следващият ден ще му я върне. Междувременно подсъдимият решил да заложи машинката в заложна къща в гр.Монтана срещу сумата от 260лв, тъй като имал нужда от пари, за да си пари сметката за потребената електроенергия. Тъй като изминали още два дни, св.А. отново посетил дома на Л., като този път той му казал, че машинката се е повредила и е отнесъл на поправка в гр.Монтана.

На 08.02.2012г. в дома на св.А. пристигнал св.Н. Г.-негов приятел, който му споделил, че при посещение от негова страна в заложната къща “Буров”, намираща се в гр.Монтана, собственост на св.П. И., св.Г. бил разпознал моторната резачка, собственост на св.А., която била заложена. След като научил това св.А. сигнализирал органите на РУ”П” гр.Лом, като подал жалба от 09.02.2012г.

Съгласно заключението на вещото лице изготвило назначената в хода на досъдебното производство Съдебно оценителна експертиза стойността на предмета на престъплението възлиза на сумата от 600лв.

Горното се установява от фактическа страна от направените от подсъдимия в с.з. самопризнания, които изцяло се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство и приети от съда писмени доказателства– Докладна записка на л. 3, заверено ксерокопие на заложен билет на л. 8, 9, протоколи за разпит на свидетели П. З. И. на л. 16, А.А.А. на л. 18, Н. И. Г. на л. 19, Съдебно- оценителна експертиза на л.21,справка за съдимост на л. 25, както и служебно изисканата от съда актуална справка за съдимост от 20.04.12г.

Видно от приложената по делото справка за съдимост подсъдимият е осъждан веднъж с влязла в сила присъда по НОХД № 182/04г. по описа на ЛРС, за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и 5 във вр. с чл.194, ал.1 и чл.63, ал.1, т.3 от НК, извършено на 30.01.2004г., на “Обществено порицание”, с влязла в сила присъда на 02.06.2004г. Съгласно писменият отговор на направеното запитване до ЛРП наложеното наказание е изпълнено на 22.07.2005г. чрез поставяне на присъдата на общодостъпно място пред сградата на Община Медковец. Тъй като от изпълнението на наказанието до датата на която подсъдимият е извършил престъпление, предмет на настоящето производство последният не е вършил други престъпления и е изтекъл срок по-голям от две години, то за Л. е настъпила реабилитация по право при условията на чл.86, ал.1, т.4 от НК, която е заличила осъждането му и към момента на извършване на престъплението предмет на настоящето производство–10.01.2012г. последният е бил с чисто съдебно минало.

Съдът намира, че от обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил състава на престъпление по чл.206, ал.1 от НК, а именно, че на 10.01.2012г. в с.Медковец, обл.Монтана противозаконно присвоил чужда движима вещ – моторна резачка, марка “Щил”, със сериен № 173228967, на стойност 600лв, собственост на А.А. ***, която владеел.

От субективна страна е налице пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, неговите общественоопасни последици и е целял тяхното настъпване.

При определяне на наказанието на подсъдимия съдът взе предвид предвиденото наказание в закона за това престъпление – „От една до шест години лишаване от свобода”, разпоредбите на общата част на НК, касаещи материята и чл.373, ал.2 от НПК, сочещ на задължителното приложение на чл.58а от НК, както и смегчаващи отговорността обстоятелства, свързани с направените на досъдебното и съдебно производство самопризнания, спомогнали за разкриване на обективната истина по делото, тежко социално и семейно положение, чисто съдебно минало, млада възраст и нисък социален статус, и липсата на отегчаващите отговорността такива.

С оглед индивидуализиране наказателната отговорност на дееца, съдът съобрази сравнително степента на обществена опасност на деянието и дееца, мотивите и подбудите за извършването му, личността на извършителя.

Съгласно разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК в случаите на чл.371,т.2 от НПК съдът следва да определи наказанието при условията на чл.58а от НК. Ал.4 на цитираната разпоредба дава възможност когато са налице едновременно условията на ал.1 и тези на чл.55 от НК, съдът да приложи разпоредбата на чл.55 от НК, когато тя е по-благоприятна за дееца. В конкретният случай съдът намира, че са налице законовите предпоставки за определяне на наказанието им при условията на чл.58а, ал.4 от НК с приложение на чл.55 от НК, с наличие на многобройни смегчаващи отговорността обстоятелства, изброените по-горе, което е по-благоприятно за подсъдимия. В предвид на това и съобразявайки всички изисквания на закона съдът определи наказанието на Л. при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НПК, под установеният в чл.206, ал.1 от НК законов минимум от “Една година лишаване от свобода” за извършеното от подсъдимия престъпление, като му наложи наказание от “ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”.

В случая настоящият съдебен състав намира, че целите на наказанието биха били постигнати и без откъсването на подсъдимият от обичайната му семейна и социална среда на живот и тъй като няма законова пречка за приложение на института на “условното осъждане”, с оглед настъпилата реабилитация по право на осн. чл.86, ал.1, т.1 от НК за единственото му осъждане, то съдът на осн. чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението на наказанието с изпитателен срок от Три години, считано от влизане на настоящата присъда в сила.

Така наложеното наказание съдът намира, че е от вид и размер да постигне целите на наказанието визирани в нормата на чл.36 от НК, както по отношение на подсъдимият като го превъзпита занапред да спазва законите в страната и установеният правов ред, така и по отношение на останалите членове на обществото да им въздействат възпитателно и предупредително.

На осн. чл.189, ал.1 от НПК съдът осъди подсъдимият да заплати по сметка на ВСС гр.София направените по делото разноски в размер на 40лв /четиридесет лева/, както и 5лв държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист, а по сметка на Националното Бюро за правна помощ гр.София адвокатско възнаграждение на определеният от АС гр.Монтана и назначен за негов защитник адв.К.Г. от МАК.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :