Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Лом, 16.05.2012
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Ломски районен съд, в публичното
съдебно заседание на осми март, две хиляди и дванадесета година в състав:
при секретаря Р.Д., като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 1158 по описа за
Иск с правно основание
чл. 42, ал. 1 ЗЗД
Предявен
е иск от «М. 2011» ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Правец,
обл.софия, бл. 208, вх. В, ЕИК 201559973, представлявано и управлявано от Ю.Н.М.,
гражданин на Руската федерация, чрез пълномощника си, адв. С. П., МАК, срещу И.С.К.
***, за вреди, причинени от действие без представителна власт.
Твърди се в исковата молба, че
на 21.04.2011 год. открил процедура по регистрация на дружеството си с фирма «М.
2011» ЕООД. На същата дата упълномощил ответника да закупи недвижим имот на
името на дружеството.
При заверката на пълномощното,
пред Нотариус Ст. С. не му бил назначен преводач, въпреки, че ищецът е руски
гражданин – в нарушение разпоредбата на чл. 582 ГПК. Така не му било станало
известно съдържанието на пълномощното и едва в последствие узнал, че е
упълномощил ответника с пълни права да представлява дружеството, включително да
се разпорежда с банковата му сметка и той изтеглил сумата от 3 800 евро от
светката на дружеството.
Твърди се в исковата молба, че
извършеното от нотариуса удостоверяване на подписа и съдържанието на процесното
пълномощно е нищожно на осн. чл. 576 ГПК.
Твърди се също, че поради това
ответникът е действал без представителна власт и е ощетил с действията си «М.
2011» ЕООД със сумата от 7410 лв., представляваща левовата равностойност на
3800 евро и дължи връщане на тази сума.
Иска бъде осъден ответника да заплати
на ищеца сумата от 7 410 лв., представляваща левовата равностойност на
3800 евро, заедно със законната лихва от постъпването на исковата молба в съда.
Претендират се и разноски.
Писмен отговор от ответника е постъпил
в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
В
отговора си, ответникът счита предвеният иск за недопустим по отношение на
него, без да излага съображения в тази насока.
Счита иска и за неоснователен.
Признава, че в качеството си
на пълномощник е изтеглил исковата сума от банковата сметка на ищеца. Твърди
обаче, че е сторил това в изпълнение на устни инструкции на ищеца с оглед
изпълнението на сключен от последния договор с «Константа Пропъртис» ЕООД,
чиито управител е ответника, за покупко-продажба на недвижим имот, от която
сделка ищцовото дружество в последствие се отказало.
Оспорва и твърдението в
исковата молба за нищожност на пълномощното като твърди липса на нарушение на
разпоредбата на чл. 582 ГПК в нотариалното производство.
Не се спори между страните: - че
ответникът е изтеглил исковата сума от банковата сметка на ищеца.
Всички
останали обстоятелства подлежат на доказване.
В съдебно заседание ищецът «М. 2011» ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Правец, обл.софия,
бл. 208, вх. В, ЕИК 201559973, представлявано и управлявано от Ю.Н.М.,
гражданин на Руската федерация, се представлява от пълномощника си, адв. С. П.,
МАК, който поддържа
иска и моли да бъде уважен.
Ответникът, редовно призован се представлява
от адв. О. Н., САК, който моли да бъдат отхвърлени исковете, като излага
съображения, че не е налице твърдяната от ищеца нищожност на упълномощаването.
По делото са приети представените
от страните писмени и са събрани гласни доказателства.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
От фактическа страна:
Не се спори по делото, че управителят
на ищцовото дружество е руски гражданин.
С Пълномощно, рег. № 3569/21.04.2011
год. относно подписа и рег. № 3570/21.04.2011 год. относно съдържанието, двете
на Нотариус Станислав С., рег. № 577 на Нотариалната камара, с р-н на действие
РС – Лом, в качеството си на едноличен собственик на капитала и управител на „М.
На същата дата е бил сключен и
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот между ищцовото
дружество и „Константа пропъртис” ЕООД, управлявано от И.С.К. и представлявано
от Д.Г.Д..
Не спори между страните и че
ответникът на два пъти е изтеглил исковта сума от сметката на ищцовото
дружество. Такава сума е внесена в „Константа пропъртис”.
Съдът е задължил, на осн. чл. 192
ГПК Нотариус Ст. С. да представи доказателства за владеенето си на руски език и
същият е представил копие от първа страница не Диплом ДВО № 055893, рег. № 59, издадена
от Академията на МВР /МВД/ на СССР, Москва, за завършено в това учебно заведение
висше юридическо образование.
Отделно от това, е представил и
Справка-удостоверение, от която е видно, че за периода 01.01.2011 год. –
02.02.2012 год., Ю. М. е извършил пред този нотариус още едно упълномощаване и
е издал декларация за съгласие и образец от подписа на представляващ
търговското дружество-ищец.
От изисканата и приложена по
искане на ответната страна преписка № 2225/2011 год. на РП – Лом е видно, че
г-н М. е сигнализирал органите на досъдебното производство със съмнения за
измама във връзка с покупко-продажба на недвижим имот.
От показанията на свид. Д. Д. се
установява, че отношенията между него и управителя на ищцовото дружество са
били във връзка с покупко-продажба на недвижим имот в с. Ковачица, обл.
Монтана. Конкретно във връзка у упълномощаването – свидетлят е присъствал в
кантората на нотариуса при това действие. Свидетелства, че последният е превел
на руски всички подписани от упълномощителя документи.
От правна страна:
При така установените факти и
фактически твърдения, съдът достигна до следните изводи:
Иска
се от съда да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 7 410
лв., представляваща левовата равностойност на 3800 евро, заедно със законната
лихва от постъпването на исковата молба в съда, както и направените по делото
разноски.
Фактическите твърдения в исковата
молба са в насока нищожност поради нарушение разпоредбата на чл. 589, ал. 3 и
чл. 582 ГПК.
Липсата на съгласие при сключване на договор е аналогично по
съществото си на липса на волеизявление за извършване на едностранната сделка,
каквото се твърди в настоящия случай.
За
да е налице твърдяната от ищеца хипотеза на нищожност на упълномощаването е
необходимо изобщо да липсва изявление, ищеца, с което законът да свързва
определени правни последици, каквото би било налице при неподписване на
бланката на пълномощното, респективно при поставяне на подпис от лице различно
от упълномощителя.
В
случая не са налице цитираните хипотези, доколкото видно от приложеното по
делото пълномощно от 21.01.2011 г. същото представлява подписан документ, без
по делото да се спори, че положеният подпис принадлежи на Ю. М.. Процесното
пълномощно е изготвено в писмена форма с изискуемите по закон реквизити –
посочване на упълномощител, упълномощен както и обем на представителната власт,
същото е с нотариална заверка на подписите удостоверено от длъжностно лице –
нотариус и което е релевантно в случая съдържа изявление за предоставяне на
представителна власт на упълномощения. Обстоятелството дали упълномощителят е
разбирал последиците на волеизявлението си и дали ги е желаел би могло да бъде
основание за унищожаемост на същото, но не се субсумира в хипотезата на
нищожност поради липса изобщо на волеизявление.
Безспорно едностранната сделка, обективирана в пълномощното
рег. № 3569 и 3570/21.04.2011г. би могла да бъде нищожна поради нарушение на
предписаната от закона форма изразяваща се в нищожност на самото нотариално
удостоверяване на основание чл.576, вр.чл.582 от ГПК в следствие на това, че
нотариусът не е назначил преводач на участник в нотариалното производство,
който не говори български език, ако това е било така.
Такъв иск обаче с правна квалификация чл.26, ал. 2,
предл.3 от ЗЗД в настоящото производство не е предявен, за да дължи съда
произнасяне по него.
От
друга страна, от съвкупният анализ на събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установява, че ищецът действително е руски поданик и
неразбиращ български език, но нотариусът свободно владее руски език, двамата са
разговаряли на този език, нотариусът е могъл лично и непосредствено да се убеди
в действителната воля на лицето и следователно не са били налице предпоставките
за осигуряване на преводач при упълномощаването.
Това
се установява и от показанията на свид. Д. Д., които съдът кредитира.
На
същата дата и при същият нотариус управителят на дружеството-ищец е подписал и
други документи. И именно в тази връзка звучат нелогично твърденията му, че на
21.04.2004г. е подписал документ, в присъствието на нотариуса, чието съдържание
не е разбирал и лично той, като човек, който има задължение да проявява
необходимата грижа към собствените си работи не е пожелал да му бъде разяснено
какво точно удостоверява с подписа си, включително самият той да поиска
назначаване на преводач. На това основание съдът намира, че твърдението, че е
нищожна едностранната сделка – упълномощаване обективирана в пълномощното рег.
№ 3569 и 3570/21.04.2011г. е неоснователно.
При това положение, искът по чл.
42, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен и недоказан.
Не се установи ответникът да е
действал без представителна власт. Напротив, от доказателствата по делото се
установява, че ищецът е превеждал исковите /и други/ суми по сметка на
дружеството и именно за да бъдат изтеглени от пълномощника – в изпълнение на
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, от който договор впоследствие
ищецът се е отказал.
В качеството си на акцесорна претенция и на това основание
обусловена от изхода по главния иск, искът с правно основание чл.86, ал.1 от
ЗЗД за присъждане на законна лихва върху сумата от 7410 лева считано от датата
на депозиране на исковата молба до окончателното и изплащане също следва да
бъде отхвърлен като неоснователен
Предвид изхода от делото, в случая са налице предпоставките на чл. 78,
ал. 3 ГПК за присъждане на ответника на направените разноски по делото, но тъй
като такова искане не е направено, съдът не дължи произнасяне и разноските ще
следва да останат така, както са направени.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ искът за вреди,
причинени от действие без представителна власт иск с правно основание чл. 42, ал. 1
от ЗЗД, предявен от «М. 2011»
ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Правец, обл.софия, бл. 208, вх.
В, ЕИК 201559973, представлявано и управлявано от Ю.Н.М., гражданин на Руската
федерация, срещу И.С.К. ***, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 7 410 лв.,
представляваща левовата равностойност на 3800 евро, заедно със законната лихва
от постъпването на исковата молба в съда като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – Монтана в 14-дневен срок от съобщението до страните че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: