НОХД № 197/12г. МОТИВИ :

Подсъдимите М.М.Т. ***, А.К.А. и Л.А.М.,*** са обвинени в това, че на 17.12.2006г. тримата в съучастие помежду си–първите двама, като извършители, а третата–като помагач /умишлено улеснила извършването на престъплението, като пазила да не се появи човек/, след като разрушили преграда здраво направена за защита на имот отнели от владението на Л.Н.М. *** движима вещ–1бр. платформен кантар, употребяван, на стойност 211лв, без съгласието на собственика и с намерение противозаконно да го присвои, като Т. извършил престъплението в условията на опасен рецидив, а А., като непълнолетен но можещ да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си–престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.3 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК за подс.Т., по чл.195, ал.1, т.3 във вр. с чл.194, ал.1 вйв вр. с чл.20, ал.2 и чл.63, ал.1, т.3 от НК за подс.А. и по чл.195, ал.1, т.3 във вр. с чл.194, ал.1 и чл.20, ал.4 от НК за подс.М..

В разпоредително с.з. съдията-докладчик е насрочил делото по общия ред, като производството е разгледано в отсъствието на подс.Т. и А. при условията на чл.269, ал.3, т.1 от НПК, които са нарушили взетата в хода на досъдебното производство Мярка за неотклонение “Подписка” и са променили своя адрес без да изпълнят задължението си да уведомят съответните органи, по отношение на подс.М. производството е започнало в нейно отсъствие, при условията на чл.269, ал.3, т.4, б.”а” от НПК, но в хода на съдебното следствие последната е взела участие в същото и то е приключило с нейно участие. И на тримата са назначени при условията на чл.94, ал.1, т.8 от НПК защитници адв.Ф.Г. от МАК на подс.М.Т., адв.Л.Г. от МАК на подс.А.А. и адв.Р.Б. от МАК на подс.Л.М..

Представителят на ЛРП в с.з. поддържа обвинението спрямо всеки един от подсъдимите което намира за доказано по безспорен и категоричен начин. Предлага на съда да наложи на всеки един от тях наказание “лишаване от свобода”, което да бъде определено при условията на чл.54 от НК, като подс.Т. да изтърпи ефективно наложеното му наказание, а по отношение на останалите двама подсъдими да се приложи института на “условното осъждане”.

И тримата защитници на подсъдимите в пледоарията си молят съда да постанови оправдателна присъда, с която признае техните подзащитни за невиновни, тъй като в хода на производството не са събрани достатъчно доказателства в подкрепа на обвинението, а същото не може да почива на предположения.

Доказателствата по делото са писмени и гласни. Изслушано е и заключението на вещото лице изготвило назначената по делото Съдебно оценителна експертиза С. Мовом.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното :

Подсъдимата Л.М. през 2006г. живяла със семейството си в с.Долно Церовене, обл.Монтана, а подс.А.А. е нейн племенник, който по това време също пребивавал на територията на това населено място. Къщата която обитавала се намирала на ул.****, в съседство с наследственият имот на св.Л.М.,***, но често посещавала последният в родното си село. Подс.М.Т. бил познат с останалите двама подсъдими.

На 17.12.2006г. св.Т.К., който е от гр.Монтана и изкарвал прехраната си с изкупуване на отпадъчно желязо и орехи посетил с.Долно Церовене, обл.Монтана където минавайки през селото се запознал с едно от децата на подс.М.. Впоследствие се запознал и със самата подсъдима и тя го поканила да и гостува в дома и. Късно вечерта в дома на подс.М. пристигнали двама непознати за св.Т. мъже–подс.Т. и подс.А., които след като почукали на вратата на къщата, поканили М. да излезе навън, за да разговарят. Малко след това подсъдимата се върнала, като казала на св.К., че ще излезе от дома си с хората, които я били повикали, тъй като имала работа.

По-рано същия ден двамата подсъдими минали през дома на М. и тогава тримата решили да извършат кражба на платформен кантар, собственост на св.М., от нейният наследствен имот, за който знаели, че е необитаем.

Късно вечерта тримата се отправили към къщата на свидетелката, която се намирала на срещуположната страна на същата улици и проникнали в двора, като подс.Т. счупил катинара, с който бил заключен синджира на портата, а след това се отправили към селскостопанската постройка, в която знаели, че се намира кантара. Подс.Т. и А. влезли в двора, а подс.М. останала на улицата, за да ги пази и да следи да не се появи някой. Стигайки до постройката двамата подсъдими счупили катинара на входната врата, и от там тикайки го по земята изнесли платформения кантар, който бил с топуз и мерел до 500кг. Пренесли кантара и го скрили в дома на подс.М., която на следващата сутрин попитала св.Т. дали може да намери пазар за откраднатия кантар, но последният отказал, като и отговорил, че кантара е голям и не желае да го забърква в неприятности.

На следващата сутрин служителите на МВР получили оперативен сигнал за извършената кражба и посетили дома на подс.М., като я попитали какво знае за извършената кражба на кантара от дома на нейната съседка. Тогава М. им разказала, че кантара е откраднат същата нощ от другите двама подсъдими и поканила полицейските служители да влязат в дома и, където в една задна стаичка бил скрит откраднатият кантар. Впоследствие кантара бил предаден с Протокол за доброволно предаване от подс.М. на органите на МВР и върнат на неговият собственик. Авторите на кражбата били установени и тримата дали подробни обяснения пред полицейските служители извършили предварителната проверка за начина, по който са извършили последната и за участието на всеки един от тях.

Съгласно заключението на вещото лице изготвило назначената в хода на досъдебното производство Съдебно-оценителна експертиза, което съдът приема изцяло като дадено обективно и безпристрастно стойността на вещта предмет на престъплението възлиза на сумата от 211лв.

Горното се установява от фактическа страна от събраните в хода на досъдебното производство и приети от съда писмени доказателства– протокол за оглед на местопроизшествие и албум с фотоснимки на л. 8-11; протокол за доброволно предаване на л. 18; разписка на л. 19; оценителна експертиза на л. 21,22; справки за съдимост на л. 26-30; справка за съдимост на л. 97-99, както и служебно изисканите от съда справки за съдимост от 02.04.2012г. от показанията на разпитаните в с.з. свидетели Л.М., Т.К., Г.П., Г.Н., И.И., които съдът кредитира, като обективни, последователни и взаимносвързани, както помежду си, така и с останалите събрани по делото писмени доказателства.

Съдът не дава вяра на обясненията на подс.М., тъй като те противоречат изцяло на показанията на св.Т.К. и св.Г.П., и представляват нейна защитна позиция.

Видно от приложените по делото справки за съдимост подс.А.А. и Л.М. са неосъждани и са с чисто съдебно минало, а подс.М.Т. е осъждан с 3бр. влезли в сила присъди, както следва : 1/ По НОХД № 8275/01г. по описа на СРС, за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, пр.1 и т.4, пр.2 във вр. с чл.194, ал.1 и чл.26, ал.1 от НК, извършено за периода от м.06. до м.10.1996г. на “Една година и два месеца лишаване от свобода”, присъдата е в законна сила от 21.01.2003г., 2/ По НОХД № 294/06г. по описа на ЛРС, за престъпление по чл.196, ал.1, т.1 във вр. с чл.194, ал.1 от НК, извършено на 13.08.2006г., с наказание “Шест месеца лишаване от свобода”, при строг режим на изтърпяване, в сила от 08.06.2007г. и 3/ По НОХД № 34/08г. по описа на ЛРС, за престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.3 и чл.194, ал.1 от НК – “Една година лишаване от свобода”, ефективно при първоначален строг режим, в сила от 27.02.2008г.

Съдът намира, че от обективна и субективна страна всеки един от подсъдимите е осъществил състава на престъпление, както следва :

- подс. М.Т. – престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.3 във вр. с чл.194, ал.1 и чл.20, ал.2 от НК,

- подс.А.А. – престъпление по чл.195, ал.1, т.3 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.63, ал.1, т.3 във вр. с чл.20, ал.2 и

- подс. Л.М. – престъпление по чл.195, ал.1, т.3 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК,

а именно, че на 17.12.2006г. тримата в съучастие помежду си – първите двама, като извършители, а третата–като помагач /умишлено улеснила извършването на престъплението, като пазила да не се появи човек/, след като разрушили преграда здраво направена за защита на имот отнели от владението на Л.Н.М. *** движима вещ – 1бр. платформен кантар, употребяван, на стойност 211лв, без съгласието на собственика и с намерение противозаконно да го присвои, като Т. извършил престъплението в условията на опасен рецидив, а А., като непълнолетен но можещ да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Извършеното от подсъдимите престъпление “кражба” се квалифицира като извършено от тримата в съучастие помежду им, подс.Т. и А., като извършители, а подс.М.–като помагач, след разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот. Подс.А. към момента на извършване на деянието е бил непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

За подс.Т. престъплението “кражбата” е извършена и в условията на “опасен рецидив”, по смисъла на чл.29, ал.1, б.”а” и “б” от НК, след като е осъждан три пъти на наказания “лишаване от свобода” за тежки умишлени престъпления, чието изтърпяване не е отложено при условията на чл.66, ал.1 от НК, като последното си наказание “Една година лишаване от свобода” наложено му по НОХД № 34/08г. по описа на ЛРС, подс.Т. е изтърпял на 09.10.2009г. и не е изтекъл предвиденият в чл.30, ал.1 от НК–пет годишен срок, към момента на извършване на деянието.

От субективна страна е налице пряк умисъл, като подсъдимите са съзнавали общественоопасния характер на деянието, неговите общественоопасни последици и са искали настъпването на вредоносния резултат, като с отнетите вещи се разпоредили като с нещо свое.

При определяне на наказанието на всеки един от подсъдимите съдът взе предвид вида наказание предвиден в закона за извършеното от тях престъпление–за подс.Т. в нормата на чл.196, ал.1, т.2 от НК–“От три до петнадесет години лишаване от свобода, за подс.М. -в чл.195, ал.1 от НК–“От една до десет години лишаване от свобода”, и заподс.А. – в чл.63, ал.1, т.3 от НК –“До три години лишаване от свобода”, разпоредбите на общата част на НК, касаещи материята, както и смегчаващи отговорността обстоятелства, свързани с чисто съдебно минало за подс.А. и М., младежката възраст на А., изминалият дълъг период от време–близо 6 години от извършване на престъплението до момента на реализиране на наказателната отговорност за същото, което съгласно установената съдебна практика се приема за самостоятелно изключително по своя характер смегчаващо отговорността обстоятелство, ниска стойност на вещта предмет на престъплението, тежко социално и семейно положение, както и обстоятелството, че макар и след намесата на органите на МВР предмета на престъплението е върнат на неговият собственик, липсата на отегчаващите отговорността обстоятелства за М. и А., и формираният за подс.Т. престъпен начин на живот.

С оглед индивидуализиране наказателната отговорност на всеки един от извършителите, съдът съобрази степента на обществена опасност на деянието и дейците, мотивите и подбудите за извършването му, личността на извършителя, ниският им социален статус и интелект.

Съобразявайки всички изисквания на закона съдът определи и наложи на двамата подсъдими наказания при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК под установеният от законодателят минимум, както следва-на подс.Л.М.-“ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, на подс.М.Т.–“ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, а на подс.А.А. при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК замени предвиденото наказание “До три години лишаване от свобода”, без фиксирана долна граница с наказанието “ПРОБАЦИЯ” със следните пробационни мерки : “ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС с явяване и подписване пред пробационния служител два пъти седмично” и “ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОННЕН СЛУЖИТЕЛ”, двете пробационни мерки за срок от 1 /една/ година.

С оглед на обстоятелството, че подс.Л.М. е с чисто съдебно минало, съдът намира, че няма законова пречка да приложи института на условното осъждане, тъй като по отношение на тази подсъдима целите на наказанието биха били постигнати и без откъсването и от обичайната му семейна и социална среда на живот, поради което и на осн. чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението на наложеното му наказание с изпитателен срок от Три години, считано от влизане на присъдата в сила.

По отношение на подс.М.Т. съществува законови пречки за приложени на този институт свързани с предходните му ефективни осъждания и липсата на реабилитация за тях, поради което същият следва да изтърпят наложените му наказание ефективно, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, при строг режим на изтърпяване, на осн. чл.61, т.2 от ЗИНЗС.

С оглед младежката възраст на подс.А. съдът намира, че целите на наказанието биха били постигнати и без определянето на трета допълнителна пробационна мярка, наред с първите две задължителни такива.

Съдът намира, че определените и наложени на всеки един от подсъдимите наказания са от вид и размер да постигнат целите на наказанието визирани в нормата на чл.36 от НК, както по отношение на подсъдимите като ги превъзпитат занапред да спазват законите в страната и установеният правов ред, така и по отношение на останалите членове на обществото да им въздействат възпитателно и предупредително.

Тъй като престъплението за което е наложено на подс.Т. наказание по НОХД № 34/08г. по описа на ЛРС и престъплението предмет на настоящето производство са извършени в условията на реална съвкупност, преди да е осъден с влязла в сила присъда за които е да е от тях, то съдът на осн. чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от НК му определи ЕДНО ОБЩО НАКАЗАНИЕ измежду наложените му по НОХД № 34/08г. по описа на ЛРС и наказанието по настоящето производство, най-тежкото от тях “ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален строг режим в затвор, на осн. чл.61, ал.2 от ЗИНЗС.

При изпълнението на определеното общо наказание на осн. чл.25, ал.2 от НК съдът приспадн изтърпяното от подс.М.Т. наказание по НОХД № 34/08г. по описа на ЛРС.

На осн. чл.189, ал.1 от НПК съдът осъди всеки един от подсъдимите да заплати по сметка на ВСС гр.София направените по делото разноски в размер на 13,33лв, както и по 5лв държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист, а по сметка на Националното Бюро за правна помощ гр.София адвокатско възнаграждение на определените от АС гр.Монтана и назначени за техни защитници адв.Л.Г. от МАК на подс.А.А., адв.Ф.Г. от МАК на подс.М.Т. и адв.Р.Б. от МАК на подс.Л.А..

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :