Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Лом, 26.10.2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ломски районен съд, в публичното съдебно заседание на двадесет и седми октомври, две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА

при секретаря Р.Д., като разгледа докладваното от съдия Миронова гр.д. № 92 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Обективно съединени искове чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. 430 ТЗ, вр. чл. 99 ЗЗД.

Предявени са обективно съединени искове от «Про Лего» АД, ЕИК 175249461, представлявано от И.К.И. – изпълнителен директор, чрез пълномощника, ю.к. Х.К., срещу А.И.Й., ЕГН **********,*** и В.Г.В., ЕГН **********,***, за неизпълнени задължения по договор за кредит.

Ищецът «Про Лего» АД, ЕИК 175249461, представлявано от И.К.И. – изпълнителен директор, чрез пълномощника, ю.к. Х.К., е предявил срещу А.И.Й., ЕГН **********,*** и В.Г.В., ЕГН **********,***, за неизпълнени задължения по договор за кредит..

Твърди се в и.м., че при условията на сключен Договор за потребителски кредит от 24.11.2006 год., «ДЗИ Банк» АД, БУЛСТАТ 825336995 е предоставила на отв. А.Й. банков кредит за закупуването на стоки в размер на 10 000 лв., преведени по банков път на името на кредитополучателя по сметка № BG 36 REXI93201002178886.

Ответникът В.В. е поръчител.

С Решение на СГС от 01.11.2007 год. По ф.д. № 3006/1998 год. Е вписано преобразуване на «ДЗИ Банк» АД, чрез вливането му в «Българска Пощенска Банка» АД, и с решение от същата дата – вписва промяна на името на последното дружество на «Юробанк И Еф Джи България» АД.

Уговорено било между страните кредитът да бъде погасяван по приложеният към договора Погасителен план, в срок до 24.12.2014 год., като съгл. Чл. 4, ал. 2 от Договора, същият се погасява на 96 бр. равни /анюитетни/ месечни вноски, всяка с рзмер 166,68 лв. Съгл. чл. 4, ал. 2 от Договора, при непогасяване изцяло или отчасти на която и да е вноска, както и при неизпълнение на което и да е друго задължение по договора, вземането на банката за възстановяване на целия кредит става предсрочно изискуемо, без да се прекратява действието на договора и без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните.

Ответникът /кредитополучател не е изпълнил задължението си за заплащане на погасителните вноски съгласно Погасителниятплан и поради това вземането на банката е станало предсрочно изискуемо.

На 30.03.2009 год., «Юробанк И Еф Джи България» АД е прехвърлила възмездно на ищеца правото на това вземане, заедно с всички обезпечения.

Към 24.10.2011 год. задължението на ответника А.Й. е било в размер на 15 652,85 лв., от които: 9092,99 лв. главница, 6559,86 лв. – договорна лихва.

Твърди се в и.м., че ответниците са уведомени за встъпването на ищеца в правата на кредитора.

Поради неизпълнение на задължението за плащане от страна на ответниците, е било подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение на пърично задължение осн. чл. 410 ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 1508/2011 год. на ЛРС. По издадената Заповед за изпълнение отв. А. Й. и В. В. са подали възражение.

Моли да бъде признато от съда за установено по отношение на ответника А.Й., като кредитополучател и ответника В.В., като поръчител, че имат задължение към ищеца в размер на 15 652,85 лв., от които: 9092,99 лв. главница, 6559,86 лв. – договорна лихва за периода 24.11.2006 – 24.10.2011 год., дължими по Договор за потребителски кредит с анюитетни вноски от 24.11.2006 год., сключен между първия ответник и «ДЗИ Банк» АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.11.2011 год. /датата на подавне на заявлнието по ч.гр.д. № 1508/2011 год. на ЛРС/, до окончателното й изплащане.

Претендират се и направените разноски по настоящото производство, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника А.Й..

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника В.В., чрез пълномощника му, адв. Н. К., МАК.

В отговора си, отв. Вл. В. счита исковете за допустими, но неоснователни. Твърди, че той не е поръчител по Договор за потребителски кредит с анюитетни вноски № 290/24.11.2006 год., сключен между праводателя на ищеца и ответника А.Й.. В тази връзка, в ЛРП била образувана преписка № 3070/2011 год., която е изпратена на РП – Видин по компетентност. Твърди, че той не е подписвал договор за поръчителства към Договор № 290/24.11.2006 год., а който го е подписал е извършил престъпление.

Делото е разгледано при участието на «Юробанк И Еф Джи България» АД, ЕИК 000694749, със седалище/адрес на управление: гр. София, р-н Средец, ул. Цар Освободител № 14, представлявано от изпълнителните директори А.В.Я., П.Н.Д. и А.Х., конституирани като трето лице – помагач на ищеца.

В съдебно заседание ищецът се представлява от ю.к. Р. Х., редовно упълномощена, която не се явява в с.з., а в писмена защита поддържа иска.

Ответникът В.В., редовно призован се явява лично и с адв. Н. К., който поддържа становището, изразено в писмения отговор, в т.ч. и направеното оспорване на подписа му на Договорът за кредит. В заключителното с.з. не се явява.

Ответникът А. Й., редовно призован не се явява, не се представлява.

Третото лице – помагач на ищеца, «Юробанк И Еф Джи България» АД, не изпраща процесуален представител, не изразява становище.

Доказателствата са писмени и гласни.

След изрично изявление на ищцовата страна, че желае да се ползва от оспореният документ, с Определение от 10.05.2012 год., съдът е открил процедура по оспорване на документ.

Предявените искове са допустими. Главният, установителен иск по чл. 422 ГПК е предявен от и против надлежна страна по спора, в законоустановеният срок – съобщенията за подадените възражения на двамата длъжници са получени от ищеца на 09.01.2012 год., а искът е предявен на 03.02.2012 г. (на тази дата е входирана и.м. в деловодството на ЛРС).

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По ч.гр.д. № 1508/2011 г. по описа на Ломският районен съд е издадена на осн. чл.410 ГПК Заповед за изпълнение на парично задължение от 28.11.2011 г. в полза на заявителя-настоящ ищец, против ответниците А.И.Й. и В.Г.В., както и против лицата П.Т.П. и Б.М.Н., за сумата от 15652,85 лв., която сума включва: главница в размер на 9092,99 лв., договорна лихва – 6559,86 лв. за периода 24.11.2006 – 24.10.2011 год., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 25.11.2011 год. до изплащане на вземането, за погасяване на задължение по Договор за потребителски кредит от 24.11.2006 год., както и за сумата 1439,17лв. разноски по заповедното производство.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжниците/настоящи ответници съответно на 29.11.2011 год. и на 30.11.2011 год. Възраженията са подадени с срока по чл. 414, ал. 2 ГПК – на 01.12.2011 год. и 13.12.2011 год.

Съдът, с разпореждания от 01.12.2011 год. и 14.12.2011 год. е указал на заявителя правото да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението.

Искът на Заявителя, основан на чл. 415 ал.1 вр. чл. 422 ГПК е подаден в указания срок.

По делото е приложена преписка № 374/2012 год. по описа на РП – Видин, в която е приложен и оригиналът на оспореният Договор за потребителски кредит с анюитетни вноски № 290/24.11.2006 год., от който ищецът черпи правата си.

С Договор № 290/24.11.2006 год., „ДЗИ Банк” АД е предоставила кредит в размер на 10 000 лв. на отв. А.И.Й.. Кредитът е обезпечен с поръчителството на отв. В. Г. В., както и на П.Т.П. и Б.М. Й..

В договора са уговорени условията и срокът за издължаване на кредите – до 24.12.2014 год., на 96 равни /анюитетни/ месечни вноски, всяка от които в размер на 166,68 лв., дължими ежемесечно, считано от датата на усвояване на кредита. Уговорено е /чл. 5 от договора/, че поръчителите отговарят за всички задължения на кредитополучателя, произтичащи от договора.

От справка в електронният търговски регистър, който е публично достояние се установява, че с Решение № 61/01.11.2007 год. по ф.д. № 10646/1991 год. на СГС е вписано преобразуването на „ДЗИ БАНК” АД, чрез вливането му в „БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА” АД. Със същото решение е вписана и промяна в наименованието на „Българска пощенска банка” АД на „Юробанк И Еф Джи България” АД.

С Договор за цесия от 30.03.2009 год., „Юробанк И Еф Джи България” АД е прехвърлил на ищеца „Про Лего” АД свои вземания, в т.ч. и процесното. Приемо-предавателният протокол е подписан на 20.08.2009 год.

За това обстоятелство длъжникът и поръчителите по процесния договор са уведомени /л. 10 и 18/, което обстоятелство не се и оспорва от тях в хода на процеса.

От заключението на приетата по делото и неоспорена от страните Съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в.л. И.А. се установява, че след сключването на договора, отв. А. Й. е изплатил 13 погасителни вноски – до 08.02.2008 год. Задължението по процесния договор към 25.11.2011 год. /датата на входиране на заявлението по чл. 410 ГПК/ възлиза на сумата от 15 986,17лв., от които: главница 9 092,99 лв. и договорна лихва 6 893,18 лв., в която сума не са включени направените по заповедното производство разноски от ищеца.

От заключението на приетата по делото съдебна графическа експертиза, изготвена от в.л. А.Т. се установява, че представените за изследване подписи, намиращи се в „Поръчители” № 1, в долния десен ъгъл на Договор за потребителски кредит с анюитетни вноски № 290/24.11.2006 год., между „ДЗИ Банк” АД и А. И. Й., находящи се на л. 5, 6, 7 от делото, са полагани от отв. В.Г.В., ЕГН **********. В с.з. вещото лице пояснява, че поддържа това заключение, а не намиращото се по прокурорската преписка противоположно такова, тъй като в хода на изследването, извършено в хода на настоящото производство е използван повече по обем и то свободно взети образци от подписа на този ответник.

При така установеното се налагат следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК има за предмет да се установи съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

За успешното провеждане на установителния иск, в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи сумите за които е издадена заповед за изпълнение.

Общото правило при облигационните искове е, че ищецът следва да докаже качеството си на кредитор, падежа и изискуемостта на вземането си, а ответникът /длъжник/ следва да докаже възраженията си, респ. факта на плащането.

Съдът намира, че качеството на кредитор по отношение на третото лице-помагач на ищеца е доказано по несъмнен начин от доказателствата по делото, а възраженията на ответника В. В. в тази насока са неоснователни.

По този договор, отв. А. Й. е изплатил общо 13 погасителни вноски, до 02.08.2008 год., поради което и на осн. чл. 5, ал. 1, т. 1 от Договора вземането е станало предсрочно изискуемо, с всички произтичащи от това договорени между страните и законни последици.

Ответникът А. Й. не ангажира никакви доказателства във връзка със възраженията си по заповедното производство.

Банката е изпълнила задължението си към ответника А. Й.. По този договор – видно от същия, този ответник е получил договорената сума на посочена банкова сметка. ***а погаси заема съгласно договореният между страните погасителен план, което задължение той е изпълнявал до м. февруари, 2009 год., когато е преустановил плащанията и в края на следващият месец цялото вземане е станало предсрочно изискуемо.

В хода на откритата по искане на отв. В. В. процедура по чл.194 от ГПК беше установено по безспорен начин, че оспореният документ е издаден от този ответник-длъжник. За това съдът приема, че проведеното оспорване по реда на чл. 194, вр. чл. 193 ГПК, на представеният от ищеца и приложен по делото документ – Договор № 290/24.11.2006 год., сключен между „ДЗИ Банк” АД като заемодател, отв. А.И.Й. като кредитополучател и отв. В. Г. В., П.Т.П. и Б.М. Й. – като поръчители, в частта, относно подписа на отв. В. В. като Поръчител № 1, е неуспешно.

По своето правно естество Договорът за поръчителство има допълнителен /акцесорен/ характер и неговото съществуване е обусловено от съществуването на главен /основен/ договор между кредитора и длъжника. Нещо повече при този вид договори има някои особености: задължение за поръчителя няма да възникне, ако няма действителен главен дълг, предметът и обемът на главния дълг определят предмета и обема на задължението на поръчителя, поръчителят може да предявява на кредитора всички възражения, които има самият главен длъжник. Освен вторичния характер на този вид договор, поръчителството разкрива и известна самостоятелност в няколко насоки: задължението на поръчителя може да бъде по-леко или в по-малък обем от главното задължение на длъжника, поръчителството може да се прекрати или погаси по давност, без това да води до прекратяване или погасяване на по давност на главния дълг. Договорът за поръчителство е едностранен договор, което ще рече, че само поръчителят се задължава спрямо кредитора да отговаря за изпълнението на чужд дълг, а кредиторът с нищо не се задължава към поръчителя.

В случая, от страна на отв. В. В. не се оспорва наличието на действителен главен дълг между кредитора и кредитополучателя, а направеното оспорване на вторичния договор за поръчителство не беше проведено успешно, напротив, установи се по безспорен начин, че подписът, положен за „Поръчител № 1” изхожда от отв. В. В., поради което и с оглед представените доказателства, съдът приема, че между страните е налице валидна облигационна връзка, поради което и искът следва да се уважи.

Визираният в процесния договор краен срок за погасяване на кредита е 24.12.2014г. Заявлението по чл. 410 ГПК е депозирано на 28.11.2011г., т.е. преди изтичането на шестмесечния срок по чл. 147 ЗЗД. Ето защо отговорността на ответника – поръчител не е отпаднала.

С Решение № 61/01.11.2007 год. по ф.д. № 10646/1991 год. на СГС е вписано преобразуването на „ДЗИ БАНК” АД, чрез вливането му в „БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА” АД.

Със същото решение е вписана и промяна в наименованието на „Българска пощенска банка” АД на „Юробанк И Еф Джи България” АД.

Банката не дължи на ответниците изрично уведомяване за промяната, тъй като е налице публичен търговски регистър, в който се отразяват всички промени по отношение на банката кредитор.

С Договор за цесия от 30.03.2009 год., „Юробанк И Еф Джи България” АД е прехвърлила на ищеца „Про Лего” АД свои вземания, в т.ч. и процесното. Приемо-предавателният протокол е подписан на 20.08.2009 год.

Въз основа на представените доказателства от ищеца съдът намира, че ищецът е доказал качеството на кредитор на третото лице-помагач на ищеца, „Юробанк И Еф Джи България” АД, по сключеният Договор № 290/24.11.2006 год., с който „ДЗИ Банк” АД е предоставила кредит, в размер на 10 000 лв. на отв. А.И.Й., който кредит е обезпечен с поръчителството на отв. В. Г. В., както и на П.Т.П. и Б.М. Й..

От 30.03. 2009 г. обаче, след подписан договор за цесия „Юробанк и ЕФ ДЖИ България “АД е прехвърлила вземането си към ответниците на ищеца в настоящето производство.

Съгласно чл. 99 ал. 3 от ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне, а съгласно ал. 4 прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то му бъде съобщено от предишния кредитор.

С исковата молба на л. 10 от първоинстанционното дело е представено уведомително писмо от банката и „Про Лего” АД, т.е от цедента и цесионера до кредитополучателя за сключения договор за цесия. Заедно с писмото на л. 10 /на гърба/ от първоинстанционното дело е представена товарителница от куриерска фирма Спийди, от 14.07., неясно коя година, за връчването на някаква пратка. От така представената товарителница може да се установи, че се касае за писмо в плик, че е подадено от Про лего АД и е адресирано до А.И.Й., кредитополучателят по договора за кредит. От тази товарителница може да се установи, че пратката не е получена, но не може да се установи какво е съдържал пликът, тъй като съдържанието му не е отразено в товарителницата, а подател е цесионерът.

Т.е. в случая са налице нарушения относно уведомяването на длъжниците за сключения договор за цесия между банката и ищеца по настоящето дело.

Не е налице надлежно съобщаване чрез отправеното уведомление до ответниците през 2009г., изпратено чрез куриерска служба „Спиди” и недоставено, поради неоткриване на адреса на адресата на съобщението, още повече то изхожда от цесионера. Няма характер на съобщение за извършеното прехвърляне и самата искова молба, тъй като тя също изхожда от цесионера „Про Лего” АД, а поставеното от законодателя изискване е съобщението да се извърши от стария кредитор, т.е. от цедента, тъй като прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение именно между него и длъжника. Аналогично стои въпроса и с приложеното на л. 18 писмо, представляващо предсъдебна покана за доброволно изпълнение. Макар и получено лично от ответниците /на 02. и 03. ноември, 2011 год./, то също изхожда от цесионера.

С оглед на горното, съдът намира, че в случая не се доказа наличието на облигационна връзка между страните по делото, поради което и предявения установителен иск следва да се отхвърли като недоказан.

По предявения положителен установителен иск за лихва, доколкото той се явява акцесорен на иска за установяването на дължимостта на конкретните вземания по договора, съдът намира, че така предявения иск ще следва да се отхвърли като неоснователен, тъй като не се доказа в настоящото основателността на основния иск.

При този изход на делото и на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, ищцовото дружество ще следва да бъде осъдено да заплати на отв. В. В. направените по делото разноски в размер на 1226 лв., от които 99 лв. за съдебно-графическа експертиза и 1127 лв. за адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, Съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от «Про Лего» АД, ЕИК 175249461, представлявано от И.К.И. – изпълнителен директор, чрез пълномощника, ю.к. Х.К., искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. 430 ТЗ, вр. чл. 99 ЗЗД и акцесорен иск за лихви по чл. 86 от ЗЗД: ЗА ПРИЗНАВАНЕ НА УСТАНОВЕНО по отношение на А.И.Й., ЕГН **********,***, като кредитополучател и В.Г.В., ЕГН **********,***, като поръчител, че имат задължение към «Про Лего» АД, ЕИК 175249461, в размер на 15 652,85 лв. /петнадесет хиляди шестстотин петдесет и два лева и 85 ст./, от които: 9092,99 лв. /девет хиляди деветдесет и два лева и 99 ст./ главница, 6 559,86 лв. /шест хиляди петстотин петдесет и девет лева, 86 ст./ – договорна лихва за периода 24.11.2006 – 24.10.2011 год., дължими по Договор за потребителски кредит с анюитетни вноски от 24.11.2006 год., сключен между А.И.Й., ЕГН **********, и «ДЗИ Банк» АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.11.2011 год. /датата на подавне на заявлнието по ч.гр.д. № 1508/2011 год. на ЛРС/, до окончателното й изплащане, както и направенита по заповедното производство по ч.гр.д. № 1508/2011 год. на ЛРС разноски, в размер на 1439,17лв., от които 313,06 лв. – платена държавна такса и 1126,11 лв. – юрисконсултско възнаграждение, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА «ПРО ЛЕГО» АД, ЕИК 175249461, представлявано от И.К.И. – изпълнителен директор, чрез пълномощника, ю.к. Х.К., ДА ЗАПЛАТИ на В.Г.В., ЕГН **********,***, направените по делото разноски, в размер на 1226,00 лв. /хиляда двеста двадесет и шест лева, 00 ст./

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца «Юробанк И Еф Джи България», ЕИК 000694749, със седалище/адрес на управление: гр. София, р-н Средец, ул. Цар Освободител № 14, представлявано от изпълнителните директори А.В.Я., П.Н.Д. и А.Х..

Решението подлежи на обжалване пред Монтански окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.

След влизане в сила на решението, препис от същото, ведно с ч.гр.д. № 1508/2011 г. да се докладва на председателя на съответния съдебен състав при ЛРС.

Районен съдия: