Р Е Ш Е Н И Е

гр. Лом, 11.10.2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ломският районен съд, гражданска колегия,VІІ състав в публичното заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:

Председател: Боряна Александрова

при секретаря В.М., като разгледа докладваното от съдията Александрова гр. дело № 532 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по отрицателен установителен иск за право на собственост върху недвижим имот с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, обективно и субективно съединен с иск по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на нотариален акт за собственост на недвижими имоти придобити по давност.

В исковата молба ищците , представлявани от адв.В.Д. от МАК, твърдят, че те и бащата на ответника като наследници на Ц.Ц.Д. и Ц. Д. П. ,б.ж. на с.Киселево, обл.Монтана, са собственици на идеални части от недвижими имоти – земеделска земя, находяща се в землището на с.Киселево, а именно : 1. имот № 072020 с площ 3,440 дка , 2. имот № 015050 с площ от 5,732 дка, имот№ 016009 с площ 2,756 дка, 4. имот № 037013 с площ от 6,510 дка, 5. имот № 039002 с площ от 3,720 дка, 6. имот № 042001 с площ от 3,720 дка, 7. имот № 047011 с площ от 8,557 дка,8. имот № 055038 с площ от 8,928 дка, 9. имот № 058013 с площ от 5,581 дка, 10. имот № 068019 с площ от 5,022 дка, 11. имот № 072021 с площ от 8,371 дка, 12. имот № 076006 с площ от 6,510 дка, 13. имот № 011040 с площ от 3,064 дка, 14. имот № 016021 с площ от 1,780 дка, 15.имот № 017022 с площ от 0,758 дка, 16.имот № 017025 с площ от 1,921 дка, 17. имот № 092005 с площ от 6,500 дка. Твърди се също, че в ЛРС има образувано др.дело № 1128/11 г. за делба между тях, което е спряно да зъвършване на настоящето. Твърдят също,че по гр.д.1128/11 г. в отговора си по чл.131 ГПК Цветан Ц.Д.-баща на ответника, е възразил против иска за делба,мотивирайки се, че земите предмет на делото са собственост на сина му/ответника по делото/ , който по силата на НА № 53,т.ХІІ,рег.4964,д.627/11 г. на нотариус Ст.Станчев е станал собственик на процесните земи по давностно владение.Искат от съда да приеме за установено ,че ответника не е придобил по давност и не е собственик на описаните в НА имоти. Исак се също на основание чл.537,ал.2 ГПК съда да отмени този НА.

Ответника, чрез пълномощника си по делото адв.Н.А., изцяло оспорва основателността на претенциите, като се подробно се аргументира.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от представените удостоверения за наследници, се установява,че ищците и Ц.Ц.Д. са наследници на Ц.Ц.Д. и Ц. Д. П., б.ж. на с.Киселево,обл.Монтана. Същите са притежавали земеделски земи в землището на с.Киселево,обл.монтана, които са възстановени на наследниците им с Решения на ПК Брусарци на 19.11.1999 г.о, а имота от 6,5 дка е възстановен 15.01.2001 год.

С НА за собственост върху недвижими имоти придобити по давност ответника е признат за собственик по давностно владение на процесните земеделски земи.

По делото са изслушани показанията на четирима свидетели; според твърденията на свид. М.Ефремова познава страните в процеса, знае, че имат земеделски земи останали им по наследство. Същата дава показания, че разбрала от някои от ищците, че някой от тях са идвали при ответника за да се интересуват от земите, но ответника под предлог да не безпокоят баща му го бил помолил да изчакат малко. Тази свидетелка не установява ,че е възприела нещо лично, а преразказва това което и е било казано. Останалите трима свидетели, които са на ответника твърдят, че от дълги години бащата на ответника и самият ответник се е грижил , стопанисвал, обработвал и владее земята.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения отрицателен установителен иск за неоснователен. Съображенията за това са следните:

Нормата на чл. 79 ЗС сочи, че правото на собственост се придобива чрез непрекъснато владение в продължение на 10 г., съотв. 5 години - при добросъвестност на владелеца. Доказателствената тежест за установяване наличието на законовите предпоставки за признаване на правото на собственост въз основа въведеното правно основание се носи от позоваващия се на този оригинерен придобивен способ - чл. 154 ГПК, и тази страна в процеса следва да проведе пълно и главно доказване на релевантните факти. Това означава, че за уважаване на предявения иск е необходимо провеждане на доказване упражняваното от ищците владение през периода 1999г. - 2011 г. Данните по делото не могат да обосноват такъв извод, тъй като, според показанията на свидетелите, ответникът е обработвал земеделската земя, през този период. Владението на имота е било трайно, явно и несъмнено, при манифестиране на упражняваната от владелеца фактическа власт - лично или чрез трето лице.

На второ място, делото не съдържа данни за наличие на намерение на ищците да своят процесния имот (animus), и това им намерение да е било манифестирано спрямо ответника, ползващ се от земеделската реституция на спорната земя.

Съгласно разпоредбата на чл.83 ЗС който докаже,че е владял в различни времена,предполага се,че е владял и в промеждутъка,ако не се докаже противното. Веднъж установена фактическа власт върху недвижим имот се предполага,че продължава да бъде упражнявана от владелеца непрекъснато до момента,в който по несъмнен начин не бъде доказано,че е осъществено прекъсване на владението,а оттам и прекъсване на започналата да тече в полза на владелеца придобивна давност.Давността може да се счита прекъсната само ако трето лице е осъществило такова действие,с което е попречило на владелеца да упражнява занапред установената от него фактическа власт върху имота,като тези действия следва да са доведели до отстраняването на владелеца от имота за повече от 6 месеца. В този смисъл разпоредбата на чл.81 ЗС изрично предвижда,че давността се прекъсва с изгубване на владението в продължение на повече от шест месеца.
Давността се прекъсва и чрез предявяване на иск за защита на правото на собственика върху имота. Ако обаче в имота са извършени еднократни действия,които не са станали известни на владелеца и посредством които фактическата му власт не е била отблъсната,нито е бил отстранен от имота за повече от шест месеца,не може да се приеме,че придобивната давност е била прекъсната.
С оглед на гореизложеното следва да се приеме също така,че след като едно лице веднъж е установило фактическа власт върху един имот, предполага се до доказване на противното,че упражнява тази фактическа власт трайно и непрекъснато до момента,в който не се установи осъществяване от трето лице на такова действие,което явно и категорично препятствува възможността владелецът да упражнява занапред фактическата власт върху имота или както вече беше посочено,да бъде осъществено такова действие,което има за последица отстраняване на владелеца от имота.
По делото е установено,че ответника е установил фактическа власт върху процесните имоти непосредствено след възстановяването им,като досежно това обстоятелство между страните не съществува спор.

Съдът отчита и обстоятелството,че ищците по предявения иск не доказаха да са предприели такива действия,които да са довели до отстраняването на ответника от имота,респ. да са демонстрирали спрямо него по недвусмислен начин намерение да упражняват претендираното право на собственост,с оглед на което да може да се приеме,че придобивната давност,която е започнала да тече в полза на ответника е била прекъсвана. Съдът приема,че установените по делото факти сочат на осъществяване на предвиденото в чл.79,ал.2 ЗС придобивно основание. Дори да се приеме,че давността е прекъсната с факта на завеждане на дело за делба от 4.10.11 г. в производството по гр.д.№1128/2011г. по описа на ЛРС,то това е станало едва на 4.10.2011г., когато придобивната давност в полза на ответника вече е изтекла. Налице е и позоваване на давността,като от страна на някои от ищците , че е започнала по отношение на тях в по късен период-2004,респ.2007 г. когато били починали някой от наследниците на общите наследодатели, но последните са били част он наследниците на Ц. д. и Ц. П. и като такива са получили наследството към момента на възстановяване на правото на собственост върху тези земи. Лицата,на които имотът е бил възстановен по реда на ЗСПЗЗ не са предприели никакви фактически или правни действия по защита на своята собственост . Демонстриране по отношение на невладеещия съсобственик на поведение,което несъмнено да сочи,че върху имота се упражнява фактическа власт като върху собствен имот,т.е. предприемане на активни действия, е необходимо безспорно само при наличие на заявени претенции от лице,че счита себе си за съсобственик на имотите. Ако подобни претенции не са били заявявани,то няма и по отношение на кого владелецът да упражнява подобни действия. Достатъчно е в подобна хипотеза да полага нормалните за собственика грижи за имота.
И тъй като по делото е установено,че ответника е установил трайна фактическа власт върху процесния имот и е упражнявал тази фактическа власт без същата да е била прекъсвана за периода от 2000 г. до 2011 г. следва де се приеме, в негова полза върху имота на е изтекла придобивна давност.

Съдът не споделя, твърдението на пълномощника на ищците, че когато през 2010 г. ответника е заявил в ОСЗ Брусарци процесните земи, посочил като правно основание за ползването на земите, решението с което е възстановена собствеността на наследниците на дядо му. което е ирелевантно към спора, тъй като към този момент не е имало и НА № 53/11 г.

Според пълномощника на ищците, съдът не следвало да кредитира показанията на разпитания свидетел: Ив.С., тъй като същият в с.з. на въпроса: - Разпитван ли си от Нотариус? , отговаря: -Не съм ходил при нотариус., също е неотносим, тъй като би следвало да се процедира по реда на чл.576 ГПК, а не в този процес.

Относно искането на ищците с правно основание чл.537 ал.2 от ГПК - за отмяна на Нотариален акт №53, т. ХІІ, рег.№4964, д.№627/2011г. на Нотариус Ст.Станчев с който ответника е признат за собствениц по давностно владение на процесните недвижими имоти, съдът намира следното: Констативният нот.акт е документ, който само установява, а не поражда права. В качеството му на охранителен акт, той не се ползва със сила на присъдено нещо, затова всяко трето лице, на което се противопоставя, може да доказва по смисъла на чл.537 ал.2 от ГПК, че лицето, легитимиращо се като собственик не е собственик. В конкретния случай посредством заявено с исковата молба искане, ищците са оспорили правата на ответника по цитирания нот.акт и по делото е установено, че удостовереното с него, отговаря на действителното правно положение. и същият не следва да бъде отменен. Такъв е процесният случай. Представеният нот.акт №53/ 2011г. с оглед на изложените по-горе доводи, легитимира ответника като собственик на процесните имоти на основание давност. По съществото си отмяната на нотариалния акт е законна последица от уважаването на иска за собственост.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание 124,ал.1 ГПК от П.Д.Ц., З.Д.Ц., Д.И.Д., Е.Д.Ц., Л.А.К., В.И.Ц., С.Д.К., М.Д.С., представлявани от адв.В.Д. от МАК да приме за установено, че ответника О.Ц.Ц. не е носител на правото на собственост върху земеделска земя описана в НА №53,т.ХІІ,рег.№4964,д.№627811 г. на Нотариус Ст.Станчев, като неоснователен и недоказан .

ОТХВЪРЛЯ иска по чл.537,ал.2 ГПК, за отмяна на НА№53,т.ХІІ,рег.№4964,д.№627811 г. на Нотариус Ст.Станчев , като неоснователен.

ОСЪЖДА П.Д.Ц., З.Д.Ц., Д.И.Д., Е.Д.Ц., Л.А.К., В.И.Ц., С.Д.К., М.Д.С. да заплатят на О.Ц.Ц. сумата от 450 лв., разноски по водене на делото.

Решението може да бъде обжалвано от страните по пред МОС в 2-седмичен срок от връчването на препис от съдебния акт.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: