Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Лом, 18.10.2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ломският районен съд, в публичното съдебно заседание на четвърти октомври, две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Миронова,

при секретаря Р.Д., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 794 по описа на съда за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове с правно основание: чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ и чл. 128, т. 2, вр. чл. 259, ал. 1 КТ.

Предявени са обективно съединени искове от Д.Й.Н., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, срещу „Дом за възрастни хора с деменция и Дом за стари хора» - с. Добри дол, обл. Монтана, ЕИК 0003208400194 – за признаване на уволнението й за незаконно и неговата отмяна, възстановяването й на предишната работа и за обезщетение за времето, през което работникът е останала без работа поради уволнението, както и за неизплатено възнаграждение за допълнителен труд.

В исковата си молба ищцата твърди, че е била на работа в ответното социално заведение, на длъжност «Социален работник», за времето от м. Юли, 2011 год. Преди това работила на друга длъжност при ответника.

Със Заповед № 138/12.06.2012 год. на ответника, трудовото правоотношение между страните е било прекратено – на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ.

Ищцата оспорва изцяло законността на тази заповед, като твърди, че същата е немотивирана – съществен пропуск, лишаващ я от право на защита и поставящ я в неравностойно положение спрямо работодателя.

Твърди се, че със заповед на работодателя, от м. Януари, 2012 год. й е било възложено, на осн. чл. 259 КТ да изпълнява допълнителна работа, изразяваща се в изготвяне на калкулационни ведомости и др., за което да й се заплаща допълнително трудово възнаграждение в размер на 10 лв. на ден. До м. Април, 2012 год., такова възнаграждение й е било изплащано от работодателя. За м. Май, 2012 год. обаче, ищцата била изготвила калкулационните ведомости, но допълнителното възнаграждение в размер на 170 лв. не й е било изплатено.

Претендира: 1/ да бъде отменена Заповед № 138/12.06.2012 год. издадена от ответника, като бъде признато уволнението за незаконно, 2/ да бъде възстановена на предишната заемана длъжност, както и да 3/ бъде осъден ответника, на осн. и в сроковете по чл. 225, ал. 1 КТ да й заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа поради това уволнението – от 13.06.2012 год., като това обезщетение да бъде определено на база среднодневното брутно възнаграждение през месеца, предхождащ уволнението, а именно 39,15 лв. дневно, ведно със законната лихва върху присъдената сума до окончателното й изплащане; 4/ да бъде осъден ответника да й заплати сумата от 170 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за допълнителен труд за м. Май, 2012 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.06.2012 год., до окончателното й изплащане. Претендира и направените по делото разноски.

Правната квалификация на предявените обективно съединени искове е по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ и по чл. 128, т. 2, вр. чл. 259, ал. 1 КТ.

Ответникът, „Дом за възрастни хора с деменция и Дом за стари хора» - с. Добри дол, обл. Монтана, ЕИК 0003208400194, представляван от Директора Н.С., чрез пълномощника, адв. В. К., МАК, е подал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

В отговора си, ответника оспорва исковите претенции. Твърди, че не са налице в случая твърдените пороци в обжалваната заповед, доколкото самото основание за прекратяване на правоотношението –чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, е достатъчно ясно: «когато работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа». Счита, че не е необходимо да се приповтаря текстово съдържанието на правната норма, което да служи като мотиви на заповедта. Моли да бъде потвърдена обжалваната заповед като правилна и законосъобразна.

С оглед позицията си по основните искове, ответникът оспорва и акцесорния иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.

По отношение на претенцията по чл. 128, т. 2, вр. чл. 259, ал. 1 КТ, ответникът изразява становище за нейната неоснователност поради липсата на такава уговорка между страните.

В съдебно заседание ищцата се представлява от адв. С. П., МАК, редовно упълномощен. Поддържа предявените искове.

За ответното дружество се явява Директорът, Н.С. – лично и с адв. В. К., МАК, редовно упълномощен.

Съдът, след като изслуша становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

По делото не се спори, че между страните е имало валидно трудово правоотношение, прекратено, считано от 13.06.2012 год, със заповед за уволнение на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6, вр. чл. 326, ал. 2 КТ.

Правоотношението е възникнало по силата на Трудов договор № 82/17.05.2004 год.

С Допълнително споразумение № 23/05.03.2011 год., ищцата е била преназначена от длъжността «специалист социални дейности» на длъжност «специалист социални дейности», за неопределено време.

В допълнителното споразумение е посочено, че ищцата е с висше образование и специалност «социални дейности».

Видно от представената по делото длъжностна характеристика на заеманата от ищцата длъжност «специалист социални дейности» са посочени следните образователни и квалификационни изисквания: Образование – висше, степен бакалавър или магистър по специалностите «социалнапедагогика», «социални дейности», «социално дело», «мениджмънт на социалните дейности», «педагогика». Посочени са и допълнителни квалификационни изисквания. Длъжносттната характеристика е получена от ищцата на 09.07.2011 год.

От представеното с отговора на ответника копие от Диплома за висше образивание № 027035 е видно, че ищцата Д.Й.Н.Д. е завършила висше образование в ЮЗУ «Н. Рилски» - гр. Благоевград, с образователно-квалифкационна степен «бакалавър» и специалност «философия». От приложеното също с отговора на ответника Уверение № 131587/29.03.2012 год. е видно, че тя е записана в същото висше учебно заведение във втори курс, четвърти семестър, редовна форма на обучение за образователно-квалификационната степен «магистър» по специалността «социални дейности».

От приложените /л. 28 и л. 28/ длъжностни щатни разписания, в сила от 01.06.2012 год., изготвени от директора на «ДСХ» и «ДВХДДСХ» - с. Добри дол и утвърдени от кмета на Община Лом е видно, че за длъжността «специаист социални дейности» е определено изисдкване за длъжността – минимална образователна степен «бакалавър».

Със Заповед № 74/17.04.2012 год., на осн. чл. 18А ЗСП, работодателят е наредил на ищцата да изготвя калкулационните ведомости в «ДВХД» и «ДСХ», съобразявайки се с присъствената и заповедната книга.

Със Заповед № 80/17.04.2012 год.,работодателятт е наредил на ищцата, като изготвяща калкулационните ведомости, ежедвевно да води тетрадката за отчитане количеството и качеството на готовата храна.

Със Заповед № 2/03.01.2012 год., работодателят е възложил на ищцата, считано от 03.01.2012 год. да изготвя калкулации, да съставя седмично меню и заявки за кухненския блок, да присъства при раздаването на храната, ... да води личните досиета на служителите и работниците в двете социални заведения, да приема документи, да изготвя проекти за трудови договори, ... да попълва всички документи, свързани с трудовите правоотношения, ... да изготвя и регистрира вътрешната и външната кореспонденция, да изготвя месечните графици за работа, за ползване на платен годишен отпуск и т.н., за което е разпоредено да получава допълнително трудово възнаграждение в размер на по десет лева дневно.

Със Заповед № 77/17.04.2012 год., работодателят е наредил на ищцата ежедневно да води тетрадката за сверяване на контролните везни. При нейно отсъствие, същата да бъде водена от дежурния медицински персонал.

През последния си пълен работен месец /май, 2012г./, ищцата е получила от ответното дружество брутно трудово възнаграждение в размер на 567,09 лв.

На 20.06.2012 год. тя се е регистрирала в БТ – Лом и няма отбелязани последващи трудови правоотношения в трудовата си книжка.

От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в.л. Н. П. се установява, че дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 13.06.2012 год. до 17.09.2012 год. /датата на първото с.з./ е 1 755,20 лв. Законната лихва върху тази сума е 2,58 лв., считано от 15.07.2012 год. до 10.08.2012 год.

От допълнителната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че допълнителното възнаграждение /за допълнително възложената работа/ за периода 01.05.2012 год. – 13.06.2012 год. е в размер на 180 лв. Законната лихва върху тази сума за времето от 15.07.2012 год. до 10.08.2012 год. е 2,56 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:

Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2, когато работникът или служителят не притежава: 1./ необходимото образование или 2./ професионална квалификация за изпълняваната работа.

Прекратяването на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е безвиновно.

Обективният характер на отговорността предпоставя задължение на работодателя да мотивира заповедта за уволнение. Само в рамките на изложената в нея фактическа обстановка, съдът може да извърши преценка за законност /Решение № 324 от 26.06.1998 г. на ВКС по гр. д. № 1251/97 г., III г. о.,/.

С горепосоченото решение на ВКС е прието, че заповедта за уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ трябва да е мотивирана и съдебният контрол се осъществява само в рамките на посоченото от работодателя основание. В казуса, предмет на цитираното решение, заповедта за уволнение е издадена на основание втория фактически състав на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, а в хода на съдебното производство работодателят се е опитал да я обоснове с първия. В решението на САС от 8.01.2008 г. по гр. д. № 681/2007 г. уволнението е признато за незаконно, тъй като заповедта за уволнение съдържа само законовия текст, без да е посочено по кой от двата състава е извършено уволнението. И в двете решения съдилищата приемат, че мотивирането на заповедта е необходимо за да се обезпечи правото на защита на уволнения служител.

В конкретния случай, обжалваната заповед изобщо не съдържа мотиви. Посочено е единствено цифровото означаване на правното основание за постановявянето й – чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, като обаче и тук не е конкретизирано коя от двете /или и двете/ хипотези на тази правна норма се има предвид от работодателя.

Непосочването на никакви мотиви препятства както преценката на съда, така и правото на защита на уволненият служител.

По разбиране на настоящият съдебен състав, обстоятелството, че в писмения си отговор и в съдебно заседание ответникът е конкретизирал, че се касае за втората хипотеза – липса на изисуемата се за длъжността квалификация не е достатъчно, за да да санира този недостатък, който влече след себе си като последица незаконосъобразност на обжалваната заповед и нейната отмяна. Що се касае за доводите на ответника в насока, че щом ищцата е подписала длъжностната характеристика, то й е било известно квалификационното изискване за длъжността и за това мотиви не са нужни на обжалваната заповед, то следва да се отбележи, че длъжностната характеристика е подписана от ищцата преди сключването на допълнителното споразумение – на 09.07.2011 год. Към датата на сключване на допълнителното споразумение между страните – 17.05.2012 год., квалификационният ценз на ищцата е бил добре известен не само на нея, но и на работодателя, но трудовото правоотношение въпреки това е възникнало, като за работодателя е било достатъчно представеното удостоверение от висше учено заведение, видно от което ищцата продължава образованието си, като е редовен студент по магистърска програма по специалността «социални дейности». Т.е., тя притежава необходимата образователна степен – «бакалавър» и макар да не притежава необходимата специалност, я изучава. За това според съдия-докладчика, тези доводи не следва да се възприемат за основателни.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ:

Предвид установеното по-горе, и предвид факта, че преди незаконосъобразното прекратяване на трудовото й правоотношение ищцата е заемала длъжността «специалист социални дейности», с място на работа – в «ДВХД» и «ДСХ» - с. Добри дол, в «Дом за стари хора», по трудово правоотношение, основателен е и вторият предявен по делото обективно кумулативно съединен иск – с правно основание чл.344 ал. 1 т. 2 от КТ, поради което и той следва да бъде уважен, като Д. Н. бъде възстановена на заеманата преди незаконосъобразното й уволнение, длъжност.

По иска с правно основание чл. 344 ал.1 т. 3 от КТ - за обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ:

Правото на ищеца да получи посоченото обезщетение е обусловено от признаването на атакуваната заповед за прекратяване на ТПО за незаконна и нейната отмяна.

Първият иск е преюдициален по отношение на иска за изплащане на обезщетение, поради което и с оглед основателността и доказаността на първия обективно съединен иск, основателна се явява и исковата претенция по чл.225 ал.1 КТ във вр. с чл.344 ал.1 т.3 от КТ.

Същата се преценява за основателна и подлежи на уважаване в размер на 1755,20 лева, установени от вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза. Сумата е изчислена на база установеното брутно трудово възнаграждение на ищцата за м. Май, 2012 год., отработеният последен пълен работен месец при ответника, като обхваща периода от 13.06.2012 г.-датата на уволнението до 17.09.2012г. – датата на която е прието заключението. Тъй като устните състезания по делото /моментът, до който съдът е длъжен да отрази правното положение между страните по арг. на чл.235 ал.3 и чл.149 от ГПК/ са проведени на по-късна дата, 04.10.2012 год., съдът, с оглед разпоредбата на чл. 162 ГПК следва да прибави към горепосочената сума и сумата 297,10 лв., която се явява обезщетение за допълнително изтеклият, неустановен от вещото лице период на безработица поради уволнението и така, обезщетението следва да е в размр на 2052,30 лв.

Осъществени реално са предпоставките, очертани във фактическия състав на нормата на чл.225 ал.1 от КТ, пораждащи това парично притезание в полза на ищцата: 1/ незаконност на уволнението; 2/ незаетост по трудов договор при друг работодател след уволнението за времето от 13.06.2012г. до 04.10.2012г. /отрицателен факт, установен чрез констатацията за липса на надлежно отбелязване за заетост при друг работодател по трудовата книжка на ищцата/; 3/ вреда, изразяваща се в пропусната полза от неполучаване за този период на сбор от брутни трудови възнаграждения в посочения по-горе размер, които ищцата би получавала, ако не бе уволнението.

Законната лихва за забава върху обезщетението, съдът присъжда, считано от датата на предявяване на иска - 10.08.2012г., тъй като не се ангажираха доказателства досежно отправяне на надлежна покана от ищеца до ответника по смисъла на чл.84 ал.2 от ЗЗД /Тълкувателно решение №3 от 19.03.1996 г. по гр.д. №3/95 г. на ОСГК/. Нещо повече - няма и наведени твърдения в този смисъл.

По иска с правно основание чл. 128, т. 2, вр. чл. 259, ал. 1 КТ:

Ищцата претендира да бъде осъден ответника да й заплати сумата от 170 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за допълнителен труд за м. Май, 2012 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.06.2012 год., до окончателното й изплащане.

Счита, че това възнаграждение се дължи на основание Заповед № 2/03.01.2012 год. на работодателя, която не е отменена, а уточнена с последващите запозеди № 74/14.04.2012 год.

Ответникът от своя страна оспорва претенцията, като счита сумата за недължима. Счита, че вменените на ищцата със Заповед № 2/03.01.2012 год. не са приповторени и уточнени, а променени с последващите заповеди, доколкото в тях на практика са й възложени по-малко допълнителни дейности и то без да се определя възнаграждение. По отношение на друга част от възложените дейности пък, е налице още един аргумент в това отношение – те се съдържали в длъжностната характеристика за длъжността и като така нямали характер на допълнителен труд.

Съдът тазипретенция за неоснователна, макар и по аргументи, различни от посочените от ответника.

Разпоредбата на чл. 259 КТ урежда две основни хипотези на вътрешно заместване, втората от която намира изражение в чл. 259, ал. 1, изр. 2-ро от КТ, дефинираща се като т.нар.”вътрешно съвместителство”.

Особеността тук се изразява в това, че определен работник или служител продължава да изпълнява работата по собствената си длъжност, но наред с нея и в рамките на същото работно време, тъй поема и трудовите функции на отсъстващ от длъжността си друг служител.

Поемането може да е свързано както на цялата длъжност на отсъстващия, така и на определена част /работа/ от нея. Във всички случаи обаче длъжността или частта от нея, която се поема, следва да е реално съществуваща, независимо дали титулярът й отсъства или заместването му се налага по други причини. В случая не се въвеждат твърдения, че се касае за възлагане на работа, която по принцип е задължение на друг служител, на каквато и да е друга длъжност. Аргумент в този насока са и посочените в длъжностната характерстика /л. 13/ задължния за длъжността «специалист социални дейности».

Разпоредбата чл. 259, ал. 1, предл. 2 от КТ изисква да е установено по делото при тежест на доказване на ищцата освен постигнато между нея и работодателя като страни по трудовия договор съгласие за заместването, и съгласие за плащане на допълнително трудово възнаграждение с уговорен от тях размер.

Не е спорно, че със Заповед № 2/03.01.2012 год. /л. 31/ на практика е уговорено допълнително възнаграждение за възложените деловодни и отчетнически функции. Тази заповед, респ. Уговорка е изпълнявана от страните до м. Май, 2012 год.

По делото обаче не е установено нито едно от посочените две обстоятелства запериода след 17.04.2012 год. /когато са издадени заповеди № 74 и 80 на работодателя. Не е налице писмено споразумение между страните за заместването. Въпреки липсата на писмено споразумение за вътрешно съвместителство, ищцата би имала право, съгласно чл. 259, ал.3 от КТ да получава допълнително възнаграждение, ако такова е уговорено с работодателя, макар и устно. Уговарянето за възнаграждение е елемент от фактическия състав на претенцията с правно основание чл. 259, ал. 1, предл. 2 от КТ.

Допълнителното трудово възнаграждение за заместване при вътрешно съвместителство трябва изрично да се договори. При липса на договореност за плащане на възнаграждение за извършената по заместване работа за работника/служителя не възниква правото да му се плати допълнително трудово възнаграждение.

Ето защо, този иск следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Съобразно изхода от делото на осн. чл. 78 от ГПК и основателността на три от допуснатите до разглеждане искове, респ. отхвърлянето на четвъртия иск, ответникът дължи на ищеца разноски в размер на 330 лв. - заплатеният адвокатски хонорар за защита по трите уважени претенции, а ищецът дължи на ответника възнаграждение в размер на 100 лв. Или, след извършена от съда компенсация, ответникът ще следва да заплати на ищцата 230 лв. – разноски за адвокатска защита.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ЛРС и сторените разноски за воденето на делото пред тази инстанция съобразно уважената част от исковете в размер на 312,09 лева, /държавна такса по 50 лв. за всеки от двата неоценяеми иска, 82,08 лв. за иска по чл. 225, ал. 1 КТ и 130 лв. за възнаграждението на вещото лице/.

Водим от гореизложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на Д.Й.Н., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, извършено с Акт за прекратяване на трудов договор – Заповед № 138/12.06.2012 год. на Директора на „Дом за възрастни хора с деменция и Дом за стари хора» - с. Добри дол, обл. Монтана, ЕИК 0003208400194, на осн. чл.328, ал.1, т. 6 от КТ, считано от 13.06.2012 г. и ПОСТАНЯВАВА НЕГОВАТА ОТМЯНА.

ВЪЗСТАНОВЯВА Д.Й.Н., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, на заеманата от нея преди уволнението длъжност «Специалист социални дейности» в „Дом за възрастни хора с деменция и Дом за стари хора» - с. Добри дол, обл. Монтана, ЕИК 0003208400194, с място на работа – «Дом за стари хора» в с. Добри дол, обл. Монтана, ул. Първа № 45.

ОСЪЖДА „Дом за възрастни хора с деменция и Дом за стари хора» - с. Добри дол, обл. Монтана, ЕИК 0003208400194, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Й.Н., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, СУМАТА от 2 052,30 лв. лева /две хиляди петдесет и два лева и 30 ст./, представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението, от 13.06.2012 г. до 04.10.2012г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска - 10.08.2012г., както и сумата 230 лева / двеста и тридесет лв., 00 ст./, представляваща направените деловодни разноски – заплатено адвокатско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д.Й.Н., ЕГН **********, срещу „Дом за възрастни хора с деменция и Дом за стари хора» - с. Добри дол, обл. Монтана, ЕИК 0003208400194 иск с правно основание чл. 128, т. 2, вр. чл. 259, ал. 1 КТ – за сумата от 170 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за допълнителен труд за м. Май, 2012 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.06.2012 год., до окончателното й изплащане, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА „Дом за възрастни хора с деменция и Дом за стари хора» - с. Добри дол, обл. Монтана, ЕИК 0003208400194, ДА ЗАПЛАТИ по сметката на Ломския районен съд, СУМАТА от 312,09 лева /триста и дванадесет лева и 09 ст./ – държавна такса върху уважените искове и разноски за вещо лице, както и 5 лв. – ДТ, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в 14- дневен срок, считано от обявяването – 18.10.2012 г., пред Окръжен съд – Монтана.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: