МОТИВИ: НОХ Дело N 389  / 2011  година по описа на ЛРС:

 

 

                             Подсъдимият Я.П.У. *** , е предаден на съд с обвинение  в това загдето  за периода август 2008 г. до средата на месец август 2009 г. в Лом противозаконно е  присвоил  чужда движима вещ в големи размери ,която владеел-сумата 19 421,84 лв.собственост на БГ4Агропроект “ София–престъпление по чл.206 ал.3 предл.първо във връзка с ал.1 от НК .

На дознанието подсъдимия не се признава за виновен,  дава обяснения . В съдебно заседание  също отрича вина ,признава ,че дължи на дружеството сумите ,конкретизирани в обвинителния акт, но възразява ,че определена вина има дружеството ,чийто пълномощник е,като в сметката му са преведени суми  над необходимите да изповяда сделки ,както и ,че този резултат се е натрупал при променени цени  на земята ,обяснява ,че добросъвестно е изпълнявал задълженията си,

                       Приет е за съвместно разглеждане с наказателната отговорност на  подсъдимия предявеният от пострадалото дружество  .БГ”АГРОПРОЕКТ”ЕООД София ,представлявано от В.И.М. обезщетение за причинените им от престъплението имуществени вреди в размер на 19 421,84 лв.,.

                       Представителят на ЛРП  поддържа обвинението ,намира същото за доказано по безспорен и  несъмнен начин.Излага  подробно доводи относно съставомерността на деянието относно  извършителя на това деяние,,както и относно вида и размера на наказанието .Моли да се уважи  предявеният от пострадалите граждански иск.

.,                    След преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства  поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с доводите  на страните,съдът  приема за установено следното:

                      Подсъдимият Я.У. досега не е осъждан ,с висше образование, понастоящем безработен. За период от няколко години  2008 г. до началото на  2010 г. е  работел по трудов договор  с фирма “ЕТ “Узи-П.У.” ,като е бил осигуряван и от “Популярна каса” -95”АД.

                       В началото на месец август 2008 г. .БГ”АГРОПРОЕКТ”ЕООД София ,представлявано от В.И.М. ,с предишно име “Прюет БолгариЯ”ЕООД търсели  да намерят лице ,което за представлява фирмата в северозападна България  във връзка с дейността на дружеството  да изкупува земеделска земя.Чрез св. Л.В. бил намерен подсъдимия и с него на 06.08.208 г.бил сключен договор за посредничество  .Едновременно с това му било дадено и пълномощно  от 29.12.2008 г. с нотариална заверка на подписа направена на 06.01.2009 г., с което подсъдимия придобил права да закупува земеделска земя  в района на Северозападна България,С договора за посредничество били установени точно правата и задълженията му , а именно : да търси хора,които да продават земята си , след установяване на тези лица той е следвало да изпрати заявка до фирмата и след одобрението на тази своя заявка  е следвало да извърши следващата се сделка.След одобрението и по сметката му в банка били превеждани и сумите ,които той следвало да заплати на продавачите. По електронен път е изпращана и потвърждавана заявката по тази цена. Подсъдимият още на следващият ден трябвало  да изповяда сделка и  трябваше да изпрати нотариален акт за покупката, в който се съдържа същата цена която му е одобрена и същата земя. Когато той е приключвал продажбата и е изпращал документите на възложителят е получавал и сумите  по комисионните.Съобразно разпоредбите на чл.6 .1 от Договора  стр.62 възложителят предоставял на посредника аванс  за закупуване на земя ,в размер до 40000 лв.,като едва след отчитане на разходите направени  за сметка на предоставеният аванс ,отчетената сума  се възстановявала от възложителя.   Като обезпечение за предоставената заповед  посредникът издавал в полза на възложителят запис ан заповед  аз сумата отпускана  като аванс.

Подсъдимият първоначално изпълнявал задълженията си по договора , като създал у заявителят и упълномощител-дружеството БГ”Агропроект” и в неговите представители добросъвестност в работата , като “предлагал и добри сделки “ според св.В. В последствие въпреки ,че вече били постъпили по сметката му  суми  авансово за одобрените му, сделки той започнал да забавя  отчитането им ,като не изпращал своевременно  в заявителят  нотариалните актове. Били проведени множество разговори , като все още при възложителят съществувало доверие ,че закъснелите сделки  ще бъдат отчетени- обясненията били свързани със забавяне на скици и други документи  за да бъде купена земята ,в последствие от фирмата продължили и срока на договора ,за ад може подсъдимия да отчете сделките. Въпреки дадените му няколкократни шансове да отчете средствата ,общата сума на неотчетените средства били намалена само със сумата от 1000 лв.,която внесъл по сметката ан дружеството бащата ан подсъдимия св.П.У..

Подсъдимият не оспорва да е получил по сметката си в обслужващата банка  преводите на 08.08.20087 г.,на 20.08.2008 т. на 02.09.2008 г.на 05.09.,на 16.09.,на 23.09.2008 г.-суми общо в размер на  113 795,55 лв. ,като междувременно отчел сделки със купена земя  в размер на 94 373,71 лв./според заключението на вещото лице стр. 523-525 том 4 от ДП.,както и представените писмени доказателства във тази връзка-находящи се в  том І – молба на стр. 11, удостоверение на стр. 50,51,52, договор за посредничество от стр. 53 до 58 вкл., договор от 22.08.2008 г. от стр. 59 до стр.64 вкл., запис на заповед на стр.67копие и стр. 68, хронологична ведомост аналистична на стр. 69  и 70 стр.,  отчети на стр. 71 заедно с преводни нареждания , справка по лице изходяща от служба. вписвания стр. 89 до 144,в  том ІІ -  определение стр.153, писмо на стр.  на стр. 156 и 157, писмо от стр.158 стр., 160 стр. 162 стр.,164 стр.,168 стр.,178, 180 стр.186, приложение, 189 ,196,197 стр,201 стр.230 приложение, 206, писмо от Агенцията по вписвания, приложение до стр. 244, том ІІІ -  определения на стр. 247, искане на стр.251 до 267, до 399. в Том ІV- определение на стр.402 , и писма  от стр.405 до стр.458,определения по НЧД 26/12 г, писмо на стр.494  до 497.Не отчел от получените 113 795 ,55 лв. суми   19  421,84 лв.

                    Че това е така се установява  -от обясненията на подсъдимия ,показанията на всички разпитани свидетели-в това число  на представители на пострадалото дружество БГ”Агропроект” АД ,М.  и В. , от показанията на св. В. , ,от писмените доказателства по делото огласени по реда на чл. 283 от НПК и приети като доказателства.

                   В рамките на даденият на подсъдимия мандат –да извършва всички правни  и фактически действия  от името и за сметка на дружеството ,включително и да се разпорежда  с откритата на негова сметка  в Пощенска банка сметка  той е реализирал  и неправомерно поведение  изразяващо се  в теглене на суми от посочената сметка в банката  и задържане на суми в размер на  19  421,84 лв.,разходите на които не е отчетено с надлежна документация .

Подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна, състава на престъплението по чл. 217  ал.4 във връзка с ал. 2 предл.1  НК .

Престъплението злоупотреба  с доверие  се характеризира  с особености  на субекта  и изпълнителното деяние,което го отграничава  от останалите посегателства.Те сочат на действия на упълномощено пред външния свят лице ,изразяващо се в умишлено  ощетяване  на повереното за  пазене и управление чуждо имущество ,за каквото обстоятелство иницира конкретиката по настоящето дело.В качеството си на пълномощник на БГ”Агропроект” подсъдимия У.  не е изпълнил  произтичащите от договора за посредническво  задължения  да използва  превежданите му по сметката в Пощенска банка  парични средства  в интерес на дружеството по предназначение ,за закупуване на земя , .Същият злоупотребил  с гласуваното му доверие ,като изтеглила  и задържала  през инкриминираният период  сумата от 19 421,84 лв.  собственост на дружеството ,причинявайки значителни щети на това дружество .Ясно разграничението  на престъпление по чл.217 от НК и обсебването е дадено в решение ан КС № 1  по конст.дело № 8/2005 г.,където се приема ,че субект на престъплението  злоупотреба с доверие действа в качеството и сан упълномощен пред външния свят , а субекта на обсебването  действа само като владелец.Настоящия случай е именно като такъв.Стореното от подсъдимия  съставлява действие на пълномощник ,който действа съзнателно против законните интереси на  представляваното дружеството  .,поради което съдът намира ,че следва да се квалифицира като  като такова по чл 217 ал.4 във връзка с ал.2 от предл.1 от НК .

Съгласно практиката на ВКС напр.решение № 252/11 г. на ІІІ но ,за решаване въпросите на вината  и отговорността на дееца  на първо място следва да се доказано упражняване на фактическа власт върху  чужда движима вещ  и то на правно основание.За да е налице обсебване  е необходимо деецът трябва да се е разпоредил с чуждо имущество  в свой или в чужд интерес..т.е. следва да е доказана присвоителна дейност  по отношение на вече намиращия се у него предмет.Пред вид конкретиката на настоящият казус ,според съда не са събрани доказателства за това  да е осъществен акт на имуществено разпореждане  със средствата ,сочещи  на осъществена присвоителна дейност,като не е доказан и умисъл за това. Затова и съдът призна подсъдимият за невинен за това престъпление по чл. 206 ал. 3 предл. първо  във връзка с ал. 1 от НК . В този смисъл решение № 509/ 01 г. ан ВКС  първо НО.1решение №_ 288  от 26.07.2011 г. ан трето НО .

          От субективна страна подсъдимия  е действал при условията на пряк умисъл.

За да постанови съдебния си акт  за престъпление оп чл. 217 ал.4  от НК ,макър подсъдимият да е бил обвинен в такова по чл. 206 ал.3 от същият кодекс  съдът намира ,че липсват законни  пречки за това .

             Основен принцип установен в наказателния процес е ,че подсъдимият се защитава  срещу факти  , а не срещу правна квалификация .По делото съдът приема  само и изцяло  и единствено факти описани  в обвинителния акт ,без да излиза извън очертаната  от него рамка  на фактическата обстановка .В този смисъл решение№ 197 /09 г. на трето НО по накдело № 177/09 г.

           Съдът намира за неоснователни доводите направени от подсъдимия и защитата му ,свързани с това на какво се дължи щетата на дружеството ,чее  налице гражданско правен спор ,ще закъснението наистина е довело до щета ,но тази щета  не е в резултат на престъпление. Неоснователни съдът намира и възраженията ,че е налице  и промяна в стойностите на земята , несъгласие на дружеството да приеме вече капарината земя. Този довод е в противоречие със събраните доказателства-договор , пълномощно ,показанията на св.В. и М..Голословен е и доводът ,че подсъдимия при сключването на договора  е подписал и запис на заповед .Доказателствата  сочат ,че дружеството  не е предприело процедура по чл.417 от ГПК , а е подало жалба за престъпление .

          За това  престъпление законът предвижда наказание до  пет   години  лишаване от свобода .Съдът му наложи наказание при условията на чл. 54 от НК –при баланс на смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства .При индивидуализацията на наказанието, съдът взе предвид вид  , личността на извършителя, семейно и се имотно  положение- безработен , неосъждан е ,възрастта му,от друга страна невъзстановена  щета за пострадалото дружество ,липса на критичност ,други висящи производства за такова престъпление в други съдилища.

, Съдът намира ,че не съществува законна пречка за приложение на чл. 66 от НК.,подсъдимия не е осъждан . От друга страна  с оглед младостта му , това ,че досега не е осъждан ,съдът намира ,че не е необходимо той ефективно да изтърпи определеното му наказание.Затова ан основание чл.66 от НК отложи изтърпяването на така определеното наказание от две години е шест месеца лишаване от свобода  с един по-голям изпитателен срок от  пет години от влизане в сила на присъдата -

                    С така определеното наказание, съдът намира ,че ще се  изпълнят целите на наказанието формулирани в чл. 36 от НК ,и ще се постигнат целите както на генералната  ,така и на личната превенция

          Подсъдимият е осъден да заплати на .БГ”АГРОПРОЕКТ”ЕООД София ,представлявано от В.И.М. обезщетение за причинените им от престъплението имуществени вреди в размер на 19 421,84 лв.,ведно със законната лихва начиная от август 2009 г. до окончателното изплащане  и направените по делото разноски в размер на 250 лв., държавна такса в размер на 776,87 лв. , както и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист ,а на ВСС направените по делото разноски ..

.

                   Водим от горното , съдът постанови присъдата си .

 

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ :