Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Лом,
5.10.2012 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ломски районен съд, в публичното съдебно
заседание на осемнадесети септември, две хиляди и дванадесета година в състав:
при секретаря В.М.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1692 по описа за 2011 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД
Ищецът С.М.Н. ***«Пристанищна»№2,вх.Б,ап.5,
с ЕГН **********, е предявил срещу М. Манолова Д. ***, иск за неоснователно
обогатяване.
В
исковата молба се твърди, че на ищеца, с решение на ПАК «Дунав» - гр. Лом, е
било предоставено за ползване място – 0,860 кв.м. в м. Садовете, в землището на
гр. Лом.
В
продължение на години, той засадил трайни насаждения – 215 бр. лози, 9 бр.
асми, и 100 бр. Малини и 200 бр. Ягоди,
2 бр.бадеми, 4 бр. сини сливи, 1 бр. вишна, 5 бр. ябълки, 1 бр. круша, 4
бр.праскови, 1 бр.череша, 3 бр. кайсии, 10 бр. нискостеблени ябълки, 1бр. дюла,
1бр. лешник, 1 бр. смокиня, 1 бр. дрен.
Отделно
на мястото ищецът бил направил следните подобрения: 1./ направена ограда с
телена мрежа и железни колове, 2./ портална врата и по-малка порта 3./ телена
конструкция с 82 бр. бетонови колове за лозите, 4./ направил кладенец с 16 бр.
бетонови пръстении 5./ подпорна стена и бетонни пътеки и плащадки, 6/
електрозахранване.
В
исковата молба се твърди също, че на ответниците, съгл. ЗСПЗЗ е била
възстановена замеделска земя от поземлената комисия, като ползваният от ищеца
имот е с идентификатор № 44238.207.108, целия с площ 2,555 дка , и като такъв
той го е ползвал, необезпокояван от никого до лятото на 2011 г.. След което
ответницата била въведена във владение, въз основа на Заповед № 336/11 г. на
Кмета на Община Лом, в ползвания от ищеца имот.
Твърди
се в и.м., че ответицата вземайки имота в това състояние се е обогатила със
сумата от 4000 лв., редп. той обеднял със същата сума.
Иска
от съда да бъдат осъдена ответницата да заплати на ищеца сумата от 4 000 лв.,
от които 2 000 лв. – стойността на трайните насаждения в имота, и 2 000 лв. –
стойността на подобренията в имота, заедно със законната лихва върху тази сума
от датата на завеждане на иска /2.12.2011 год./ до окончателното им изплащане.
Претендира и
направените по воденето на делото разноски.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал.
1 ГПК е постъпил от ответницата, която оспорват иска, считайки го за
неоснователен.
Развива доводи, че
след реституцията на имота ищецът е продължил да го ползва без да има право на
това и е извършвал подобрения, за които не е била уведомена от него, нито е
дала съгласие ищеца да извършва подобрения в имота й преди реституцията.
Ангажират
доказателства.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с
адв. К. Й., МАК, редовно упълномощен. Поддържа иска, като счита същият за
доказан по основание и размер, в с.з. прави изменение на иска, по отношение
размера на същият. Претендира разноски. Ангажира гласни доказателства. Ответницата , чрез пълномощника по делото
адв.А.л. оспорва иска.
По делото са приети изготвените
съдебно-икономическата експертиза, изготвена от в.л. Б.А. и съдебно-техническа експертиза.
Разпитани са свидетелите М.М.,М.М. и Б.И.,
ползватели на съседни парцели.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
От
фактическа страна:
Със Протокол № ЛП67/23.07.1985 год., на Комисия
при ПАК „Дунав” – Лом, на ищеца е бил
предоставен за лично ползване 0,860 дка земя в м. Садовете. Ищеца е ползвал
имота до лятото на 2011 г.
Процесният имот е бил възстановен на ответницата
по ЗСПЗЗ, с Решение на ПК – Лом. Със
заповед № 336/04.07.11 г. на Кмета на Община гр.лом, по чл.34 ЗСПЗЗ ответницата
е въведена във владение на процесния имот/целият с площ от 2,555 дка.
Не се спори по делото, че ищеца е ползвал имота
до лятото на 2011г., когато ответницата е била въведена във владение на същият.
От показанията на свидетелите , съседи и бивши
ползватели на други части от възстановеният на ответницата имот се установява, че при предоставянето на имота
на ищеца, мястото било пустеещо. Той го превърнал в овощна градина, засадил
също така лози, имало засадени също ябълки, бадем, орех, праскови, череши, круши,
малини, ягоди. Направил и градина. Изградил кладенец с циментови пръстени,
имало електричество, поливал с ел.помпа от кладенеца. . Инсталирал подземни
тръби с накрайници за поливането. Оградил мястото с циментови колове и телена
конструкция. Поставил циментови колове на лозето. Ищецът ползвал имота до
лятото на 2011 год., когато със заповед на Кмета на Община Лом по чл.34 ЗСПЗЗ
,ищеца бил предупредени да напусне имота. Той не взел нищо от подобренията, тъй
нямало как.
По делото е прието заключението на
съдебно-икономическата експертиза, изготвена от в.л. Б.А. след извършен оглед
на място през 2010 год. възрастта на дърветата установила по външният им вид.
Оценката е извършена съгласно Наредбата за трайните насаждения, като са взети
предвид и състоянието и възрастта на насажденията.
Видно от
заключението, стойността на трайните насаждения в имота: всичко на обща стойност 1250 лв.
По делото е прието
заключението на съдебно-техническа експертиза. СТЕ извършена от в.л. В.К., след
запознаване с материалите по делото и извършен оглед на място на имота е
извършил оценка на подобренията в имота, по пазарни цени, и при предвидено
овехтяване, според негоовото заключение стойността на направените подобрения е
1330 лв.По искане обаче на ищеца бе допусната тройна СТЕ. Видно от заключението
й/без да се произнасят за овехтяването на подобренията/, стойноста на
подобренията е 2500 лв. Поради което съдът възприема за правилно заключението
на СТЕ изготвена от в.л. В.К.,тъй като експерта се е съобразил със овехтяването
но подобренията в този имот.
В с.з. по искане на
ищеца бе допусната и СТЕ, която да даде заключение каква е стойността на
построената в имота вила. Експертите са определили стойността на същата на 2850
лв.
По този въпрос за
това дали в процесното място, в което е изградена вила се ползва без основание,
в контекста на Решение № 1087/21.07.2008 г. по
гр. д. № 4377/2007 г. на ВКС, V г. о.и Решение 659/11 г. на ВКС, според
което в спор с правно основание чл. 59 ЗЗД
за двор, в който се намира постройка/в случая вила/, който е търпим строеж
(построен е през 90-те г. на миналия век) и съгласно § 16 ЗУТ, е търпим строеж, то според
цитираните Решения ползването , а следва да се уреди съгл. чл. 64 ЗС, приложимо към суперфициарната
собственост, според което собственикът на постройката може да се ползва от
земята, доколкото това е необходимо за използването на земята според нейното
предназначение.
От правна
страна:
За да приеме, че е сезиран със субсидиарният иск
по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, съдът, изхождайки от обстоятелствената част на исковата
молба и наведените в нея твърдения счита, че в случая, доколкото ищецът е
ползвал имота на основание, различно от упоменатите в § 4 на ЗСПЗЗ, е бил
държател на същия, не може да бъде приравнен на владелец, поради което не може
да предяви исковете по чл. 72 и чл. 74 ЗС.
На негово разположение остава само искът по чл.
59, ал. 1 ЗЗД.
За уважаването на този иск следва да бъде установено:
1/ обедняване на ищеца, 2/ обогатяване на ответника и 3/ причинна връзка между
обедняването на ищеца и обогатяването на ответника.
По иска по
чл. 59, ал. 1 ЗЗД:
Установено е в процесния случай, че в ползвания от
ищеца земеделски имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ на ответницата, който
ползван имот представлява ЧАСТ с площ от 0,860 дка от имот с площ 2555 дка,
находящо се в землището на гр.Лом Лом, област Монтана, в местността „Садовете”,
съставляващо имот 44238.267.108, ищецът е извършил твърдяните в исковата молба
подобрения.
От заключението на вещото лице В. К. се установява, че
стойността на тези подобрения е в размер на сумата 1330,00 лева. А според заключението на в.л. Б.А. стойността
на подобренията по отношение на трайните насаждения е 1250 лв. Или всичко 2580
лв., това е сумата ,с която ищецът е обеднял.
С тази сума ответницата са е обогатила от извършените
от ищеца подобрения.
За извършените подобрения в исковата молба се
претендират 4000 лв., в хода на делото ищецат е направил изменение на иска
,касаеща претендираната сума, като го е завишил до размера на 6368 лв. поради
което и стойността на подобренията не следва да бъде присъдена в претендираният
размер.
По отношение на подобренията – трайни насаждения:
овощни дървета, ягоди, малини, лозови насаждения, съдът намира, че обедняването
ищеца е в размер на сумата за направени разходи за създаването на трайните
насаждения.
От констатациите на вещото лице Б.А. по назначената
съдебно-агрономическа експертиза и писмените доказателства по делото се
установява, че от трайните насаждения, към датата на решението за
възстановяване на собствеността върху имота на ответницата , са били налице:
лози 142 бр., асми 9 бр., череши 1 бр., вишнна 1 бр., ябълки нискостеблени 7
бр., ябълка 2 бр, круша 1 бр., слива 5 бр, дюла 1 бр., праскова 3 бр., кайсия 2
бр., и др.
Същите са били засадени преди около 15-20 г. год. и с
тяхната стойност се е обогатила
ответницата
От заключението на съдебно-агрономическа експертиза се
установява, че общата стойност на трайните насаждения е 1250,00 лв.
Пред вид този факт, и съобразно Наредбата за базисните
пазарни цени на трайните насаждения, приета с ПМС № 151/1991 год., доп.и изм. с
ПМС № 272/18.12.2000 год., в която наредба, в приложената таблица за цените на
трайните насаждения са посочени и разходите за тяхното създаване. Именно с тази сума ищецът е обеднял за
създаването на трайните насаждения.
Общият размер на извършените от ищеца разходи по
създаването на подобренията в имота, възстановен на ответницата , възлиза на
сумата 2580,00 лева, от които 1250,00 лв. за създаването на трайните насаждения
и 1330 лв. – за подобренията в имота /за
които ищецът претендира 2000 лв./. С тази сума ищецът се е обеднил, а
ответницата са е обогатила.
Налице е и причинна връзка между обедняването на ищеца
и обогатяването на ответницата до размера на тази сума.
Искът се явява основателен и доказан в размер от 2580,00
лв., в който размер следва да бъде уважен, а над тази сума до претендираният
размер от 6368,00 лв. – отхвърлен.
Върху тази сума се дължи и законната лихва от датата
на предявяване на иска – 2.12.2011 год., до окончателното й изплащане.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА, на
осн. чл. 59, ал. 1 ЗЗД, М. МАНОЛОВА Д. ***, да заплати на С.М.Н. ***, с ЕГН **********, сумата от 2580,00 лева, от които 1 250,00 лв. за създаването на трайните насаждения и
1330 лв. – за подобрения, ведно със
законната лихва върху тази сума считано от 2.12.2011 год. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения, до претендирания размер от 6368,00
лв., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА М.
М. Д. да
заплати на С.М.Н. сумата от 161,75 лв., представляваща
разноски по делото за тази инстанция, съобразно уважената маст от иска.
ОСЪЖДА С.М.Н. ДА ЗАПЛАТИ НА М. М. Д. 60,65 лв., на
основание чл.78,ал.3 ГПК
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд
– Монтана в 14-дневен срок от съобщението до страните че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: