Р Е Ш Е Н И Е

гр. Лом, 05.11.2012 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ломски районен съд, VІ-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на десети октомври, две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА А.-МИРОНОВА

при секретаря Р.Д., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 455 по описа за 2012 г., и въз основа и доказателствата по делото, за да се произнесе, взе предвид следното:

Обективно и субективно съединени искове с правно основание: чл. 215 КТ, вр. чл. 31, ал. 1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Предявени са обективно съединени искове от Г.М.Г., ЕГН **********,*** – Г. Е.” – гр. *******************, ЕИК 821132850, представлявано от Г. Е. Ц., ЕГН **********, за неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения за дневни и квартирни командировъчни, както и за лихви за забава върху посочените плащания.

В исковата си молба ищецът твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника от 01.09.2009 год. до 30.01.2011 год., като е бил назначен на длъжността „водач на товарен автомобил”. Като такъв, изпълнявал международни превози на товари и пътници с различни автомобили и за периода на договора извършил над 28 такива курса с продължителност 160 дни, за които не са му били заплатени полагащите му се дневни и квартирни командировъчни – по 27 евро на ден или общо 4860 евро за извършените 10 курса до Германия, 2 до Сърбия, 2 до Италия, 1 до Франция, 4 до Австрия, 6 до Гърция.

Сумите, дължими за тези командировки не му били заплатени /нито начислени/ нито своевременно, нито при прекратяването на договора.

Иска се: да бъде осъден ответника да заплати на ищеца левовата равностойност на сумата от 4 860 евро, представляваща главница, ведно със законната лихва върху тази сума от завеждането на иска /18.04.2012 год./ до окончателното й изплащане, както и 540 лв. обезщетение за забавено плащане върху горната сума, както и направените разноски по делото.

Писмен отговор от ответника е постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

В отговора си, ответникът оспорва иска с твърдения за неоснователност поради недължимост.

Твърди се, че поради влошено финансово състояние и намаляване обема на работа, съгласно заповед на управителя на фирмата не се изплащали командировъчни на работниците, пътуващи в чужбина. На работниците на фирмата била осигурявана работа в страната, за да не се налага съкращаването им. Договорите за международни превози били сключвани с авансово плащане, за да се избегне прекратяване дейността на фирмата. През периодите, през които нямало заявки за транспортни услуги, на работниците било възлагано извършването на ремонтни дейност и по автомобилите, отново с цел избягване на съкращения.

Във връзка с изплащането на командировките, на фирмата била извършена ревизия на исковия период, като нарушения не били открити.

Спорно по делото е колко, с каква продължителност и до кои страни са били командировките в чужбина на ищеца и дължат ли му се претендираните суми.

В о.с.з. ищецът, нередовно призован, се явява лично и с адв. Р. Ч., МАК, която поддържа исковете така, както са предявени и моли да бъдат уважени, като излага съображенията си за това в писмена защита.

Ответникът се представлява от адв. А. Л., МАК, която оспорва исковете по при съображения за недължимост, изложени в писмена защита.

И двете страни претендират разноски.

С оглед изясняване на спорните по делото въпроси съдът допусна изслушването на съдебно-счетоводна експертиза от ВЛ И.А., чието заключение като неоспорено от страните прие по делото.

Ангажирани са писмени и гласни доказателства.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства, като ги съобрази по реда в ГПК, намира за установено следното:

От фактическа страна:

От представените по делото доказателства съдът приема за установено, а и не е спорно между страните, че между тях е имало валидно трудово правоотношение, възникнало на 01.09.2009 год. и прекратено на 30.01.2011 год.

Ищецът е бил назначен във фирмата на ответника на длъжност „Водач товарен автомобил”.

Не е спорно между страните и това, че ищецът е извършвал международен превоз на товари за ответника.

Със Заповед от 13.09.2009 год. на работодателя, ищецът Г.Г. е бил командирован, заедно с Б.Т., да извърши международен транспорт до Италия и обратно в срок 13.09. – 23.09.2009 год., с право на дневни пари в лева и валута за сметка на работодателя. Пътуването следвало да се извърши със служебен транспорт, т.а., м. „Волво” с ДК № М 67 76 АТ и ремарке с ДК № 33 16 Е.

Със Заповед от 25.09.2009 год. на работодателя, ищецът Г.Г. е бил командирован да извърши международен транспорт до Гърция и Румъния и обратно в срок 25.09. – 09.10.2009 год., с право на дневни пари в лева и валута за сметка на работодателя. Пътуването следвало да се извърши със служебен транспорт, т.а., м. „Волво” с ДК № М 67 76 АТ и ремарке с ДК № 33 16 Е.

Със Заповед от 22.10.2009 год. на работодателя, ищецът Г.Г. е бил командирован да извърши международен транспорт до Полша и обратно в срок 22.10. – 31.10.2009 год., с право на дневни пари в лева и валута за сметка на работодателя. Пътуването следвало да се извърши със служебен транспорт, т.а., м. „Волво” с ДК № М 67 76 АТ и ремарке с ДК № 33 16 Е.

Със Заповед от 10.10.2009 год. на работодателя, ищецът Г.Г. е бил командирован да извърши международен транспорт до Литва и обратно в срок 10.10. – 20.10.2009 год., с право на дневни пари в лева и валута за сметка на работодателя. Пътуването следвало да се извърши със служебен транспорт, т.а., м. „Волво” с ДК № М 67 76 АТ и ремарке с ДК № 33 16 Е.

Със Заповед от 26.01.-10.02.2010 год. на работодателя, ищецът Г.Г. е бил командирован да извърши международен транспорт до Германия и обратно в срок 26.01. – 10.02.2010 год., с право на дневни пари в лева и валута за сметка на работодателя. Пътуването следвало да се извърши със служебен транспорт, т.а., м. „Волво” с ДК № М 67 76 АТ и ремарке с ДК № 33 16 Е.

На гърба на посочените заповеди, представени от ответната срана има РКО, съответно от 13.09.2009 год за 528,07 лв., от 25.09.2009 год. за 737,24 лв., 22.10.2009 год. – за 475,27 лв. и от 10.10.2009 год. – за 2080,00 лв.

И на четирите представени ордера липсва подпис на лице, получило сумите.

Липсват по делото други командировъчни заповеди, но такива са описани в приложените копия от пътни листове, видно от които ищецът е управлявал товарният автомобил м. „Волво” с ДК № М 67 76 АТ и ремарке с ДК № 33 16 Е при вътрешни и международни курсове, като за международните такива се отнасят както следва: Пътен лист /ПЛ/ 22.10. – 31.10.2009 год., ПЛ 13.02.2010 – 22.02.2010 год. – Германия, ПЛ 12.03.-22.03.2010 год. – Тунис, ПЛ 04.05.-18.05.2010 год. – Франция, ПЛ 16.01-20.01.2010 год. /съвпада с четвъртата Заповед/, ПЛ 11.01. – 20.01.2010 год. /Триест/, ПЛ 26.01-10.02.2010 год. /Германия/, ПЛ 16.02.2010 год. /Германия/, ПЛ 12.03-22.03.2010 год. /Чехия/, ПЛ 04.05-18.05.2010 год. /Франция/, ПЛ 31.05.2010 год. /Германия/.

Всички тези копия от пътни листове са представени от ответника и не са оспорени от страните.

Със Заповед от 05.02.2010 год. на работодателя е разпоредено на шофьорите да не се изплащат командировъчни, независимо от дестинацията.

По делото са приложени и товарителници, СМР,2 бл. Тахошайби и др.документи, установяващи действително извършени от ищеца за ответника международни курсове.

Приложено е Удостоверение, издадено от ОД МВР Монтана, съдържащо справка за напусканията на страната от ищеца, като част от регистрираните такива съвпадат с посочените в заповедите и пътните листове дати.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от в.л. И.А. и неоспорена от страните се установява, че в счетоводството на ответника има писмени доказателства за извършени от ищеца за ответника единадесет международни курса с обща продължителност 117 дни. Вещото лице е установило, че част от курсовете са извършени при т.нар. „единична езда”, е друга част – при „двойна езда”, като съответно е изчислило дневните командировъчни разходи съобразно Приложение № 3 към чл. 31, ал. 1 от Наредбата за служебните командировки и специализациите в чужбина /НСКСЧ/ - по 21 евро в първия и по 27 евро във втория случай. Общият размер на полагащите се на ищеца командировъчни е 2919 евро. Законната лихва върху тази сума е общо 1 151,43 лв., изчислена върху сумата за всяка една от командировките от третия ден след връщането на работника в страната до предявяването на иска.

В с.з. вещото лице уточнява, че по част от документите във фирмата на ответника намерил за част от курсовете написано на ръка „Похарчил” без подпис, за сумата общо от 310 евро, която сума взел предвид във вариант на заключението според което дължимата се /незаплатена/ на ищеца сума е 2609 евро.

Заключението се възприема от съда като обективно и компетентно изготвено, не е оспорено от страните по делото.

От показанията на свид. Б.Д.Т., работил във фирмата на ответника до м. Април, 2010 год., той познава ищеца, извършвали са заедно курсове, не са му били изплащани командировъчни.

От показанията на свид. Милена Георгиева Цветкова, счетоводител във фирмата на ответника и негова съпруга се изяснява начинът по който се извършва отчитането на курсовете, съхранението на тахошайбите и т.н.

От така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По иска с правно основание чл.215 КТ:

При командироване работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет.

Съгл. чл. 15, ал. 1 от НСКСЧ за покриване разходите на командированите лица в чужбина се изплащат дневни и квартирни пари в размери и валути съгласно приложение № 2 /по 35 евро на ден/.

Съгл. чл. 31, ал. 1 от НСКСЧ, Персоналът на сухоземните транспортни средства получава командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на международни рейсове съгласно индивидуалните ставки, определени в приложение № 3. / дневно по 27 евро при единична езда и 21 по евро при двойна езда, включително квартирни пари за шофьори при автомобилни превози/.

Според съдия-докладчика, в случая следва да намери приложение правилото на чл. 31, която норма е специална, а не това на чл. 15 от Наредбата.

Не е спорно между страните, че ответникът като работодател е командировал ищеца, в изпълнение на задълженията му като шофьор да извършва международни превози. Ищеца претендира командировъчни за 28 международни курса с обща продължителност 160 дни, за които му се полагат по 27 евро на ден и така е формирал исковата сума.

Фактът на неизплащане на командировъчните не се оспорва от ответника.

Работодателят твърди, че при тези командировки не са били начислявани и не са изплащани командировъчни, като такива не се и полагали, поради икономическата криза и заради негова заповед от 05.02.2010 год. На шофьорите били предоставяни авансово суми, които да покриват разноските им при тези пътувания.

По своята правна същност, заплащането на пътни, дневни и квартирни пари при командировките не е обезщетение, а представлява елемент от задължението на работодателя да осигури условия за изпълнението на уговорената работа /чл. 124 и чл. 127 КТ/. Размерът на пътните, дневните и квартирните пари при командировка се определят от Министерски съвет със специални наредби. По арг. от чл. 228, ал. 2 КТ, в тези наредби се определя минималният, но не и максималният размер на командировъчните.

В случая, по силата на специалната норма на чл. 31, ал. 6 от НСКСЧ ръководителите на предприятия могат да определят размери на командировъчните пари, различни /в смисъл по-високи/ от определените в приложения № 3, 3а, 3б и 3в, в зависимост от експлоатационните и технологични условия на работа и организация на международните рейсове. Но не съществува законова възможност за определяне на по-ниски по размер суми, а още по-малко – за спирането на заплащането им изобщо, което би довело работника до положение да извършва за своя сметка работата за която е нает.

Задължението за даване на отчет и представяне на разходни документи е свързано с разпоредбите на чл. 5, ал.2, т.6 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, в която е предвидено в заповедта за командироване в чужбина да са посочени финансовите условия на командировката - пътни, дневни и квартирни пари, паспортни, визови и други такси и разходи за служебен багаж и начина на тяхното уреждане. Тъй като от работодателя не са представени /след 05.02.2010 год., когато е въведена едностранно от работодателя забрана/ писмени заповеди, в която да са уговорени финансовите условия на командировката, а и липсват доказателства за предоставени предварително командировъчни средства на командирования, доказването на което е в тежест на ответника, съдът прима това възражение на работодателя за неоснователно.

Във връзка с друго от възраженията на ответника – за неотчитане на изразходваните средства от страна на ищец, съдът намира и това възражение за неоснователно, доколкото Наредбата не поставя задължението за плащане на компенсацията по чл. 215 от КТ в зависимост от даването на отчет и доклад за извършената работа.

Налага се извода, че работодателят дължи на командирования разходи за квартирни в размера, посочен в Приложение № 3, т. 1 от НСКСЧ.

По делото са приложени писмени доказателства, които убедително установяват извършени 11 курса с обща продължителност 117 дни, като при част от тях ищецът е пътувал сам, а в друга част, подробно описано от вещото лице – заедно с втори шофьор.

От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ответникът дължи на ищеца по делото сумата от 2919 евро, като съдът кредитира така установеният размер, тъй като за посочената от вещото лице друга о размер сума, 2609 евро самото вещо лице посочва, че няма данни приспаднатите 310 евро да са изплатени на ищеца.

Предвид на това, съдът прецени, че претенцията на ищеца по чл.215 от КТ следва да бъде уважен в установеният размер от 2919 евро, а над тази сума, до пълният претендиран размер от 4860 евро се явява недоказан и следва да бъде отхвърлен.

Претендира се и лихва за забава на тези плащания в размер на 540 лв. от падежа на всяко плащане, както и върху цялата сума от предявяването на иска /18.04.2012 год./, до окончателното й изплащане.

От заключението на вещото лице се установява,че лихвите за забава върху дължимите суми за командировъчни разходи са в размер общо на 1 151,43 лв., която сума е изчислена върху сумата за всяка една от командировките, считано от третия ден след връщането на работника в страната до предявяването на иска.

Не е направено в хода на производството пред първата инстанция изменение в размера на тази претенция, поради което същата следва да бъде уважена така, както е предявена – 540 лв.

Относно разноските:

И двете страни претендират разноски.

Видно от представените пълномощни, ищецът е направил разноски в размер на 500 лв. от които тежест на ответника следва да се възложат разноски в размер на 311,05 лв. /съобразно уважената част от исковете/.

Ответникът е направил разноски в размер на 300 лв., от които съобразно отхвърлената част от исковете ищецът следва да му заплати 113,37 лв.

Или, след извършена от съда служебно компенсация, ответникът ще следва да заплати на ищеца сумата от 197,68 лв. разноски за процесуално представителство съобразно уважената част от исковете.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал. 6 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на ЛРС Държавна такса върху уважените исковете в размер 278,36 лв., /от които – 228,36 лв. д.т. за иска по чл. 215 КТ и 50 лв. – д.т. за иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД/, както и сумата 100 лв., направени разноски за вещо лице.

По реда на чл.242 ал.1 от ГПК следва да се постанови предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото обезщетение по чл. 215 от КТ.

По изложените съображения съдът ,

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА, на осн. чл. 215 КТ, вр. чл. 31, ал. 1 НСКСЧ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ЕТ „КАТЕРИНА – Г. Е.” – гр. ********************************, ЕИК 821132850, представлявано от Г. Е. Ц., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Г.М.Г., ЕГН **********,***, сумата от 2919 евро, представляваща неизплатени командировъчни за периода от 01.09.2009 год. – 30.01.2009 год., както и сумата от 540 лв., представляваща обезщетение за забава на това плащане за времето от падежа на всяко вземане до предявяването на иска, ведно със законната лихва върху главницата от предявяването на иска – 18.04.2012 год. до окончателното изплащане на сумата, ведно със сумата 197,68 лв., представляваща направените по делото разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. чл. 215 КТ над уваженият размер от 2919 евро до претендираният размер от 4860 евро като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ЕТ „КАТЕРИНА – Г. Е.” – гр. *************************************, ЕИК 821132850, представлявано от Г. Е. Ц., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Ломски районен съд Държавна такса върху уважената част на предявените искове в 278,36 лв., както и сумата 100 лв., направени разноски за вещо лице, както и 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта на присъденото обезщетение.

Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в 14- дневен срок, считано от обявяването – 06.11.2012 г., пред МОС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: