Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Лом, 17.08.2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ломският районен съд, в публичното съдебно заседание на четиринадесети август, две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Миронова,

при секретаря Р.Д., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 594 по описа на съда за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Обективно и субективно съединени искове с правно основание: - чл. 225, ал. 1 КТ и чл. 128, т. 2 КТ, както и акцесорни искове за лихви по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

.

Предявени са обективно съединени искове от П.Ц.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес:***-ти септември № 34, вх. А, ет. 3, ап. 71 срещу МБАЛ „Свети Николай Чудотворец” ЕООД, ЕИК 130128163, със седалище и адрес на управление: гр. Лом, ул. Т. Каблешков № 2, с управител Г.Т.С., за обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконно уволнение, както и за неизплатено ДМС, ведно с за лихви за забавено плащане на възнагражденията.

В исковата си молба ищцата твърди, че работи като машинописка в ответното дружество. Със Заповед № 167/01.11.2010 год., трудовият договор бил едностранно прекратен на осн. чл. 328, ал.1, т. 2 КТ. С Решение на съда, вл.с. 23.04.2012 год., уволнението било признато за незаконно и заповедта – отменена, като с допълнително споразумение № 71/14.05.2012 год. била възстановена на работа на длъжността компютърен специалист.

Твърди, че за времето от 01.11.2010 год., до 14.05.2012 год. била останала без работа, поради което и на основание чл. 225, ал. 1 КТ, работодателят й дължи обезщетение за 6 месеца, заедно с лихвите върху тези суми, както и полагащото й се ДМС за 11 месеца на 2010 год.

Твърди, че е направила опит да постигне споразумение с работодателя за изплащане на дължимите й се суми, но до такова не могло да се стигне.

Претендира: да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 3 577 лв., представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за времето, през което е останала без работа поради незаконно уволнение – от 01.11.2010 год., до 14.05.2012 год., лихва за забавено плащане в размер на 1000 лв., както и неизплатено ДМС – 560 лв., ведно със законната лихва върху тези суми, до окончателното им изплащане, както и направените съдебни разноски за тази инстанция..

Писмен отговор от ответника е постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

Ответникът оспорва размерът на исковата претенция за сумата от 5117 лв., като счита същата за неоснователна и недоказана. Твърди, че ищецът наяма право да претендира суми за ДМС, които не се дължат по силата на трудовият договор, а се определят по усмотрение на работодателя.

Оспорва така формираният петитум на исковата молба като неясен и неточен, твърди, че от него не става ясно как е формирана претендираната сума от 3577 лв. – главница, нито е уточнен начинът на формирането на претендираната лихва от 1000 лв.

Не представя писмени доказателства.

Не се спори между страните, че се намират в трудово правоотношение, като ищцата е била възстановена на работа от съда след признаване уволнението й със Заповед № 167/01.11.2010 год. за незаконно.

Спорни са размерът на претенцията по чл. 225, ал. 1 КТ, размерът на претенциите за лихви и дължимостта /по основание и размер/ на претенцията за ДМС. За установяване на това, съдът е допуснал съдебно-икономическа експертиза.

В съдебно заседание ищцата се явява лично и с адв. Й., МАК. Поддържа исковата молба по основание, като моли исковете да бъдат уважени до размера, установен от вещото лице. Счита, че неправилно на ищцата не е изплатено ДМС за 2010 год., тъй като през тази година тя реално е престирала труда си в ответното дружество до 01.11.2010 год., когато правоотношението е било прекратено с отменената заповед за уволнение.

В съдебно заседание за ответника се явява управителят на дружеството Г. С., лично и с адв. Н. Й., АК – Плевен, редовно упълномощен, който признава иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ – за обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа, до размера установен от вещото лице. Оспорва претенцията за заплащане на ДМС за 2010 год., като навежда доводи за недължимост, доколкото допълнителното възнаграждение не е договорено между страните при сключването на трудовия договор, изплаща се по преценкана работодателя.

Съдът, след като изслуша становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

По делото не се спори, че между страните е имало валидно трудово правоотношение, прекратено със заповед за уволнение поради съкращаване на щата. С Решение по гр.д. № 1957/2010 год. на ЛРС, влязло в сила на 23.04.2012 год., заповедта за уволнение е била отменена и ищцата – възстановена на работа. Сключено е с ответното дружество допълнително споразумение към трудов договор от 15.05.2012 год. /л. 6/.

От копието от трудовата книжкана ищцата се установява,че след уволнението на 01.11.2010 год., тя е била регистрирана като безработна в РУСО – Монтана, като регистрацията е продължила до 01.12.2011 год., след което няма отразени други трудови договори, с други работодатели до възстановяването й на работа от съда.

От приложената Заповед № 259/10.12.2010 год. на управителя на ответното дружество се установява размерът на допълнителното възнаграждение «годишно стимулиране», което да бъде изплатено към заплатата за м. Ноември, 2010 год. на съответнике категории служители в болничното заведение. Заповедта не е поименна.

От заключението наприетата по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в.л. Н.П. се установява, че дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за ищцата, за периода от 01.11.2010 год. до 30.04.2011 год., е в размер на 3 567,85 лв., а законната лихва върху тази сума за периода от 25.12.2010 год. до 15.06.2012 год. /датата на предявяване на иска/ е 467,68 лв.

По отношение претенцията за допълнително годишно стимулиране за 2010 год., вещото лице е определило размерът му на 269,59 лв., като законната лихва върху тази сума от 25.12.2010 год. до датата на предявяване на иска е 41,03 лв.

При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

Исковете са с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4, вр. чл. 225, ал. 1 КТ и чл. 128, т. 2 КТ, както и акцесорни искове за лихви по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Относно предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ:

Този иск е основателен и доказан до размера установен от вещото лице. Налице е и признание на иска в установеният по делото размер, както и останалите предпоставки за неговото уважаване. Уволненеито е било признато за незаконно и отменено с влязъл в сила съдебен акт, като ищцата е възстановена напредишната си работа. За периода /продължил повече от една година/ меджу уволнението и възстановяването, ищцата е била без работа.

Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 1 КТ, при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.

В случая, от заключението на вещото лице се установява, че размерът на брутното трудово възнаграждение на ищцата при ответника за последният, предхождащ уволнението месец – м. Октомври, 2010 год. е било 596,13 лв., а дължимото обезщетение за шест месеца поради незаконното уволнение е 3 576,85 лв. В този размер искът е основателен и доказан и следва да се уважи, а над него, до претендираният размер от 3577 лв. /т.е. за разликата от 0,15 лв./ следва да се отхвърли.

При това положение основателна е и претенцията за лихви върху това вземане. Ищцата претендира размер на лихвите за периода от 1000 лв. Според заключението на вещото лице, законната лихва за времето от 25.12.20110 год. до 15.06.2012 год. върху установеното задължение по чл. 225, ал. 1 КТ е в размер на 467,68 лв. В този размер претенцията е основателна и следва да се уважи, а над него – да се отхвърли като неоснователна и недоказана /т.е. да се отхвърли з а сумата от 532,32 лв./

Относно претенцията за заплащане на допълнително годишно стимулиране в размер на 560 лв., както и зъконната лихва върху тази сума:

Съдът намира тази претенция за неоснователна и недоказана.

Чл. 128, т. 2 КТ предвижда, че работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. По делото липсват доказателства в трудовият договор на ищцата да е уговорено изрично, че работодателят й дължи допълнително годишно стимулиране.

Този вид възнаграждение не е и сред елементите на трудовото възнаграждение установени в чл. 6 от Наредбата за структурата на работната заплата, за да може да се приеме, че това е задължително дължимо възнаграждение.

То се изплаща по преценка на работодателя и в размер, определен от него едностранно.

Затова този иск следва да се отхвърли изцяло, като неоснователен и недоказан.

Съобразно изхода от делото на осн. чл. 78 от ГПК, ответникът дължи на ищцата и сторените разноски съобразно уважената част от исковете. Ищцата претендира разноски за адвокатска защита в размер на 450 лв.

От тях, съобразно уважената част от исковете, ответникът ще следва да й заплати 355,50 лв.

Ответникът ще следва да бъде осъден да заплати и държавна такса в размер на 193,07 лв. върху уважените искове, от които 143,07 лв. за иска по чл. 225, ал. 1 КТ и 50 лв. за иска по чл. 86 ЗЗД.

По реда на чл. 242 ал.1 от ГПК следва да се постанови предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото обезщетение.

Водим от гореизложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА МБАЛ „СВЕТИ НИКОЛАЙ ЧУДОТВОРЕЦ” ЕООД, ЕИК 130128163, със седалище и адрес на управление: гр. Лом, ул. Т. Каблешков № 2, с управител Г.Т.С., да заплати, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД, на П.Ц.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес:***-ти септември № 34, вх. А, ет. 3, ап. 71 сумата 3 567,85 лв., представляваща обезщетение за времето, поради което е останала без работа поради незаконното уволнение със Заповед № 167/01.11.2010 год., както и сумата 467,68 лв., представляваща законната лихва върху тази сума за периода от 25.12.2010 год. до 15.06.2012 год. /датата на предявяване на иска/, ведно със законната лихва върху главницата за времето от предявявянето на иска до окончателното изплащане на сумата/, като ОТХВЪРЛЯ исковете над уважените до претендираните размери – до претендираният размер от 3577 лв. по отношение на главницата и до 1000 лв. за лихвите, като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.

ОТХВЪРЛЯ предявените от П.Ц.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес:***-ти септември № 34, вх. А, ет. 3, ап. 71 срещу МБАЛ „СВЕТИ НИКОЛАЙ ЧУДОТВОРЕЦ” ЕООД, ЕИК 130128163, със седалище и адрес на управление: гр. Лом, ул. Т. Каблешков № 2, с управител Г.Т.С., искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и акцесорния по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, да бъде осъден ответника да й заплати и неизплатено допълнително материално стимулиране за 2010 год. в размер на 560 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА МБАЛ „СВЕТИ НИКОЛАЙ ЧУДОТВОРЕЦ” ЕООД, ЕИК 130128163, със седалище и адрес на управление: гр. Лом, ул. Т. Каблешков № 2, с управител Г.Т.С., да заплати на П.Ц.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес:***-ти септември № 34, вх. А, ет. 3, ап. 71 сумата от 355,50 лева / триста петдесет и пет лева и 50 ст. /, представляваща направените деловодни разноски – заплатено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА МБАЛ „СВЕТИ НИКОЛАЙ ЧУДОТВОРЕЦ” ЕООД, ЕИК 130128163, със седалище и адрес на управление: гр. Лом, ул. Т. Каблешков № 2, с управител Г.Т.С., да заплати по сметката на Ломския районен съд, сумата от 193,07 лева – държавна такса, върху уважените искове, както и 5 лв. – ДТ, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта на присъденото присъденото обезщетение.

Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в 14- дневен срок, считано от обявяването – 17.08.2012 г., пред МОС

РАЙОНЕН СЪДИЯ: