НОХД № 464/12г.

МОТИВИ :

Подсъдимата Т.Е.А. *** е обвинена в това, че след като е осъдена по гр.дело № 378/09г. по описа на ЛРС от 11.05.2009г. да заплаща чрез В.С.В. ***, като баща и законен представител на роденото по време на брака им малолетно дете С. В.В. с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 40лв, съзнателно да не е изпълнила това свое задължение в размер на повече от две месечно вноски, а именно за периода от 01.08.2009г. до 29.02.2012г. /28месеца и 8дни/ за които дължимата издръжка е в размер на 1 170лв, като деянието е извършено повторно - престъпление по чл.183, ал.4 във вр. с ал.1 от НК.

В с.з. подсъдимата се явява лично. В обясненията си не отрича, че не е изпълнила задължението си да плаща издръжка, но това не е умишлено, тъй като последната имала желание, но нямала достатъчно средства, тъй като се грижела сама и за другите си две деца.

Представителят на ЛРП поддържа обвинението, което намира за доказано по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства. Предлага на съда да постанови осъдителна присъда, с която да признае подсъдимата за виновна в извършване на престъплението за което е предадена на съд, като и наложи наказание “Пробация” за срок от 1г. и 6м. и определи първите две задължително пробационни мерки : “Задължителна регистрация по настоящ адрес” с явяване и подписване пред пробационния служител два пъти седмично и “Задължителни периодични срещи с пробационен служител”.

Доказателствата по делото са писмени и гласни. Изслушано е заключението на вещото лице изготвило назначената по делото Съдебно-счетоводна експертиза - Н.П..

Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното :

Подсъдимата е млада жена, майка на три деца : С. роден на ***г., Ж. родена на ***г. и Д. роден на ***г. Първите две деца С. и Ж. са родени по време на брака и със св.В.В., сключен на 24.10.1999г. и прекратен с Решение на ЛРС по гр.дело № 378/09г. влязло в законна сила на 11.05.2009г. Със съдебното решение след прекратяване на брака сключен между подсъдимата и св.В. упражняването на родителските права по отношение на по-голямото дете – С. В.В. е предоставено на бащата – св.В.В., като е определен режим на контакти на детето с майката, и последната е осъдена да му заплаща месечна издръжка в размер на 40лв. Със същото съдебно решение упражняването на родителските права върху по-малкото дете – Ж. В. В. е предоставено на майката – подсъдимата, като е определен режим за контакти с бащата – св.В., и последният е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 40лв.

Видно от справката за съдимост подсъдимата е осъждана веднъж с влязла в сила присъда по НОХД № 692/09г. по описа на ЛРС за престъпление по чл.183, ал.1 от НК, за неплащане на дължима месечна издръжка периода от 01.05.2003г. до 31.07.2009г. по отношение на малолетното си дете С. В., като с влязлата в сила присъда на А. и е наложено наказание “Пробация” с пробационни мерки “Задължителна регистрация по настоящ адрес” – два пъти седмично и “Задължителни периодични срещи с пробационен служител”, двете за срок от 6 /шест/ месеца. Наказанието е изтърпяно за времето от 12.01. до 11.07.2010г. Обвинението повдигнато на подс.А. по НОХД № 692/09г. по описа на ЛРС е възоснова на влязло в сила съдебно Решение по гр.дело № 443 от 12.11.2003г., с което последната е осъдена да заплаща на малолетното си дете С. месечна издръжка по 35лв., считано от 01.05.2003г. да настъпване на законни причини за изменението или прекратяването на тази издръжка.

За времето от влизане в сила на първото съдебно решение от 12.11.2003г. по гр.дело № 443/03г. по описа на ЛРС до постановяване на съдебното решение с което е прекратен брака между подсъдимата и св.В., влязло в законна сила на 11.05.2009г., подсъдимата и св.В. се намирали във фактическа раздяла, като през определени периоди от време през тази раздяла двамата живеели заедно. От началото на тази им раздяла за първото родено дете по време на брака се грижили родителите на св.В., но по времето когато двамата живеели заедно грижи за това дете полагали и двамата. След последната им раздяла подсъдимата заминала за гр.Пловдив, където се установила и заживяла на квартира с по-малкото си дете Ж.. Започнала работа в “Роден плод” АД гр.Пловдив, като на 18.02.2010г. трудовото и правоотношение било прекратено. За периода от 29.03.2010г. до 17.12.2010г. подсъдимата имала регистрация в Бюрото по труда гр.Пловдив. От лятото на 2010г. А. *** в дома на баща си, като периодично се срещала с подсъдимия и първото си дете. През м.март 2011г. започнала работа в “Ломско пиво” АД гр.Лом и сключила трудов договор с дружеството за времето от 30.03. до 03.09.2011г., като получавала трудово възнаграждение за м.март – 19,77лв, за м.април – 278,19лв, за м.май – 222,96лв, за м.юни – 458,16лв. От 27.06.2011г. подсъдимата е в болничен до датата на прекратяване на трудовото правоотношение. През периода м.април – м.юни 2011г. върху трудовото възнаграждение на подсъдимата е бил наложен запор във връзка с образуваното изпълнително дело № 20041620401002 при СИС при ЛРС, както следва : за м.април - 35лв издръжка и 50лв дълг за минало време, за м.май - 35лв издръжка и 47лв дълг за минало време и за м.юни 35лв за издръжка. Удържаните от трудовото възнаграждение на подсъдимата суми били превеждани по сметка на св.В..

Горното се установява от фактическа страна от събраните по делото писмени доказателства, показанията на разпитаният св.В., които съдът кредитира, с изключение на тази им част, в която последният твърди, че не е получавал никакви суми за издръжка по сметката си в ОББ гр.Лом, тъй като в тази им част противоречат на събраните по делото доказателства.

Съдът дава вяра и на обясненията на подсъдимата, които освен нейно защитно средство представляват и годно доказателствено такова, логични са и се намират във връзка с останалите събрани по делото доказателства.

В случая съдът намира, че извършеното по А. деяние макар и формално да осъществява признаците на престъпление по чл.183, ал.4 от НК, поради своята малозначителност е с по-малка степен на обществена опасност.

Безспорно от събраните по делото доказателства се установява, че РП гр.Лом при едни и същи факти и обстоятелства е постъпила по два коренно различни начина и произнасянето и е противоречиво, а именно : образувала е досъдебно производство по подадената жалба от св.В. против подсъдимата за неплащане на присъдата със съдебно решение издръжка за първото родено по време на брака им малолетно дете-С., и е отказала да образува наказателно производство по подадената от подсъдимата жалба против св.В. също за неплащане на издръжка, но за второто родено по време на брака им дете-Ж., което е останало да живее при нея. В Постановлението си от 25.05.2011г. прокурор при ЛРП Б.Цолов приема, че и двамата са извършили престъпление, св.В. по чл.183, ал.1 от НК, а подс.А.–по чл.183, ал.4 от НК, но макар и формално да е осъществен състава на престъплението, поради явната малозначителност, обществената опасност на деянието е незначителна, тъй като се касае за неуредени семейни отношения, неизправност и на двете страни в еднаква степен, поради което прокурорът произнесъл се по преписката е приложил разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК и е прекратил същата. Два месеца по-късно ЛРП с Постановление от 05.08.2011г. същият прокурор произнесъл се по прекратената срещу св.В. преписка е образувал досъдебно производство против подсъдимата за неплащане на дължимата от нея издръжка за първото родено по време на брака им дете.

В конкретният случай съдът намира, че поради наличие на предпоставките по чл.9 ал.2 НК подсъдимата следва да бъде призната за невиновна и оправдава по повдигнатото обвинение. В закона не е конкретизиран начина, по който се изчислява и се преценява степента на обществената опасност на деянията, тъй като това е невъзможно. Във всеки отделен случай съдът е длъжен да извърши тази преценка с оглед на всички обстоятелства по делото. В процесния случай съдът приема, че обществената опасност на деянието извършено от подс.А. е незначителна. Действително последното е извършено в условията на повторност, но не може да остане без коментар и това, че предходното и осъждане е за времето от 01.05.2003г. до 31.07.2009г., второто им дете е родено на ***г., а брака им е прекратен на 11.05.2009г., или към периода на извършване на предходното престъпление не са съществували приетите от съда обстоятелства, а именно наличието на задължение на св.В. да заплаща издръжка на второто родено по време на брака му с подсъдимата дете, които да занижават степента на обществена опасност На следващо място безспорно бе установено, че св.В. от 11.05.2009г. до настоящият момент не само, че не е изпълнил това свое задължение, но и няма намерение да започне да го изпълнява, считайки, че не е биологичен баща на детето, въпреки че няма произнасяне от съда по този въпрос, съгласно предвидената законова процедура. Безспорно установено е, че това дете има здравословен проблем и средствата за неговото лечение се осигуряват единствено и само от подсъдимата. В началото на 2012г. на 09.01.2012г. А. ражда и третото си дете, за което също се грижи. Не без значение е и икономическата обстановка в страната, характеризираща се с повишена безработица. Всички тези обстоятелства според съда са довели до фактическо прогресиращо затруднение подсъдимата да си набавя трудови доходи, граничещо с невъзможност да заплаща издръжка на първото си дете. Това обаче не я е освободила от задължението е да издържа сина си, но същевременно съществено е редуцирало обществената опасност на извършеното от нея деяние. Този извод се подкрепя и от изградената в страната система за заплащане на присъдена издръжка от държавата в подобни случаи. Затова съдът прие, че поради наличие на предпоставките по чл.9 ал.2 от НК подсъдимата следва да бъде призната за невиновна и оправдана по повдигнатото обвинение в каквато насока е постановената присъда.

Съгласно разпоредбата на чл.190, ал.1 от НПК направените по делото разноски остават за сметка на държавата.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :