НОХД № 693/12г. МОТИВИ :

Подсъдимият П.Й.Й. *** е обвинен в това, че на 27.05.2012г. около 18ч.-18,30ч. в с.Станево, обл.Монтана, в условията на опасен рецидив, чрез намушкване с нож причинил на М.С.В. *** средна телесна повреда, изразяваща се в проникване на острието на ножа в областта на лява гръдна кухина – престъпление по чл.131а, пр.2-ро във вр. с чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.

Производството е разгледано по общия ред.

Представителят на ЛРП в с.з. поддържа обвинението което намира за доказано по безспорен и категоричен начин. Предлага на съда да наложи на подсъдимия наказание при условията на чл.54 от НК “Пет години лишаване от свобода”, което да бъде изтърпяно ефективно.

Подсъдимият се явява лично в с.з. и с назначеният му от съда, при условията на чл.94, ал.1, т.9 от НПК защитник адв.С.П. от МАК. Не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, но дава обяснения за обстоятелствата свързани с действията му на инкриминираната дата. Моли съда да бъде признат за невинен.

Неговият защитник пледира съдът да признае подзащитният му за невиновен и постанови оправдателна присъда, тъй като обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начин.

Доказателствата по делото са писмени и гласни. Изслушано е и заключението на вещото лице д-р П.Г. – съдебен лекар изготвил назначената по делото Съдебно-медицинска експертиза.

По делото няма приет за съвместно разглеждане граждански иск.

Пострадалият от престъпното деяние св.М.В. е конституиран в качеството му на частен обвинител.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното :

Подсъдимият живее в с.****, обл.Монтана. Същият изкарва прехраната си като овчар, като пасе овце на друг жител на селото. В близост до дома му се намира дома на св.З.К., с която се намират в приятелски отношения. Последната до пролетта на 2012г. пък живяла на съпружески начала с частният обвинител, с който подсъдимият се познавал и се намирал в добри приятелски отношения. След като прекратил съвместното си съжителство със св.К. св.М.В. започнал да обитава вила, намираща се в покрайнините на с*****, обл.Монтана, собственост на св.Е. Ф. и нейният съпруг Б. Ф. /бивш кметски наместник на селото/.

На 27.05.2012г. сутринта частният обвинител посетил дома на св.К., тъй като бил помолен от същата да и помогне в боядисване на тавана на къщата и. По време на престоят му в дома на св.К. частният обвинител се “почерпил” със значително количество алкохол – ракия. Около 13,30ч. в дома на св.К. дошъл и подсъдимият. Двамата с частният обвинител седнали да обядват, като продължили да се черпят с ракия. Св.В. попитал дали може да остане да преспи в дома на св.К. и след като получил разрешение легнал на леглото и заспал. Св.К. и подсъдимият останали на двора.

След известно време, около 18ч. В. се събудил и излязъл и той на двора. Повлиян от употребеното количество алкохол подхванал разговор, в който започнал да обвинява подсъдимият, че му е “взел жената”, имайки в предвид близките отношения на подсъдимият със св.К.. Двамата си разменили обидни реплики, като междувременно В. започнал да псува подсъдимия. Св.К. успяла да раздели двамата мъже, и изпратила частният обвинител до дворната порта, знаейки, че има лошо пиянство, но последният отново се върнал към подсъдимият и продължил да го обвинява, че му е взел жената, които обвинения били придружени с псувни. Тогава подсъдимият, който бил значително по-млад и в по-добро здраве от частният обвинител го хванал за шията и го съборил на земята по гръб. Навел се над него, и докато го държал с лявата ръка за шията, с дясната си ръка извадил от джоба на панталона джобната си ножка която винаги носел в себе си. Отворил я, и с острието и намушкал В. в лявата част на гърдите. В този момент св.К. се доближила до двамата и с доста усилия успяла да изтръгне от ръката на подсъдимият джобното ножче, което прибрала при себе си. Разделила мъжете и отново изтикала В. през дворната порта, чак на улицата, отпращайки го да си ходи.

Тъй като междувременно било станало време за доене на овцете, св.К. предложила на подсъдимият да го придружи до овчарника, тъй като виждайки състоянието в което бил Й., се страхувала да не би последният да отиде да търси В. и да продължи да се бие с него. Успяла да го убеди и тръгнала с него, като го превела по друга улица, виждайки, че на тяхната улица частният обвинител все още “клечи” и не си е тръгнал. По пътя подсъдимият поискал ножката си, под предлог, че е свикнал с нея и св.К. му я дала.

Впоследствие В. стигнал до вилата, която обитавал в покрайнините на селото, където пренощувал. Тъй като се страхувал, че подсъдимият знаейки къде живее може да дойде на следващият ден при него, В. след като се съмнало на следващата сутрин частният обвинител се придвижил пеша до дома на св.Е. и Б. Ф. в с*****, обл.Монтана и седнал пред дворната им порта. В 6,30ч. сутринта свидетелката го намерила “превил се” на портата, треперейки “като лист”. На въпроса дали го боли стомах, той и отговорил, че П. го е пробол. Поканила го да влезе в двора и му помогнала да легне на пейка пред къщата. В. и показал раната, от която не текло много кръв. Тогава св.Ф. се обадила по телефона на кметицата на селото св.Н. М., а тя от своя страна извикала линейка и се обидила на полицията. Линейката откарала В. *** където бил приет и оставен на лечение.

По-късно същият ден св.Р. и Б. намерили подсъдимият извън селото, в близост до блатото където последният пасял овцете на негов съселянин. Попитали го дали носи нож, тъй като преди това В. разказал на полицейските служители, че бил прободен от П. с ножка, и подсъдимият им предал носената от него джобна ножка, която сложили в найлонов плик. След което подсъдимият бил отведен в сградата на РУ”П” гр.Лом където бил изготвен Протокол за доброволно предаване на същата.

Съгласно заключението на вещото лице д-р П. Г. – съдебен лекар, което съдът приема изцяло като дадено обективно и безпристрастно, при станалият инцидент на частният обвинител е причинена прободно-порезна проникваща рана в лява гръдна половина с налице на ограничено количество въздух /парциален пневмоторакс/ в междуплевралното пространство. Механизмът на причиняване на уврежданията е един – удар, нанесен със сила, достатъчно голяма да преодолее съпротивлението на кожата, да премине през цялата гръдна стена и да наруши целостта на външния лист на плеврата, без да засяга ляв бял дроб. В медицинската документация липсва точно описание на причинената рана /ръбове, стени, дъно, посока и т.н./, но е много вероятно описаните увреждания да са причинени от предмет с остър връх и/или поне един режещ ръб /възможно и нож/, за какъвто се съобщава. Полученото увреждане на В. е проникващо нараняване в гръдната кухина с оздравителен период, не по-малък от три, четири седмици, при нормално заздравяване, без възникнали усложнения. В с.з. на вещото лице бе предявена иззетата като веществено доказателства ножка, и след запознаване със същата, то заяви, че с нея може да бъдат причинени описаните в заключението увреждания. По време на разпита му в с.з. вещото лице конкретизира, че не са нарушение двете ципи на белият дроб и отрицателното наляга е запазено.При постъпването в болницата на В. не е констатирана голяма кръвозагуба, което говори, че от раната не е изтичало голяма количество кръв.

Горното се установява от фактическа страна от събраните в хода на досъдебното производство и приети от съда писмени доказателства–Докладна записка на л. 4; протокол за доброволно предаване на л. 14; заверени ксерокопия от История на заболяването, Епикриза, Оперативен протокол на л. 18-27; справка за съдимост на л. 40; както и служебно изисканата от съда актуална справка за съдимост от 09.11.12г., както и от показанията на разпитаните в с.з. свидетели М.В., З.К., М.Р., Б.Б., Н. М., Е. Ф. и Я.Я., както и приобщените по реда на чл.281, ал.1 т.1 от НПК показания на св.К. дадени по време на разпита и в хода на досъдебното производство пред съдия, които показания са логични, последователни и взаимносвързани, както помежду си, така и с останалите събрани от съда показания.

Настоящият съдебен състав дава вяра приобщените по реда на чл.281, ал.1, т.1 от НПК показания на св.К., свидетел-очевидец на случилото се, които се подкрепят напълно от дадените от нея впоследствие показания по време на проведените очни ставки с останалите свидетели. Съдът не кредитира първите показанията на тази свидетелка дадени по време на разпита и в с.з., тъй като те противоречат на дадените от нея в хода на досъдебното производство и на останалите събрани по делото доказателства.

Съдът не дава вяра на показанията на св.Б.Б., тъй като същите противоречат на целият събран по делото доказателствен материал, в точа число и на обясненията на подсъдимият, в които той твърди, че при прибирането в дома му в ранният следобяд на инкриминираната дата, както и по-късно до момента, в който е възникнал инцидента между него и частният обвинител, последният се е намирал в дома на св.К.. Показанията на св.Б. не се подкрепят и от показанията на соченият от него св.Я.Я., тъй като последният не отрича, че двамата заедно са посетили бащината му вила, в която са намерили св.В., но не може да посочи конкретна дата, както и с категоричност да заяви, че това посещение е било точно на 27.05.2012г.

Настоящият съдебен състав не дава вяра на обясненията на подсъдимият, тъй като последните представляват единствено и само негова защитна позиция и са в противоречие с приетите и кредитирани от съда писмени и гласни доказателства

Видно от приложената по делото справка за съдимост подсъдимият е с осъждан веднъж – по НОХД № 26/97г. по описа на МОС, за престъпление по чл.116, ал.1, т.6, изр.3 от НК, извършено на 10.03.1997г. на “ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, при първоначален строг режим на изтърпяване, която присъда е потвърдена от САС с Решение от 02.02.199г. и влязла в законна сила на 05.03.1999г. С Определение от 22.12.2005г. на СГС подсъдимият е освободен предсрочно условно с остатък 4 години, 3 месеца и 25 дни и същият изпитателен срок, считано от 22.12.2005г.

Съдът намира, че от обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил състава на престъпление по 131а, пр.2-ро във вр. с чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, а именно, че на 27.05.2012г. около 18ч.-18,30ч. в с.****, обл.Монтана, в условията на опасен рецидив, чрез намушкване с нож причинил на М.С.В. *** средна телесна повреда, изразяваща се в проникване на острието на ножа в областта на лява гръдна кухина.

От субективна страна е налице пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на вредоносния резултат.

Извършеното от подсъдимият престъпление представлява причиняване на “средна телесна повреда”, изразяваща се в проникване в гръдната кухина, по смисъла на чл.129, ал.2 от НК, което се квалифицира от обстоятелството, че е извършено в условията на “опасен рецидив”, по смисъла на чл.29, ал.1, б.”а” от НК, след като Й. е осъждан за тежко умишлено престъпление на наказание “лишаване от свобода” не по-малко от една година / в случая за извършено “убийство” на 15 години/, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК. Наложеното наказание е търпяно ефективно, като от изтичане на изпитателният срок на условното му предсрочно освобождаване през пролетта на 2010г. не е изтекъл предвиденият в чл.30, ал.1 от НК пет годишен срок.

В случая не бяха събрани достатъчно доказателства във връзка с осъществяването на състава на престъпление по чл.132, ал.1, т.2 във вр. с чл.129, ал.1 от НК, като освен това съществува законова забрана за приложението на този привилигирован състав в случаите на “опасен рецидив”. За да се приеме, че е осъществен този престъпен състав е необходимо да е доказано по безспорен и категоричен начин, че деянието извършено от подсъдимият е вследствие на изпадането му в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, тежка обида, с клевета или други противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни лица.

От друга страна не бяха събрани и доказателства за действия извършени в условията на “неизбежна отбрана” или пък превишаване пределите на същата по чл.12, ал.1 и 2 от НК, тъй като такъв е случаят когато следва да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващият се или на другиго чрез причиняване на вреди на нападателят в рамките на необходимите предели. Тъй като в момента когато подсъдимият е извършил престъплението – пробол частният обвинител с ножка в лявата част на гърдите, последният е бил съборен именно от Й. на земята, който с лявата си ръка го бил хванал за гушата, а с дясната извадил ножката от задният си джоб. Благодарение на намесата на св.К., която изтеглила ножката от ръцете на подсъдимият нападението над частният обвинител било преустановено.

При определяне на наказанието на подсъдимият съдът взе предвид вида наказание предвиден в закона за извършеното от него престъпление–по чл.131а, пр.2-ро от НК – “От пет до дванадесет години лишаване от свобода”, разпоредбите на общата част на НК, касаещи материята, както и смегчаващи отговорността обстоятелства, свързани с поведението на частният обвинител, пострадал от престъпното деяние, който вследствие на голямото количество употребен алкохол с действията си има принос за неговото извършване, както и отегчаващите отговорността такива свързани с формиращият се престъпен начин на живот на подсъдимия и липсата на критичност към извършеното от него.

С оглед индивидуализиране на наказателната отговорност на извършителят, съдът съобрази високата степен на обществена опасност на деянието и най-вече на неговият извършител, мотивите и подбудите за извършването му, личността на извършителя. Извод за високата степен на обществената опасност на подсъдимият може да се направи от даденото от самият него описание и начина на извършеното от него убийство, както и тона с който разказва за това : “…1997г. убих един човек с нож, отрязах му главата с овчарски нож…”

Съобразявайки всички изисквания на закона съдът определи и наложи на подсъдимия наказанието при условията на чл.54 от НК, в размер близък до минималният предвиден в нормата на чл.131а, пр.2-ро от НК, а именно “ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, което следва да бъде изтърпяно ефективно, при първоначален строг режим, в затвор, на осн. чл.61, т.2 от ЗИНЗС.

Настоящият съдебен състав счита, че определеното и наложено на подсъдимият наказание е от вид и размер да постигне целите на наказанието визирани в нормата на чл.36 от НК, както по отношение на подсъдимият като го превъзпита занапред да спазва законите в страната и установеният правов ред, така и по отношение на останалите членове на обществото, като да им въздейства възпитателно и предупредително.

Съдът намира за неоснователни доводите на защитата, че св.К. няма качеството на свидетел-очевидец на престъплението, тъй като този извод се налага, както от обясненията на подсъдимия, така и от показанията на самата свидетелка и тези на частният обвинител. Действително няма назначена експертиза, отностно иззетото веществено доказателство, но по делото бе установено по безспорен и категоричен начин, че приобщаването на същото е станало близо 24ч след деянието, и то е било държано, както от подсъдимият, така и от св.К..

С присъдата си съдът постанови изетото като веществено доказателство 1бр. джобно ножче със сгъваемо острие 9см да бъде унищожено като вещ с незначителна стойност.

На осн. чл.189, ал.1 от НПК съдът осъди подсъдимият да заплати по сметка на ВСС гр.София направените по делото разноски в размер 120лв /сто и двадесет лева/, от които 70лв на досъдебното производство и 50лв на съдебното производство, както и 5лв държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист, а по сметка на Националното бюро за правна помощ гр.София адвокатско възнаграждение на определеният от АС гр.Монтана и назначен за негов защитник адв.С.П. от МАК.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :