Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Лом, 15.02.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ломският районен съд, в публичното съдебно заседание на шестнадесети януани, две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Миронова,

при секретаря Р.Д., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 656 по описа на съда за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 576 ГПК, вр. чл. 26ал 2 ЗЗД.

Предявен е иск от Д.А.М., ЕГН **********,***, срещу Х.С.С., ЕГН **********,***.

В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на Поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 44238.245.15 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Лом, одобрени със Заповед № РД-18-5/26.01.2009 год., м. Садовете, с площ от 5437 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска, с начин на трайно ползване – лозе, стар идентификатор № 254015, категория на земята – пета, при съседи – ПИ №№ 44238.254.50, 44238.254.13, 44238.254.1, 44238.254.14, 44238.254.3, 44238.254.100.

Правото си на собственост ищецът черпел от Договор за доброволна делба, рег. № 1704/09.02.2006 год., нот. Рег. № 393 Детелина Младенова, р-н РС – Лом, който договор е вписан в т. І, № 190, вх. № 685, по отношение на земи, възстановени с Решение № 01/26.06.1998 год. на ПК – Лом.

Твърди, че още след реституцията семейството му започнало да прави опити да си върне реалното владение върху него. След преговори за доброволно уреждане на спора, било постигнато съгласие и повечето от ползвателите освободили имотите.

Само ответникът категорично отказал да напусне имота, собственост на ищеца. Многократните опити на ищеца да защити правото си със съдействието на прокуратурата и Община Лом не дали резултат. Ответникът се легитимирал като собственик с н.а. № 867, т. V, д. № 3053/1996 год., издаден преди реституирането на имота.

Иска от съда да постанови решение, с което да приеме за установено, по отношение на ответника, че ищецът е собственик на описаният в обстоятелствената част на исковата молба имот и ответника бъде осъден да му предаде владението върху тези имоти, които владее или държи без основание.

Иска се също да бъде прогласена нищожността на н.а. № 867, т. V, д. № 3053/1996 год. на ЛРС.

Претендират се и направените по делото разноски.

Ответника е подал писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който отговор изразява становище, че предявените искове са допустими, но неоснователни.

Твърди, че описаният в и.м. имот е с площ от 5 437 кв.м. в м. Садовете на гр. Лом, като се твърди, че същият се владее от него, ответника.

Всъщност той, чрез дарение от родителите си е собственик на имот в землището на гр. Лом, м. Садовете, с площ от 2,5 дка и с построена в него вила. Дарението е направено с н.а. № 864, т. V, д. № 3053/1996 год., от когато владее имота.

Твърди, че представените от ищеца писмени доказателства не са относими към имота, собственост на ответника.

Твърди, че той необезпокоявано владее имота от 18.12.1996 год. и до сега, а преди тази дата имота е бил собственост на неговите родители, които са го владели близо 40 години. Бил е добросъвестен владелец и за това се позовава на изтекла давност съгл. чл. 79 ЗС.

Моли да бъдат отхвърлени предявените искове.

Съдът намира, че не се нуждаят от доказване обстоятелствата, за които са представени писмени доказателства:

Че на наследодателя на ищеца е възстановена земеделска земя в м. Садовете, землището на гр. Лом и чрез доброволна делба той самият е собственик на процесния имот.

Че на наследодателите на ответника е възстановен земеделски имот в м. Садовете, землището на гр. Лом, който имот те са му прехвърлили чрез дарение.

Спорно е по дали ответникът владее имот или част от него, собственост на ищеца.

В с.з. ищецът Д.А.М., редовно призован се явява лично и поддържа исковете, като моли същите да бъдат уважени като основателни и доказани.

Ответникът Х.С.С., редовно и своевременно призован, се явява лично. Оспорва исковете, като поддържа наведените в писмения отговор възражения и фактически твърдения.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

С Решение № 01/29.06.1998 год., на ПК – Лом, по преписка № 644АЛМ/02.09.1994 год., по заявление от А. М. *** е възстановено но правото му на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на гр. Лом, ЕКНМ 44238, на два земеделски имота – лозя, намиращи се в м. Садовете: 1./ лозе от 2,547 дка, имот № 253013, с посочени граници и съседи и 2./ лозе от 8,760 дка, имот № 254002, с посочени граници и съседи.

С Протокол № 01 /без дата/ на ПК – Лом, А. М. А. е бил въведен във владение на възстановените с Решение № 01/29.06.1998 год., два земеделски имота.

С Договор за доброволна делба от 09.02.2006 год., т. ІІА, акт 153 на Нотариус № 393 на НК Д. Младенова, с р-н на действие ЛРС, е извършена доброволна делба между наследниците на А. М. А. на останалите от него земеделски имоти, като ищецът Д.М. е получил дял ІV, включващ: 1./ само 5,437 дка, представляващи новообразуван по проекта за делба имот № 254015, до конкретни съседи: - имот № 254014 – лозе на М. А. М., - имот № 254003 – нива на насл. М. А. М., - имот № 000946 – полски път, - имот № 000944 – полски път, - имот № 254001 – лозе на насл. С.Ф.К. и – имот № 254013 – лозе на Н. А. Т. и 2./ лозе от 2,547 дка, пета категория в м. Садовете, имот № 253013.

Видно от приложената по делото скица на поземлен имот № 3837/22.06.2010 год., на ПИ с идентификатор 44238.254.15 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-5/26.01.2009 год., на Изп. Директор на АГКК, имотът, собственост на Д.А.М. е със стар идентификатор 254015.

В приложеното извлечение от регистъра на земеделските земи, гори и земи в ГФ, към 26.10.2010 год. имота е бил собственост на ищеца, без данни за бивши собственици.

Установява се също, че ищецът още на 28.03.2001 год. е сезирал Кмета на Община Лом, с искане за съдействие за отстраняване от реституираният имот № 254002, на ползвателя С. С. ***. /л. 13/

С Покани за доброволно освобождаване на имот от 24.03.2003 год. и от 18.11.2001 год., Кметът на община Лом е уведомил ответника, че съответно на 04.04.2003 год. и на 18.11.2002 год. ще се извършва принудително изпълнение по чл. 34 ЗСПЗЗ, като го е поканил доброволно, в седемдневен срок да освободи ползваният имот, собственост на наследниците на А. М. А.. /л.14 и 15 /. Няма данни за получаването на поканите.

Видно е от приложеното копие от Постановление от 13.03.2009 год. на Окръжна прокуратура Монтана, по преписка вх. № 299/2009 год., че със същото е потвърдено Постановлението по преписка № 2181/2008 год. на РП – Лом, която е постановила отказ да образува досъдебно производство за самоуправство, като е приела, че липсват данни за осъществен състав на престъпление от общ характер, а е налице спор за собственост между ищеца и ответника, по отношение на недвижим имот.

От своя страна, ответникът представя Решение № 2581Л/15.09.1995 год. на ОСЗ – Лом, с което, на С. С.А., ЕГН ********** е възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници на недвижим имот – лозе от 2,500 дка, пета категория, находящо се в землището на гр. Лом, м. Садовете, без номер на имота и без посочени граници и съседи. /л. 39/

На 11.09.2002 год. Община Лом е издала на ответника Х.С.С. удостоверение за търпим строеж на сграда, построена върху 28 кв.м. през 1962 – 1965 год. в имот п-л 2, масив 254 в землището на гр. Лом, ЕКАТТЕ 44238, м. Садовете. /л. 40/

С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 864, т. V, д. № 3053/1996 год. от 18.12.1996 год. на Нотариус при ЛРС Първан Таушански, С. С.А. и Цветанка Кирилова Аврамова са дарили на сина си, Х.С. С. земеделска земя – ЛОЗЕ, находящо се в района на гр. Лом, м. Садовете, от 2,5 дка, с построена в него къща за сезонно ползване /вила/, построена върху 28 кв.м., при съседи: лозарски път, - насл. А. М. А., Я.К. и Г. В.. /л. 41/ Не е посочен номер на имота, а видно от описаните доказателства, при съставянето на акта не е била представена скица на имота.

Видно от заключението на вещото лице В.К.В., изготвил съдебно-техническата експертиза, която не беше оспорена от страните и която съдът кредитира напълно като обективна и обоснована, при извършеният на място оглед, експертът е установил, че на ищеца е възстановен имот № 254015, м. Садовете, който е идентичен с ПИ с идентификатор 44238.254.15 по кадастралната карта и кадастралните регистри, м. Садовете, с площ от 5 437 кв.м. Към момента на огледа, на място е установено и на приложената към заключението скица от процесният имот условно са обособени два имота – имот № І по приложената скица, с площ от 1 125 кв.м. и имот № ІІ по приложената скица, с площ от 4 312 кв.м. В имот № 2 има построена вилна сграда с табелка с надпис „Лозарска мъка”, дървена барака с подобна табелка и надпис. Засадено е с лозе и овощни дървета. По данни от ищеца, имота се ползва от ответника.

В съдебно заседание вещото лице пояснява, че от представените от ответника писмени доказателства по делото, не може да се установи къде се намира имотът, който е негова собственост. Условно означеният на скицата имот ІІ не е разделен и е видно, че се ползва целия.

Ответникът от своя страна, в съдебно заседание признава, че ползва имота.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Искът по чл.108 ЗС включва в себе си и установителния иск по чл.124, ал.1 ГПК.

За уважаване на иск с правно основание чл.108 ЗС е необходимо да са налице кумулативно три предпоставки: ищците да са собственици, имотът/вещта/ да се владее от ответника и това владеене да е без правно основание.

Липсата на която и да е от горните предпоставки води до неоснователност на предявения иск с правно основание чл.108 ЗС.

За това, на първо място съдът е задължен да изследва въпроса, свързан с правото на собственост върху спорния имот, т.е. да се произнесе по установителния иск за собственост и едва след това да изследва останалите две предпоставки, които следва да са налице за уважаване на такъв иск, а именно, от кого се владее имота и на какво основание.

В случая, представените от ищеца писмени доказателства – решение на ПК за възстановяване правото на собственост на процесния имот и Договор за доброволна делба са достатъчни за да обосноват извода, че именно той, ищецът негов собственик.

Вярно е, че от ответната страна е представено по делото и друго решение на ОСЗ – гр. Лом, Решение № 2581Л/15.09.1995 год., по преписка, образувана по заявление, вх. № 4341ЛМ/15.09…., но с това решение се възстановява правото на собственост на С. С.А. от гр. Лом, на недвижим имот – Лозе от 2,500 дка, без да са посочени номер на имота, граници и съседи. По този начин е невъзможно да бъде индивидуализиран възстановеният му имот, така, че не може и да се приеме, че е налице идентичност между така описаният и процесният имоти.

Относно валидността на това решение, съдът намира, че същото е нищожно. Съображенията са следните:

Нищожни са онези актове на администрацията, които поради радикални, основни недостатъци, засягащи компетентността на органа, който ги издава, поради формата, в която се издават или съдържанието, което трябва да имат, се дисквалифицират като административни актове и въобще като юридически актове и се третират от правото като несъществуващи.

Те от гледна точка на закона не могат да породят, изменят или погасят каквито и да било правни последици.

В конкретния казус изискванията за форма са спазени. Решение № 2581Л/15.09.1995 год. на ОСЗ – Лом е издадено в изискуемата писмена форма, от компетентен орган и на валидно правно основание.

На практика обаче, в него липсва годен за индивидуализация предмет. Това прави невъзможно припознаването му като валиден административен акт поради липса на надлежно волеизявление, доколкото не може да се извлече неговият смисъл дори и чрез тълкуване.

В случая, според настоящият съдебен състав е налице и друго несъответствие, разколебаващо тезата на ответника – от една страна той се легитимира като собственик по наследство от родителите си /представяйки Решение № 2581Л/15.09.1995 год./, а от друга – видно от представеният от него Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 864, т. V, д. № 3053/1996 год. от 18.12.1996 год., имотът е бил собственост на родителите му /дарители/ по силата на непредставеният по делото н.а. № 61, т. І, н.д. № 107/1958 год. на ЛРС. Ако спорният имот е бил реституиран през 1995 год. на семейството му, няма как да е бил собственост на същото това семейство през 1958 год., още повече, очевидно се касае за одържавен и в последствие възстановен по силата на земеделска реституция имот.

С оглед непредставянето на акта от 1958 год. год., съдът не може да го коментира и въз основа на ангажираните по делото доказателства приема, че именно Решение № 2581Л/15.09.1995 год. е титулът, от който праводателите на ответника черпят правата си. Както се посочи по-горе обаче, това решение е нищожно.

Следователно, в случая липсва валидно правно основание – придобивно такова, което да легитимира праводателите на ответника като собственици на процесният имот. А щом това е така, и той самият не може да се позове на това придобивно основание, тъй като имота е бил възстановен на наследодателя на ищеца през 1998 год., същият е бил въведен във владение и последователно, от реституцията до сега, ищецът оспорва владението на ответника, аргумент за което са представените от него доказателства за търсено съдействие от местната власт и прокуратурата с цел отстраняване на ответника от имота. /последователно през 2001, 2003, 2008, 2009 год./.

За това не е изтекъл за ответника и давностният срок по чл. 79, ал. 1 ЗС, доколкото от доказателствата по делото не се установява да е упражнявал фактическата власт върху имота постоянно, непрекъснато, несъмнително, спокойно и явно в продължение на давностния срок, предвиден в закона. Това му възражение също е неоснователно.

От друга страна заключението на вещото лице е категорично по въпроса, че процесният имот съвпада с възстановеният на ищеца имот.

Съгласно разпоредбата на чл. 108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.

Доколкото се установи в настоящото производство, че сделката, обективирана с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 864, т. V, д. № 3053/1996 год. от 18.12.1996 год., не е могла да транслира права по отношение на процесния имот, то следва да се приеме и че ответникът владее имота без правно основание.

От своя страна, ответникът е направил възражение, че към момента не владее целия имот, а само част от него – 2,500 дка.

От заключението на вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е установено и на приложената към заключението скица от процесният имот условно са обособени два имота – имот № І по приложената скица, с площ от 1 125 кв.м. и имот № ІІ по приложената скица, с площ от 4 312 кв.м.

Установено е при огледа, а и не се оспорва от страна на ответника, че той владее условно обозначенете като „имот № II, с площ от 4 312 кв.м.” част, а не целият процесен имот, останалата част от 1 125 кв.м. се владее от ищеца.

С оглед на така изложените съображения, съдът счита, че искът е основателен само отчасти. В случая са налице и трите кумулативни предпоставки на чл. 108 ЗС за частичното /до размера от 4 312 кв.м., установен от вещото лице/ уважаване на иска.

По иска с правно основание чл. 576 ГПК, вр. чл. 26, ал. 2 ЗЗД:

Искът е допустим. Разгледан по същество е основателен.

В с.з. от 14.11.2012 год., съобразно указанията на съда, дадени с определението по чл. 140, ал. 1 ГПК, ищецът е изложил съображения в насока, че претендира обявяването на Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 864, т. V, д. № 3053/1996 год. от 18.12.1996 год. за нищожен, тъй като разпореждането е извършено от несобственик и за това не би могло да породи вещноправен ефект.

Ищецът, като лице, претендиращо вещни права над недвижим имот, предмет на сделка, сключена от ответника, цели да установи абсолютната недействителност на тази сделка, която формално и несъответно на действителното правно положение легитимира друго лице като собственик на реституирания имот. В тежест на ищеца е да докаже наличното твърдяно основание за нищожност – липса на предмет, което той е сторил. При невъзможност за индивидуализация /не е посочен номер на имота, граници и съседни имоти/ на имота следва да се приеме невъзможност на предмета на прехвърлянето и се приложи чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД към договора.

Горното обуславя основателност на претенцията, поради което същата следва да бъде уважена.

С оглед изхода от делото, направените разноски за воденето му пред настоящата инстанция следва да бъдат възложени на ответника съобразно с уважената/отхвърлена част от исковете. Ищецът претендира да му бъдат присъдени и направените по делото разноски, като е сторил такива в размер на 200 лв. /100 лв. – депозит за вещо лице и по 50 лв. държавна такса за всеки от предявените съединени искове/, като с оглед изхода от делото те следва да му се присъдят в пълният им размер.

Воден от горните мотиви, съдът

Р Е Ш И :

ОБЯВЯВА за нищожен поради невъзможен предмет, на основание чл.26 ал.2 от ЗЗД, договорът за дарение на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 864, т. V, д. № 3053/1996 год. от 18.12.1996 год. на Нотариус при ЛРС Първан Таушански.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х.С.С., ЕГН **********, че Д.А.М., ЕГН **********, е собственик на следният недвижим имот: Поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 44238.245.15 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Лом, одобрени със Заповед № РД-18-5/26.01.2009 год., м. Садовете, с площ от 5437 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска, с начин на трайно ползване – лозе, стар идентификатор № 254015, категория на земята – пета, при съседи – ПИ №№ 44238.254.50, 44238.254.13, 44238.254.1, 44238.254.14, 44238.254.3, 44238.254.100, като

ОСЪЖДА, на основание чл. 108 ЗС, Х.С.С., ЕГН ********** да предаде на Д.А.М., ЕГН ********** владението на частта с площ от 4 312 кв.м от описания имот, обозначена като имот № ІІ от заключението на вещото лице В.К. и приложената към него скица на л. 29 и 30 от гр.д.№ 656/2012 г. по описа на РС – Лом, които, приподписани от съда да се считат за неразделна част от настоящето решение, като ОТХВЪРЛЯ иска по отношение на останалата част от 1 125 кв.м., обозначена условно като имот № І по заключението на вещото лице и приложената скица като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА Х.С.С., ЕГН **********, да заплати на Д.А.М., ЕГН **********, сумата от 200,00 лв. /двеста лева/, представляваща направени по делото разноски за тази инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ОС – Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :