Р Е Ш Е Н И Е

гр. Лом, 26.03.2013г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ломският районен съд , гражданска колегия, VІІ състав, в публично заседание проведено на двадесет и седми февруари през две хиляди и тринадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Боряна Александрова

при секретаря В.М., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 654 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод предявен от Б.Х.Т. срещу В. и Г. Г. конститутивен иск с правно основание чл. 34, ал. 1 от ЗС за допускане и извършване делба на недвижим имот, находящ се в гр. Лом, ул.”П. Берковски” № 28, представляващ ПИ с идентификатор 44238.505.1470 по кадастралната карта на гр.Лом, одобрена със Заповед РД-18-5/26.01.2009 г. на Изп.Директор на АГКК, с площ от 484 кв.м., с трайно предназначение: урбанизирана, ниско застрояване,стар идентификатор 1470,2272 парцел ХVІІ при съседи: поземлени имоти: 4428.505.6152,44238.505.1471,44238.505.1472,44238.505.1469,44238.505.6151, която съсобственост е само върху терена,без намиращите се в нея сгради, които са индивидуална собственост на всеки един от съделителите.

Ищеца, чрез пълномощника си по делото адв. Г.Ц. от МАК основават исковата си претенция на твърдения, съобразно които съсобствеността между страните само по отношение на терена, а страните по делото са собственици на намиращите се в него сгради.

В отговор на исковата молба, ответниците са депозирали писмено становище, обективиращо изявлението им, съобразно което оспорват предявения иск за делба на съсобствения процесен имот както и наведените в исковата молба фактически твърдения досежно начина на възникване на съсобствеността между страните и квотите им.

Понастоящем правото на собственост на ищеца, съответно това на ответниците съществува върху два различни, самостоятелни и обособени имоти. Ето защо по отношение на процесния имот между страните не съществува общност на права. Евентуално навеждат доводи за недопустимост на делбата на процесния имот, предвид статута му на обща част по смисъла на чл. 38 от ЗС – в имота има изградени две жилищни сгради, правото на собственост по отношение на всяка от които принадлежи на различни лица. Следователно мястото съставлява обща част в хоризонтална етажна собственост, делба на която е недопустима. Молят за постановяване на решение, с което предявеният иск бъде отхвърлен.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание ищеца, чрез процесуалния му представител адв. ц., поддържат предявения иск и молят за постановяване на положително решение по същия.

Ответниците, чрез процесуалния им представител адв. П.П. поддържат застъпеното в отговора на исковата молба становище. Молят за постановяване на отхвърлително решение по делото.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

видно от представените писмени доказателства по делото, се установява,че страните са собственици на самостоятелни сгради в съсобстевн поземлен имот,находящ се на ул.П.Берковски № 28 с идентификатор 44238.505.1470 с площ от 484 кв.м.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Основателността на претенцията по чл. 34, ал. 1 от ЗС, предполага безспорна установеност по делото на следните кумулативни предпоставки: наличие на съсобственост върху имота, делба на който се претендира; имота да съществува към момента на предявяване на иска и делбата на същия да е съвместима с естеството и предназначението му, както и съсобствеността да не е прекратена.

В разглеждания случай, анализът и съвкупната преценка на всички ангажирани по делото доказателства, мотивира изводите на съдебния състав, че делба на процесния имот е недопустима, поради следното: видно от исковата молба на ищеца, както и от скицата на процесния имот е безспорно и за ненуждаещо от доказване обстоятелството, че понастоящем в делбения имот съществуват шест сгради, собственост на страните по делото. Както е разяснено с т. 3 на Постановление № 4 от 1964г. на Пленума на ВС, недопустима е съдебна делба изобщо в случаите, когато в съсобствен парцел има самостоятелни сгради, които са изключени от съсобствеността и принадлежат на съсобствениците на парцела; парцелът е съсобствен, а сградите не са съсобствени, а са самостоятелна собственост на съсобственици на парцела. Парцелът в тези случаи е обща част и съсобствеността върху него е неразделно свързана с отделните сгради. В тези случаи, които са близки по характер на етажната собственост , а именно т.нар. хоризонтална етажна собственост, имотът е в положение, аналогично на общата част при етажната собственост, и затова делбата на мястото като несъвместима с предназначението му е неоснователна.

При положение, че отделните самостоятелни постройки в имота се оказаха собственост на различни лица – едната само на ищеца, а останалите на ответниците, то дворното място изпълнява функциите на обща част, по смисъла на чл. 38, ал.1 от ЗС и предвид ограничението в ал. 3 – не може да се бъде обект на делба. Тази разпоредба, в съответствие с установената съдебна практика се прилага и по отношение на земята, върху която са построени множество обекти в режим на т. нар. “хоризонтална етажна собственост”. Искът за делба на такава обща част е неоснователен, а не недопустим, поради което следва да бъде отхвърлен.

Следователно делба на имота не следва да бъде допускана, а предявения иск следва да бъде отхвърлен.

Мотивиран от така изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.Х.Т. с ЕГН **********, чрез адв. Г.Ц. срещу В.А.Г. с ЕГН ********** и Г.А.Г. с ЕГН ********** иск за допускане и извършване делба на недвижим имот, находящ се в гр. Лом, ул.П.Берковски № 28 представляващ имот № 44238.505.1470 по кадастралната карта на гр.Лом, одобрен със Заповед № РД 18-5/26.01.09г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 484 кв.м.,, с трайно предназначение: урбанизирана ,ниско застрояване, стар идентификатор 1470,2272, парцел ХVІІ при съседи: 44238.505.6152, 44238.505.1471, 44238.505.1472, 44238.505.1469, 44238.505.6151, която съсобственост е само върху терена,без намиращите се в нея сгради/които са индивидуална солственост на всеки един от страните/, на основание чл. 34 от ЗС.

ОСЪЖДА Б.Х.Т. ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт по сметка на Висш съдебен съвет сумата от 50.00 /петдесет/ лева, представляваща дължима държавна такса по отхвърления иск за делба, на основание чл. 9 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред МОС, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено ..

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: