Р Е Ш Е Н И Е
гр. Лом, 11.03. 2013 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд, гр. Лом, първи наказателен състав, в открито съдебно
заседание на двадесети февруари две
хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИНА КАМЕНОВА
При секретаря, Б. К., като
разгледа докладваното от съдия Нина Каменова, АНД № 69/2013 година по описа на Районен съд,
гр. Лом, за да се произнесе, намери за
установено следното:
Производство по реда чл. 59 и следващите ЗАНН.
С Наказателно постановление № М-8-СЗР-25 от 07.06. 2012 година на
Началник на Регионална Дирекция за национален строителен контрол- Северозападен
район, на П.А.И. *** с ЕГН: **********, му
е наложено административно наказание, глоба
в размер на 1000 лева, на основание чл. 239, ал. 1, т. 2 ЗУТ, във вр. с чл.
222, ал. 1,т. 14 от ЗУТ, за това, че през периода месец юли- септември 2011 година
е извършил строителство на строеж” Навес с барбекю”, намиращ се в УПИ III- 238, кв. 48 по плана на с.
Септемврийци, обл. Монтана, без разрешение за строеж, с което е нарушил
разпоредбата на чл. 148, ал. 1 ЗУТ.
Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал, П.А.И.
*** с ЕГН: **********, който
обжалва същото с молба да бъде отменено, тъй като не е извършил
административното нарушение, за което е санкциониран, тъй като обекта е
изграден още през 2009 година от майка му, на която й е наложено административно
наказание- глоба за незаконен строеж, които е премахнат, за което е налице
констатация от наказващите. Не е установено в административнонаказателното
производство, кои е възложител на
строежа, а е прието, че това е той, без да са налице доказателства в
тази насока. Обекта, предмет на настоящето производство не е навес с барбекю, а
скеле с огнище.
Моли, след установяване на изложеното, обжалваното НП, да бъде
отменено, изцяло, като незаконосъобразно.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща процесуален
представител. Не взема отношение по жалбата.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
С Наказателно постановление № М-8-СЗР-25 от 07.06. 2012 година на
Началник на Регионална Дирекция за национален строителен контрол- Северозападен
район, на П.А.И. *** с ЕГН: **********,
му е наложено административно
наказание, глоба в размер на 1000 лева, на основание чл. 239, ал. 1, т. 2 ЗУТ,
във вр. с чл. 222, ал. 1, т. 14 от ЗУТ, за това, че през периода месец юли- септември 2011 година
е извършил строителство на строеж” Навес с барбекю”, намиращ се в УПИ III- 238, кв. 48 по плана на с.
Септемврийци, обл. Монтана, без разрешение за строеж, с което е нарушил
разпоредбата на чл. 148, ал. 1 ЗУТ.
Не се спори от жалбоподателя и е установено от събраните по делото
гласни и писмени доказателства, че с
влязло в сила решение, постановено по АНД № 846/2010 година, по описа на
ЛРС, НП № М-40-СЗР-17/ 23.11. 2010
година е потвърдено от АС, гр.Монтана, за незаконно строителство, в процесния
УПИ от страна на Н.П.Н.от гр. Монтана, майка на жалбоподателя.
От показанията на свидетелят, А.Н.Д., свидетел при съставянето на АУАН
и при извършената проверка, е установено, че
от страна на въззиваемите е предприета повторна проверка на всички
премахнати незаконни строежи на
територията на региона, включително и на процесния имот, т.е., премахнат ли е
незаконния строеж от страна на Н.П.Н.в с. Септемврийци, обл. Монтана.
При така извършената проверка е установено ново строителство, а именно
на Навес с барбекю в УПИ III- 238, кв. 48 по плана на с. Септемврийци, обл. Монтана, което е установено с Констативен
протокол № 11 и 12 от 02.03. 2012 година
и тъй като същия е съставен в отсъствие на собственика, жалбоподателя и неговия
брат, то протокола му е съобщен, по реда на пар. 4, ал. 1 от ДР на ЗУТ, а
именно по реда на АПК, чрез съобщение № 5 от 02.03. 2012 година, л.28 от
производството, получено от жалбоподателя на 12.03. 2012 година, л. 31.
В резултат на констатираното, за извършеното и прието, административно
нарушение е издаден АУАН № 11-8 от 23.04. 2012 година, в който е прието, че
жалбоподателя във функциите си на извършител, в периода от месец юли- септември
2011 година е извършил строителство на строеж” Навес с барбекю”, намиращ се в
УПИ III- 238, кв. 48 по плана на с. Септемврийци, обл. Монтана, без
разрешение за строеж, с което е нарушил разпоредбата на чл. 148, ал. 1 ЗУТ.
Административното
нарушение е безспорно извършено и
установено. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и връчен на същия.
Въз
основа на АУАН е издадено и обжалваното
НП, в което се възпроизвеждат констатациите по отношение на извършеното
нарушение и нарушената правна норма.
В
жалбата си, жалбоподателят навежда доводи, които са неотносими към настоящия
спор и са предмет на друго производство, а именно налице ли е незаконен строеж.
Налице
е Заповед № ДК-02-СЗР-44 от 04.04. 2012
година на РДНСК- Северозападен район с която е наредено да бъде премахнат
незаконния строеж” Навес с барбекю”, намиращ се в УПИ III-238, кв. 48, с възложител,
жалбоподателя и И.А.И.- брат на същия.
Тази
Заповед е влязла в сила.
От
това обстоятелство, съдът приема, че възражението на жалбоподателя , а именно,
че не се касае до незаконен строеж, а само до остатък от предходен, които е
премахнат, е предмет на друго производство, а именно по реда на чл. 215 ЗУТ,
във вр. с чл. 145 и следващите от АПК, поради което и съдът не обсъжда,
оспореното обстоятелство, което е предмет на друго производство и от
компетентността на друг съд.
За посоченото нарушение на жалбоподателя на
основание чл.239, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 222, ал. 1, т. 14 ЗУТ е наложено административно наказание в размер на 1000
лева.
Определеното административно наказание е
наложено, без административнонаказващия орган да посочи, законовата норма въз
основа на която е определил административното наказание- глоба, което е в
нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 7 ЗАНН, тъй като съдът не може да прецени
законосъобразността на наложеното административно наказание, и основателността
за определяне на този размер административно наказание- глоба.
В НП е посочено, че, на
жалбоподателят се налага административно наказание, за нарушение на нормата на
чл. 148, ал. 1 ЗУТ, което е безспорно установено, на основание чл. 239, ал. 1,
т. 2, във вр. с чл. 222, ал. 1, т. 14 ЗУТ, които норми сочат компетентността на
наказващите, но същите норми не съдържат
санкционна част, а именно чл. 239, ал. 1, т. 2 ЗУТ, сочи, чл. 239, ал. 1: Наказателните постановления се издават: т. 2: от
началника на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощени от
него длъжностни лица - за нарушения на разпоредбите по устройство на
територията (проектиране, строителство, недопускане и отстраняване на незаконно
строителство и качество на строителните материали и други), а чл. 222 ЗУТ, ал.
1, т. 14, сочи: за строежите от първа, втора и трета категория началникът на
Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно
лице и т. 14: (предишна т. 13 - ДВ, бр. 82 от 2012 година, в сила от 26.11.2012 година) разпорежда
освобождаване на строежа и на строителната площадка от хора, механизация,
изделия, продукти, материали, общоопасни средства и други, което не касае настоящия казус.
Въз основа на това, съдът не може
да прецени законосъобразността на определеното административно наказание, за
извършеното безспорно нарушение. Разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 7 ЗАНН е
императивна и нейното спазване е не само абсолютно условие за формална
изрядност и законосъобразност на административния акт, но е и гаранция за
правото на защита на нарушителя. Освен че е изрично предвидено като
задължителен реквизит на всяко НП, времето на извършване на административното
нарушение е определящо и за приложимия към момента материален и процесуален
закон, чл. 3 ЗАНН. Наложената санкция е посочена само като размер, която не намира опора в описанието на
извършеното нарушение и дадената му административнонаказателна квалификация.
По тези съображения, съдът намира,
че обжалваното НП е незаконосъобразно, тъй като при неговото издаване са
допуснати процесуални нарушения, които ограничават правото на защита на
жалбоподателя, които не могат да бъдат отстранени в настоящето производство и
водят до незаконосъобразност на издаденото НТ, поради което и същото следва да бъде отменено.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ N: М-8-СЗР-25 от 07.06. 2012 година на Началник на Регионална
Дирекция за национален строителен контрол- Северозападен район, с което на П.А.И.
*** с ЕГН: **********, му е наложено административно наказание, глоба в
размер на 1000 лева, на основание чл. 239, ал. 1, т. 2 ЗУТ, във вр. с чл. 222,
ал. 1,т. 14 от ЗУТ, ИЗЦЯЛО, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Препис от
решението да се изпрати на
Началник на Регионална Дирекция за национален строителен контрол- Северозападен
район, гр. Монтана, за сведение и изпълнение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд, гр. Монтана, в 14
дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :