Мотиви към присъда по НОХ Д № 783/2012 година по описа на ЛРС

Районна прокуратура, гр. Лом е повдигнала обвинение против подсъдимата, Т.Т.К., в това, че на 05.01.2010 година в гр.Лом, обл. Монтана, противозаконно е присвоила чужда движима вещ – лек автомобил марка „М”, модел „С с рег.№С с първоначална регистрация 27.02.2006 година, на стойност 47383,01 лева, собственост на „Хипо Алпе-Адриа-Аутолизинг” ЕООД гр.София, която вещ владеела на основание сключен договор за заместване на страна по договор от 05.03.2008 година, към договор за лизинг №420100993 и договор за финансов лизинг №420102614 между „Хипо Алпе-Адриа-Аутолизинг” ЕООД гр.София в качеството на лизингодател и ЕТ „А-Н.Г.”, чрез пълномощника си Т.Т.К. ***, в качеството си на „поемател”, като деянието е в големи размери, престъпление по чл.206, ал. 3 във вр. с ал.1 НК.

В съдебно заседание, представителят на обвинението, намира същото за доказано по безспорен и категоричен начин с оглед безспорно установената фактическа обстановка, и при условията на чл. 54 НК, предлага да се наложи наказание на подсъдимата, в размер на три години лишаване от свобода, което наказание да бъде отложено с изпитателен срок от четири години, от влизане на присъдата в сила, тъй като подсъдимата не е осъждана и няма процесуална пречка да се приложи института на условното осъждане.

Да се уважи изцяло предявеният граждански иск.

Договорният защитник на подсъдимата, намира, че обвинението не е доказано, касае се до граждански- правен спор, а подсъдимата е действала в качеството си на пълномощник от името и за сметка на едноличния търговец.

Мотивира искането си, подсъдимата да бъде оправдана.

В производството е предявен граждански иск от страна на “Хипо Алпе-Адриа Ауто Лизинг” ООД, град София, против подсъдимата Т.Т.К. *** за имуществени вреди в размер на 47 383,01 лева ведно с лихвите и направените по делото разноски.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, в тяхната логическа последователност с оглед на направените самопризнания и събраните в хода на досъдебното производство, доказателства по реда на чл. 13 и чл. 14 НПК, намира за установено следното:

От фактически страна:

Подсъдимата, Т.Т.К. е родена на *** година в гр. Перник, живуща ***, със средно образование, работи в Община, гр. Лом, омъжена, не осъждана с ЕГН: **********.

От събраните по делото писмени доказателства, се установява, че с Договор за финансов лизинг № 420100613 от 21.06. 2007 година сключен между Лизингодателя ЕООД „Хипо Алпе-Адриа-Аутолизинг” и Лизингополучателя, Д.Р.Я. с предмет на договора, отдаване на лизинг на лек автомобил, марка „М.” , шаси: № WDD2210561A020282, двигател № 27296530240598.

С договор от 13.08. 2007 година, сключен между, ЕООД „Хипо Алпе-Адриа-Аутолизинг” , ЕООД „Р.” гр. Видин и Д.Р.Я., в качеството му на Лизингополучател, е сключен договор за заместване на страна, а именно, Поемателят,” Р” да замести Лизингополучателя- Д.Р. Я., по отношение на всички права и задължения, към Лизингодателя- ЕООД „Хипо Алпе-Адриа-Аутолизинг”, които права и задължения, произтичат от Договор за финансов лизинг № 420100613 от 21.06. 2007 година.

На 05.03.2008 година, в гр.София, между ЕООД „Хипо Алпе-Адриа-Аутолизинг”, регистрирано по фирмено дело №6242/ 2006 година в СГС, чрез пълномощника си А. К. Ч. от една страна в качеството на Лизингодател, Едноличен търговец ЕТ „Ангел-Н.Г.” представлявана от Н.Ц.Г. *** в качеството на „Поемател” с адрес гр.Лом, ул.”П” № и ЕООД „Р” гр. Видин, лизингополучател е сключен договор с предмет, Поемателя- ЕТ” Ангел- Н.Г.”, да замести Лизингополучателя- ЕООД”Р”, гр. Видин по отношение на всички нейни права и задължения, към Лизингодателя- ЕООД „Хипо Алпе-Адриа-Аутолизинг”, които произтичат от Договора за финансов лизинг № 420100613 от 21.06. 2007 година и касаещ лизинговата вещ, лек автомобил, марка „М.” , шаси: № WDD2210561A020282, двигател № 27296530240598, с първоначална регистрация 27.02.2006 година, 3498 кубика, 200 к/вата, с ДК № С.

С така сключеният договор за заместване на страна, Поемателят, „ ЕТ” А- Н.Г.”, се задължава да изпълни всички задължения на Лизингополучателя, „ЕООД” Р”, гр. Видин, произтичащи от договора за финансов лизинг, така както са залегнали в клаузите на договора, включително да заплати всички натрупани до момента- плащания, лихви за забава и други плащания с обезщетителен характер.

След заместването на страна, с Договор за финансов лизинг № 420102614, сключен между ЕООД „Хипо Алпе-Адриа-Аутолизинг”, и ЕТ”” А- Н.Г.”, представлявано от Н.Ц.Г., чрез пълномощника си, подсъдимата, Т.Т.К., упълномощена с пълномощно 9651, на нотариус 393, Д.М., и Доставчик ООД”Стандарт Лизинг”, който договор касае лизингов обект, лек автомобил, марка „М.” , шаси: № WDD2210561A020282, двигател № 27296530240598.

Договора е сключен за срок пот 39 месеца, на покупна цена от 33 058.04 евро, при месечна вноска от 970.13 евро.

Към договора за финансов лизинг са приложени и Общите условия, към договора за лизинг, приложени към производството, от които е видно, съгласно 2.3.3, че” лизингополучателя информира незабавно лизингодателя, за всяко правно или фактическо действие на трето лице по отношение на лизонговата вещ, а в т.2.4.3 е посочено, че” след предварително писмено съгласие на Лизингодателя, Лизингополучателя има право да позволи на трети лица да използват лизинговата вещ.

От събраните писмени и гласни доказателства, обясненията на подсъдимата, Т.Т.К. и разпитаните свидетели, И.Н.И., Н.Ц.Г. и Р.Н.Д., се установява, че след сключване на договора за Финансов лизинг, и получаване на лизинговата вещ- лекия автомобил от ЕТ” А.Н.Г.”, в съгласие с погасителния план, лизинговите вноски са изплащани от страна на Едноличния търговец.

От обясненията на подсъдимата, и показанията на разпитания свидетел И.Н.И., се установява, че в края на 2009 година, началото на 2010 година, свидетеля поискал услуга от Едноличния търговец, за целта на която сина на ЕТ, Н.Ц.Г., предоставил лизинговата вещ, лекия автомобил, марка Мерцедес на свидетеля, който с автомобила отишъл в гр. София.

В гр. София, трето лице, което свидетеля сочи, като К.Т.- Киро Барона/, му поискал лекия автомобил, за да се прибере в гр. Лом, поради проблеми с внучката му, и свидетеля И.Н.И., му предоставил лекия автомобил, лизинговата вещ, на които дирите се губят, след това действие от страна на свидетеля.

Тъй като ЕТ с предоставянето на лизинговата вещ на свидетеля и „ изчезването на автомобила”, между ЕТ” А.Н.Г.”, чрез пълномощника си, подсъдимата се сключва договор за Преотстъпване на лизинг, към договор № 420102614, с И.Н.И. и задължение да се предаде лизинговата вещ за ползване, със задължение да се изплащат лизинговите вноски от страна на Лизингополучателя, И.Н.И..

С обвинителният акт се твърди, че именно с това си действие, извършено без знанието и съгласието на Лизинготателя, на 05.01.2010 година, пълномощника на ЕТ „А-Н.Г.”, а именно подсъдимата, Т. Т.К. се е разпоредила с лизинговата вещ: лек автомобил марка „М” като сключила договор за преотстъпване на лизинг към договор №420102614 и съгласно този договор, подсъдимата в качеството си на лизингодател предоставила лизинговата вещ - лек автомобил „М” с ДК №С, шаси WDD2210561A020282 и двигател №27296530240598, което е извършила в нарушение на т.2.4.3 от Общите условия на Договора за финансов лизинг.

Със Заповед за изпълнение на парично задължение, постановена по ч.гр.дело № 859/2011 година, ЕТ”А- Н.Г.”, представлявана от Н.Ц.Г. е осъдена да заплати на ООД” Хипо Алпе- Адриа- Аутолизинг”ООД, сумата от 21 193.51 евро, представляващо вземане, произтичащо от 3 броя Запис на заповед, издадени на 05.03. 2008 година, ведно със законната лихва, считано от 11.07. 2011 година, до окончателното изплащане на същата.

Изпратена е и Призовка за доброволно изпълнение до ЕТ.

От изготвената по дознанието автотехническа оценителна експертиза /л.82 от Дозн./, стойността на лек автомобил „М.” с първоначална регистрация 27.02.2006 год., 3498 кубика, 200 к/вата, с ДК №С е 47383,01 лв. е 47 383,01 лв. към момента на извършване на деянието.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимата, Т.Т.К., от показанията на разпитаните свидетели, И.Н.И., Н.Ц.Г. и Р.Н.Д. и от писмените доказателства, жалба, покана за доброволно изпълнение, договор за преотстъпване на лизинг на лист 9-10, пълномощно ксерокопие, покана за доброволно изпълнение, договор за преотстъпване на лизинг на лист 14-15, договор за заместване на страна по договор от 05.03.2018 година на лист 16-17, договор за финансов лизинг на лист 18-20, писмо от пострадалото дружество и пълномощно на лист 22-23, изявление на лист 25, договор за заместване на страна по договор от 05.03.2008 година от лист 26 до 31 включително, свидетелство за регистрация на МПС на лист 32, обезпечение към договор за лизинг на лист 33, Запис на заповед на лист 34, предварителен погасителен план на лист 35-36, общи условия към договор на лист 37 до 43 включително, ИЛ по ЧГД № 859 от 2011 година на ЛРС, Заповед по чл.417 от ГПК, покана за доброволно изпълнение, известие за доставка на лист 50, уведомление от пострадалото дружество до ЧСИ М.Ц., рег. № 840 СГС на 51 до 53 включително, справка централна база КАТ на лист 54, данни за превозното средство на лист 56, 57, 58, 59, такса превод, пълномощно на лис 61, декларация на лист 62, пълномощно на лист 78, справка за съдимост, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние и представените в хода на съдебното производство от търговското дружество: справка за задълженията и плащанията извършени по договор за финансов лизинг № 420102614, сключен на 05.03.2008 година между “Хипо Алпе-Адриа Ауто Лизинг” ЕООД, град София в качеството на лизингодател и “А.- Н.Г.” ЕТ в качеството на лизингополучател, в оригинал, заверени копия от договор за финансов лизинг № 420100613, сключен на 21.06.2007 година между Хипо Алпе-Адриа Ауто Лизинг” ЕООД, град София в качеството на лизингодател и Д.Р.Я., в качеството на лизингополучател, общи договорни условия, представляващи неразделна част от Договор за финансов лизинг № 420100613, сключен на 21.06.2007 година между Хипо Алпе-Адриа Ауто Лизинг” ЕООД, град София в качеството на лизингодател и Д.Р.Я., в качеството на лизингополучател, Погасителен план, представляващ неразделна част от Договор за финансов лизинг № 420100613, сключен на 21.06.2007 година между Хипо Алпе-Адриа Ауто Лизинг” ЕООД, град София в качеството на лизингодател и Д.Р.Я., в качеството на лизингополучател, Техническа спесификация, представляваща неразделна част от Договор за финансов лизинг № 420100613, сключен на 21.06.2007 година между Хипо Алпе-Адриа Ауто Лизинг” ЕООД, град София в качеството на лизингодател и Д.Р.Я., в качеството на лизингополучател, Приемо-предавателен протокол, подписан на 27.06.2007 година между Хипо Алпе-Адриа Ауто Лизинг” ЕООД, град София в качеството на лизингодател, “Стандарт Лизинг” ООД, в качеството на Доставчик и Д.Р.Я., в качеството на лизингополучател, представляващ неразделна част от Договор за финансов лизинг № 420100613, сключен на 21.06.2007 година между Хипо Алпе-Адриа Ауто Лизинг” ЕООД, град София в качеството на лизингодател и Д.Р.Я., в качеството на лизингополучател, Договор за финансов лизинг № 420100993, сключен на 13.08.2007 между Хипо Алпе-Адриа Ауто Лизинг” ЕООД, град София в качеството на лизингодател и “Р” ООД в качеството на лизингополучател, общи договорни условия, представляващи неразделна част от Договор за финансов лизинг № 420100993, сключен на 13.08.2007 между Хипо Алпе-Адриа Ауто Лизинг” ЕООД, град София в качеството на лизингодател и “Р” ООД в качеството на лизингополучател, Погасителен план представляващ неразделна част от Договор за финансов лизинг № 420100993, сключен на 13.08.2007, Техническа спесификация, представляваща неразделна част от № 420100993, сключен на 13.08.2007 между Хипо Алпе-Адриа Ауто Лизинг” ЕООД, град София в качеството на лизингодател и “Р” ООД в качеството на лизингополучател, Договор за заместване на страна по договор (прехвърляне на цялото правоотношение) Договор за финансов лизинг № 420100613, сключен на 21.06.2007 година между Хипо Алпе-Адриа Ауто Лизинг” ЕООД, град София в качеството на лизингодател и Д.Р.Я., в качеството на лизингополучател, сключен на 13.08.2007 година между Хипо Алпе-Адриа Ауто Лизинг” ЕООД, град София в качеството на лизингодател, “Р” ООД в качеството на поемател и Д.Р.Я., в качеството на лизингополучател, Общи договорни условия, представляващи неразделна част от Договор за финансов лизинг № 420102614, сключен на 05.03.2008 година между Хипо Алпе-Адриа Ауто Лизинг” ЕООД, град София в качеството на лизингодател и “А- Н.Г.” ЕТ в качеството на лизингополучател, Погасителен план представляващ неразделна част от Договор за финансов лизинг №420102614, сключен на 05.03.2008 година между Хипо Алпе-Адриа Ауто Лизинг” ЕООД, град София в качеството на лизингодател и “А- Н.Г.” ЕТ в качеството на лизингополучател, Договор за заместване на страна към договор (прехвърляне на цялото правоотношение) Договор за финансов лизинг № 420100993, сключен на 13.08.2007 между Хипо Алпе-Адриа Ауто Лизинг” ЕООД, град София в качеството на лизингодател и “Р” ООД в качеството на лизингополучател, сключен на 05.03.2008 година между Хипо Алпе-Адриа Ауто Лизинг” ЕООД, град София в качеството на лизингодател, “А- Н.Г.” ЕТ в качеството на поемател и “Р” ООД, в качеството на лизингополучател, и представените днес от защитника на подсъдимата оригинал от пълномощно рег. № 9631 от 13.06.2006 година на Нотариус Д.М. и Решение № 287 от 09.06.20106 година на МОС, фирмено отделение за регистрация на фирмата, както и актуална справка за съдимост по делото.

На обясненията на подсъдимата, Т.Т.К., съдът давя вяра, същите са годно доказателствено средство и са в пълно съответствие със събраните по делото доказателства- гласни и писмени.

На разпитаните свидетели, съдът дава вяра, същите добросъвестно депозират своите показания относно факти станали им непосредствено известни, същите са логични, незаинтересовани и с нищо не се опровергават от останалите събрани доказателства.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че не е доказано, подсъдимата, Т.Т.К. да е извършила деянието вменено и с обвинителния акт, а именно обсебване, по чл. 206 НК.

На първо място, с договора за заместване на страна, от 05.03. 2008 година, като поемател по договора е ЕТ” А- Н.Г.”.

Със сключеният договор за финансов лизинг № 420102614, като пълномощник на ЕТ, се е явила подсъдимата, Т.Т.К..

Видно от представеното пълномощно № 9651, едноличният търговец, Н.Ц.Г. е упълномощила подсъдимата, със правата дадени и от упълномощителя- едноличният търговец, да действа от името и за сметка на едноличния търговец, и във връзка с предмета на дейност на фирмата.

Предмета на дейност е регламентиран с Решение № 287 от 09.06. 2006 година, по ф.д.№ 18/2005 година на ОС, гр. Монтана.

Обемът на представителната власт на обикновения търговски пълномощник се определя от упълномощаването. Отношенията между търговеца и търговския пълномощник зависят изцяло от волята на търговеца. За разлика от гражданското право, източник на представителната власт на търговския пълномощник може да бъде само упълномощаването, т.е. юридическият факт, с който се свързва пораждането на представителна власт на обикновения търговски пълномощник, е упълномощителната сделка на търговеца. Последната се характеризира като формална сделка - писмена с нотариално заверен подпис на търговеца. По силата на упълномощителната сделка пълномощникът има право да действа от името на търговеца, с последици за него, но за пълномощника не възниква задължение да упражнява представителната власт.

Отношенията между търговеца и обикновения търговски пълномощник се уреждат с договор и именно по силата на този договор търговският пълномощник трябва да извършва действията, за които е упълномощен.

В случая, такъв договор няма сключен между ЕТ и упълномощеното лице, подсъдимата, Т.Т.К..

Този договор би могъл да бъде трудов, може да бъде договор за поръчка или да съдържа елементи на ненаименован договор. Или правоотношенията, които възникват в конкретния случай между търговеца и пълномощника са две - упълномощителната сделка, която е източник на представителна власт за пълномощника и договор, който урежда отношенията им и поражда задължение за последния да извършва действията, за които е упълномощен. По силата на това второ правоотношение, възникват взаимни права и задължения между страните. Двете правоотношения са в логическа връзка, но не се намират във функционална зависимост, тъй като представителното правоотношение е задължително при търговското пълномощие, докато липсата на договорно правоотношение не е пречка за това. Разбира се, следва да се отчита и факта, че за разлика от гражданското представителство, търговското пълномощие е винаги възмездно, а търговският пълномощник обикновено е служител на търговеца, намира се в йерархична зависимост от него и в представителните си функции е длъжен да се съобразява с неговия интерес.

От друга страна липсват данни за противопоставяне от страна на ЕТ, на извършени действия от страна на упълномощеното лице, с оглед презумпцията по чл. 301 ТЗ, според която действията на лице без представителна власт се смятат потвърдени от търговеца, ако той не се е противопоставил веднага, след като е узнал за тях.

По делото не са ангажирани доказателства за противопоставяне на извършени без представителна власт действия от името на търговеца, веднага след узнаването им, което в случая е станало с получаването на лизинговата вещ- лекия автомобил.

Самата Н.Ц.Г., заявява, че по действията на упълномощенното лице- подсъдимата, тя не се е противопоставила.

В съдебната практика е изразено разбирането, че правомерният начин, по който вещта е преминала във фактическата власт на дееца – конкретно правно основание, прави трудно разграничаването между обсебването като престъпно посегателство, наказуемо от закона и неизпълнението на поети договорни задължения между страните, отговорността за което следва да се търси единствено по гражданско правен ред. В тази връзка се приема, че критерий при подобно разграничаване е именно намерението за окончателно фактическо или юридическо разпореждане с вещта, като всяка друга субективна причина прави деянието несъставомерно по чл. 206 от НК. В случая, какъвто е и настоящия, конкретната причина за неизпълнение на договора за финансов лизинг, сключен между гражданските ищци и ЕТ” А.- Н.Г.” - засяга единствено гражданско-правните им отношения.

Действията извършени от подсъдимата, Т.Т.К. са в рамките на предоставените й от свидетелката, Н.Ц.Г. пълномощия.

По делото не се установиха данни да е съществувала уговорка между подсъдимата, като пълномощник на ЕТ и други лица за извършване на действия ощетяващи търговското дружество, съгласно съдебната практика / Р № 419 от 27.11.2000 година по н.д. № 384/200година, III н.о./, при обсебването лицето няма намерение да изпълни поетото задължение и действа извън знанието и съгласието на собственика на вещта. А в случая, е безспорно установено, че ЕТ, след получаването на лизинговата вещ е започнал изплащането на лизинговите вноски, съобразно приетия погасителен план.

От нейните действия съдът намира, че не може да се изведе умисъл за противозаконно присвояване на лекият автомобил.

При така установеното от фактическа и правна страна, следва изводът, че от обективна страна не е осъществено изпълнителното деяние, визирано в чл. 206 от НК с оглед на което поведението на подсъдимата няма престъпен характер.

Действително в съдебната практика се възприема, че изпълнителното деяние на обсебването може да се изрази както в разпореждането с чуждата движима вещ, така и в отказът тя да се върне. Престъпното обсебване обаче е „противозаконно” присвояване на чужда вещ и когато се изразява в отказ да се върне вещта, той също трябва да е противозаконен.

Особеностите на престъплението по чл. 206 от НК са следните: обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват нормалното упражняване правото на собственост върху движими вещи от обективна страна подсъдимата чрез своите действия владеейки на правно основание вещта- собственост на друго лице, в случая подсъдимата е само пълномощник, но не е владелец на вещта, собственост на гражданските ищци, следва да я присвои, без тяхно съгласие, като се разпореди противозаконно с нея, в случая разпореждането следва да бъде извършено от ЕТ, субект на престъплението може да бъде всяко наказателно отговорно лице.

От субективна страна престъплението следва да е извършено от подсъдимата с пряк умисъл - тя да знае, че има фактическа власт върху вещта/ каквато няма/, да знае за какво й е представена вещта и въпреки това противозаконно да присвои чуждата вещ, да предвижда, че вследствие на нейното разпореждане вещта ще премине в полза на самата нея или на трето лице, като следва да съзнава, че това излиза извън предоставените й правомощия за разпореждане с предмета на посегателство.

Подсъдимата следва да има за цел да се разпореди противозаконно с предмета на престъплението в свой или чужд интерес, т.е., да съзнава обществено -опасния характер на деянието да цели настъпването на обществено- опасните последици.

В конкретния казус съдът намира, че няма събрани и предоставени никакви доказателства относно наличието на умисъл у подсъдимата за осъществяване на престъпно посегателство по чл. 206 от НК

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.16 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че не са събрани никакви- безспорни доказателства, че с горното деяние подсъдимата, в качеството й на пълномощник на ЕТ да е осъществила от обективна или субективна страна състава на престъплението от общ характер, наказуемо по чл.206 ал. 3, във вр. с ал. 1 НК.

Анализът на всички приложени по делото доказателства налага извода на съда, а именно че няма нито преки, нито косвени, безспорни и несъмнени доказателства потвърждаващи тезата на обвинението.

Освен това съдът намира, че не следва да бъде постановена и осъдителна присъда по чл. 217 от НК поради следното : чл. 217 ал.1 от НК сочи че, който съзнателно ощети чуждо имущество, поверено му да го управлява или пази, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до триста лева. Текста на чл. 217 ал.2 от НК регламентира – със същото наказание се наказва представител или пълномощник, който съзнателно действа против законните интереси на представлявания. За да носи наказателна отговорност по този текст подсъдимата следва съзнателно да ощети чуждо имущество или съзнателно да действа против законните интереси на представлявания.

Видно от материалите по делото е че, подсъдимата с даденото й от ЕТ пълномощно е действала от името и за сметка на Едноличния търговец, без същия да се противопостави на някакви действия, извършени от страна на пълномощника и всички извършени действия, са от името и за сметка на Едноличния търговец. От събраните по делото доказателства, съдът не намери такива от които да направи извод, че подсъдимата е действала съзнателно против интереса на ЕТ.

От събрания по делото доказателствен материал е видно, че отсъства и субективната страна на престъпно поведение по чл. 206 от НК и по-конкретно - присвоителното намерение, което се изразява в намерение за окончателно фактическо или юридическо разпореждане с чуждата движима вещ /ТР № 50/2008 година на ОСНК, Решение № 509/2001 година І г.о./. По делото не са установени обективни факти от които да се извежда посочения субективен елемент. Безспорно е установено, че подсъдимата е действала като пълномощник и нейните действия не са свързани с лично облагодетелстване или облагодетелстване на друго лице. За липсата на присвоително намерение свидетелства както обясненията на подсъдимата, съдържащи се в отправената от подсъдимата Жалба до РП, така и от поведението й, което е свързано единствено с желанието й да съхрани и намери вещта, без извличане на полза от нея според предназначението й.

Предвид изложените фактически доводи и правните изводи въз основа на тях, съдът прие, че деянието осъществено от подсъдимата Т.Т.К. не съставлява престъпление от общ характер, както и в частност престъпление по възведеното й обвинение по чл. 206 от НК, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, във вр. с чл. 206, ал. 3, във вр. с ал. 1 НК, съдът постанови оправдателна присъда.

Като неоснователен, тъй като не е налице деликт, от страна на подсъдимата, в качеството й на пълномощник, бе отхвърлен и предявеният граждански иск от “Хипо Алпе-Адриа Ауто Лизинг” ООД, град София, против подсъдимата Т.Т.К. *** за имуществени вреди в размер на 47 383,01 лева вреди, Изцяло, като неоснователен.

С оглед изхода от производството, направените по делото разноски- за сметка на държавата.

Водим от горните съображения, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: