Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
Лом, 27.03.2013год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският районен съд,гражданска колегия,VІІ-ми състав в публично съдебно
заседание на 05.03.2013 година в състав:
Районен съдия: Боряна Александрова
при секретаря В.М., като разгледа
докладваното от съдията Александрова гр.дело №1324 по описа за 2012
год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по искове с
правно основание чл.422 вр.чл.415 ГПК и чл.86 ЗЗД.
Делото е образувано въз основа на
депозирана искова молба от “Данимес 6” ООД със седалище и адрес на управление
гр.Плевен, ул.”Нестор Марков”№2, представлявано от Б.К.Б. с ЕИК 201093671
против “РОСИМПЕКС
Твърди се, че по фактура 8068/12г. е
доставено: св. котлет 403,97кг,св.гърди с кожа – 560,50 кг., св.джолан без кост
-147,90 кг., св.кожа 847,50 кг., св. обрезка – вратна 31,50 кг., св.обрезка –
7,10 кг., пилешки прат/МОМ/ 2021,29 на обща стойност 10269,30лв. с ДДС. Твърди се, че сумата по
фактурата не е заплатена изцяло от „Росмпекс 02” ЕООД-Лом.
Твърди се, че стоките са доставени и приети от
купувача.
Твърди се, че ищцовото дружество направило по реда на чл.410 ГПК искане
за издаване на запозед за изпълнение, но ответника възразил,с мотива,че не
дължи сумите по посочената фактура , поради което ищецът е подал и настоящата
искова молба по чл.422 ГПК.
Съдът е сезиран с искане да
постанови решение, с което да признае по
отношение на ищеца, че ответното дружество
му дължи претендираната в ИМ сума, представляваща
стойността на продадените стоки, ведно със законната лихва; на основание
чл.86 от ЗЗД .
Претендират се и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответната страна е депозирала писмен отговор.
В о.с.з. ищцовата страна се
представлява от адв. А., който поддържа исковете така, както са предявени. Ответната страна, редовно призована,
се явява управителя лично, ангажира становище. А именно както в отговора на ИМ
така и в с.з. прави искане за прихващане на дължимите суми, тъй като поради
неизправност на ищеца в търговските му отношения с др.доставчици на месни
продукти, на ответника му било отказано правото на данъчен кредит в размер на
56017,43лв./при извършена данъчна ревизия/.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства и доводите на ищцовата страна, намира за установено следното:
По делото са представени и са приети от
съда писмени доказателства, неоспорени от ответното дружество - фактура относно
претендираното от ищцовата страна вземане; документи ,касаещи актуалното
състояние на двете дружества. С оглед
указаната доказателствена тежест
на страните по предявения иск с правно основание чл.422,вр. чл.415 ГПК предвид
изразеното становище, и ангажираните искания по доказателствата от ответната
страна, исковете, с които се претендират главниците са изцяло основателни и
доказани и следва да бъдат уважени. Делото не е попълнено с доказателства
досежно извършено плащане от страна на
ответника.
С оглед общите правила за доказване в
процеса /чл. 154, ал.1 от ГПК/, в тежест на ответната страна е да докаже, че е
погасила задълженията си към ищеца за доставените стоки. По делото тя не е
ангажирала такива доказателства, нещо повече, липсват и доводи в тази насока. В хода на процеса не е
налице оспорване на представените от ищеца документи / фактури/ на основание чл.193,
ал.1 от ГПК, което дава възможност на съдът да приеме за доказани фактите,
описани в официално заверените преписи от свидетелстващите и диспозитивни
документи, на които се позовава ищеца.
Единствено ответната страна заявява, че са имали
търговски отношения с ищеца, във връзка с доставка на месни продукти, като в
резултат на неизправност на ищеца във
връзка с отношенията му с предходни доставчици на месни продукти, на ответника
му бил отказан данъчен кредит, затова претендира да се прихванат дължимите суми
с отказания данъчен кредит. Съдът намира,че това искане следва да се остави без
уважение, тъй като е несъстоятелно. Мотивите на съда за това са следните:
Съгласно чл.105 ЗЗД “Не могат да се прихващат без съгласието на кредитора вземания за данъци.” Режимът на
прихващането е уреден в разпоредбата на чл.112 ДПК, поради което и този режим
се явява специален по отношение на режима на прихващане в гражданското
право/чл.102-105 ЗЗД/, какъвто е настоящият случай . По силата на основните
принципи на правото – че действието на специалния закон дерогира действието на
основния закон, следва да бъде прието,че режимът на прихващане по ДПК игнорира
общите правила на прихващане,
регламентирани в ЗЗД. от изложеното следва,че носител на правото да осъществи прихващането е само
данъчния орган. Доколко това е справедливо за данъчно-задълженото лице е
ирелевантно за правоприлагането. Справедливостта като категория на правото няма
самостоятелно битие, а съществува единствено и само в правната нормау поради и
което съдът е длъжен да приложи закона, такъв какъвто е.
Що се отнася до акцесорния иск, за законната
лихва , с оглед уважаваното на основния иск, следва и акцесорния да бъде
уважен.
Що се отнася до претендираните от ищцовото
дружество разноски, същите следва да се присъдят, така както са предявени.
По изложените съображения съдът,
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
на
основание чл.422 ГПК по отношение на “Данимекс 6”ООД,с адрес
гр.Плевен,ул.”Нестор Марков” ЕИК 201093671 представлявано от Б.К.Б. ,
че“РОСИМПЕКС
ОСЪЖДА “РОСИМПЕКС
Решението може да бъде
обжалвано пред МОС в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: