Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Лом, 04.04.2013 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Ломският районен
съд, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести февруари, две хиляди и тринадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Миронова,
при секретаря Р.Д., като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 552
по описа на съда за
Първоначални искове по чл. 108 ЗС и чл. 57, ал. 1 ЗЗД.
Евентуален
насрещен иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Предявени са искове от С.И.Й., ЕГН **********, Д.С.Й., ЕГН **********
и И.С.Й., ЕГН **********, тримата от гр. София, чрез адв. Д.Т.С.,***, против Т.Д.П.,***, за предаване
владението на недвижим имот и обезщетение за ползване на имота без правно
основание.
Твърди
се в и.м., че ищците са собственици по наследство от наследодателката им С.
Д.Й., на недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор 44238.269.68, находящ се
в гр. Лом, обл. Монтана, по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-5/26.01.2009 год. на Изп.директор на АГКК, с адрес
на поземления имот: гр. Лом, м. Садовте, с площ на имота: 2622 кв.м., трайно
предназначение на територията – земеделска; начин на трайно ползване: нива,
номер по предходен план: 269068, при съседи: ПИ с идентификатори 44238.269.67,
44238.269.30, 44238.269.66, 44238.269.65, 44238.269.69 и 44238.269.102.
Твърди се също, че този имот се владее без
правно основание от ответника, който така нарушава правото им на собственост и
ги лишава от възможността да го ползват.
С нотариална покана, рег. № 5511, т. І, акт
179/17.06.2011 год. на Нотариус Ст. Станчев, с р-н на действие РС – Лом, вписан
в регистъра на Нотариалната камара под № 577, ищците поканил ответника да
уредят отношенията си доброволно. Поканата е връчена на ответника на 23.06.2011
год., но страните не успели да се споразумеят.
Искат:
1/ да бъде осъден ответника да предаде на ищците владението върху процесният
недвижим имот и 2/ да бъде осъден ответника да заплати на ищците обезщетение за
ползването на имота без правно основание за периода от 01.06.2007 год., до
датата на завеждането на исковата молба в съда /30.05.2012 год./ - за пет години,
в размер на 210 лв. годишно или общо 1050 лв., ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на предявяването на иска до окончателното изплащане на
сумата.
Претендират се и разноски.
Писмен
отговор от ответника е постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
В отговора си, ответникът счита
исковете за допустими, но неоснователни.
Оспорва твърдението в и.м., че имотът, ползван
от него е идентичен с процесния.
Твърди, че през 1983 год., комисия на б. АПК
„З. Хаджийски” му е предоставила за лично ползване пустееща земя в землището на
гр. Лом, м. Садовете, с площ от 0,900 дка. като теренът бил негоден за нормално
ползване. На 08.12.1988 год., от комисия бил съставен протокол за този терен.
В имота той бил направил подобрения,
изразяващи се в засаждането и отглеждането на лози и овощни дървета, мястото
било оградено с мрежа. Ползвал имота на основание протокола от 1988 год., а не
без правно основание.
Оспорва и претенцията за обезщетение за
ползването на имота, като счита същата за неоснователна – както по отношение
периода, така и по отношение на размера й от 210 лв. годишно. Оспорва и
твърдението, че е отказал споразумение, в случай, че именно ищците са
собственици на имота.
Моли исковете да бъдат отхвърлени изцяло.
Претендира разноски.
Предявява евентуален
насрещен иск с правна квалификация чл.
59, ал. 1 ЗЗД срещу първоначалните ищци, за обезщетение за неоснователното
им обогатяване от извършените подобрения в процесния имот.
В насрещният иск се излагат твърдения, че за
периода след предоставянето за лично ползване на земеделската зея, описана в
Протокол № 81/08.12.1988 год. на б.
АПК – Лом, ищецът/ респ. ответник по първоначалния иск, като ползвател, със
свои сили и средства започнал да го подобрява:
- оградил мястото с телена оградна поцинкована
мрежа и железобетонни колове на стойност около 182 лв.;
- засадил 143 бр. Лози, от които 87 бр.
Хамбургски мискет и 56 бр. Мерло, на обща стойност около 730 лв.;
- в лозето поставил 137 бр. Лозарски бетонни
колове с поцинкована тел на обща стойност около 562 лв.;
- засадил 11 бр. Плодни дръвчета, от които: 1
бр. Кайсия, 5 бр. Ябълки, 5 бр. Сливи, 4 бр. Праскови на обща стойност 213 лв.,
Или всичко направено от него в продължение на
повече от 29 години възлиза на обща стойност 1687 лв., с която сума е увеличил
стойността на имота и с нея, ако бъде предадено владението върху него на
ответниците/ и първоначални ищци, те ще се обогатят за негова сметка.
Иска ако първоначалният иск бъде уважен, да бъдат осъдени С.И.Й.,
ЕГН **********, Д.С.Й., ЕГН ********** и И.С.Й., ЕГН **********, тримата от гр.
София, да му заплатят сумата от 1687 лв., ведно със законната лихва върху тази
сума от завеждането на иска /25.07.2012 год./ до окончателното й изплащане.
Претендират се и
разноски.
В срока по чл. 131, а. 1 ГПК,
ответниците по насрещния иск, респ. ищци по първоначалния са подали писмен
отговор.
В отговора си те считат предявеният евентуален
насрещен иск за допустим, но неоснователен. Оспорват го както по основание,
така и по размер. Твърдят, че според тях извършеното в имота не представлява подобрение, а напротив,
така е намалена цената на имота.
Заявяват, че не желаят да ползват имота с тези подобрения, които са извършени без тяхно съгласие и искат да
им бъде върнат в първоначалния му вид. Навеждат и доводи по чл. 92 и чл. 93 ЗС.
Възразяват срещу искането за назначаване на
СТЕ, както и оспорват истинността на представения Протокол № 81/08.12.1988 год.
на АПК – Лом, като правят искане за представянето му в оригинал.
Съдът,
предвид представените писмени доказателства от страните е приел, че не се
нуждаят от доказване следните факти и обстоятелства: - че ищците са
собственици по наследство от наследодателката им С. Д.Й., на недвижим имот:
Поземлен имот с идентификатор 44238.269.68, находящ се в гр. Лом, обл. Монтана,
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-5/26.01.2009 год. на Изп.директор на АГКК, с адрес на поземления имот:
гр. Лом, м. Садовете, с площ на имота: 2622 кв.м., трайно предназначение на
територията – земеделска; начин на трайно ползване: нива, номер по предходен
план: 269068, при съседи: ПИ с идентификатори 44238.269.67, 44238.269.30,
44238.269.66, 44238.269.65, 44238.269.69 и 44238.269.102, - че на ответника е
предоставена за ползване от б. АПК – Лом земеделска земя в м. Садовете, в
землището на гр. Лом.
Спорно е дали е налице
идентичност между двата имота, извършени ли са подобрения от ответника – кога и
какви. Целият или съответно – каква част от имота се ползва от ответника.
В
с.з. ищците С. Й. Й., Д.С.Й. и И.С.Й., редовно призовани се явяват лично и с
адв. Д. С., МАК, чрез която в писмена защита поддържат предявените искове и
молят да бъдат уважени – ревандикационният иск изцяло, а искът за обезщетение –
до размера, установен съобразно приетото от вещото лице на 963,58 лв. Оспорват
предявеният евентуален насрещен иск за неоснователно обогатяване, като твърдят,
че претендираните от насрещният ищец подобрения не съставляват подобрения, а
влошаване качеството на имота от тяхна гледна точка. Заявяват, че ако ответника
желае, може да си ги вземе. Твърдят също така обаче, позовавайки се на чл. 92 и
чл. 93 ЗС, че бидейки собственици на земята, те са собственици и на постройките
и насажденията, както и на добивите от тези насаждения. Молят да бъде отхвърлен
изцяло предявеният евентуален насрещен иск. Претендират разноски. Възразяват
срещу претенцията на ответника ищец за присъждане на разноски при условията на
чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Ответникът
Т.Д.П. се явява лично и с адв. К. Й., МАК, чрез когото и в писмената си защита
оспорва първоначалните искове като счита иска по чл. 108 ЗС за неоснователен в
размера над предоставените му за ползване с Протокол от б.АПК 0,900 дка., а
иска по чл. 57, ал. 1 ЗЗД счита, че следва да бъде уважен само за времето от
подаването на исковата молба в съда, каквато претенция всъщност нямало и би
била недопустима. Така, както е предявен този иск го счита за неоснователен.
Изменя,
на осн. чл. 214, ал. 1 ГПК размерът на претенцията си по евентуалният насрещен
иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, като я увеличава от 1687 лв. на 2832 лв., от които
2346 лв. – за трайните насаждения и 486 лв. за другите подобрения, в който
увеличен размер моли да бъде уважена като основателна и доказана. Претендира
разноски.
Направеното
изменение на евентуалният насрещен иск, предявен от първоначалния ответник е
прието от съда с Определение от 26.02.2013 год.
Съдът,
като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
С Решение № 209Л/16.04.1996 год. на ПК – Лом,
издадено по заявление № 404ЛМ/10.11.1993 год., на наследниците на А.Д. Д. е
възстановено, в стари реални граници, правото на собственост по отношение на три
имота в м. Садовете, в землището на гр. Лом – две ниви и лозе от 4 дка. /л. 43
от гр.д. № 651/2012 год. на ЛРС/.
Номерата на имотите са посочени в приложеният
Протокол № 01, без дата, за въвод във владение.
С Договор за доброволна делба от 14.05.2003
год., вписан в Службата по вписванията при ЛРС на 14.05.2003 год., т. ІІІ, №
297, вх.рег. № 1301, С. Д.Й.,***, се е съгласила и е получила в дял описаната в
Дял ІІ на договора земеделска земя, в т.ч. и ЛОЗЕ /под №3/, представляващо ПИ №
44238269068, с площ от 2,622 дка, с посочени граници и съседи.
Действително в приложената скица имотът е
посочен като земеделска територия с начин на трайно ползване: нива.
От представеното Удостоверение за наследници №
969/26.03.2012 год. се установява, че С. Д.Й. е починала на 23.05.2008 год. и
нейни наследници са ищците по делото.
С Нотариална покана от 17.06.2011 год. на
Нотариус Ст. Станчев /л.10/, ищецът С.Й. е поканил ответника Т.П. да заплаща
месечен наем от 80 лв. за ползването на имота, да заплати 2517 лв. – наем за
минало време за периода 01.07.2010 – 01.07.2011 год., по 209,76 лв./месечно. В
противен случай, ответникът да освободи имота в срок до 01.08.2011 год.
Поканата е получена от ответника на 23.06.2011 год.
Ответникът от своя страна, с Протокол №
81/08.12.1988 год. на комисия при /б./ АПК – Лом е получил за ползване земя –
0,900 дка, в м. Садовете на гр. Лом.
От приложеното гр.д. № 651/2012 год. на ЛРС:
По молба на ищците, Кмета на Община Лом е
издал Заповед № 405/14.06.2012 год., за изземване на имота, с обща площ от
2,622 дка от ответника и предаването му на наследниците на С. Й.. Видно от
приложеният Протокол № 3/12.06.2012 год., /л.15, гр.д. № 651/2012 год. на ЛРС/,
изземването не се е състояло. Ответникът е оспорил заповедта, като оспорването
не е било успешно проведено, доколкото с Решение от 10.10.2012 год. на ЛРС по
горепосоченото дело, влязло в сила, жалбата не е била уважена.
От показанията на свидетелите К.Л. и С. Б. /първата от тях сестра на пок. С. Й., а
втората – племенница/ се установява, че ответника ползва имота /целия/ в продължение
на повече от десет години. Преди да бъде предоставен на ответника този имот,
бил лозе, имало и кладенец. В момента е ограден целия имот, обработва се. Сега
има насаждения отпред, също и зад къщата. Къщата е била построена от предишния
ползвател Спас, вече покойник. Кладенеца, намиращ се в имота е направен от
техния дядо и се ползва и от съседните имоти, тъй като е единственият
водоизточник в района. По тази причина свид. С. Б. е ходила там за вода.
Категорична е, че целият имот се обработва. При посещенията си /1-2 пъти
годишно/ е виждала само ответника, рядко и съпругата му, но не и други лица.
От показанията на свидетелите на ответника, В. А. и Ц. Г., негови приятели се
установява, че те също са били ползватели на имоти в м. Садовете на гр. Лом и
си спомнят, че когато ответника получил имота за ползване, там било пустош. Той
/и свидетелите лично му помагали/ засадил на половината от площта около 250
гижи, десертни, а на свободното място над 30 бр. различни овощни дървета –
круши, ябълки, сливи, кайсии. След това правили телена ограда с циментови колци,
с метална порта, които и към момента стоят. Поставил циментови колове на
лозето, опънал телове. Всичко това било извършено 1-2 години след 1988 год., когато
му бил предоставен имота. Оградата от към пътя е около
Видно от заключението на вещото лице В.К.В.,
изготвил съдебно-техническата експертиза,
която не беше оспорена от страните, при извършеният на място оглед, експертът е
установил, че собственият на ищците ПИ с идентификатор 44238.269.68 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, м. Садовете и с площ от 2 622 кв.м. съвпада с процесния.
Вещото лице е определило и средна наемна цена
за земи в този район, разняваща се на трикратния размер на арендната цена за
съответните години, като арендната цена е била: за стопанската 2007/2008 год. –
15 лв./дка; за стопанската 2008/2009 год. – 20 лв. дка; за 2009/2010 год. – 25
лв./дка; за 2010/2011 год. – 30 лв./дка и за 2011/2012 год. – 35 лв./дка. Съответно
наемната цена за имоти в района е била: за стопанската 2007/2008 год. – 45
лв./дка; за стопанската 2008/2009 год. – 60 лв. дка; за 2009/2010 год. – 75
лв./дка; за 2010/2011 год. – 90 лв./дка и за 2011/2012 год. – 105 лв./дка. Евентуалното
обезщетение за ползването на 0,900 дка от площта е в размер на 330,75 лв.
Към момента на огледа и по данни на ответника, на място е установено, че ответника ползва
средната част, с площ от 0,900 дка, които на приложената към заключението скица
/л. 34/ условно са очертани с червени линии. В съдебно заседание вещото лице
уточнява, че между отделните третини от
имота реално няма ограда. Оградата е
изградена по контура на целия имот, така, както е очертан на скицата. Западната
част от имота се обработва, а портата и вилни сгради са в най-източната част. Също
по данни от ответника, тези условно означени на скицата източна и западна части
се ползват от други лица, негови близки /дъщерята на ответника/.
Допълнително в с.з. на 26.02.2013 год. пък
уточнява, че пак по данни от ответника той ползва средната част на имота, частта,
граничеща с имот № 67 на скицата не се ползва от никой, а частта, граничеща с
имот № 69 се ползва от трето лице, дъщеря на ответника.
От заключението на съдебно-техническата-агрономическа експертиза, изготвена от в.л. Б.А.
след оглед на място се установява, че в имота се отглеждат: - 243 бр. Лози,
винени и десертни сортове, на възраст 30 години и на обща стойност
2 138,40 лв.; - 1 бр. Ябълка на
възраст 12 години на стойност 15 лв., 4 бр. Ябълки на възраст 6 години и обща
стойност 72 лв., 1 бр. Кайсия на 6 години, на стойност 20 лв., 1 бр. Праскова
на възраст 9 години и стойност 19 лв., 3 бр. Праскови на възраст 6 години и
обща стойност 63 лв. и 1 бр. Слива на възраст 6 години, на стойност 19 лв.
Насажденията са в много добро агро-техническо
състояние, като общата им стойност е 2 346,40 лв. Оценката е съобразена с
Наредбата за базисните цени на трайните насаждения. Възрастта на насажденията е
установена по данни на ответника,
като възрастта на лозовите насаждения е посочена приблизително.
От заключението на съдебно-техническата-оценителна експертиза, изготвена от вещото
лице Е.Й., при извършеният оглед на място е намерила 98 бр. Бетонови колове в
лозето, Телена конструкция, 48 бр. Бетонови оградни колове и
При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:
І. Относно иска по чл. 108 ЗС - да бъде осъден ответника да предаде на
ищците владението върху процесният недвижим имот:
Искът по чл.108 ЗС включва в себе си и
установителния иск по чл.124, ал.1 ГПК. За уважаването му е необходимо да са налице кумулативно три
предпоставки: ищците да са собственици, имотът/вещта/ да се владее от ответника
и това владеене да е без правно основание.
Липсата на която и
да е от горните предпоставки води до неоснователност на предявения иск с правно
основание чл.108 ЗС.
За това, на първо място съдът е задължен да
изследва въпроса, свързан с правото на собственост върху спорния имот, т.е. да
се произнесе по установителния иск за собственост и едва след това да изследва
останалите две предпоставки, които следва да са налице за уважаване на такъв
иск, а именно, от кого се владее имота и на какво основание.
В случая, представените от ищците писмени
доказателства – Решение на ПК за възстановяване правото на собственост на
процесния имот, Договор за доброволна делба и Удостоверение за наследство са
достатъчни за да обосноват извода, че именно те, ищците са негови собственици
по наследство.
Този факт не се и оспорва от ответника – нито
в хода на настоящия процес, нито извънсъдебно, в т.ч. пред административните
власти.
По същество той въвежда две възражения –
идентичен ли е ползваният от него имот с този, собствен на ищците и второто
възражение е, че той не ползва целия имот, а само част от него.
Съдът приема, че първото възражение е
неоснователно, а второто – недоказано.
Съображенията са следните:
Идентичността на имота на практика не спорна,
защото е установена по безспорен начин от доказателствата по делото –
заключението на съдебно-техническата експертиза, показанията на свидетелите на
ищцовата страна и съдебните и извънсъдебни признания на ответника.
За да твърди, че ползва само 0,900 дка от
имота, ответникът се позовава на Протокол № 81/08.12.1988 год. на комисия при
/б./ АПК – Лом. Това обаче доказва само, че имот с такава площ той е получил
през въпросната година, не и че реално държи имот с такава площ. Заключението
на в.л. В. К. в тази му част, в която приема, че ответника ползва само и именно
средните 0,900 дка от имота /и в които не се намират вилните постройки/ съдът
не кредитира защото самото вещо лице заявява, че е изградило това си заключение
по данни от ответника – страната, която има интерес от т. твърдение и защото
същото вещо лице е установило, че условно означената на скицата като ползвана
от ответника част от имота не е
оградена, а е ограден целия имот. Това кореспондира с показанията на доведените
от ответника свидетели Г. и А. относно това кога и как е изграждана оградата. Никой
не твърди, че тази ограда е измествана някога. Кореспондира и с позицията на
ответника, заявена извънсъдебно, по пр. № 1988/2010 год. на РП – Лом, видно от
мотивната част на Постановлението от 08.02.2012 год., за отказ да се образува
досъдебно производство /л. 45 от гр.д. № 651/2012 год. на ЛРС/.
Липсва на практика спор и по въпроса дали
ответникът владее имота без правно основание. Дори и да е притежавал валидно
право на ползване за част от имота /0,900 дка съгл. Протокол № 81/1988 год./,
то това право е изгубено с реституцията, а по отношение на останалата част от
имота е налице изначална липса на основание.
Следователно в случая са налице изпълнени и
трите кумулативно изискуеми се от закона предпоставки за основателност на иска
по чл. 108 ЗС и този иск следва да се уважи изцяло.
ІІ. Относно иска по чл. 57, ал. 1 ЗЗД – да
бъде осъден ответника да заплати на ищците обезщетение за ползването на имота
без правно основание за периода от 01.06.2007 год., до датата на завеждането на
исковата молба в съда /30.05.2012 год./ - за пет години, в размер на 210 лв.
годишно или общо 1050 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата
на предявяването на иска до окончателното изплащане на сумата.
Този иск е частично основателен, доколкото
ответникът безспорно е ползвал конкретният имот, собственост на ищците и дължи
връщането му.
Съгл. чл. 57, ал. 1 ЗЗД, ако се дължи връщането
на определена вещ, получателят дължи плодовете от момента на поканването. Това
е дало на съда основание да квалифицира претенцията именно по чл. 57, ал. 1 ЗЗД
и с тази квалификация страните са се съгласили.
Ищците обаче не ангажираха никакви
доказателства, установяващи началната дата на периода, за който се дължи
обезщетение. Не се установява нито от писмените, нито от гласните доказателства
как и защо е посочена именно тази дата – 01.06.2007 год. Реституционното
решение е от 16.04.1996 год., Договорът за доброволна делба – от 14.05.2003
год., а видно от приложеното Удостоверение за наследници, ищците са станали
съсобственици на имота при откриването на наследството на тяхната съпруга и
майка С. Й., поч. 23.05.2008 год. /т.е. те дори не са били собственици на имота
към началният претендиран момент/.
За това съдът приема, че претендираното
обезщетение се дължи от момента на поканата. Видно от приложената Нотариална
покана, получена от ответника на 23.06.2011
год., той е бил поканен да предаде
имота или заплати наем в размер на 2517 лв., или 209,76 лв./месечно за
ползването на имота за периода от 01.07.2010 год. до 01.07.2011 год., а след
тази дата – по 80 лв. месечно, което не е приел.
Доколкото началният период, възприет от съда попада
в стопанската 2010/2011 год., то ответникът ще следва да бъде осъден да заплати
на ищците сумата от 511,29 лв., представляваща средният годишен наем за такъв
вид имоти в района, съобразно установеното от вещото лице за тези години.
Над уваженият размер от 511,29 лв., до
претендираният – 1050 лв. искът ще следва да се отхвърли като недоказан.
ІІІ. По предявеният евентуален насрещен иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД - ако първоначалният иск бъде уважен, да бъдат осъдени С.И.Й.,
ЕГН **********, Д.С.Й., ЕГН ********** и И.С.Й., ЕГН **********, тримата от гр.
София, да му заплатят сумата от 2832 лв., от които 2346 лв. – за трайните
насаждения и 486 лв. за другите подобрения ведно със законната лихва върху тази
сума от завеждането на иска /25.07.2012 год./ до окончателното й изплащане:
С оглед изхода от разглеждането на
първоначалните искове, съдът дължи
произнасяне и по така предявеният от първоначалния ответника евентуален
насрещен иск.
За уважаването на този иск следва да
бъде установено: 1/ обедняване на ищеца, 2/ обогатяване на ответника и 3/
причинна връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника.
В насрещната си искова молба, насрещният ищец
е описал следните, направени от него подобрения в имота:
- оградил мястото с телена оградна поцинкована
мрежа и железобетонни колове на стойност около 182 лв.;
- в лозето поставил 137 бр. Лозарски бетонни
колове с поцинкована тел на обща стойност около 562 лв.;
- засадил 143 бр. Лози, от които 87 бр.
Хамбургски мискет и 56 бр. Мерло, на обща стойност около 730 лв.;
- засадил 11 бр. Плодни дръвчета, от които: 1
бр. Кайсия, 5 бр. Ябълки, 5 бр. Сливи, 4 бр. Праскови на обща стойност 213 лв.
От заключението на съдебно-техническата-агрономическа експертиза, изготвена от в.л. Б.А.
след оглед на място се установява, че в имота се отглеждат: - 243 бр. Лози,
винени и десертни сортове, на възраст около 30 години и на обща стойност
2 138,40 лв.; - 1 бр. Ябълка на
възраст 12 години на стойност 15 лв., 4 бр. Ябълки на възраст 6 години и обща
стойност 72 лв., 1 бр. Кайсия на 6 години, на стойност 20 лв., 1 бр. Праскова
на възраст 9 години и стойност 19 лв., 3 бр. Праскови на възраст 6 години и
обща стойност 63 лв. и 1 бр. Слива на възраст 6 години, на стойност 19 лв.
Насажденията са в много добро агро-техническо
състояние, като общата им стойност е 2 346,40 лв. Оценката е съобразена с
Наредбата за базисните цени на трайните насаждения. Възрастта на насажденията е
установена по данни на ответника,
като възрастта на лозовите насаждения е посочена приблизително.
Доколкото първоначалният ответник твърди, че
ползва имота от 1988 год., т.е. от 24 години и то ако се приеме, че е започнал
да го облагородява още през м. Декември, когато го е получил, очевидно е, че не
той е засадил установените от вещото лице 243 бр. Лози, тридесет годишни
/установено и по негови данни/. За това съдът не кредитира и показанията на
свидетелите Г. и А. в тази им част. Още повече, от показанията на свид. Л. и Б.
се установява, че преди да бъде предоставен на първоначалният ищец, имота се е
ползвал от трето лице, вече покойник, което трето лице е направило вила, имало
е лозе и т.н. Претенцията, в частта за присъждане на обезщетение в размер на 2138,40
лв. за лозовите насаждения следва да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна
и недоказана.
Другите трайни насаждения – плодни дръвчета, безспорно
са засадени от насрещния ищец. От заключението на вещото лице Б.А., неоспорено
от страните се установява, че те са на стойност 353 лв.
Именно с тази сума ищецът по насрещният
иск е обеднял за създаването на трайните насаждения, а ответниците по този иск
– неоснователно биха се обогатили.
Искът за обезщетение в размер на 2346,40 лв.
за подобрения – трайни насаждения, направени в имота следва да се уважи до
размер от 353 лв., над който – да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
От заключението на съдебно-техническата-оценителна експертиза, изготвена от вещото
лице Е.Й., при извършеният оглед на място е намерила 98 бр. Бетонови колове в
лозето, Телена конструкция, 48 бр. Бетонови оградни колове и
По отношение на трайните насаждения: в
писмената си защита ищецът по насрещния иск въвежда твърдение, че е допуснал техническа
грешка посочвайки броя на засадените лози и моли съда да се съобрази с
количеството, установено от вещото лице.
По отношение на останалите претендирани
подобрения /за ограда и лозарска конструкция/ видно от заключението на вещото
лице Е. Й., неоспорено от страните, стойността им е общо 486 лв. Не е спорно,
че ищецът е извършил тези подобрения.
Неоснователни са възраженията на евентуалните
ответници, че за тях това не са подобрения, предвид техните „интереси, интелект
и естетически критерии”, а напротив – само е намалена стойността на имота. Стойността
на имота зависи от обективни критерии, обуславящи пазарната му цена, а не от
субективните естетически критерии на отделно лице, било то и собственикът. Още
повече, тяхната наследодателка, с Договора за доброволна делба е получила в дял
процесния имот именно като лозе. В
случая, претендираните подобрения са остойностени като такива от вещите лице по
приетите и неоспорени две експертизи – агрономическа и оценителна.
Съдът намира, че със сумата на разходите,
сторени от ищеца ответниците са се обогатили.
Налице е и причинна връзка между
обедняването на ищеца и обогатяването на ответниците до размера на тази сума.
По изложените съображения съдът приема, че от
общо претендираните от насрещният ищец 2 832 лв., от които 2 346 лв. – за
трайните насаждения и 486 лв. за другите подобрения, се доказаха извършени
подобрения в размер на 839 лв., от
които 353 лв. – за трайните насаждения и 486 лв. за останалите подобрения. Тази
сума следва да се присъди ведно със законната лихва върху тази сума от
завеждането на иска /25.07.2012 год./ до окончателното й изплащане, а над
уваженият размер, искът да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Няма пречка страните да извършат прихващане на
присъдените обезщетения.
ІV. Относно разноските:
И двете страни претендират разноски.
Първоначалните ищци представят списък по чл.
80 ГПК, видно от който за процесуално представителство и защита са заплатили
общо 600 лв. /по 200 лв. за всеки от трите иска/. Разноските за държавна такса,
вписване на исковата молба и експертизи са 232,50 лв., или общо 832,50 лв. От
предявените два иска и с оглед изхода от насрещния иск, на първоначалните ищци
следва да се присъдят изцяло разноските, направени във връзка с иска по чл. 108
ЗС – 432,50 лв., 49 % от разноските за иска по чл. 57, ал. 1 ЗЗД – 98 лв. и 60%
от разноските, направени за иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД – 140 лв., или всичко
общо ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищците сумата от 670,50
лв. деловодни разноски.
От своя страна ответникът е заплатил 113,28
лв. – заплатени държавни такси и 180 лв. за експертизи за предявеният
евентуален насрещен иск, или общо 293,28 лв. тъй като този иск е уважен в
размер на 30% съответният размер на разноски, които следва да му се репарират е
87,98 лв.
Или, след извършено от съда прихващане, ответника
Т.П. ще следва да заплати на ищците С., Д. и И.Й. сумата от 582,52 лв.,
представляваща съответната част от сторените във връзка с делото разноски,
съобразно уважената/отхвърлена част от исковете.
Заплатил е ответника П. и 200 лв. адв.
хонорар, но се явява по делото с друг процесуален представител, адв. Й., който
се е ангажирал със защитата му безплатно /л.86/ и моли да му бъдат присъдени
разноски при условията на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, съгласно който, при безплатна
защита и ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал.
2 и осъжда другата страна да го заплати. Затова е неоснователно възражението на
първоначалните ищци срещу това искане на адв. Й..
За защита по двата предявени от първоначалните
ищци искове, предвид уважаването им, на процесуалният представител не следва да
се присъждат разноски. За иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, предявен в размер на 2832
лв. възнаграждението, определено по реда на Наредба № 1 за минималните адвокатски
възнаграждения е 309,92 лв. Съобразно уважената/отхвърлена част от този иск /30
%/, дължимото възнаграждение е в размер на 92,98 лв. Тази сума първоначалните
ищци ще следва да бъдат осъдени да заплатят на адв. К. Й..
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на Т.Д.П.,***, че С.И.Й.,
ЕГН **********, Д.С.Й., ЕГН ********** и И.С.Й., ЕГН **********, тримата от гр.
София собственици на следният недвижим
имот: Поземлен имот с идентификатор 44238.269.68, находящ се в гр. Лом,
обл. Монтана, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-5/26.01.2009 год. на Изп.директор на АГКК, с адрес на
поземления имот: гр. Лом, м. Садовете, с площ на имота: 2622 кв.м., трайно
предназначение на територията – земеделска; начин на трайно ползване: нива,
номер по предходен план: 269068, при съседи: ПИ с идентификатори 44238.269.67,
44238.269.30, 44238.269.66, 44238.269.65, 44238.269.69 и 44238.269.102., като
ОСЪЖДА,
на основание чл. 108 ЗС, Т.Д.П.,*** да
предаде на С.И.Й., ЕГН **********, Д.С.Й., ЕГН ********** и И.С.Й., ЕГН **********,
тримата от гр. София, владението имота.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 57, ал. 1 ЗЗД, Т.Д.П.,*** да заплати на С.И.Й., ЕГН **********, Д.С.Й., ЕГН ********** и И.С.Й.,
ЕГН **********, тримата от гр. София, по
равно, сумата от общо 511,29 лв.
/петстотин и единадесет лева и 29 стотинки/, обезщетение за ползването на имота
без правно основание за периода от 01.07.2010 год. до датата на завеждането на
исковата молба в съда /30.05.2012 год./, ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на предявяването на иска до окончателното изплащане на сумата,
като ОТХВЪРЛЯ иска над уваженият, до претендираният размер - 1050 лв. и за
периода от 01.06.2007 год. до 01.07.2010 год., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА,
на осн. чл. 59, ал. 1 ЗЗД, С.И.Й., ЕГН **********,
Д.С.Й., ЕГН ********** и И.С.Й., ЕГН **********, тримата от гр. София, да заплатят /по равно/ на Т.Д.П.,***,
сумата от общо 839,00 лв. /осемстотин
тридесет и девет лева/, от
които 353 лв. – за трайните насаждения и 486 лв. за подобрения, ведно със
законната лихва върху тази сума от завеждането на иска /25.07.2012 год./ до
окончателното й изплащан,е като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения, до претендирания
размер от 2 832 лв., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Т.Д.П.,***, да заплати на С.И.Й., ЕГН **********, Д.С.Й.,
ЕГН ********** и И.С.Й., ЕГН **********, тримата от гр. София, сумата от 670,50 лв. /шестстотин и седемдесет
лева и 50 ст./, представляваща направени по делото разноски за тази инстанция.
ОСЪЖДА С.И.Й., ЕГН **********,
Д.С.Й., ЕГН ********** и И.С.Й., ЕГН **********, тримата от гр. София, да заплатят, на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА, вр. чл. 7, ал. 2 от
Наредба от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на адв. К.Т.Й.,***, адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 92,98 лв. /деветдесет и два лева и 98 ст./ за защита и процесуално
представителство на ответника по първоначалните искове по чл. 108 ЗС и чл. 57,
ал. 1 ЗЗД, респ. ищец по насрещния иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Монтана в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :