Р Е Ш Е Н И Е

гр.Лом, 08.04.2013 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ломският районен съд, гражданска колегия, седми състав в публичното заседание на втори април две хиляди и тринадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Боряна Александрова

При секретаря: В.М., след като се запознах с доказателствата по гражданско дело № 1232 по описа на ЛРС за 2012 год.,намирам за установено следното :

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.45 и чл.52 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от М.К.Б., чрез пълномощника й по делото адв.Р.Б. от МАК срещу А.Д.М.. Исковата претенция се основава на твърдението, че в на 17.01.2011 г. ищцата била назначена с трудов договор №76 на длъжност касиер в магазин Т-Маркет гр.Лом. Твърди се, че ответницата е работила на същата длъжност в същият магазин, но към момента на подаване на исковата молба, ответницата вече на работи в този магазин. Твърдят още,че на 28.05.2012г. в Областната дирекция гр.Монтана на Агенцията по безопасност на храните/АБХ/, бил подаден сигнал на горещия телефон на агенцията- 070012299, относно нарушения,касаещи хранителните продукти в магазин Т-Маркет гр.Лом, като сигнала бил подаден от моб.тел.:0896012147 от лице,представило се за М.К.Б.. От АБХ реагирали и извършили проверка в магазин”Т-Маркет”гр.Лом, за което надлежно бил съставен протокол, съгласно който не били открити никакви нарушения. При тази проверка управителя на магазина-св.Н.К.Н. установил, че служител от магазина в гр.Лом е подал сигнала до АБХ и това била ищцата.При което поведението на ръководството на “Т-Маркет”се променило към ищцата/ св.Н.Н.: След този случай прекия ни ръководител в Монтана, твърдеше,че не я харесва като работник М.-ищцата/ .Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба, че след като ищцата констатирала , че била лишена от т.нар. бонуси за няколко месеца, запитала защо не й се начисляват, при което й било отговорена,че това е така, тъй като тя е злепоставила магазина, т.е. е била подала сигнала до АБХ. Ищцата подала молба до Районна прокуратура Лом, била образувана съответно преписка № 2414/12 г. по описа на ЛРП и се установило, че така подадения сигнал на 28.05.2012 г. в АБХ не е подаден от ищцата, а от ответницата, като тя се е представила с името на ищцата. Твърдят още,че от неправомерното поведение на ответницата ищцата претърпяла имуществени вреди в размер на 510 лв., удържани й от работодателя от работната заплата за м.май 2012г., юни 2012г.,юли 2012г.,август 2012г., септември 2012г., както и че е претърпяла и неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки,страдания, страх, срам,унижения,подигравки от околните и т.н., оценяеми в размер на 500 лв. Твърди се още, че е доказано по безспорен и категоричен начин, че обаждането от нейно име на горещия тел. на АБХ няма нищо общо с истината , като ответницата по този начин е имала за цел да урони честта и достойнството й, доброто й име и авторитета й , както и престижа на магазина в който работи, твърди още , че тази невярна информация е добила известност, тъй като е била извършена и проверка на място в магазина. Навежда се доводи, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от виновното и противоправно деяние на ответницата. Посочва се, че в деня на проверката, след като ищцата узнала от ръководството на Т-Маркет,че тя е подала сигнала до АБХ е била смазана, съкрушена, не можела да си намери място, а когато разбрала, че ответницата се е обаждала от нейно име на този телефон не можела да повярва, че някой може да направи такова нещо от нейно име, не можела да гледа в очите близките си, детето си, които изживели този случай и били съпричастни с нея. Родителите на ищцата са възрастни хора, същите са били засрамени и унизени от случилото се. Твърди се в исковата молба че ищцата изпаднала в депресия и загубила спокойствието си, случилото се унижило честта и достойнството й, уронило доброто й име след колегите й, този инцидент се отразил неблагоприятно в отношенията й с ръководството на магазина в гр.Монтана и по-нагоре. Ищцата твърди в исковата молба, че усетила разколебано доверие в ръководството на магазина, чувствала се унизена и омерзена. От изложеното в обстоятелствената част на исковата молба, ищецът извежда правното основание на предявените искове срещу ответницата което се основава на твърдението си, че поведението си,като се е обадила на горещ телефон в АБХ и се е представила с нейното име е в грубо нарушение и на етиката, а именно, да не скрива или изопачава преднамерено фактите, да не подава информация, за която знае, че е невярна, или подвеждаща такава информация.
Изложеното от ищецът от фактическа страна в исковата молба, й дава основания да твърди, че са налице основания за ангажиране на деликтната отговорност на ответницата по иска,която виновно и противоправно е причинила на ищцата имуществени и неимуществени вреди, за които следва да носи отговорност и които са пряка и непосредствена последица от неправомерното й поведение.
Предендира и законната лихва, считано от датата на увреждането, до окончателното изплащане на сумата, както и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ал.1 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от ответницата, същата оспорва претенциите .
Процесуалният пълномощник на ищеца – адвокат Б., в пледоариите си при устните състезания по делото поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи като допустими, основателни и доказани, като осъди ответницата да заплатя на ищцата , претендираните с исковата молба суми за пълния им размер. Изказва становище, че предявения иск правно основание чл. 45 от ЗЗД въз основа на събраните по делото е доказан и са налице всички основания за неговото уважаване от съда. Установява се по делото, че ответницата се е обадила на горещ телефон ,като се е представила с името на ищцата, и е съобщила неизгодни факти за хранителните продукти в магазин Т-Маркет гр.Лом, т.е. ответнницата е автор на сигнала до АБХ, и се доказва че след проверка от страна на АБХ сигнала е неверен, клеветнически и уронващ доброто име на магазина , а с факта,че се е представила с друго име-това на ищцата е уронила честта, достойнството и авторитета на ищцата. Презумпцията за вина не е оборена от ответната страна в хода на процеса, пълномощника на ответницата в пледоарията си по делото акцентира, че тя няма вина. Излагат се съображения, че ответница по делото, автор на сигнала до АБХ е проявила недобросъвестност, като се е представила с името на ищцата.

Установи се по делото с писмени доказателства, че от за м. юни до м.ноември 2012 г. ищцата е получавала т.нар.”бонуси”, изключая м.юли такива бонуси не са начислявани,респ.давани от работодателя както на ищцата , така и на ответницата. Видно от заключението по съдебно-счетоводната експертиза, което е прието и не е оспорено от страните на ищцата и ответницата не е издавана заповед от работодателя за налагане на наказание,респ. да са им удържани по 60 лв. месечно-бонуси. Според в.л. съпоставимост между ищцата и ответницата, по отношение на заплащането в Т-Маркет Лом, по отношение на получаваните от тях бонуси не може да се прави, тъй като двете са работили на различни нива по длъжности. Така също според заключението на в.л. съгласно чл.32,ал.2 от ВПРЗ, размерът на допълнителното възнаграждение/бонуси/ се определя по преценка на работодателя, в съответствие с изпълнение на определени критерии от всеки служител . Ищцата е запозната с ВПРЗ и се е съгласила с това т.нар. бонуси да се определя едностранно по преценка на работодателя. Според заключението на в.л., което съдът възприема като дадено компетентни и незаинетересовано,е че освен дължимата чиста работна заплата за претендирания от ищцата период на нея й е заплатен и бонус , различен размер за всеки месец съобразно ВПРЗ, по преценка на работодателя. Съдът не намира за необходимо да обсъжда дали правилно и законосъобразно е определен размера на тези бонуси, тъй като това не влияе върху извода по предявения иск за имуществени вреди, които следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан.

По отношение на иска за неимуществени вреди:

Въз основа на събраните доказателства се установява по делото, че ищцата Б. е претърпяла неимуществени вреди, които са в пряка причинно следствена връзка с процесният случай. Доказва се, че за нея доброто й име, чест и достойнство са издигнати във високи ценности, чрез които се осмисля и разбирането й, че за нея семейството и авторитет са всичко. Налице ,че към момента на обаждането да АБХ и последвалата след това проверка, с която изнесеното в телефонното обаждане внушава на ръководството на Т-Маркет, че тя/ищцата/ е непочтена и без нужните морални качества, което е в пълен противовес на притежаваната от нея ценностна система и градения пред годините авторитет . Навеждат се доводи за публичния отзвук, който е получило това телефонно обаждане на горещия телефон . В този смисъл основателно е възражението на процесуалния пълномощник на ответницата по делото, че иска е неоснователен по отношение на претенцията за имуществени вреди.

Съдът след преценка на всички събрани по делото писмени доказателства, заключението на експерта по допуснатата и изслушана съдебно икономическа експертиза, разпита на ищцата по реда на чл. 176 от ГПК и събраните гласни доказателства, след обсъждането им поотделно и в тяхната съвкупност и като се съобрази с разпоредбите на процесуалния закон, намери за установено от фактическа страна следното:

Няма спор между страните,че ищцата и ответницата са работили въз основа на трудов договор в магазин”Т-Маркет” гр.Лом, на различни длъжност. Няма спор между страните, че на 28.05.2012 г. ответницата се обадила на горещ телефон 070012299 от нейния мобилен тел. 0896012147, като е подала сигнал, представяйки се за лицето М.К.Б. и съобщавайки отрицателни факти,свързани с продажбата на безопасни храни в “Т-Маркет” гр.Лом. Няма спор между страните,че при извършена проверка от страна на служители на Областна дирекция на АБХ е констатирано във връзка с подадения сигнал,че няма никакви нарушения. Спора е между страните: лишена ли е била ищцата от получаваните допълнителни възнаграждения-т.нар. бонуси и изпитала ли е душевен дискомфорт,болки,терзания и старадания, във връзка и по повод процесния случай с обаждането от страна на ответницата до тел.070012299 и представяйки се с името на ищцата. Това че изнесените при обаждането на 28.05.12г. твърдения за Т-Маркет са неверни не се отрича и от ответната страна по делото.
Налице са безспорни данни от събраните писмени доказателства, че към момента на обаждането на този телефон са изнесени неверни данни, и представяйки се с името на ищцата, то тя/ищцата / към онзи момент е работела в Т-Маркет Лом, и по този начин е била поставена в неудобна, неловка ситуация- а именно без да знае,че е злепоставила магазина в който работи. Разпитаните свидетели дават показания,че ищцата е деен човек, точна, коректна, принципна, пряма в отношенията си с колегите. Свидетелят Н.Н.-*** сочи в показанията си, че е научил за процесното обаждане в деня на проверката, извършена в Лом, като видял на бюрото на проверяващия, поставен лист/принтиран/ с подадената жалба, на който имало изписано името на ищцата. Този свидетел споделя също, че ръководителя от по-горно ниво е имал негативно отношение спрямо ищцата, след този инцидент, което говори за създадено вече негативно отношение на ръководството спрямо ищцата по това време. нещо повече, според показанията на св.Р. Александров/зам.управител на Т-Маркет Лом/ ответницата, вече не работи в магазина”…след този инцидент я помолили да напусне,затова,че се е обадила по телефона до АБХ …..”,т.е. такава щеше да е и “съдбата” на ищцата, ако тя не беше сезирала прокуратурата за да се изясни обективната истина с обаждането на телефона на АБХ и кой се е обадил. Свидетелката К.Филимонова и П.Любенова в показанията си пред съда описват състоянието на ищцата: след този случай била видимо разстроена,плачела, станала и мнителна,като мислела,че колегите й я отбягват и й се подиграват,чувствала се много зле. Тежко преживяла случващото се. Била разстроена и разбита за това,че някой е злоупотребил с името й, и в същото време я е злепоставил пред работодателя й.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът след анализ на доказателствената съвкупност и като съобрази разпоредбите на материалния и процесуалния закон, извежда следните правни изводи:
Предявените искове с правно основание чл. 45 и чл.52 от ЗЗД са процесуално допустими. Всеки има право по съдебен ред да претендира поправянето на вредите, които виновно са му причинени от другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. Отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили вредата чрез свои виновни действия или бездействия. Ето защо за ищеца е налице правен интерес от предявяването на исковете с правно основание чл. 45 и 52 от ЗЗД. За приложимостта на разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД следва въз основа на доказателствената съвкупност да бъдат изведени от съда и установени по безспорен и категоричен начин наличието на всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане, а именно: от обективна страна – противоправно деяние, неговото авторство и наличието на вреди, които са пряка и непосредствена последица от това деяние и се намират в причинно следствена връзка с него, а от субективна страна – наличието на вина у дееца.
С оглед на установената фактическа обстановка по делото, безспорно е, че е осъществен от ответницата, общия състав на непозволеното увреждане, визиран в разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД. Налице са предпоставките на закона за ангажиране отговорността на ответница по делото. Изводите за нейното виновно и противоправно поведение следват от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства.
Несъмнено е налице от обективна страна едно деяние, осъществено от ответницата чрез нейно противоправно поведение.Установи се по делото, че на 28.05.2012г., на тел.070012299 се обадила ответницата, представяйки се с името на ищцата, като е предизвикала проверка от АБХ, която проверка не е установила нарушения ,свързани с храните в магазина Т-Маркет гр.Лом. Ответницата не отрича че тя е автор на телефонното обаждане на 28.05.12, както и че се е представила с името на ищцата. По делото са приети писмени доказателства, които категорично опровергават верността на изнесеното в това телефонно обаждане, както, и че автор на обаждането не е ищцата. Изнесеното в тел.обаждане, е не само неверно, но и обидно, уронващо честта и достойнството, доброто име и авторитета на ищеца в семейството й, в работата й,в обществото. По принцип оценката на хората и обществото като цяло, е изключително негативна и социално неприемлива за лицата, които изнасят невярна информация за ситуации, свързани с работното им място т.е както е казано,там където си изкарваш хляба за себе си и за децата си . Това тел. обаждане не е анонимно, лицето се е представило с друго името , което в значителна степен потвърждава кой е автора на обаждането, като ответницата по този начин е заблудила както проверяващите, така и проверяваните. Безспорно е, че сезирането на контролен орган и представянето под чуждо име, независимо чие име, за съвременното общество е израз на аморално, неетично и антисоциално поведение, което общественото мнение е заклеймило и отрекло. За търсената със обаждането цел – порицаването респ. санкциониране на Т-Маркет Лом , е допринесла несъмнено ответницата, тъй като деянието осъществено от нея и по този начин е нанесла вреди другиму. Изнесена е една невярна информация и за състоянието на храните в магазина в който работи, представяйки се с друго име ,с което е накърнила доброто име и честта на ищцата и я е злепоставила пред работодалеля й, което е дало отражение и на психиката й, създало й е дискомфорт, депресирала се е и т.н. Очевидно е че в настоящия случай баланса морала и защитата на правата на конкретния гражданин - ищцата е нарушена. Прокламираната и тиражирана в медиите свобода на словото е свързано с правото на личността и на социалната общност да бъдат информирани, по въпроси, които съставляват обществен интерес/ в случая нарушения свързани с храните ,продавани в магазин на Т-Маркет Лом/. В нейното съдържание обаче не се включва възможност за разпространяване на неверни данни, засягащи личните граждански и човешки права и не предпоставя налагане на негативен подтекст. Противоправността на деянието на ответницата в настоящия случай произтича от нарушените конкретни правила, произтичащи от закона, както и от характера на извършваната от нея дейност, във връзка с работата й към онзи момент. Съдът споделя становището на ищеца изложено в исковата молба по делото, че в конкретния случай са нарушени етични и морални правила . Установено е по делото от ищцовата страна при условията на пълно и главно доказване и въз основа на събраните гласни доказателства, че за ищеца М.Б. от неправомерното поведение на ищцата по делото, са настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в злепоставянето на доброто име на ищеца в обществото, не само сред професионалната й среда – магазина в който работи, но и сред близкия кръг – роднини и приятели, засегната е личностната оценка на ищеца – честта, достойноството й и нейния авторитет. Чрез представянето с чуждо име и подаването на сигнал да АБХ, ищцата е била принуден да изпитва, срам, унижение, едва ли не да се оправдава,за нещо което не е извършила, защото именно подаването и на жалба до РУ”Полиция” Лом, ищцата е целяла само и единствено да се изясни кой е автора на сигнала, и че това не е тя, както и да се изчисти опетненото й име сред колеги близки. Тя е изпаднала в депресия, самоизолирала се е за период от време, влошило се е и здравословното й състояние. Тежестта на нанесените вреди в конкретния случай следва да се извежда от обстоятелството че са изнесени неверни и опозоряващи данни за един човек с разбиране за морал, за човешко достойнство, човек , който много е държал на семейството си и на доброто си име в обществото. Вредоносния резултат е още по-голям и поради обстоятелството, че страните по делото са работили при един и същ работодател.
От елементите на деликта, само вината се предполага до доказване на противното/чл. 45 ал.2 от ЗЗД/, като признаците на вината : психическо отношение на деликвента към извършваното от него и правните му последици, се определят съобразно съдържанието им в наказателноправен аспект – чл. 11 от НК, тоест деликвента отговаря както за умишлените увреждания, така и за непредпазливите такива. Съобразно оборимата презумпция на разпоредбата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД, вината се предполага до доказване на противното, а тази презумпция не беше оборена от ответната страна по настоящото дело по никакъв начин. Поради изложените вече по-горе съображения не освобождава ответницата по делото от отговорност. Налага се правния извод, че деянието осъщестено, деликта е извършен от ответницата - недобросъвестно, с което е предизвикала не само извършването проверка в магазина в който работи, но и нагло се е представила с името на ищцата, като е сторила това, тя освен че е проявила недобросъвестност както към работодателя така и към ищцата/нейн колега/, респективно настъпването на претърпените от нея неимуществени вреди.

Правно несъстоятелни са според пълномощника на ищеца наведените от пълномощника на ответниците възражения, че претенцията за неимуществени вреди също е неоснователна. Деликтната отговорност може да се реализира, само когато между действията, посочени като увреждащи и реално настъпилото увреждане/настъпването на вредите за пострадалия/, съществува пряка и непосредствена връзка. Установи се, че има промени в здравословното и емоционално състояние на ищцата, както и уронването на авторитета, на честта и достойноството й, се намират в пряка причинно следствена връзка с процесното обаждането от “нейно име”. Правнорелевантната причинна връзка, тази, която обосновава ангажирането на гражданската отговорност, се извежда на основата на разпоредбата на чл. 51 ал.1 от ЗЗД, тъй като деликвента отговаря за всички, не само за преките и непосредствените вреди от деянието. Те са настъпили и са намерили външна своя изява непосредствено след като е била извършена проверка в магазина на Т-Маркет Лом.
За вредоносния резултат в настоящия случай следва да се изхожда и от това колко хора са могли да научат за така изнесената невярна информация. На практика макар да се касае за местен магазин, достъпа на информацията е бил практически неограничен. Това е така, тъй като както по време на проверката е имало неограничен брои клиенти на магазина, така и факта, че самите служители на този магазин са споделяли с неограничен кръг от свои близки и познати за случая. Без значение е в случая дали хората които са узнали са 5-10-15 души. Отговорност за вреди от такова обаждане винаги носи нейният автор / св. Р.Александров:”Казаха ми,че ответницата, след като се е установило,че тя се обадила на тел.0700….. от ръководството са я помолили да напусне работа.” Без значение, в случая за ръководството на Т-Маркет Лом е обстоятелството, че ответницата се е представила с името на ищцата/първоначално/ . Определящо за настъпилия вредоносен резултат по отношение на ищцата е първоизточника на информацията – ищцата,представила се с нейно име, без значение е че същата след това е била помолена да напусне работа. Възраженията на пълномощника на ответната страна в насока, че ищцата не е претърпяла неимуществени вреди са несъстоятелни и съдът счита същите за неоснователни.
С исковата молба по делото ясно и конкретно са изложени обстоятелствата, индивидуализиращи извършения деликт чрез посочване на конкретнато обаждане от страна на ответницата до Агенция по храните и представяйки се с името на ищцата, целейки извършване на проверка в магазина в който работи,касаещ качеството на храните. Установи се, че в резултат на тази проверка, ответница не само,че е изнесла неверни данни Т-Маркет Лом,свързани с храните, но и се представила с името на ищцата, като по този начин е уронила доброто й име, честта и достойнството й, като това същата е сторила при изпълнение на работата си в този магазин. Сама е информирала проверяващият орган, че името й е М.Б., като с деянието си виновно и противоправно е причинила на ищцата неимуществени вреди/защото ако не беше установено, че ищцата не се е обаждала, вероятно магазин Т-Маркет Лом, нямаше сега да е нейно работно място/. За тези вреди следва да отговаря именно ответницата.
Дефинирането на понятието вреда по смисъла на чл. 45 от ЗЗД показва, че вреда е всяка неблагоприятна последица за защитените права и законни интереси на увредения, като тя може да засяга както имуществото на пострадалия, така и неимуществените вреди, които могат да бъдат причинени на пострадалото лице, в резултат на изтърпени болки и страдания, на неприятни физически и психически изживявания. Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен режим болките, страданията, неудобствата и другите нематериални последици за пострадалия, възникнали от виновното и противоправно поведение на дееца, който правопораждащият факт за обезщетението е извършването на самото деяние от което тези неблагоприятни последици са настъпили. Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост/чл. 52 от ЗЗД/, чрез присъждане от съда на определена парична сума в полза на пострадалия. Критерият за справедливост не е абстрактен, а винаги почива на конкретните обективно съществуващи обстоятелства. В тази връзка при определянето на дължимото обезщетение за неимуществени вреди по справедливост съобразно чл. 52 от ЗЗД, съдът счита че следва да бъдат взети в предвид при настоящия казус следните обстоятелства от обективна страна: съдът отчете, че макар и да се касае за магазин с регионално значение, факта,че е била извършена проверка в магазина и обстоятелството, че е имало неограничен брой клиенти, което безспорно е засилило ефекта от това, че в магазина е имало проверка по храните , както и че ищцата се е чувствала определено меко казано неудобно, като е узнала, че именно тя е “инициирала “ тази проверка. Установи се, че тя е понесла тежко случилото се в чисто житейски и емоционален план. Тя се е депресирала и самоизолирала, срамувайки се, макар и без вина. Много трудно е понесла унизителният за честта и достойнството й факт, че в магазина в който си изкарва прехраната се извършва проверка, както и че ръководството й смята,че тя е индикирала тази проверка, по този начин в значителна степен е бил уронен престижа й и доброто й име сред колегите й. Неблагоприятните последици са се отразили както на живота й и в семейството й, така и в професионален план. Злепоставянето на името й се отразило особено тежко и поради това, че към този момент тя е станала мнителна и смята,че не й се начисляват т.нар. бонуси от работодателя, факта,че според думите на св.Н.Н. й е било предложено да й се дадат в брой сумата от 60,00 лв. /може би като компенсация за неглижираното отношение/ и тя е отказала, говори , че тя наистина и била подложена под съмнение . Всички съображения изложени от съда от фактическа страна очертават характера и обема на настъпилия общ вредоносен резултат, като съдът счита че справедливия паричен еквивалент на претърпените от пострадалия неимуществени вреди, изисква за тяхното репариране да бъдат осъдена ответницата да заплати претендираните от ищаца суми в размер на 500 лв., отчитайки обществения критерии за справедливост и съобразно съществуващите в страната обществено икономически условия и стандарт на живот, както и разбирането за адекватна защита на доброто име, честта и достойнството, както и авторитета на гражданите, които принципно не могат да имат цена. Така според съда могат най-справедливо и в най–пълна степен, да бъдат компенсирани неимуществените вреди, настъпили за ищцата в резултат на неправомерното поведение на ответницата, която на 28.05.12г. се обадила на тел.070012299, като подала сигнал за нарушения,свързани с храните в ТІМаркет Лом, като се е представила с името на М.К.Б..
Съобразно константната съдебна практика, при изрично искане за това от ищеца по делото, законната лихва върху сумата определена от съда обезщетение за претърпените от пострадалия неимуществени вреди, се дължи от датата на деянието до окончателното изплащане на дължимото. Следва да бъде осъдена ответницата да заплати на ищцата сумата – 410 лв. за заплатената държавна такса във връзка с предявеният иск за неимуществени вреди, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице,както и за сторените по делото разноски .

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА А.Д.М., ЕГН **********,***, на основание чл.45 и чл.52 ЗЗД да заплати на М.К.Б., ЕГН **********, от гр. Лом, със съдебен адрес : гр.Лом, ул.”Г.Манафски”№9А,ет.2 – адв.Р.Б., сумата- 500.00лв. /петстотин лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени душевни болки и страдания, накърняване на чест, достойнство и добро име и репутация, в резултат на обаждането на А.М. на 28.05.2012 г. на тел.070012299,относно нарушения,свързани с храните в магазин Т-Маркет гр.Лом и представяйки се за лицето М.Б., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането/28.05.2012г./, до окончателното изплащане на дължимото, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за имуществени вреди в размер на 510,00 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

Осъжда А.Д.М. да заплати на М.К.Б./със снети по делото данни/ сумата от 410лв. за направени разходи по делото: разноски за адвокатски хонорар , за възнаграждение за експерта по делото за изготвената съдебно икономическа експертиза.

Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред МОС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :