Р Е Ш
Е Н И Е
ГР. Лом,18.09.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОМСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в открито заседание на осемнадесети септември
две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ЦВЕТАНОВА
при
секретаря: Л.П.,
като
разгледа докладваното от съдията НАХД № 384 по описа за 2013 година и за да се
произнесе, съобрази:
С
наказателно постановление № 12-019/20.05.2013 година на Началник сектор "Рибарство и
контрол" гр. Монтана, оправомощен със заповед № РД 09-1300/09.11.2012
г. на Министъра на земеделието и храните, на основание чл. 91, ал.4
и чл. 70, ал.1 от
Закона за рибарството и аквакултурите е наложена на И.Р.В. *** 500 лева за извършено
нарушение по чл. 30, ал.3,т.1
от ЗРА. Със същото постановление, на основание чл. 90, ал.1 от
ЗРА са отнети в полза на държавата 5 броя хрилни мрежи.
Недоволен
от наказателното постановление останал жалбоподателят И.Р. В., който го обжалва
в срок и възразява по мотивите, посочени в НП.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв.
Цветомир Стоев, като заявява, че не е съгласен с мотивите, посочени от лицата
на ИАРА, тъй като не е извършил
нарушението за което му е в менена административна отговорност и моли съда да отмени НП.
Ответникът
– ИАРА, Сектор "Рибарство и контрол" – Монтана, редовно призован не
изпраща процесуален представител. Юрисконсулт Мария Пейчинова, процесуален
представител на Изълнителната агенция по рибарство и аквакултури изпраща
писмени бележки,като счита, че от правна страна, административно наказващото
производство е водено при стриктно спазване на процесуалните правила по ЗАНН,
не са допуснати грешки в хода на производството, ограничаващи правото на защита
на жалбоподателя, нарушението е конкретизирано. Според нея е очевидно, че е
налице деяние, съставляващо нарушение по ЗРА и наказващият орган е наложил
глоба, която е минималният размер за такива деяния. Моли съда да отхвърли подадената
жалба и да потвърди НП.
От
събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите, както
и от становищата на страните по делото, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
На
27.03.2013 година бил съставен АУАН №А 0018238 от свидетеля Л.С. Котев- гл.
инспектор сектор “РК” гр. Монтана, в
присъствието на свидетелите А.П.Г. и Р.Й.В. против И.Р.В. *** за това, че на 21.03.2013
година В. около 01.00 часа извършва
стопански риболов с 5 бр. мрежи във водите на Цибърско разливище под с. Горни
Цибър,Общ.Вълчедръм, което е забранен обект за риболов през 2013 г. съгласно
заповед № РК-09-94 от 07.02.2013 г. на Министъра на земеделието и храните,на осн.
чл.30,ал.3,т.1 от ЗРА.
Въз основа на цитирания акт за нарушение е издадено обжалваното Наказателно
постановление № 12- 019/20.05.2013 г. на сектор "Рибарство и
контрол", гр.Монтана за това, че на 21.03.2013 г. около 1.00 ч.И.Р.В. е извършвал
стопански риболов с 5 бр. хрилни мрежи във водите на Цибърско разливище под с. Горни
Цибър,Общ.Вълчедръм. Описаното деяние е извършено в периода на забраната на
улов на риба и други водни организми, наложена със Заповед № РД 09-94/07.02.2012
г. на министъра на земеделието и храните в нарушение на чл. 30, ал.3,т.1
от Закон за рибарство и аквакултури /ЗРА/. Констатиран е улов
на 4 кг. шаран и 7 кг. платика, които са върнати във водите на р. Дунав. В
постановлението е посочено, че с деянието е нарушена разпоредбата на чл. 30, ал.3,т.1
ЗРА, с което е осъществен състава на чл. 70, ал.1 ЗРА;
на жалбоподателя И.Р.В. с ЕГН **********
във връзка с чл. 91, ал.4 ЗРА
и правомощията, възложени със Заповед №РД 09-94/07.02.2012 г. на министъра на
земеделието и храните, вземайки предвид тежестта на нарушението, подбудите за
неговото извършване, смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства и
имотното състояние на дееца е наложено наказание глоба в общ размер от 1500 лв.
за нарушение по чл. 30, ал.3,т.1
от ЗРА, съгласно чл. 70, ал.1 ЗРА.
На основание чл. 90, ал.1 ЗРА
е постановено отнемане в полза на държавата на пет броя хрилни мрежи с марка
017877, 018604, 018656, 018676 и 018805.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
приетите по делото писмени доказателства, а също и от показанията на
разпитаните свидетели. Представени са и са приети: Акт за установяване на
административно нарушение № 0018238 от
27.03.2013 г.- копие, Наказателно постановление № 12-019/20.05.2013 г. -
оригинал , известие за доставяне, Заповед №РД 09-94/07.02.2013 г. на министъра
на земеделието и храните, изслушани по
делото са свидетелите Л.К., Н.С., Евлин К., Р.Ц., Д.Д. ,А.Г. и Р.В..
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съдът извърши цялостна служебна проверка относно законосъобразността на
атакуваното наказателно постановление, независимо от доводите в жалбата. В
случая съдът констатира, че постановлението е издадено от компетентен орган, но
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на
административнонаказателното производство, които обуславят отмяната му и правят
безпредметно обсъждането на правния спор по същество.
Допуснати са съществени процесуални нарушения при изготвяне съдържанието на
процесните акт и постановление.
В конкретния случай съдът счита, че актът за установяване на
административно нарушение е съставен в нарушение разпоредбите на чл. 42, т.4 ЗАНН,
изискващи пълно и точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
било извършено. Според словестното описание, съдържащо се в АУАН, извършеното
от жалбоподателя административно нарушение се изразява в извършване на
стопански риболов с 5 бр. мрежи в нарушение на чл. 30, ал.3,т.1
ЗРА и Заповед на министъра на земеделието и храните №РД 09-94
от 07.02.2013 г.. Според посочената разпоредба във водните обекти по чл. 3,
ал.1, т.1 и 2 се забранява уловът на риба и други водни организми през периода
на тяхното размножаване съгласно приложение № 1.", като в цитираното
приложение е посочен различен период на забрана в зависимост от съответния
воден обект и съответните видове риба и водни организми. Следователно АУАН не
съдържа описание на всички обстоятелства, обуславящи съставомерност на
еднозначно квалифицирано административно нарушение, като не са описани в
пълнота елементите на състава на индвидуализираното цифрово нарушение. В акта
не са конкретизирани действията, посредством които е релизирано процесното
административно нарушение, действията, чрез които е осъществен твърдения от
контролния орган стопански риболов в съответствие с разпоредбите на ЗРА. Според
съдържащите се в §1, т.26
и т.28 ЗРА
легални дефиниции, "риболов" е поставянето на разрешени уреди и
средства във водата за улов на риба и други водни организми, изваждане на улова
от водата, неговото пренасяне и превозване, а " стопански риболов " е
улов на риба и други водни организми, извършван в определените за това обекти с
разрешени уреди и средства, с цел продажба на продукцията на пазара и
реализиране на доход, независимо от това дали дейността се извършва постоянно,
сезонно или временно. Извършването на риболов в конкретния АУАН не е описан
чрез действия, които да са относими към нито една от изброените в т.26
хипотези, според съдържанието на акта жалбоподателяте извършил стопански
риболов с 5 бр. мрежи, но не е отразено нито поставянето на такъв уред, нито
изваждането на улов, относими към първата и втората хипотеза на дефиницията на
риболова; не е отразена и характерната за стопанския риболов цел продажба на
продукцията на пазара и реализиране на доход, за каквото отсъстват и данни в
административнонаказателното производство. Наред с това в обстоятелствената
част на АУАН не се съдържат факти, свързани с това какъв е бил периодът на
забраната, визиран от посочения акт, която е нарушил жалбоподателя и за каква
риба се е отнасяла тя. В акта е посочена
като нарушена Заповед на министъра на земеделието и храните с отразен номер, но
не и година на същата, което препятства възможността за преценка относимостта
на заповедта към твърдяното нарушение от 04.05.2012 г. Констатираната непълнота
на акта относно словестното описание на нарушението лишава жалбоподателя от
яснота относно вмененото му административно нарушение и от възможността да
организира своевременно и адекватно защитата си.
И при издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения,
обуславящи неговата незаконосъобразност, изразяващи се в неспазване императивните
изисквания на нормата на чл. 57, ал.1, т.5
от ЗАНН, според която в Наказателното постановление трябва да
се посочат ясно и безпротиворечиво освен датата и мястото, където е извършено
нарушението, описание на нарушението, а също така и обстоятелствата, при които
е извършено и доказателствата, потвърждаващи извършеното административно
нарушение. И в постановлението отсъства пълно описание на нарушението с
всичките му съставомерни признаци, каквато липса бе констатирана и относно
съдържанието на акта за установяване на административно нарушение, като
описанието на нарушението в двата акта е почти идентично. Описанието на
нарушението в НП е разширено в сравнение с това в АУАН относно вида на
уловената риба и установяване на забраната за улова и с конкретизирана с дата,
месец и година. И чрез новопосочените обстоятелства обаче описанието на
нарушението не е пълно и точно, като остават неконкретизирани изрично
действията, чрез които е реализиран административнонаказателния състав и
периода на забраната. Освен това недопустимо е за първи път в НП да се
конкретизира нарушението; актосъставителят е следвало да опише по изискуемия от
закона начин нарушението, което административнонаказващия орган да възпроизведе
.
В постановлението не фигурира и
посочване на доказателства, потвърждаващи извършените нарушения, опис на
наличните доказателства. Непосочването на доказателствата въз основа на които е
прието, че е извършено дадено нарушение, също накърнява особено съществено
правото на защита на нарушителя, който е поставен в невъзможност да разбере въз
основа на какво именно и в каква връзка е прието, че е осъществил състава на
дадено административно нарушение, но поставя и в невъзможност съдът да прецени
законосъобразността по същество на атакувания акт.
Представените
непълноти в словестното описание на административното нарушение в акта и в
постановлението, в което липсва опис на доказателствата, създава неяснота
относно приетите действия или бездействия на жалбоподателя от
администратинонаказващия орган за административно нарушение, неговите признаци
от обективна страна и доказателствата, които го потвърждават. По този начин се
накърнява правото на защита на нарушителя, нарушаването на което право във
всички случаи води до порочност на издаденото НП, тъй като представлява
съществено нарушение на процесуалните правила. На лице е и неяснота относно
правнорелевантните факти и състава на извършените административни нарушения,
които подлежат на доказване в административнонаказателния процес и е затруднено
упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното НП.
Установяването в хода на съдебното производство на съществуването или
несъществуването на описаните в АУАН и впоследствие в НП административни
нарушения предпоставя пълна и ясна индивидуализация на съответното
административно нарушение съобразно изискванията на чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН.
С оглед на констатираните по-горе нарушения на закона, които са допуснати в
производството по установяване на административното нарушение и по налагане на
административното наказание, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а жалбата да се
уважи, без да се коментират подробно изложените съображения от страните.
Според настоящият съдебен състав дори и при отсъствие на посочените по -
горе съществени нарушения допуснати при изготвяне на АУАН и НП, то е на лице
допуснато и нарушение от страна на административнонаказващия орган, изразяващо
се в неприлагането на чл. 28 ЗАНН,
предписващ освобождаване от административно наказателна отговорност при
установена маловажност на деянието.
Съгласно чл. 27, ал.2 ЗАНН
при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението,
подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя; като за маловажни
случаи на административни нарушения съгласно чл. 28,
б."а" от същия закон наказващият орган може да не
наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
ЗАНН и ЗРА не съдържат дефиниция за маловажен случай, поради което и
предвид разпоредбата на чл. 11 ЗАНН,
следва да намери приложение нормата на чл. 93, т.9 НК;
според която преценката за маловажност се извършва с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Следователно преценката за
"маловажност" трябва да се прави на база фактическите данни във всеки
конкретен случай предвид вида на нарушението, начин на извършването му, вида и
стойността на предмета му, вредоносните последици, степента на обществена
опасност и т.н., при съобразяване характера и целите на
административно-наказателната отговорност.
Предвид горните критерии и фактите, установени в съдебното производство, в
настоящия случай са на лице предпоставките на чл. 93, т.9 от НК,
във вр. с чл. 11 от ЗАНН,
за определяне на извършеното административно нарушение като маловажно. В
случая конкретното деяние, за което жалбоподателят е санкциониран се изразява
се в нарушение по чл. 32, ал.1 ЗРА,
извършено чрез улов на риби в малко количество – общо 11кг., върнати незабавно
във водата, при липса на вредни последици от нарушението, които обстоятелства в
своята съвкупност обуславят извод за изключително ниска степен на обществена
опасност на деянието.
Наказващият орган е бил длъжен да отчете наличието на обстоятелствата по чл. 28 от ЗАНН,
които изключват отговорността на нарушителя, или най-малкото да изложи мотиви,
защо не прилага посочените норми. Въпросната преценка с оглед разпоредбата на чл. 53, ал.1 ЗАНН
следва да предхожда налагането на санкцията, предвидена в закона. Като
не е извършил дължимата преценка наказващият орган е постановил акта си в
противоречие с приложимите разпоредби на материалния закон, което предпоставя и
отмяната му, в съответствие с Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. по тълк н.
д. № 1/2005 г. на ВКС. Според посоченото решение преценката на административно
наказващият орган за маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН
се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът
констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН
са на лице, но наказващият орган не го е приложил, какъвто е и
конкретния случай, това е и основание за отмяна на НП поради издаването му в
противоречие със закона.
С
оглед на представените фактически обстоятелства и правни доводи относно
допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на
оспорените в настоящето производство АУАН и НП и относно издаване на
наказателното постановление в противоречие със закона; съдът счита, че
постановлението следва изцяло да се отмени като незаконосъобразно , а
съставения акт за административно нарушение да се третира като писмено
предупреждение на жалбоподателя по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 от
ЗАНН съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 12- 019/20.05.2013
година на Началник сектор
"Рибарство и контрол" гр. Монтана,
оправомощен със заповед № РД 09-1300/09.11.2012 г. на Министъра на
земеделието и храните, на основание чл. 91, ал.4
е наложена на И.Р.В. с ЕГН ********** *** Глоба в
размер на 1 500 / хиляда и петстотин/лева за извършено нарушение по чл. 30,ал.3,т.1 от
ЗРА и на основание чл. 90, ал.1 от
ЗРА е отнет в полза на държавата 5 броя хрилни мрежи като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Монтански административен съд по реда на
глава дванадесета от АПК в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: