Решение по Гражданско дело 149/2013г.

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Лом, 07.05.2013г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ломският районен съд, гражданска колегия, VІІ състав в открито съдебно заседание на двадесет и трети април през две хиляди и тринадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРЯНА АЛЕКСАНДРОВА

при секретаря В.М., като разгледа докладваното от съдията Александрова гражданско дело № 149 по описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 ГПК.

Ищецът “В и К” ООД гр. Монтана поддържа в исковата си молба, че с ответника са се намирали в облигационни правоотношения, които се регулират от Закона за водите, Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, Наредба №4/2004г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и Общите условия на “ВиК” ООД гр. Монтана за предоставяне на В и К услуги. Съгласно тези условия твърди, че е изпълнил задължението си за доставка на услугите до жилището на ответника за периода от 22.06.2007г. до 11.04.2012г., а последният от своя страна не е изпълнил задължението си да я заплати . Поради липса на плащане е подал на основание чл. 410 от ГПК Заявление за издаване на Заповед за изпълнение, въз основа на което съдът е постановил такава. Срещу тази Заповед длъжникът, ответник по делото, е подал в законоустановения срок възражение, което ищецът счита за неоснователно. Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати сумата от 657.04 лева главница , сумата от 290.32 лева лихва за забава, законната лихва върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 25.10.2012г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по заповедното и исковото производство.

Ответникът ,чрез пълномощника си по делото адв.Н.К. в срока по чл. 131 от ГПК представя писмен отговор на ИМ, в който оспорва предявените искове по основание, като заявява, че не дължи сумите по издадените фактури, тъй като е продал жилището през 2005г. на друго лице, което потребител на консумираната вода, за което излага подробни доводи. По същество моли съда да постанови решение, с което отхвърли предявения иск, тъй като нито е потребявал претендираните количества вода, нито е собственик на имота, а новите собственици на имота следва да си заплатят дължимите суми, ведно с лихвите и разноските по делото. Моли при режим на довеждане да бъде допуснат и разпитан като свидетел, собственика на имота.

Доказателствата по делото са писмени и гласни. Изслушано е и заключение на вещо лице по съдебно-икономическа експертиза.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните и съобразно правилото на чл. 235 от ГПК, приема следното:

Между страните е безспорно и от приложеното ч. гр. д. № 1104/2012г. на Районен съд Лом се установява, че ищецът “В и К” ООД гр. Монтана на 25.10.2012г. е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с длъжник – ответника по настоящето дело. В издадената на същата дата заповед за изпълнение е разпоредено длъжникът да заплати на дружеството сумата от 657.04 лева главница за изразходвана, но неплатена стойност на консумирана питейна вода за периода от 22.06.2007г. до 11.04.2012г., сумата от 290.32 лева мораторна лихва за периода от 23.07.2007г. до 15.10.2012г., законната лихва върху главницата, считано от 25.,0.2012г. и сумата от 25.00 лева разноски по делото. Съобщение с приложената заповед за изпълнение и указания е връчена на длъжника . Срещу тази заповед в законоустановения срок длъжникът е подал възражение, в което твърди, че не дължи изпълнение на вземането по така издадената заповед, тъй като имота е продаден на други лица и той не е потребител и не е в отношения с ищеца.

Настоящото производство е образувано по иск с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК, т. е. иск за установяване на вземането на заявителя. В производството по чл. 422 ГПК взискателят следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си срещу вземането. Доказателствената тежест за спорните факти следва да бъде разпределена с оглед на конкретните твърдения на страните.

От заключението на вещото лице Ст.П. се установява, че при ищеца не е отразено плащане за консумираната вода от ответника за посоченият период, като вещото лице пояснява, че ответника е абонат на ищеца, партидата се води на негово име и е абонатен номер 1150069. Общият размер на лихвата за забавено плащане е 290.32 лева. Съдът възприема заключението на вещото лице, неоспорено и от страните, като дадено обективно и безпристрастно.

В с.з. пълномощника на ищеца представя доказателства, че след внасяне на исковата молба в съда и след изготвяне на ССЕ по за част от претендираните суми има плащане на титуляра на партидата , като това плащане е в размер на 399,38 лв. общо, или след частичното престиране, остават дължими суми,както следва: главница – 285,24 лв., и лихва – 114,14 лв.

Както от приложените писмени доказателства – извлечение от партидна книга на абоната, така и от заключението на вещото лице се установява, че консумираната, но незаплатена вода, е изразходвана от този имот, апартамент, на посочения административен адрес в гр. Лом.

Относно направеното възражение от страна на ответника, че не дължи изпълнение, тъй като не е потребител на неплатената питейна вода, а същата е потребена от новите собственици, които са закупили процесния имот с нотариален акт през 2007г., съдът намира за неоснователно. На първо място задължение на ответника е по силата на Общите условия-чл. 58, ал. 1 да уведоми, в случая В и К оператора, при промяна на собствеността или на вещното право на ползване, за извършени промени по партидата – откриване, промяна или закриване, като представи и документи, удостоверяващи придобиването или прекратяването на правото на собственост на имота. Ответникът се намира в облигационни правоотношения с ищеца, а не третото лице, и именно той е насрещна задължена страна по него и като такава дължи изпълнение – да плати консумираната ел. енергия за исковия период. Съгл. чл. 63, ал. 1 от Общите условия, ако потребителя не уведоми оператора за настъпилата промяна в 30-дневен срок и не закрие партидата си, предишния собственик на имота дължи заплащане на услугата до датата на откриване на партидата на новия собственик, а не до датата на промяната на собствеността. Твърденията на ответника, че други лица са потребители на това количество вода, тъй като от 2005г. са собственици на имота и живеят в него, са правно релевантни за отношенията между тези лица и ответника в евентуален бъдещ процес, в който подлежат на установяване и доказване.

В и К операторът, не може да знае какви промени в правото на собственост настъпват за неговите абонати, ако те самите не го уведомят за това по съответния ред, съгл. общите условия. Тежестта, т. е. задължението за уведомяване, е изцяло върху потребителя, който има и съответния номер на партида и е идентифициран като такъв. Проявената от него небрежност, като не е уведомил оператора за настъпилата промяна, не може да бъде източник за черпене на права.

И още възражението на ответника е несъстоятелно и по други съображения: с Решение № 3887 от 28.04.2005 г. на ВАС по адм. д. № 9683/2004 г. 5-членен/в сила от 13.05.2005 г./чл.9 от НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, е отменен текст от Наредбата.Този текст е гласял следното: при промяна на носителя на правото на собственост, на строеж или на ползване или на режима на ползване на водоснабдявания имот върху новия потребител преминават всички права и задължения, които са свързани с получаването на услугите В и К. Новият собственик, суперфиция или ползвател е длъжен да уведоми оператора в 7-дневен срок за настъпилата промяна на собствеността.

Или с други думи, по този текст ,отговорността и задължението за уведомяване е на новия собственик,който с прехвърлянето на собствеността става страна по облигационното отношение с „В и К” автоматично, освобождавайки стария такъв.

След отмяната на чл.9 от Наредба №4 фактически стария собственик продължава да бъде страна по облигационното отношение с „В и К”, до закриването на предишната или откриването на нова партида за жилището.

Данните по делото налагат извод,че в партидата на ответника,относима към апартамента в гр. Лом, ул.Придрен №31,вх.Е,ап.3 и предмет на сделката, материализирана в нот. акт №60 по нот.дело №1282/2005 г. на нотариус № 393 с район на действие Районен съд-гр.Лом а в последствие с НА № 1, нот.д.№2554/17.11.05г., няма промяна, или с други думи ответника е продължил да бъде страна в договорните отношение с „В и К”, посочени в „Общите условия за получаване на услуги....”.

При това положение задълженията по партидата на ответника следва да бъдат поети именно от последния.

Във връзка с изложеното исковата претенция се явява основателна и следва да бъде уважена, но не в размера и по начина, посочен в издадената по ч.гр.д.№1104/2012 г. Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, тъй като има извършено плащане по претенцията в исковото производство, в останалата част, следва да бъде отхвърлена.

С оглед на установеното от фактическа страна, съдът намира претенцията на ищеца за основателна и доказана до размера -371,80 лв.- главница и 176,18 лв., лихва, за консумирана но незаплатена стойност на консумирана питейна вода за периода , тъй като ищецът не е направил изменение на иска .

По отношение на направеното искане за присъждане на разноски в процеса от страна на ответника,съдът намира същото за неоснователно, тъй като при завеждане на исковата молба в съда, същият с поведението си е дал повод за иницииране на този процес,поради което следва да се остави без уважение.

Водим от горното, съдът съд

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.П.Д. ЕГН **********, че вземането на “В и К” ООД ЕИК 821152916, с адрес на управление гр. Монтана, ул. Ал. Стамболийски №11, представляван от управителя В.Д.И., произтичащо от неизплатена от длъжника консумирана питейна вода, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 1104 по описа на съда за 2012 година на дата 26.10.2012 година по чл. 410 от ГПК, СЪЩЕСТВУВА, като Длъжникът Г.П.Д. следва да ЗАПЛАТИ на кредитора “В и К” гр.Монтана, сумата от 285.24 лева главница и сумата от 114.14 лева лихва за забава, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.10.2012г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по делото в размер на 29.00 лева. , в останалата част над уважения размер отхвърля иска като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Г.П.Д. да заплати на В и К ООД гр.Монтана сумата от 75,00 лв., представляваща разноски по заповедното производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: