Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.
Лом, 17.05.2013 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЛОМСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
в публичното съдебно заседание на седемнадесети април, две хиляди и тринадесета
година в състав:
при
секретаря Р.Д., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1421 по описа за
Съединени искове с правно основание чл. 109 ЗС, чл. чл. 49 от ЗЗД и
отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК. Акцесорен иск за
лихви по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предявени са искове от Ж.П.Б.-В., ЕГН **********,***,
чрез процесуалният си представител, адв. Р. Е., МАК, срещу «Водоснабдяване и
канализация» ООД – Монтана, ЕИК 821152916, с адрес на управление: гр. Монтана,
ул. Ал. Стамболийски № 11, представлявано от управителя, инж. В.Д.И., за
непозволено увреждане и за недължимост на суми за потребена вода.
Твърди се в
исковата молба, че ищцата притежава два недвижими имота в гр. Лом: къща с двор
на ул. Горанова чешма № 5, където живее и на ул. Септемврийци № 3а.
За първия имот
потребява около 11 куб.м. питейна вода годишно, а за втория около 4 куб.м. Въпреки
това се оказало, че за 2008 год. дължи за имота на ул. Горанова чешма № 5
сумата от 36 лв. за потребена вода, а за имота на ул. Септемврийци № 3а –
сумата от 75 лв.
Твърди се, че
ищцата не дължи тези суми, които не били отчетени правилно от ответника.
В хода на
неприключила, инициирана по нейна жалба пред ответника проверка, последният,
чрез свои служители бил спрял водоснабдяването в имотите на ищцата – в началото
на м. Май, 2009 год.
Твърди се в и.м.,
че при това действие, в имота на ул. Горанова чешма № 5 била разрушена
отходната шахта с дълбочина
За
възстановяването на шахтата се претендират имуществени вреди в размер на 250
лв.
Иска от съда:
1./ да бъде
признато от съда за установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи
сумите: за 2008 год. – сумата от 36 лв. за обекта, находящ се в гр. Лом, ул.
Горанова чешма № 5 и за 2009 год. – сумата от 75 лв., за обекта находящ се в
гр. Лом, ул. Септемврийци № 3а;
2./ да бъде осъден
ответника да възстанови водоподаването към двата имота на ищцата;
3./ да бъде осъден
ответника да заплати на ищцата сумата от 250 лв., представляваща обезщетение за
причинените й имуществени вреди при разрушаването на отходната шахта на ул. Горанова
чешма № 5, ведно с лихвата върху тази сума от /увреждането/ началото на м. Май,
2009 год., до окончателното изплащане на сумата.
След извършена
размяна на книжа писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК е постъпил от ответника,
който счита искка за непозволено увреждане за допустим, но неоснователен,
необоснован и недоказан.
Признава, че
ищцата е потребител на услуги, предоставяни от дружеството на ответника за
двата посочени в исковата молба имота, за всеки от които е открита отделна
партида. Твърди се обаче, че задължението на ищцата за двата имота възлиза общо
на 212,19 лв.
Оспорва
твърденията за системно надписване на сметките и неточно отчитане показанията
на водомерите.
Оспорва и
твърдението, че при прекъсването на водоснабдявенато за имота на ул. Горанова
чешма № 5 е била разрушена отходната шахта. Прекъсването било извършено от
улицата, а не в двора на ищцата.
С оглед
указанията, дадени от съда с определението за насрочване на делото, ищцата с
допълнително становище уточнява, че претенцията й за недължимост на
задълженията към ответника освен поради неточното отчитане е и поради погасяване
по давност.
В съдебно заседание ищцата се представлява
адв. Р. Е., МАК, назначена за особен представител при условията на чл. 23 ал. 4
ЗПП, която поддържа исковете и моли да бъдат уважени.
Ответникът, редовно призован, се представлява
от ю.к. К. П., която оспорва исковете, моли да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани и претендира разноски.
По делото е приета изготвената експертна
оценка от в.л. инж. С.В.М., събрани са ангажираните отстраните писмени и гласни
доказателства.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
От фактическа
страна:
Видно от приложените /л. 83/ Нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 92, т. ІІ, д. № 555/24.07.1967 год. на ЛРС и /л.
84/ Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
доглеждане № 126, т. І, д. № 237/16.04.1963 год. на ЛРС, ищцата е собственик на
процесните имоти.
Не се спори между страните, че тя, бидейки
собственик на двата недвижими имота, находящи се в гр. Лом, е абонат на
ответното дружество. Двата имота са съответно с административни адреси: гр.
Лом, ул. Горанова чешма № 5 и гр. Лом, ул. Септемврийци № 3А.
Видно от справките за недобора на частен потребител,
издадени от ответника, за първият от
двата имота – находящият се на ул. Горанова чешма № 5, към 14.02.2013 год.
ищцата е имала задължения общо в размер на 121,72 лв., представляващи главница 86,71
лв. за месеците май – юли и м. Ноември, 2008 год. и лихви за забава.
Към същата дата задължението за другият имот, намиращ
се на ул. Септемврийци № 3А е било общо 90,47 лв., натрупано за периода м. Юли
– Октомври, 2008 год., м. Май – Септември и м. Декември, 2009 год. и м.
Февруари, 2010 год., от които главници – 67,09 лв. /.
Установено е също, че с два договора за
поръчка, съответно № 522/15.05.2006 год. и № 527/19.05.2006 год., водомерите и
в двата имота са били свалени за ремонт поради измръзване, за сметка на клиента.
Ищцата е приложила фактури за заплатена вода за
двата адреса, като плащанията са за 2005 – 2007 год. и предхождат исковите
периоди /съответно 2008 за единия и 2009 год. за другия адрес./, поради което
са неотносими.
Установява се, че в партидната книга за адреса
на ул. Горанова чешма № 5 за цялата 2008 год. няма нито един подпис на ищцата /л. 57/, като е отразено, че служителите нямат
достъп до имота, а на 05.06.2009 год. водоснабдяването е прекъснато.
За другият имот, на ул. Септемврийци № 3А /л.
60 - 62/ за 2009 год. се установява същото, като в случая прекъсването на
водоснабдяването е от 16.06.2010 год.
От заключението на приетата по делото
съдебно-техническа и оценителна експертиза, изготвена от в.л. инж. Ст. М. ***
ответникът е извършил прекъсване на водоснабдяването чрез разкопаване за
откриване и прекъсване на захранващата тръба на имота. Разкопаването е било
извършено извън имота, на тротоара, който е без покритие от тротоарни плочки,
срещу водомерната шахта.
Водопроводните отклонения за захранване на
потребителите са част от общите мрежи за водоснабдяване и се изграждат и
поддържат от операторите /„ВиК” дружествата/
При прекъсването не е влизано в имота на
ищцата. На място е установено слягане на почвата към оградата, без тя самата да
е увредена.
Водомерната шахта е изградена в имота, като е
иззидана от печени тухли и покрита с ламаринен капак. При извършеният на място
оглед, експертът е установил, че водомерът показва 082 куб.м., което съвпада с
отразените при прекъсването показания /от 08.12.2008 год./
Относно описаната в исковата молба отходна
шахта – септична яма, вещото лице е установило, че всъщност се касае за изкоп в
имота, находящ се на
Самият изкоп не е укрепен и не може да се
ползва по предназначение. Не отговаря на никакви строителни изисквания и не
представлява септична яма. С времето същият е запълнен частично в следствие на
обрушаване, като в резултат от слягането на пръстта е образуван отвор под
основите на намиращата се непосредствено до изкопа ограда.
В заключението си в.л. инж. Ст. М. е
категоричен, че между установеното частично запълване на изкопа за септична яма
и извършеното от служители на ответника разкопаване с цел прекъсване на
водоснабдяването на ищцата няма
причинно-следствена връзка.
Експертизата е установила също, че за имота на
ул. Горанова чешма № 5 са установени показания на водомера – 82 куб.м.
потребена вода, а ответникът е отчел прогнозно без достъп потребени общо 91
куб.м. вода.
За имота на ул. Септемврийци № 3А е извършвано
тримесечно отчитане, като според показанията на водомера потребената до
прекъсването вода е 102 куб.м., а
отчетената от ответника – 113 куб.м.
Вещото лице е установило, че ако се приеме, че
се дължи цената на реално потребената вода, то задължението на ищцата за първия
имот би било 73,21 лв. главница и 29,91 лв. лихви /общо 103,12 лв./, а за
втория – 50,77 лв. главница и 19,08 лв. лихва /общо 69,85 лв./.
Или, за двата имота задълженията на ищцата за
потребена вода биха били 123,98 лв., както и 48,99 лв. – за лихви или общо –
172, 97 лв.
В заключението си, вещото лице приема също, че
няма „надписвани” сметки на ищцата от страна на ответника, тъй като при отказан
достъп са били вписвани показанията на база предишен разход – съобразно
нормативните изисквания на Наредба № 4 и Общите условия.
В съдебно заседание вещото лице уточнява също,
че ако все пак съда приеме, че ответника е причинил с действията си повреждането
на изкопа за септична яма, стойността на щетата би била 37,45 лв. съгласно нормите за разходите в строителството. По
отношение на оградата обаче, вещото лице е категоричен, че същата не е
компроментирана.
От показанията на свид. Б.Б., съсед на ищцата
на адреса на ул. Горанова чешма № 5 се установява, че този й имот представлява
къща с двор. Ищцата обитава една стая в къщата. Обработва двора според
възможностите си. Водата е прекъсната преди години, може би четири години.
Септичната яма според свидетеля представлява дупка, неукрепена, непосредствено
до оградата. Според свидетеля, служителите на ответника са копали на няколко
места, докато намерят водопроводното отклонение. Първо били копали срещу шахтата,
а после – срещу чешмата. Този свидетел не е присъствал при изкопните работи,
ориентира се по заритата дупка отвън, която е една, около два метра.
Свидетелите, служители на ответника: Л.Ф.,***,
Ц.Г., инкасатор, присъствала при прекъсването на водоснабдяването на ул.
Горанова чешма, Н.Я., също инкасатор за адреса на ул. Септемврийци, и Г.Ц.,***
чешма, установяват как точно водоснабдяването на последния адрес е било прекъснато
/като е копано на тротоара, с багер, само на едно място, на около 2-
От
правна страна:
Ищцата е предявила три съединени иска срещу
ответника, а именно:
1./ да бъде признато
от съда за установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи сумите:
за 2008 год. – сумата от 36 лв. за обекта, находящ се в гр. Лом, ул. Горанова
чешма № 5 и за 2009 год. – сумата от 75 лв., за обекта находящ се в гр. Лом,
ул. Септемврийци № 3а – иск по чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК;
2./ да бъде осъден
ответника да възстанови водоподаването към двата имота на ищцата – иск по чл.
109 ЗС и
3./ да бъде осъден
ответника да заплати на ищцата сумата от 250 лв., представляваща обезщетение за
причинените й имуществени вреди при разрушаването на отходната шахта на ул. Горанова
чешма № 5, ведно с лихвата върху тази сума от /увреждането/ началото на м. Май,
2009 год., до окончателното изплащане на сумата – иск по чл. 49 ЗЗД.
Относно иска по чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК:
Съгласно правилото
на чл.154, ал.1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса,
по предявения отрицателен установителен иск по реда на чл.124, ал.1 от ГПК в тежест на ответника е да докаже
факта, от който произтича вземането му, а именно че има договорни отношения между
страните, че той, ответника е бил изправната страна по договора, че е
използвана правилната съобразно одобрените и приети Общи условия методика за
отчитане и изготвяне на сметката, съответстваща на доставената и потребена
вода.
В хода на
производството ответника доказа горните обстоятелства.
С оглед
установеното по делото поведение на ищцата /системно отказване на достъп до
водомерите и неплащане на задълженията/ съдът приема, че при отчитането и
начисляването на потребеното количество питейна вода, ответника правилно е приложил разпоредбите на чл. 35, ал. 5 и 6 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, издадена от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството, в сила от 13.05.2005 г., вр. чл. 46, вр. чл. 22 от Общите
условия за предоставяне на услуги от ВиК Монтана, одобрени от ДКЕВР с решение
№ ОУ – 018 от 09.06.2006 г., като е отчел потреблението на база предходен
период.
Общите условия са
публикувани на интернет-страницата на ответника и са общодостъпни и
общоизвестни.
Вещото лице
установява действително потребена вода на стойност 73,21 лв. за имота на ул.
Горанова чешма № 5 и потребена вода на стойност 50,77 лв. за имота на ул.
Септемврийци № 3а.
Не е спорно между
страните, а и се установява от заключението на вещото лице, че прекъсването на
водоснабдяването на ул. Горанова чешма № 5 е извършено на 08.12.2008 год., а
задължението е за месеците Май, Юни,
Юли, и Ноември, 2008 год.
Задължението за
имота на ул. Септемврийци № 3а е за месеците Юли, Август, Септември и Октомври,
2008 год., месеците Май, Юни, Юли, Август и Септември и м. Декември, 2009 год.
и м. Февруари, 2010 год., а водоснабдяването е било прекъснато на 05.06.2009
год. /как е установено последното задължение?!/
Ищцата иска от съда да признае за установено по отношение на ответника, че тя не му дължи сумите: за 2008
год. – сумата от 36 лв. за обекта, находящ се в гр. Лом, ул. Горанова чешма № 5
и за 2009 год. – сумата от 75 лв., за обекта находящ се в гр. Лом, ул.
Септемврийци № 3а, като въвежда две възражения – за недължимост поради
неправилно отчитане и за недължимост поради изтекла давност.
С оглед установените
по делото факти съобразно гореизложеното за начина на отчитане, първото
възражение е неоснователно.
С оглед характера
на задълженията обаче, е основателно второто възражение – за изтекла в полза на
ищцата тригодишна погасителна давност по чл. 111, б. «в» ЗЗД – тъй като до
приключване на устните състезания ответникът не е направил възражение, нито е ангажирал
доказателства за наличието на някое от обстоятелствата по чл. 115 или чл. 116
ЗЗД за спиране или прекъсване на давността.
Последното от процесните
задължения за двата имота е възникнало през м. Декември, 2009 год. и към
момента е изтекъл тригодишният давностен срок и за него.
По изложените
съображения този иск е основателен и доказан и следва да се уважи изцяло.
Относно иска по чл. 109 ЗС:
Собственикът може да иска прекратяване на
всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право на
собственост.
Той може да се защити, като предяви негаторен
иск по отношение на всяко друго лице, чийто действия му пречат да упражнява
своето право, включително и в случаите на неправомерно спиране на водоподаването
в собственият му имот.
Негаторният иск по чл. 109, ал. 1 от ЗС е
средство за правна защита на собственика на вещта срещу всяко пряко и/или
косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над
обекта на правото на собственост, което ограничава, смущава и му пречи да
упражнява своето право според предназначението на имота или в съответния обем
на правото.
Ищцата иска да
бъде осъден ответника да възстанови водоподаването към двата й имота.
По делото не е
спорно, че ищцата е собственик на процесните два имота и – потребител на ВиК
услугите, предоставяни от ответника, както и че ответникът е прекъснал
водоснабдяването – съответно на 05.06.2009 год. за имота на
ул. Септемврийци № 3а, а на ул. Горанова чешма № 5 – на 08.12.2008 год., поради
неплащане на задължения.
За да са налице кумулативно дадените
предпоставки на чл.109 от ЗС, това действие на ответника обаче следва да бъде
неоснователно.
В тежест на ищцата
е да докаже, че процесните действия на ответника са неоснователни и че й пречат
да ползва имотите си.
В случая, за да
прекъсне водоснабдяването на двата имота, ответникът се е възползвал от дадената
му възможност съгл. чл. 38, ал. 1 от Общите условия. /видно от отразеното по
двете партидни книги/
Действително, чл.
38, ал. 1 от ОУ на ВиК Монтана дава право на доставчика да преустанови временно предоставянето на ВиК услуги при неплащане от потребителя на дължима
сума /каквито са и двата разглеждани случая/, но при спазване на описаната в
него процедура, включваща: издаване и връчване на фактура, като ако посочената
сума не бъде заплатена в 30-дневен срок се изпраща писмено уведомление за датата на преустановяване на предоставянето на
ВиК услугите, връчено при условията на чл. 66 от ОУ. Изрично е
регламентирано, че датата на преустановяване не може да е по-рано от 15 дни
след датата на получаването на уведомлението.
Съгл. чл. 38, ал.
1, т. 3 ОУ, В и К, операторът може да предприеме действия по преустановяване на
предоставянето на В и К услугите едва след
изтичането на 15-те дни от уведомлението.
Съгл. чл. 66 от ОУ пък, всички предизвестия и уведомления следва
да бъдат в писмена форма, като посоченият в тях срок започва да тече от момента
на получаването им от потребителя,
удостоверено с подписа му, като
отказът се удостоверява с подписа на поне един свидетел. Връчването на
съобщенията може да става и по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка, с
нотариална покана или телеграма с удостоверено съдържание.
В случая ищцата
твърди, че не е била уведомена и не е присъствала при извършването на
прекъсването на водоснабдяването.
От своя страна
ответникът нито твърди, нито е ангажирал доказателства за наличието на
уведомяване.
Следователно не е доказано по делото, че ответникът е спазил
процедурата по чл.38 ГПК. А съгласно Общите условия и съобр. Наредба № 4,
прекъсването на водоснабдяването се извършва само при стриктно спазване
разпоредбите на ОУ на договорите и това не е случайно въведено изискване, тъй
като се отнася до действия, в резултат от които лицето /в сл. абонатът би бил
лишен от едно от основните си човешки права – това на достъп до питейна вода.
Ето защо, така предявеният иск по чл.109 от ЗС
съдът намира за основателен, доколкото действието, което ищцата иска от съда да
задължи ответника да извърши - да преустанови свое действие, респ. бездействие -
да възстанови водоснабдяването към имота й, е неоснователно, като извършено при
нарушаване на законовите изисквания на специалната уредба за условията и реда
за прекратяване водоснабдяването на потребителите и ползването на водоснабдителни
и канализационни системи.
За това следва да се уважи изцяло и този иск.
Относно иска по чл. 49 ЗЗД:
Ищцата претендира
да бъде осъден ответника да й заплати сумата от 250 лв., представляваща
обезщетение за причинените й имуществени вреди при разрушаването на отходната
шахта на ул. Горанова чешма № 5, ведно с лихвата върху тази сума от
/увреждането/ началото на м. Май, 2009 год., до окончателното изплащане на
сумата.
Съгласно Постановление № 7 от 29.XII.1958 г.,
Пл. на ВС, отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия; тя има обезпечително-гаранционна функция; тази
отговорност не произтича от вината на лицето, което е възложило работата и
затова няма място за възражение, че то е невиновно и за доказване на неговата
невиновност.
За да бъдат
уважени предявените искове с правно основание чл. 49 ЗЗД ищцата следваше да установи при условията на пълно и главно доказване следните
правопораждащи факти:
1/ възлагане на
друго лице – изпълнител извършването на определена работа,
2/ осъществен
фактически състав по чл. 49 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на
работата с необходимите елементи/ деяние, вреда – имуществена и/ или
неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и
вина/,
3/ вредите да са
причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа
– чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа,
чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона,
техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия,
които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея.
Отговорният по чл. 49
ЗЗД може успешно да се защищава, ако установи, че ищецът не е претърпял вреди или че тези вреди не са причинени от
лицето, на което ответникът е възложил някаква работа, или че вредите не са причинени виновно от натовареното лице, или
най-сетне, че не са извършени по повод или при изпълнение на работата.
Ако в процеса се установи, че натовареното
лице е причинило вредата на пострадалия противоправно и виновно, и то при или
по повод на възложената му работа, отговорността по чл. 49 ЗЗД е всякога
налице.
Следователно, за
да се ангажира отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД, ще следва да се
установи и отговорност по смисъла на чл. 45, ал. 1 ЗЗД по отношение на лицето,
на което е възложена работата. Успешното ангажиране на тази отговорност изисква
наличието на няколко кумулативни предпоставки – противоправно поведение,
действие или бездействие с установено авторство; осъществено виновно; вреди и
причинно-следствена връзка между тях.
Наличието им
следва да е доказано несъмнено, не чрез предположения, тежестта за което е за
ищците, т.е., необходимо е провеждане на пълно и главно доказване на
релевантните за спора факти, като единствено вината се предполага до доказване
на противното по изричното разпореждане на закона – чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Неустановяването
на която и да е от изброените предпоставки води до неоснователност на иска.
В настоящето производство не е спорно, че
служители на фирмата на ответника са прекъснали водоснабдяването на имотите на
ищцата. Установи се също, с оглед възприетото по-горе, че това прекъсване е
неправомерно, доколкото не е била спазена установената от самия ответник
процедура по извършването му.
В
случая обаче, въз основа на събраните по делото доказателства не би могъл да се
направи извод, че има причинен вредоносен резултат
В това отношение
заключението на вещото лица е недвусмислено
и категорично относно липсата на вреда и причинно-следствена връзка
между състоянието на отходната шахта и оградата от една страна и поведението на
ответника или неговите служители – от друга.
Предвид изложеното съдът приема, че искът по
чл. 49 ЗЗД, предявен от ищеца срещу ответника се явява неоснователен и недоказан
и като такъв следва да се отхвърли.
Предвид горните изводи, съдът не намира за
необходимо да коментира размерът на претенцията. Като акцесорна, следва да бъде
отхвърлена и претенцията за лихви.
Относно
разноските:
Разноски претендира само ответника.
По отношение на ищцата съдът е признал наличие
на предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК и тя е освободена от такси и разноски в
това производство. Отделно от това, с определение от 23.10.2012 год. й е
допусната безплатна правна помощ при условията на чл. 23, ал. 4 ЗПП.
С оглед изхода от делото /уважаването на два
от предявените съединени искове и отхвърлянето на третия/ и на осн. чл. 78, ал.
6 ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ЛРС държавната
такса за иска по чл. 49 ЗЗД в размер на 50 лв., а на ответника – 80 лв. разноски
за изготвяне на експертизата в нейната съдебно-техническа част.
Ответника ще следва да бъде осъден да заплати
по сметка на ЛРС следващата се държавна такса за двата уважени иска – по чл.
124 ГПК и по чл. 109 ЗС, общо в размер на 80 лв. /по 40 лв. за всеки от двата
неоценяеми иска/, както и 100 лв. за изплатеното възнаграждение за изготвяне на
експертизата в нейната съдебно-оценителна част.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВАЗА
УСТАНОВЕНО на осн. чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК, че Ж.П.Б.-В.,
ЕГН **********,*** НЕ ДЪЛЖИ на «ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ» ООД – Монтана, ЕИК 821152916, с адрес на управление: гр.
Монтана, ул. Ал. Стамболийски № 11, представлявано от управителя, инж. В.Д.И.,
сумите: за 2008 год. – сумата от 36 лв. /тридесет и шест лева/
за обекта, находящ се в гр. Лом, ул. Горанова чешма № 5 и за 2009 год. – сумата от
75 лв. /седемдесет и пет лева/, за обекта находящ се в гр. Лом, ул.
Септемврийци № 3а, поради погасяване на вземанията по давност.
ОСЪЖДА,
на осн. чл. 109 ЗС «ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ» ООД –
Монтана, ЕИК 821152916, с адрес на управление: гр. Монтана, ул. Ал.
Стамболийски № 11, представлявано от управителя, инж. В.Д.И. да възстанови водоподаването към двата
имота на Ж.П.Б.-В., ЕГН **********, с
административен адред: гр. Лом, ул. Горанова чешма № 5 и гр. Лом, ул. Септемврийци
№ 3а.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ж.П.Б.-В., ЕГН **********,***, срещу «Водоснабдяване и
канализация» ООД – Монтана, ЕИК 821152916, с адрес на управление: гр. Монтана,
ул. Ал. Стамболийски № 11, представлявано от управителя, инж. В.Д.И., искове с правно
основание чл. 49 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за сумата от 250 лв.
/двеста и петдесет лева/, представляваща обезщетение за причинените й
имуществени вреди при разрушаването на отходната шахта на ул. Горанова чешма №
5, ведно с лихвата върху тази сума от /увреждането/ началото на м. Май, 2009
год., до окончателното изплащане на сумата, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА Ж.П.Б.-В., ЕГН **********,*** да заплати на «ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ»
ООД – Монтана, ЕИК 821152916, с адрес на управление: гр. Монтана, ул. Ал.
Стамболийски № 11, представлявано от управителя, инж. В.Д.И., сумата от 80 лв.
/осемдесет лева/, представляваща разноски за разглеждане на делото пред тази
инстанция.
ОСЪЖДА Ж.П.Б.-В., ЕГН **********,*** да
заплати по сметка на ЛРС сумата от 50 лв. /петдесет лева/, представляваща
държавна такса върху отхвърлената част от исковете, както и 5 лв. в случай на
служебно изздаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА «ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ» ООД – Монтана, ЕИК 821152916, с адрес на
управление: гр. Монтана, ул. Ал. Стамболийски № 11, представлявано от
управителя, инж. В.Д.И. да заплати по
сметка на ЛРС сумата от 180 лв., представляваща държавна такса върху уважените
искове и разноски за вещо лице, както и 5 лв. в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Монтана в 14-дневен срок от съобщението до страните че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: