НОХД № 818/12г. МОТИВИ :

Подсъдимият Н. Г. Л. от гр.Пловдив е обвинен с изготвеният и внесен в ЛРС обвинителен акт в това, че за времето от 27.07.2007г. до 31.05.2012г. в гр.Лом, след като е осъден да заплаща месечна издръжка на свой низходящ по 600лв всеки месец, с влязло в законна сила от 28.05.2007г. решение по гр.д. № 286/07г. по описа на ЛРС на непълнолетната С.Н.Л. родена на ***г., чрез нейната майка и законна представителка С.Д.Л. ***, съзнателно не е изпълнила това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно за общо 57 месеца и 15 дни, за които дължи общо сумата от 34 552,40лв– престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

В разпоредително с.з. съдията-докладчик е насрочил делото по общия ред. В хода на съдебното следствие, поради наличие на нови обстоятелства - влезли в сила съдебни решения за изменение размера на дължимата от подсъдимият издръжка, касаещи периода на повдигнатото с обвинителният акт обвинение, съдът е допуснал при условията на чл.287, ал.1 от НПК направеното от представителят на ЛРП изменение на обвинението, като процеса е продължил по измененото обвинение, а именно за това, че за времето от 01.07.2011г. до 31.05.2012г. в гр.Лом, след като е осъден да заплаща месечна издръжка на свой низходящ за времето от 01.07.2011г. до 24.08.2011г. по 600лв всеки месец по гр.д. № 286/07г. по описа на ЛРС, по което Решението е влязло в законна сила на 28.05.2007г. и от 25.08.2011г. до 31.05.2012г. месечна издръжка в размер по 300лв всеки месец, с влязло в законна сила Решение по гр.д. № 995/11г. по описа на ЛРС, влязло в законна сила на 08.05.2013г. на непълнолетната С.Н.Л., родена на ***г., чрез нейната майка и законен представител С.Д.Л. ***, съзнателно не изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно за 11 месеца, за които дължи сумата от 3 831,20лв.

Представителят на ЛРП поддържа измененото при условията на чл.287, ал.1 от НПК обвинение което намира за доказано по безспорен и категоричен начин. Предлага на съда да признае подсъдимият за виновен в извършване на престъпление по чл.183, ал.1 от НК, и тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че преди приключване на съдебното следствие той е изпълнил задължението си, съобразно измененото обвинение, в размер на 3 831,20лв. и не са настъпили вредни последици, то да приложи разпоредбата на чл.183, ал.1 от НК и не му наложи наказание.

В качеството на частен обвинител по делото е конституирана непълнолетната С.Н.Л. със съгласието на своята майка и законна представителка С.Д.Л., която в с.з. се представлява от процесуален представител-адв.Л.Г. от МАК. След допуснатото изменение на обвинението при условията на чл.287, ал.1 от НПК на частният обвинител му бе дадена възможност да изрази своето становище дали ще се възползва от правото си да поддържа измененото обвинение, тъй като конституирането на тази страна по делото е свързано с първоначално повдигнатото от прокурора обвинение, което касае по-дълъг период от време и по-голям размер на неизплатена издръжка. Процесуалният представител на частният обвинител в с.з. взе становище, че изменението на обвинението е процесуално допустимо, но поддържа, че неизплатената сума е различна от посочената от прокурора и все още не е изплатена.

Доказателствата по делото са писмени и гласни. Изслушано е заключението на вещото лице изготвило назначената по делото Съдебно-счетоводна и допълнителна такава експертизи Н.П..

Съдът, след като се запозна със събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното :

Подсъдимият и св.С.Л. са бивши съпрузи. С влязло в сила на 28.05.2007г. съдебно решение на ЛРС по гр.д. № 286/07г. по описа на ЛРС е прекратен сключеният на 27.06.2000г. граждански брак между тях. Със същото съдебно решение е предоставено упражняването на родителските права върху роденото на ***г. непълнолетно дете С.Л. на майката, а бащата е бил осъден да плаща месечна издръжка в размер на 600лв, считано от 27.04.2007г. И към настоящият момент непълнолетното дете живее с майка си, като няма контакти с баща си и не поддържа отношения с него. Отношенията между родителите на детето са влошени, като с оглед неуредените им финансови отношения в ЛРС има образувани и висящи към настоящият момент няколко искови производства.

През 2011г. в СИС при ЛРС е образувано изпълнително дело № 20111620400101 възоснова на издаден изпълнителен лист на 04.07.2011г. по гр.дело № 286/07г. по описа на МОС срещу подсъдимият. Впоследствие на 28.05.2012г. адв.Г. в качеството и на пълномощник на С.Л. със съгласието на своята майка и законна представителка С.Л. подава сигнал в ЛРП за извършване на предварителна проверка във връзка с неизплатени суми за издръжка от подсъдимият по образуваното изп.дело № 101/2011г.

Научавайки за образуваното срещу него изпълнително дело, подсъдимият съзнателно взел решение да спре да изпълнява задължението си за плащане на месечната издръжка на своето дете, като подал иск с правно основание по чл.150 от СК за намаляване на размера на издръжката от 600лв на 100лв. По внесената искова молба е образувано гр.д. № 995/11г. по описа на ЛРС. С Решение от 21.03.2012г. ЛРС е отхвърлил предявеният от подсъдимият иск по чл.150 от СК, като неоснователен. Решението на ЛРС е обжалвано пред МОС, където е образувано в.гр.д. № 161/12г. по описа на МОС. С Решение от 25.06.2012г. МОС е отменил решението на първоинстанционният съд и е изменил размера на първоначално определената издръжка от 600лв на 300лв., считано от датата на подаване на исковата молба – 25.08.2011г. Въззивното решение е обжалвано пред ВКС, където е образувано гр.д. № 1137/12г. по описа на ВКС. С Определение № 599 от 08.05.2013г. ВКС не е допуснал касационно обжалване на решението на МОС. Решението за намаляване размера на първоначално присъдената издръжка е влязло в сила след внасяне на обвинителният акт в съда и образуване на съдебното производство. Именно тази причина наложи съда да приеме направеното от представителят на ЛРП изменение на обвинението на осн. чл.287, ал.1 от НПК.

В хода на съдебното следствие по време на проведеното с.з. на 21.05.2013г. подсъдимият и неговият защитник представиха пред съда заверено ксерокопие от вносна бележка от 21.05.2013г. за внесена по изпълнителното дело сума в размер на 3 840лв, която сума покрива задължението за издръжка от 3 831,20лв, за което представителят на ЛРП в с.з. при условията на чл.287, ал.1 от НПК е изменил обвинението.

Съгласно заключението на вещото лице Н.П. изготвило назначената по делото Съдебно-счетоводна и допълнителна такава експертизи за периода от 28.07.2007г. до 18.05.2013г. по изпълнителното дело е внесена сума в размер на 28 278,40лв, която покрива дължимата издръжка за 47месеца и 04 дни – до 30.06.2011г. За времето от 01.07.2011г. до 31.05.2012г. или 11 месеца остава неизплатена сума за дължима издръжка в размер на 3 831,20лв.

Горното се установява от фактическа страна от събраните по делото писмени доказателства Удостоверение от ДСИ и изпълнителен лист /ксерокопие/ на л. 8 и 9; писмо от Дирекция “Бюро по труда” гр.Пловдив на л. 18, Писмо от Дирекция “Социално подпомагане” гр.Пловдив на л. 20, заверено ксерокопие от Решение по гр.д. № 286/07г. на л. 23-25; заверено ксерокопие от Удостоверение за раждане на л. 26; сметка за размера на дълга на л. 30-33; удостоверение /ксерокопие/ на л. 34, данни от търговския регистър на л. 36,37; справка за съдимост на л. 37а, справка по лице на л. 51,52; удостоверение и постановления на ДСИ при ЛРС /ксерокопия/ на л.54-57; заверено ксерокопие от определение на л. 63,64, решение на МОС по в.гр.д. 290/12г. по описа на МОС /ксерокопие/, както и от показанията на разпитаните в с.з. свидетели, които съдът кредитира, като логични и последователни.

Съдът дава вяра и на обясненията на подсъдимият, тъй като освен негова защитна теза, те представляват и годно доказателствено средство. Последният не отрича неизпълнението на задължението си да плаща издръжка на непълнолетното си дете за периода на обвинението от 01.07.2011г. до 31.05.2012г., което неизпълнение свързва с разбирането си, че щом е завел дело за намаление размера на дължимата издръжка, следва да спре да изпълнява това свое задължение до произнасянето от съда.

Видно от справката за съдимост подсъдимият не е осъждан и е с чисто съдебно минало.

Съдът намира, че от обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил състава на престъпление по чл.183, ал.1 от НК, а именно, че за времето от 01.07.2011г. до 31.05.2012г. в гр.Лом, след като е осъден да заплаща месечна издръжка на свой низходящ за времето от 01.07.2011г. до 24.08.2011г. по 600лв всеки месец по гр.д. № 286/07г. по описа на ЛРС, по което Решението е влязло в законна сила на 28.05.2007г. и от 25.08.2011г. до 31.05.2012г. месечна издръжка в размер по 300лв всеки месец, с влязло в законна сила Решение по гр.д. № 995/11г. по описа на ЛРС, влязло в законна сила на 08.05.2013г. на непълнолетната С.Н.Л., родена на ***г., чрез нейната майка и законен представител С.Д.Л. ***, съзнателно не изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно за 11 месеца, за които дължи сумата от 3 831,20лв.

От субективна страна е налице пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието и неговите общественоопасни последици.

Разпоредбата на чл.183, ал.1НК изрично постановява, че се държи наказателно отговорен този, който, като е осъден да заплаща издръжка на свой низходящ, съзнателно не изпълни задължението си в размер на две или повече месечни вноски. Изпълнителното деяние на престъпния състав по чл.183, ал.1 от НК ce свързва с наличието на съдебно решение, без да съществува изискване да е образувано изпълнително производство /каквото в случая има/ за събиране на вземанията или наказателната отговорност да бъде свързана с гражданскоправната погасителна давност. С чл.183, ал.1 от НК са създадени допълнителни гаранции за своевременно изпълнение на съдебните решения относно заплащане на издръжка от родител на дете. Осигурена е наказателноправна защита на интересите на низходящия с цел да се създадат възможно най-благоприятни условия за неговото отглеждане и получаване на образование, защитено е и правото на родителя за принос и оказване материална подкрепа на неговото дете. Законът изрично не изисква като задължителен признак на престъплението наличието на изпълнително производство. Такъв извод не се налага и при тълкуването на състава. Аргумент за такова тълкуване може да се изведе и от разпоредбата на чл. 183, ал. 3 НК, в която изрично е посочено, че деецът не се наказва, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалия, както е в конкретния случай. Това означава, че освобождаването от отговорност е свързано с доброволно изпълнение на съдебното решение. С оглед изложеното следва да се приеме, че наказателна отговорност по чл.183, ал,1 от НК възниква, независимо от това дали е образувано изпълнително производство за изпълнението на съдебното решение относно заплащане издръжка на низходящ.

В предвид на горното съдът намира за неоснователни доводите на процесуалният представител на частният обвинител, че наказателното и изпълнителното производство са свързани и зависими едно от друго. В случая безспорно наказателната отговорност е различна от гражданскоправната, която деецът носи.

Поощрителната разпоредба на чл. 183, ал. 3 от НК предвижда деецът да не се наказва, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си, без да са настъпили други вредни последици за пострадалия. Указано е, че тази разпоредба не се прилага повторно.

Кумулативните условия за приложение разпоредбата на ал. 3 са четири: деецът да е изпълнил цялото си задължение, т.е. да е заплатил на пострадалия всички месечни вноски, които дължи; заплащането да е преди постановяване на присъдата от първата инстанция; за нуждаещия се да не са настъпили други вредни последици, т.е. неизпълнението на задължението за издръжка да не поставя пострадалия в особено затруднено материално положение и деецът да не се е ползвал от привилегията на този законов институт.

От събраните по делото доказателства е видно, че тези предпоставки в конкретния случай са налице, т.е. изпълнена е целта на посочената разпоредба - да се стимулира дееца да заплати възможно по-скоро дължимата издръжка, поради което настоящата съдът намира, че на основание чл. 183, ал. 3 НК на подсъдимия не следва да бъде налагано предвиденото наказание за извършеното престъпно деяние.

В предвид на горното съдът с присъдата си призна подсъдимият за виновен в извършване на престъпление по чл.183, ал.1 от НК и на осн. чл.183, ал.3 от НК не му наложи наказание.

С оглед направеното изменение на обвинението, което поставя рамките, в които се движи наказателният процес, съдът счита, че не следва да коментира първоначалното обвинение и неговата доказанност, а само поддържаното от представителят на ЛРП изменено обвинение, тъй като само и единствено прокурорът решава кое лице да бъде предадено на съд и за какво престъпление. Функцията на частният обвинител безспорно е свързана с наличието на вече повдигнато обвинение от държавните органи.

На осн. чл.189, ал.1 от НПК съдът осъди подсъдимият да заплати по сметка на МВР гр.С. направените по делото разноски в хода на досъдебното производство в размер на 70лв /седемдесет лева/, а по сметка на ВСС 95лв /деветдесет и пет лева/ разноски на съдебното производство, както и по 5лв държавна такса в случай на всеки издаден служебно изпълнителен лист в полза на ВСС гр.С..

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :