Р Е Ш Е Н И Е

гр.Лом, 19.11.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ломският районен съд в публичното заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:

Председател: Боряна Александрова

при секретаря В.М. като разгледа докладваното от съдията гр.д. N306 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищците ,чрез пълномощника си по делото адв.Мл.П. твърдят, че са собственици на поземлен имот УПИ-ІІІ 238 в кв.48 по плана на с.Септемврийци,обл.Монтана с площ от 1150 кв.м., ведно с построените в него масивна жилищна сграда с мазе с РЗП 75 кв.м. и др.подобрения в имота, съгласно Нотариален акт N 74, том 4, рег. N , дело N 257 /2011 г. на нотариус Д.М., както и, че ответницата, е собственик на поземлен имот УПИ 237 в кв.48 по плана на селото.Твърди съща, техният имот е бил собственост на техният баща и дядо П.Н. Гоцов, и че видно от представеният протокол да доброволна делба, ведно със скица от 1949 г. имотът е бил с площ от 2337 кв.м., а понастоящем е с площ от 1150 кв.м. Твърди се още, че през 1994г. бил изготвен нов кадастрален план на селото , по силата на който била извършена нова регулация на дворищните парцели. С този нов план били образувани нови парцели УПИ-ІІІ-238 и УПИ-ІІ-237, като парцел ІІІ-51 и парцел ІІ-50 са престанали да съществуват. От парцел ІІІ-51 е придадено процесното място на УПИ-ІІ-237 и отчуждението станало по силата на новия план. Твръди още, че е налице кадастрална грешка, както и че ответницата ползва незаконосъобразно около 450кв.м., които били собственост на ищците по делото. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа иска и моли за уважаването му, като признае за установено по отношение на ищците, че същите са собственици на около 500 кв.м. от имота на ответницата, като се постаниве границата между имот УПИ ІІІ 238 и УПИ ІІ 237 в кв(48 по плана на селото, кореспондираща на тази от 1949 г.

Ответницата М.Г.И. с отговора на исковата молба оспорва предявения иск при възражения, че изложените в исковата молба обстоятелства не отговарят на фактите по делото. Същата,чрез процесуалния си представител по делото – адв.Г.Ц. заявява, че ищците не са активно легитимирани, като се мотивира, че са станали собственици по дарение на УПИ ІІІ пл(№238 от кв.48 по плана на с(септемвриици, което дарение е извършено с НА №74,т.ІV,рег.№ 2586,д.№ 157/2011г. по описа на нотариус № 393 с район на действие ЛРС, твърди се още,че по силата на това дарение обектът на дарението е с площ от 1150 кв.м., а претенцията им е за имоти с кадастрална регистрация от 1949г., собственици на които са били прародителите на ищците. Твърдият също така,че сега дайстващият РП на селото е от 1994г. , и ако е имало кадастрален спор е следвало да бъде разрешен в предвидения 1-месечен срок от обявяването на плана, поради което ищците нямат нито материално нито процесуално право на претенции. Иска да се отхвърли претенцията.

Предявен е иск с правно основание чл. 53,ал.2 от ЗКИР.

Районният съд като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:

Ищците се легитимират като собственици на имот, дарен им от тяхната майка при равни права,находящ се в с.Септемврийци,обл.Монтана, ул.”Бенковски”№3,представляващ УПИ ІІІ,пл.238 в кв.48 по плана на селото с площ от 1150 кв.м., ведно с построената в него масивна жилищна сграда с мазе с РЗП 75 кв.м. и др.подобрения в имота, обективиран в НА за дарение на недв.имот №74,т.ІV,рег.№2586,д.№257/2011г. на нот.Д.М.. От приложената скица/л.3/ от 1949г. с площ 2337 кв.м. съставлява парцела ІІІ 51 в кв.48 по плана от 1918г. и представлява виза за свободно застрояване на жил.сграда, на същата не съставлява УПИ ІІІ 238 он 1949г., както е отбелязано в исковата молба и не ги лигитимира като собственици. От друга страна от доказателствата по делото се установява, че с доброволна делба от 1943 г. в раздел ХІ са поставени в общ дял на петимата братя две дворни места с обща площ 4500 кв.м. На тези скици , на П. Гоцов са записани 2337 кв.м. за която площ е претенцията на ищците. А съпоставено с делбения протокол тази плащ надвишава двойно полагащата се част на П. Гоцов. В разписния лист /л.119/ одобрен със Заповед № 276 ат 1994г.-към проекта за дворищните регулации на кварталите, е записано на името на наследодателя на ищците: П.Н. гоцов-имот ІІІ 48 с площ 1150 кв.м., която площ съвпада с плаща на УПИ ІІІ 238 в кв.48 по плана на селото.

От писмо № РД-02-06-689-1/01.10.13г. на Община Вълчедръм, абзац посл. е видно,че по плана от 1994г. между УПИ-ІІ 237 и УПИ ІІІ 238 в кв.48 няма посочени придаваеми места. От което се налага извода,че към този момент границите са били установени и не се е налагали дължимо обезщетение между страните за придаваеми имоти. В този смисъл е и становището на Община Вълчедръм, т.е. че към момента на изготвяне на плана от 1994г. имотните граници са били уточнени и по силата на плана са станали регулационни, поради което и не е възникнало основание за образуването на отчуждителни преписки.

Ответницата се легитимира като собственица на имот, придобит чрез сделка, находящ се в с.Септемврийци,обл.Монтана с площ от 1000 кв.м. в УПИ ІІ 237 в кв.48 по РП на селото, с административен адрес:ул.”Бенковски”№5/съседен на имота на ищците/.

От основното заключението на първата съдебно-техническата експертиза и разпита на в.л.В.К. се установява и дава изчерпателен отговор на поставените в ИМ четири въпроса. Възприето е от същата, че изготвения плат е в съответствие със закона и правилника за неговото приложение, този план не е обжалван и е приложен. Дава също заключение, че не е налице кадастрална грешка при определяне границите на имотите. Съдът възприема единичната съдебно-техническа експертиза, тъй като същата е изготвена компетентно и в.л. е незаитересовано от изхода на процеса..

Недоволни от СТЕ, ищците правят искане и съдът е допуснал тройна такава, , която според настоящият състав не дава отговор на въпрос №4 от исковата. Експертите възприемат за основен мотив наличието на кадастрална грешка обстоятелството, че не била нанесена подпорна стена между двата имота, без да е изяснено кога е изградена тази стена: преди или след влизане в сила на новия план и това обстоятелство/липсата на подпорна стена на картата/ основание ли е за кадастрална грешка. Не и приложена скица за местоположението на подпорната стена.

Тълкуване на понятията :

1. „явна фактическа грешка” е в ДР на ЗКИР т.9 на параграф 1 на закона: "явна фактическа грешка" е несъответствието между съществуващите на местността трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход, заснети съгласно изискванията на този закон, и данните за тях в картата или плана;2. непълноти и грешки при създаване на кадастрални карти пък са уредени в чл.36 и чл.38,ал.1,т.1,2,3 и 4.

От изложеното съдът намира,че няма данни за наличие на ЯФГ или непълноти по плана. Съдът не възприема заключението на тройната СТЕ, тъй като експертите на дават отговор на въпроса: следва ли да се „отстрани” грешката, като се възстанови парцел ІІІ-51 в границите по плана от 1918г., тъй като никой уважаващ себе си експерт не би се ангажирал със становище, че следва да се промени един план влязъл в сила преди повече от 18 години, с изтекли срокове за обжалване и се възстановят границите от близо 100 години.

С оглед констатациите на вещото лице В.К. и тези на тройната СТЕ, съдът приема, че по отношение на спорната площ не се доказа по категоричен начин,че е собствена точно на ищците, и от съвкупния анализ на доказателствата, не доказа,че се владее от ответницата.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, в тежест на ищеца следва да се възложат направените от ответника разноски по делото.

Мотивиран от изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от П.А.И. ЕГН ********** и Н.П.Н. с ЕГН ********** срещу М.Г.И. с ЕГН ********** иск по чл. 53,ал.2 от ЗКИР за признаване за установено по отношение на ищците е налице кадастрална грешка при изготвянето на кадастралната карта и план на с.Септемврийци, обл.Монтана от 1994г., касаеща границата между УПИ-ІІІ 238 и УПИ-ІІ 237 в кв.48 на с.Септемврийци, изразяваща се в придадена част от 290 кв.м. от УПИ ІІІ 238 на имот УПИ ІІ 237 на кв.48.

ОСЪЖДА П.А.И. и Н.П.Н. да заплатят /солидарно/ на М.Г.И. сумата 100 лв., представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред МОС съд в 2 – седмичен срок от връчването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: