Решение по Гражданско дело 348/2013г.

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Лом, 25.11.2013 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ломски районен съд, VІ-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети септември, две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА А.-МИРОНОВА

при секретаря Р.Д., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 348 по описа за 2013 г., и въз основа и доказателствата по делото, за да се произнесе, взе предвид следното:

Обективно и субективно съединени искове с правно основание:

- чл. 74, ал. 4, вр. ал. 1, предл. 1-во, вр. чл. 357 КТ.

- чл. 128, т. 1, т. 2, вр. чл. 75, ал. 2 КТ.

Предявени са искове от З.Ц.З., ЕГН ********** ***, чрез адв. Л.Г., МАК, срещу ПГ по СС „Дунавска земя” – с. Ковачица, обл. Монтана, за установяване на относителна недействителност на клауза от трудовият договор, сключен между страните и заместването й от законова разпоредба, както и за заплащане на трудово възнаграждение.

Делото е заведено първоначално като гр.д. № 359/2012 год. на ЛРС, приключило с решение от 28.11.2012 год., обезсилено с решение от 15.02.2013 год. на МОС и върнато за ново разглеждане от друг състав за произнасяне по предявените искове.

С определение от закрито заседание от 21.05.2013 год., настоящият състав на ЛРС е оставил делото без движение за уточняване на искането и обстоятелствата на които се основава. Указанията на съда са изпълнени с молба от 03.06.2013 год.

В исковата си молба и допълнението към нея ищецът твърди, че между страните бил сключен трудов договор № 61/27.09.2010 год., на осн. чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ, по силата на който той добросъвестно изпълнявал длъжността „учител по география“ до изтичането на срока по този договор – 01.07.2011 год.

Твърди, че за учебната 2010/2011 год. реално е отработил 414 учебни часа, равняващи се на 57% от годишния преподавателски норматив за предметите „история“ и „география“, който бил 720 часа, съгл. тогава действащата Наредба № 3/18.02.2008 год. за нормите на преподавателска работа и реда за определяне числеността на персонала в системата на народната просвета /издадена от МОН/.

С оглед горното, основното му трудово възнаграждение като неразделна част от трудовия договор – така, както сочи чл. 67, т. 7 КТ следвало да е договорено на 256,50 лв. месечно /57 % от 450 лв., каквото е било основното минимално трудово възнаграждение съгл. чл. 4, ал. 1 и ал. 4 от Наредба № 1/04.01.2010 год. за работните заплати на персонала в звената от системата на народната просвета и и чл. 27 от действащият КТД за системата на народната просвета.

Отделно е следвало в трудовия договор да бъде уговорено и допълнително възнаграждение, с оглед на това, че ищецът имал 18 години стаж като учител, което е в размер на 46,17 лв. месечно.

Докато били в трудово правоотношение с ответника, ищецът изпълнявал добросъвестно задълженията си и настоявал да бъде приведен трудовият му договор в съответствие със законовите разпоредби, но работодателят не се съобразил с исканията му. Това наложило да бъдат сигнализирани органите на ДИТ – Монтана. В резултат от извършената проверка на работодателя било издадено съответно предписание, както и определен срок за това.

Така, през времетраенето на трудовото правоотношение, ищецът бил ощетен от работодателя си, като му било изплатено по-малко полагащо му се месечно възнаграждение – основно с 265,50 лв. и допълнително с - 46,17 лв. или общо месечно – 302,67 лв.

Претендираната разлика между дължимото и изплатено възнаграждение е: за м. Октомври, 2010 лв. – 66,67 лв., за м. Ноември, 2010 год. – 85,55 лв., за м. Декември, 2010 год. – 161,07 лв., за м. Януари, 2011 год. – 133,05 лв., за м. Февруари, 57,23 лв., за м. Март, 2011 год. – 57,23 лв., за м. Април, 2011 год. – 302,67 лв., за м. Май, 2011 год. – 57,23 лв. и за м. Юни, 2011 год. – 94,99 лв., или всичко общо за посочения период – 1015,69 лв.

Моли: 1/ да бъде установено по отношение на ответника-работодател и обявена недействителността на наличната клауза в трудов договор № 61/27.09.2010 год. между страните – „по 4,72 лв. на лекторски час срещу представена декларация“ поради противоречие с чл. 66, т. 7 КТ, чл. 27, ал. 1 КТД, чл. 4, ал. 1 и ал. 4 от Наредба № 1/04.01.2010 год. за работните заплати на персонала в звената от системата на народната просвета както го изисква чл. 68, т. 7 КТ – основно месечно трудово възнаграждение в размер на 256,50 лв. и допълнително трудово възнаграждение в размер на 46,17 лв. и

2/ да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 1015,69 лв., представляваща общата сума на дължимото му се, но неизплатено в цялост месечно трудово възнаграждение за периода м. Октомври, 2010 год. – м. Юни, 2011 год. включително, ведно с лихвата в размер на 100 лв., дължима от момента на изискуемостта по месеци, от момента на задължението за изплащане до завеждането на иска, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното й изплащане.

Претендират се и направените по делото разноски.

Ответника ПГ СС „Дунавска земя“ – с. Ковачица, обл. Монтана, чрез директора Ц.К., оспорва изцяло предявените искове.

Твърди, че спрямо ищеца не са допуснати нарушения по отношение на изплащането на трудовото възнаграждение за действително положен труд, съобразно сключеният между страните договор. Твърди, че ищецът е отказал да подпише този трудов договор, както и длъжностната характеристика към него.

Признава, че по силата на процесният трудов договор № 62/27.09.2010 год. ищецът е бил назначен на длъжността „Учител по история и география“ – външен лектор в учебното заведение, поради което и заплащането е било уговорено в размер на 4,72 лв. на лекторски час, срещу представена декларация, с определено време – извършване на определена работа, за срок до 30.06.2011 год.

Твърди, че ищецът е отказал да подпише трудовият си договор, както и представената му длъжностна характеристика за длъжността. Твърди се, че ищецът не е изпълнявал задълженията си.

В допълнителен отговор по уточнената искова молба също оспорва исковете, като ги счита за неоснователни и недоказани. Твърди се, че на ищеца е заплатено всичко, дължимо като положен лекторски труд и между страните няма неуредени отношения. Твърди, че сключеният между страните срочен трудов договор е бил за извършване на определена работа – като външен лектор, поради което и възнаграждението е било определено за единица време положен труд – на лекторски час.

Твърди недължимост поради редовно и в срок изплащане на трудовите възнаграждения на ищеца.

В о.с.з. ищецът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Л. Г., МАК, която поддържа исковете и моли да бъдат уважени, като се присъдят и направените по делото разноски.

За ответника, редовно призован се явява адв. Ц. Д., МАК, която оспорва изцяло исковете и моли да бъдат да бъдат отхвърлени, като неоснователни. Претендира разноски. Съображенията си излага в писмена защита. Твърди, че ищецът е знаел условията, при които е сключен договора и се е съгласил с тях. Счита, че следва да се разграничи работата по основен трудов договор и работата по договор за часове, като външен лектор, за определен брой лекторски часове, в който случай заплащането се извършва след подаване на изискуемата се декларация. Твърди, че договорът е сключен като срочен, за определен срок и непълно работно време, с уговорено почасово възнаграждение и без уговорка за заплащане на допълнително възнаграждение за продължителна работа. Правоотношението между страните е прекратено поради изтичане срока на договора и на ищеца са били изплатени следващите се възнаграждения в размер на 1732,24 лв., за периода м. Септември, 2010 год. – м. Юни, 2011 год., ответникът като работодател е изпълнил задълженията си към ищеца, поради което и претенцията е неоснователна. Счита, че в конкретния случай разпоредбите на Наредба № 1/2010 год. за работните заплати на персонала в системата на Народната просвета са неприложими.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства, като ги съобрази по реда в ГПК, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Не е спорно по делото, че трудовото правоотношение между страните е възникнало по силата на Трудов договор № 61/27.09.2010 год., с който ищецът е бил назначен, на осн. чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ /до завършване на определена работа/ на длъжността „учител по история и география – външен лектор“ при непълно работно време /без да са определени часове/, с основно трудово възнаграждение по 4,72 лв. на лекторски час, срещу представена декларация. Договорено е, че възнагражденията се изплащат ежемесечно в края на текущия месец, а договорът е за определено време, което е извършването на определената работа.

Този трудов договор не е подписан от ищеца, но между страните не е спорно, че същият е престирал труд в ответното учебно заведение и е получавал възнаграждение за това.

Изпратено е от ответника и Уведомлене по чл. 62, ал. 4 КТ до НАП, датирано от 28.09.2010 год.

С писмо, изх. № 0050-1785/10.05.2011 год. на ДИТ – Монтана ищецът е бил уведомен, че по негов сигнал е извършена проверка относно законосъобразността на Трудов договор № 61/27.09.2010 год. и е установено, че работодателят не е определил в трудовия договор всички посочени в разпоредбата на чл. 66, ал. 1 КТ елементи на трудовото правоотношение, за което на директора на учебното заведение е било дадено задължително предписание със срок за изпълнение – 27.05.2011 год.

Длъжностната характеристика на длъжността учител е връчена при отказ на ищеца /л. 40 – 42 от гр.д. № 359/2011 год. на ЛРС/ - на 13.05.2011 год.

На същата дата работодателят му е представил Допълнително споразумение /без дата/ към Трудов договор № 61/27.09.2010 год., в който също е посочено, че считано от 11.05.2011 год. основното месечно възнаграждение се определя на 4,72 лв. на лекторски час срещу представена помесечна декларация. Уточнен е броят на часовете седмично – 13 часа. Допълнени е и че трудовият договор се сключва за определено време – извършване на определена работа – до 30.06.2011 год. уточнено е също, че служителят ползва отпуск при основния си работодател.

Това допълнително споразумение ищецът също е отказал да подпише /което е удостоверено от двама свидетели/, като отделно писмено е уведомил работодателя, че отказът му е тъй като според него допълнителното споразумение противоречи на чл. 66, ал. 1 КТ. /л. 53 от гр.д. № 359/2011 год. на ЛРС/.

Преподавателят е представил десет броя декларации от ищеца за преподадените лекторски часове за месеците септември, октомври, ноември и декември 2010 год., януари, февруари, март, април, май и юни, 2011 год.

С покана, изх. № 452/15.06.2011 год. работодателят е поискал да му бъде представено копие от трудовия договор на ищеца с основния работодател, за да се приложи към трудовото му досие /по предписание на трудова медицина/

Със Заповед № 149/29.06.2011 год., на осн. чл. 325, т. 3 КТ на работодателя, правоотношението между страните е било прекратено поради изтичане на уговореният срок.

Изпратено е и уведомление за това до НАП по чл. 64, ал. 4 КТ, датирано от 01.07.2011 год.

От представените копия от трудови книжки на ищеца е видно отразяване на трудов стаж – прослужено време 4 месеца и 16 дни за периода от 27.09.2010 год. до 30.06.2011 год. на ищеца при ответника, като е отбелязано и, че трудовият стаж не е равен на осигурителния. Видно е също /л. 10, 11 от гр.д. № 359/2011 год. на ЛРС/, че за времето от 01.01.2010 год. и до момента, ищецът работи по трудово правоотношение като учител в ПГХЗ – гр. Лом, което време обхваща и процесния период.

Видно от приложеният Протокол № 207/02.05.2011 год., видно от който на тази дата ищецът е дошъл на работа, след което си е тръгнал, като е отказал да проведе часовете си, поради което учениците са имали свободни часове.

С Протокол за извършена проверка, изх. № 1453/10.05.2011 год. на ДИТ – Монтана по спазване на трудовото законодателство на ПГ по СС „Дунавска земя4 – с. Ковачица, обл. Монтана са констатирани множество нарушения на трудовото законодателство от страна на работодателя.

Касаещите правоотношението между страните по делото нарушения в процесният трудов договор са: - не е определена продължителността на работния ден или седмица /съгл. чл. 66, ал. 1, т. 8 КТ/, - не е отразен размерът на основния и допълнителния платен годишен отпуск /чл. 66, ал. 1, т. 5 КТ/, - не е определено времетраенето на трудовия договор /чл. 66, ал. 1, т. 4 КТ/.

От заключението на неоспорената от страните и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в.л. Н.П. се установява:

За процесния период минималната работна заплата в системата на образованието е била 450 лв. /Приложение № 1 към чл. 4, ал. 1 от Наредба № 2/2008 год./, при годишна норма задължителна преподавателства работа – 720 часа за длъжността учител по история и география, или – 75,8 часа Месечно.

В поименното щатно разписание за длъжностите и работните заплати на персонала за „външни лектори“ е определено 1472 часа, сума – 578,99 лв. за лекторски и Брутна месечна заплата 578,99 лв.

В поименното щатно разписание за 2011 год. за ищеца са определени по 18 часа седмично за група по история за два класа или по 54 часа на клас или 72 часа за трите класа и по 18 часа на седмица по география или три учебни седмици по 54 часа за трите групи и 18 часа на седмица за 2 групи или 36 часа или общо за годината 414 преподавателски часа.

Или, ако работеше по трудов договор ищецът би следвало да получи за процесния период основно и допълнително възнаграждение в размер на 2 647,82 лв. За същия период на него реално са му били изплатени 1 732,24 лв.

Минималната месечна норма за преподавателски часове на Учител, утвърдена с Наредба № 1/04.01.2010 год. е 450 лв. за 75,8 часа.

Разликата между изплатеното и дължимото по трудов договор възнаграждение е 915,58 лв.

Размерът на законната лихва върху тази сума за периода 28.10.2010 год. – 10.04.2012 год. е 101,90 лв.

От приложеният по делото по искане на ищеца /л. 98-101 от гр.д. № 359/2012 год. на ЛРС/ Образец 1 и щатно разписание на ответника се установява, че за процесната учебна 2010/2011 год. в училището са определени 414 часа норматив за различно от щатното място, за предметите „история и цивилизация“ и „география и икономика“, които са били възложени като лекторски часове над личните ЗНПР преподаватели на ищеца З.Ц.З..

От така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

С исковата молба ищецът е сезирал съда с искания:

1/ да бъде установено по отношение на ответника-работодател и обявена недействителността на наличната клауза в трудов договор № 61/27.09.2010 год. между страните – „по 4,72 лв. на лекторски час срещу представена декларация“ поради противоречие с чл. 66, т. 7 КТ, чл. 27, ал. 1 КТД, чл. 4, ал. 1 и ал. 4 от Наредба № 1/04.01.2010 год. за работните заплати на персонала в звената от системата на народната просвета както го изисква чл. 68, т. 7 КТ – основно месечно трудово възнаграждение в размер на 256,50 лв. и допълнително трудово възнаграждение в размер на 46,17 лв. и

Съдът е приел, че правната квалификация на първия от двата съединени иска е по чл. 74, ал. 4, вр. ал. 1, предл. 1-во, вр. чл. 357 КТ, а на втория – по чл. 74, ал. 4, вр. ал. 1, предл. 1-во, вр. чл. 357 КТ и с така определената квалификация на спора страните са се съгласили.

Съгл. чл. 74, ал. 4, вр. ал. 1, предл. 1-во КТ Трудов договор, който противоречи на закона или на колективен трудов договор, е недействителен. По реда на ал. 2, изр. 1 могат да се обявяват за недействителни и само отделни клаузи на трудовия договор. Вместо тях за трудовия договор се прилагат съответните повелителни разпоредби на закона или предвиденото в колективния трудов договор.

Съгл. чл. 66, ал. 1 КТ, Трудовият договор съдържа данни за страните и определя:

1. мястото на работа;

2. наименованието на длъжността и характера на работата;

3. датата на сключването му и началото на неговото изпълнение;

4. времетраенето на трудовия договор;

5. размера на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски;

6. еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор;

7. основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане;

8. продължителността на работния ден или седмица.

Съгл. чл. 111 КТ, Работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение (външно съвместителство), освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното му трудово правоотношение.

Съгл. чл. 260 КТ, Работник или служител, който работи по външно съвместителство, получава пълния размер на трудовото възнаграждение за основната работа, както и възнаграждение за работата по външно съвместителство, според уговореното между страните.

Съгл. чл. 27, т. 2 от КТД за системата на народната просвета – 2010 год. /отм./, за системата на народната просвета се определя минимална основна работна заплата, както следва:

2. Педагогически специалисти:

- младши учител, младши възпитател - 450 лв.;

- учител, възпитател и приравнените към длъжността "учител" - 450 лв.;

- старши учител и старши възпитател - 483 лв.;

- главен учител и главен възпитател - 516 лв.

Съгл. чл. 30 от същия КТД Индивидуалните работни заплати се определят от директора съобразно правилата и процедурите за определяне и изменение на основните работни заплати, приети с вътрешните правила за работна заплата.

Съгл. чл. 34, т. 4.1 от КТД минималните размери на допълнителните трудови възнаграждения да бъдат, както следва:

- За учебен час над минималната норма, задължителната преподавателска работа /лекторски час/ за учител с висше образование и образователно-квалификационна степен „магистър“ или „бакалавър“ – не по-малко от 4,72 лв.

Съгл. чл. 4., ал. 1 и ал. 4 от Наредба № 1 от 4.01.2010 г. за работните заплати на персонала в звената от системата на народната просвета, Индивидуалните основни месечни работни заплати на педагогическия персонал при нормална продължителност на работното време се договарят в размери не по-ниски от определените в приложение № 1 по длъжностни нива. /в случая 450 лв./ Когато в началото на учебната година се определи по-ниска индивидуална норма преподавателска работа от досегашната, или по време на учебните занятия определената индивидуална норма се намали, основната работна заплата се намалява пропорционално на намалението на нормата.

Съгл. чл. 9, ал. 1 и 3 от Наредба № 3 от 18.02.2008 г. за нормите за преподавателска работа и реда за определяне на числеността на персонала в системата на народната просвета, Учебните часове, които са недостатъчни за откриване на работно място, може да се определят над минималната норма задължителна преподавателска работа на педагогическия персонал в училището, но не повече от половин минимална норма. Учебните часове, които са недостатъчни за откриване на работно място, може да се възлагат като лекторски включително и на външни лица.

Съгл. §1, т. 5.3 от същата Наредба № 3, Минималната задължителна норма за преподавателска работа за учител по история, география, философия, музика, корепетиция, изобразително изкуство, физкултура (спорт), хореография се определя на 720 годишно.

Между страните не е спорно, че е съществувало срочно трудово правоотношение. Вярно е, че ищецът не е подписал процесния трудов договор, но е престирал труд, изпълнявал е задължението по договора да представя декларации за положените часове труд и е получавал възнаграждение.

Спорът е концентриран върху въпроса дали се касае за основно или за допълнително правоотношение и от там – налице ли е недействителност на клаузата за договореният размер на възнаграждението. Макар да не се твърди никъде в исковата молба и уточнението към нея, извежда се от съдържанието им, че ищецът счита процесният Трудов договор № 61/27.09.2010 год. за основен и от там именно произтичат претенциите му за привеждане на същия в съответствие с нормативната уредба. От своя страна ответникът поддържа, че се касае за допълнителен за ищеца трудов договор, при което той му дължи само възнаграждение за действително отработените часове съобразно уговореното, което е изплатил напълно. Оспорва да дължи допълнителни възнаграждения.

От отразеното в трудовия договор е видно, че ищецът е назначен на длъжността „учител по история и география – външен лектор“.

От двете трудови книжки на ищеца, копия от които са по делото се установява, че за поцесния период той е имал две трудови правоотношения. Първото по време от тях е с ПГХЗ – Лом, започнало от 01.04.1998 год. и продължаващо без прекъсване до момента. Това обуславя извода, че именно това е основното му трудово правоотношение.

Второто по време правоотношение е процесното. То е срочно и е протекло успоредно с първото. Това налага извода, че при сключването на договора с ответника, ищецът се е възползвал от правото си по чл. 111 КТ, а ответника – от възможността, която има съгл. чл. 9, ал. 1 и 3 от Наредба № 3/18.02.2008 год.

Съгл.. чл. 260 КТ, Работник или служител, който работи по външно съвместителство, получава пълния размер на трудовото възнаграждение за основната работа, както и възнаграждение за работата по външно съвместителство, според уговореното между страните.

В случая страните са уговорили възнаграждение съобразено с действащата към момента разпоредба на чл. 34, т. 4.1 от КТД /отм./ - 4,72 лв. на час. Тъй като не са уговорени конкретен брой часове, които да бъдат отработени, а и с оглед характера на възложената работа такова предварително уточняване не би могло да има, то в случая е било невъзможно и предварителното определяне на възнаграждение, което да е с постоянен характер /съгл. чл. 67, ал. 1, т. 7 КТ/ и съответен процент от нормативно определеното.

Договорът, сключен между страните урежда възнаграждението за брой часове. В него не е посочен брой часове като норматив /или процент от норматива/, които да бъдат отработени, така че не е възможно в него да се фиксира предварително и размерът на трудовото възнаграждение като процент от дължащото се такова за пълен норматив часове, изискуеми се за предметите „история и география“.

Вярно е също, че процесният Трудов договор № 61/27.09.2010 год. страда от множество пороци. В него не са уговорени нито времетраенето на договора, нито отпуски, основен и допълнителен, нито продължителността на работния ден или седмица. Това обаче са пороци, които не са въведени с исковата молба, не се иска и обявяване недействителност на клаузите, които уреждат тези въпроси. Иска се обявяване недействителност и съответно заместване на клаузата, уреждаща размера и начина на определяне на трудовото възнаграждение. В случая обаче, с оглед характера на правоотношението разпоредбата на чл. 260 КТ се явява специална и уговореното не противоречи на тази разпоредба.

Що се касае до претендираните добавки върху трудовото възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит:

Съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор.

Според ал. 8 на цитираната разпоредба допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се заплаща за действително отработено време в рамките на съответната месечна продължителност на работното време само по основното трудово правоотношение, а при непълно работно време - по всеки отделен трудов договор, до допълването им до съответната месечна продължителност на работното време.

От горецитираните разпоредби е видно, че работникът или служителят има право на това допълнително възнаграждение само по основното си трудово правоотношение, а получаването му по два договора е възможно само когато по основния трудов договор се работи при непълно работно време, като в този случай допълнителното възнаграждение се заплаща по всеки отделен трудов договор, до допълването им до съответната месечна продължителност на работното време.

От горното следва, че когато по основния трудов договор се работи на пълно работно време (8 часа), то по втория трудов договор не се изплаща допълнително месечно възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит .

Ето защо искът следва да се отхвърли като неоснователен.

Относно иска по чл. 128, т. 1, т. 2, вр. чл. 75, ал. 2 КТ:

Иска се да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 1015,69 лв., представляваща общата сума на дължимото му се, но неизплатено в цялост месечно трудово възнаграждение за периода м. Октомври, 2010 год. – м. Юни, 2011 год. включително, ведно с лихвата в размер на 100 лв., дължима от момента на изискуемостта по месеци, от момента на задължението за изплащане до завеждането на иска, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното й изплащане

Съгл. чл. 75 КТ, Когато трудовият договор бъде обявен за недействителен и работникът или служителят е действал добросъвестно при сключването му, отношенията между страните по договора до момента на обявяване на неговата недействителност се уреждат както при действителен трудов договор. Така се процедира и когато са обявени за недействителни само отделни клаузи от договора.

Предвид изводите на съда относно неоснователността на първият от предявените искове, неоснователен се явява и искът за осъждане на ответника да заплати на ищеца разликата между уговореното между страните и дължащото се при приложението на чл. 4, ал. 1 от Наредба № 1/04.01.2010 год. и чл. 27, т. 2 КТД /2010/.

Ето защо и тази претенция следва да се отхвърли като неоснователна.

Относно разноските:

Съгласно чл.359 КТ и чл.83, ал.1, т.1 ГПК производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите, което означава, че те са освободени от внасяне на такси за завеждане на дела и от разноски за вещи лица и свидетели по направените от тях доказателствени искания. Ищецът е бил освобождаван от всички държавни такси, както и от разноски по делото, включително за поисканата от него съдебно-счетоводна експертиза и съдебно-графологична експертиза. От това, обаче, не следва, че същият трябва да бъде освободен от отговорност за разноските, направени от насрещната страна – такси и възнаграждение за вещо лице и адвокат, заплатени от нея, при отхвърляне на претенциите му, както и в хипотеза на чл.78, ал.2 ГПК.

Според трайно установената съдебна практика, с нормата на чл.359 КТ законодателят е освободил работниците и служителите, ищци по дела за трудови спорове, само от заплащането на дължимите към съда по силата на чл.75 и чл.76 ГПК държавни такси и разноски за съдебното производство независимо от изхода на делото.

Но по силата на чл. 78, ал. 3 ГПК работниците и служителите, ищци по дела за трудови спорове, са длъжни да заплатят направените от работодателя разноски в случаите, когато предявените от тях искове бъдат отхвърлени, както и когато са станали причина да се направят разноски от насрещната страна. В този смисъл Решение №76 от 16.02.1995г. по гр.д.№1442/94г., ВС, ІІІгр.о., Определение №60 от 9.03.2010г. на ВКС по гр.д.№161/2010г., ІІІгр.о. и др.

За това и съобразно изхода от делото и отхвърлянето на предявените искове, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ищеца дължи на ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

По изложените съображения съдът ,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от З.Ц.З., ЕГН ********** *** срещу ПГ по СС „Дунавска земя” – с. Ковачица, обл. Монтана, представлявано от Директора Ц.Р.К., искове с правно основание чл. 74, ал. 4, вр. ал. 1, предл. 1-во, вр. чл. 357 КТ: да бъде установено по отношение на ответника-работодател и обявена недействителността на наличната клауза в трудов договор № 61/27.09.2010 год. между страните – „по 4,72 лв. на лекторски час срещу представена декларация“ поради противоречие с чл. 66, т. 7 КТ, чл. 27, ал. 1 КТД, чл. 4, ал. 1 и ал. 4 от Наредба № 1/04.01.2010 год. за работните заплати на персонала в звената от системата на народната просвета както го изисква чл. 68, т. 7 КТ – основно месечно трудово възнаграждение в размер на 256,50 лв. и допълнително трудово възнаграждение в размер на 46,17 лв., както и на основание чл. 128, т. 1, т. 2, вр. чл. 75, ал. 2 КТ: да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 1015,69 лв., представляваща общата сума на дължимото му се, но неизплатено в цялост месечно трудово възнаграждение за периода м. Октомври, 2010 год. – м. Юни, 2011 год. включително, ведно с лихвата в размер на 100 лв., дължима от момента на изискуемостта по месеци, от момента на задължението за изплащане до завеждането на иска, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното й изплащане, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА З.Ц.З., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на ПГ по СС „Дунавска земя” – с. Ковачица, обл. Монтана, представлявано от Директора Ц.Р.К., сумата от 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща разноски по делото пред тази инстанция.

Решението подлежи на въззивно обжалване от страните пред Окръжен съд – Монтана, в 14-дневен срок, считано от съобщението.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: