Р Е Ш Е Н И Е

гр. Лом, 22.11.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ломският районен съд, гражданска колегия, седми състав, в публичното заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боряна Александрова

при секретаря В.М. като разгледа докладваното от съдията Александрова гр. дело № 472 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск по чл.93,ал.2,пр.2 ЗЗД.

Делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от В.Д. С. против Д.М.Н. и А.Г.Н.. Ищецът е предявил осъдителен иск срещу ответниците за връщане на сумата 10 000 лв.

Обстоятелствата, на които се основава исковата претенция са следните:

На 11.05.2009 год. страните сключили предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, описан по следния начин: ливада с площ 6973 кв.м., находящ се в землището на с.Аспарухово,обл.Монтана срещу задължание за заплащане на продажна в разме на 15 000 лв. До сключването на договора се стигнало след като ищецът разбрал, че този имот се продава . В чл.2 от процесния договор страните уточнили срок за окончателно прехвърляне на собствеността върху имота – 10.09.2009г. При подписването на предварителния договор ищецът, в качеството си на купувач, заплатил капаро в размер на 5000 лв.

На 10.09.2009г. след като ищецът лично потърсил продавачите, за да осъществят окончателно прехвърляне на собствеността върху имота, установил, че същият ден ответниците продали имота, като са изповядали сделката с НА № 147,т.VІІІ, р.№ 838/10.09.2009г. на нотариус Ст.Станчев. Изпратил нотариална покана до продавач, с която го уведомил,че от момента на получаване на същата/19.11.2010г./ да счита предварителния договор за прекратен. Поканил го също така, на основание чл.7 от предварителния договор да му заплати в 2-седмичен срок двойния размер на сумата, която ищеца бил платил на ответниците по предварителния договор , но ответникът не му платил посочената сума.

Поради това ищецът счита действието на договора за прекратено. Дадането капаро било дадено на вече отпаднало основание. Поради изложеното се настоява ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца платеното по предварителния договор капаро, всеки един по 5000 лв., представляващо платеният от ищеца задатък в двоен размер. Главницата се търси ведно със законната лихва, считано от 10.09.09г. до окончателното плащане. Претендират се и сторените по делото разноски.

Исковата молба е редовна, отговаряща на изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК. Инициираното въз основа на нея производство е процесуално допустимо.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответната страна. Ответниците оспорват предявения иск, като не признават твърдението на ищеца, че дължат претендираната сума. Ангажират писмени и гласни доказателства. Излагат подробни съображения против основателността на иска в депозираната в указания от съда срок –отговор на искова молба. Моли се искът да бъде отхвърлен.

Съдът, като обсъди доводите на страните, прие следното:

В.Д.С. *** е предявил против Д. *** иск за заплащане на сумата от 10 000 лв., – двойния размер на получения от последните задатък по предварителния договор от 11.05.2009 г. за продажба на недвижим имот , индивидуализиран по горе, ведно със законната лихва върху главницата. Твърди, че на 11.05.2009 г. сключил с ответниците предварителен договор за продажба на недвижим имот, находящ се в землището на с.Аспарухово,обл.Монтана с площ от 6973 кв.м., четвърта категория. Сочи, че продавачите - ответници се задължили да му прехвърлят, като купувач, собствеността върху имота след изтичане на четири месеца, считано от 10.05.09г./подписването на предварителния договор/. До 10.09.09г. ответниците не прехвърлили собствеността на имота, нещо повече на 10.09.09г. те продали имота на друго лице, като сделката е изповядана при нотариус ст.Станчев и отразена в НА 148,т.VІІІ, рег.№ 838/10.09.09г. Поддържа, че поради неизпълнението на поетите договорни задължения от страна на двамата ответници, ищецът с нотариална покана от 18.11.2010 г. едностранно заявил, че прекратява сключения предварителен договор за продажба за недвижим имот. Сочи в нот.покана, че по силата на чл. 7 от предварителния договор при неизпълнение на задълженията на продавача той дължал връщане на двойния размер на дадения по съглашението задатък в размер на  5000 лева, или 10000 лева. Сумата ставала изискуема 2-седмици след получаването на нот.покана. Нотариалната покана е връчена на 19.11.2010 г. на ответника той бил поканен да изплати дължимата сума, това не било сторено.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва иска изцяло, представя декларация, подписана от ищеца лично, в която същият декларира, че ответника се е издалжил с претендираната парична сума, описана в предварителния договор.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие следното:

С предварителен договор, от 11.05.2009 г. ответниците (като продавачи) и ищецът (като купувач), се съгласили първите да му продадат свой собствен недвижим имот, находящ се в землището на с.Аспарухово,обл.Монтана, с площ от 6973 кв. м., четвърта категория. Продавачите се задължили да прехвърлят на купувача собствеността на гореописаният имот след изтичане на срок от четири месеца. Уговорено е ,че продавачите ще предадат владението на имота след подписване на окончателния договор за сумата от 15 000 лв. При подписването на прадварителния договор купувача е предал на продавачите сума в размер на 5 000 лв., с уговорката че последната вноска в размер на 10 000 лв. се заплаща на продавачите преди сключване на окончателния договор. Отразено е ,че при неизпълнение на договореното, по вина на продавачите е предвидено да дължат на купувача връщане в двоен размер на сумата, платена като задатък от цената, както и обезщетение в размер на законната лихва върху невърнатата сума.

Видно от НА № 147,т.VІІІ,рег.№5558,д.№838/10.09.2009 г. двамата ответници продали процесния имот на други лица.

На 18.11.2010г. ищеца е изпратил на първия ответник нотариална покана, връчена на 19.10.2010 г., като го уведомил, че от момента на получаване на поканата, да счита за прекратен подписаният между тях предварителен договор. По тази причина го поканил в 2-седмичен срок от получаване на нот.покана да му върне двойния размер /10000лв./ на сумата платена по предварителния договор от 11.05.09г.,като в противен случай заявил, че ще потърси правата си по съдебен ред.

При разпита си свидетелката Л.М. сочи, че като секретар на кметството в с.Аспарухово по това време/понастоящем е кмет на с.с./ веднъж когато кмета на селото отсъствал, била помолена от ответник Н. да отидат до Кметството в с.Расово с обяснение,че ще се разваля сделката за земя и че всичко било оправено. Когато пристигнали пред кметството в с.Расово свидетелката видяла и ищеца да чака там , след което ищеца и ответника влезнали заедно в кметството.

Свидетелката П.К.,***, а към 2010 г. – секретар на кметството, обяснява, че познава ищеца и ответника по делото. Твърди, че през м.ноември 2010г. двамата дошли в кметството с.Расово и заявили,че искат да подпишат декларация, от която да е видно , че ответника Н. се бил издължил на ищеца със сума по предварителния договор. Обяснява още, че тя написала декларацията, ищеца я прочел и заявил,че бил съгласен с написаното, след което ищеца и ответника влезнали в кабинета на Кмета на селото с декларацията, където и я подписали лично пред него.

Свидетеля Ст.К., през 2010 г. е бил кмет на с.Расово , обяснява в с.з., че не си спомня конкретния случай, но заявява,че подписа положен под декларацията е негов, както и че при изпълнение на служебните си задължения по нотариална дейност винаги прочита това което е записано в документа , както и че страните полагат подписите си лично пред него.

Св.В.Василев обяснява , че през 2010 г. е бил кмет на с.Аспарухово и знае за спора между страните. Заявява,че лично пред него ищеца бил броил сумата от 5000 лв. на първият ответник. Обяснява още, че по късно ищеца му се бил оплакал,че ответниците били продали процесния имот на друго лице и го бил помолил да му търси адвокат от Монтана, за да си търси правата по съдебен ред.

Свидетелката А.Димитрова е сестра на ищеца и обяснява,че на датата на която била подписана декларацията /22.11.2010г./ ищеца бил у дома й и заедно празнували именния й ден.

От заключението и на двете съдебно – почеркови експертизи се установява по несъмнен и категоричен начин, че представената декларация е в оригинал и подписа положен като декларатор е на ищеца, както и че ръкописния текст е изписан от ищеца. Не е извършвана техническа поправка/пренасяне от др.документ,имитиране на почерк/ и няма прехвърляне на текста с името на ищеца. Подпоса и ръкописния текст са изпълнени от ищеца.

При горните факти се налагат следните правни изводи.

Искът за присъждане на двойния размер на дадения задатък, е неоснователен.

По силата на чл. 93, ал. 2 от ЗЗД ако страната, която е дала задатъка, не изпълни задължението си, другата страна може да се откаже от договора и да задържи задатъка. Ако задължението не е изпълнено от страната, която е получила задатъка, другата страна при отказ от договора може да иска задатъка в двоен размер.

Страните по делото са били в облигационна връзка с източник предварителен договор за продажба на недвижим имот, който и така е наименован.

Видно от представената и приета по делото обаче , наред с това в инкорпорирана и т.нар. декларация помежду им, ищецът пред длъжностно лице – кмета на с.Расово, обл.Монтана е декларирал, че първият ответник по делото се е издължил с паричната сума, описана в предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот от 11.05.2009 г.

Съдът не кредитира показанията на св.Димитрова/сестра на ищеца/, тъй като същата има за цел да осигури и подкрепи защитната ищцова позиция, че на 22.11.10 г не е бил в Кметството в с.Расово, рес. Не е подписвал процесната декларация. Тази неина позиция, както и тази на ищеца не кореспондират на остонолите писмени и гласни доказателства по делото. От една страна от показанията и на тримата разпитани свидетели на ищеца: св.К.,св.К. и св.М. ,че ищеца и ответника по делото са били на 22.11.10г. в кметството на с.Расово, и не само са били, но и ищеца е изразил писмено волеизявлението си, че ответника се е издължил изцяло по предварителния договор. Несъстоятелно е твърдението на пълномощника на ищеца, с оглед подписаната от него декларация, а именно, че дори и да е подписал декларацията, то това признание е само спрямо първия ответник,че се е издължи, но не и за втората ответница. В този смисъл, следваше поне процесуалния представител на ищеца да поиска изменение на иска, в частта, касаеща размера на същия, което не бе сторено.

С оглед изложеното настоящият състав счита, ищецът е изправна страна по предварителния договор. Но предвид факта, че той обаче е обективирал волята си и подписал декларация, че ответника се е издължил изцяло по този предварителен договор, то претенцията му се явява неоснователна и недоказана. Налага се, че този факт категорично установява , че страните по предварителния договор са си уредили отношенията, поради което главният иск подлежи на отхвърляне.

По отношение на акцесорният искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, също следва да бъде отхвърлен .

При този изход на спора ищеца следва да бъде осъден да заплати на отватника сторените в настоящото производство разноски, в размер на 690 лв., на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК, съразмерно с уважената част от исковете.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Д.С. ЕГН **********, представляван от адв.Ем.С. от САК иск по чл.93,ал.2,пр.2 ЗЗД за осъждане на А.Г.Н. ЕГН ********** и Д.М.Н. ЕГН ********** , всеки един от тях да заплати на ищеца по 5 000 лв.,, или общо сумата от 10000 лв., представляваща изплатения от ищеца задатък по прадварителен договор от 11.05.2009г.,в двоен размер, ведно със законната лихва, считано от 10.09.2009г. като НЕДОКАЗАН И НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА В.Д.С. да заплати на А.Г.Н. и Д.М.Н. сумата от 690,00 лв., направени от тях разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред МОС в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :