Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Лом 1 ноември 2013 година
Ломският районен съд, гражданска
колегия, седми състав , в открито заседание проведено на двадесет и девети
октомври две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Б о р я н а А л е к с а н д р о в а
при секретаря – В. М., след като изслуша
докладваното от съдията Александрова гражданско дело № 522/2013 година по описа
на съда и за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.108 ЗС и чл.124 ГПК от Л.М.П.,
ЕГН ********** с упълномощен от нея процесуален представител адв.Н. К., против
Държавата Република България, представлявана от Министъра на земеделието и
продоволствието/съгл.чл.24,ал.12 ЗСПЗЗ0/, в който иск молят съдът да : обяви
незаконосъобразността на Решение на ПК Лом № 161/30.04.2002 г. , и признае по
отношение на наследниците на общият наследодател,са собственици на недвижим
имот-земеделски земи/индивидуализиран в исковата молба/, находящ се в с.Момин
брод,общ.Лом,обл.Монтана.Да бъде осъден ответника да предаде владението на тези
ниви.
Ответника оспорва предявения иск
изцяло.
След преценката на събраните по делото писмени и гласни доказателства и с оглед
становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
От фактическа страна:
Общият наследодател на ищцата – М. Ц. С. е
починал на 22.07.1980 г./Акт за смърт № 272/1980 г./,и е бил собственик на два
недвижими имота-земеделски земи ,с обща площ от 43,850 дка, находящи се в
землището на гр.Лом,обл.Монтана.
Правото на собственост върху процесните
земеделски земи е възстановено с Решение № 222/27.08.1997 г. на ПК Лом/подробно
описани в същото решение/,с което е приключила административната процедура по
възстановяване на собствеността.
Впоследствие с друго решение №161/30.04.2002
год. по преписка за обезщетяване вх.№2836ЛМ/30.04.02 г. на същата поземлена
комисия, което решение е издадено чрез извършване на престъпление от общ
характер/т.е. наследодателя вече е бил
починал-още през
Поземлен имот
с идентификатор 44238.10.5 с площ от 30.486
дка, ІV катeгория, намираща се в землището на гр.Лом,
местност "Среден гред", при граници и съседи: имоти
№№ 44238.10.13, 44238.10.14, 44238.13.50,44238.10.4.
Поземлен имот д идентификатор 44238.2.20
с площ от 13.364 дка, IV катeгория,
намираща се в същото землище, местност "Ригана", при граници и
съседи: поземлени имоти №№ 44238.2.51, 44238.2.19,44238.2.7, 44238.2.6,
44238.2.21
Въз основа на посоченото решение,след влизането му в сила е издадено
удостоверение за притежаване на поименни компенсационни бонове по чл.19,ал.18
от ППЗСПЗЗ, което наследниците на М. С. не са получили, и е извършено
причисляване на “отстъпените” имоти към държавния поземлен фонд, на основание
чл.45,ал.1 ППЗСПЗЗ.
Твърдят още,че съгласно чл.24,ал.1,изр.2 от
ЗСПЗЗ и чл.47,ал.1 ППЗСПЗЗ държавния поземлен фонд се управлява и се
представлява от министъра на земеделието и продоволствието.
Твърдят, че така издаденото Решение е
незаконосъобразно тъй като е
постановено в нарушение на императивни норми/чл.27б от ППЗСПЗЗ,в редакцията му към датата на
издаването на посоченото решение -15.04.2002 г- съгласно тези разпоредби
лицата,чиято собственост се възстановява с план за земеразделяне могат вместо
нея да получат поименни компенсационни бонове, като това става с тяхното
писмено заявление, а ако са починали с писмено заявление от наследниците им .
При окомплектоване на преписката въз основа на която е издадено решението , е
осъществен състава на престъпление от общ характер - издаване на неистински документ:
пълномощно №3136/15.05.2002 г. и заявление № 161/18.05.2002 г. от името на Р.П.Б.
–, а наследниците на общият наследодател заявяват,че никой от тях не е подавал нито заявлението,нито пък са
подписвали пълномощно.
Твърдят още,че това решение според тях
не е породило предвидените правни последици, но от друга страна пък въз основа
на него процесните земеделски земи са били отписани от партидата на
праводателят им и зачислени на държавен поземлен фонд, където без правно основание
се намират и понастоящем.
Молят съда след установяване на
изложеното , а именно,че ищците са собственици на описаните по горе земеделски
земи, и че същите се намират във владението на държавния поземлен фонд,без
правно основание , и по този начин са лишени от възможността да упражняват
правото си на мирно ползване на собствеността си , съда да прогласи нищожността
на процесното решение на ПК гр.Лом/сега
ОбС”ЗГ”/ и признае за установено по отношение на ответника , че ищцата, в
качеството й на една от наследниците на М. Ц. С. б.ж. на гр.Лом ,са собственици
на земите описани по горе.
Ответника оспорва иска изцяло , взема
становище по допустимостта и основателността. Твърди,че Решение
№222/27.091997г. на ПК Лом,не било оформено като ИАА, защото не било подписано
от служителите в ПК Лом, а щом това е така то иска се явява недопустим.Твръдият
още,че Решение №161/30.04.2002г. на ПК Лом, също не е оформено по предвидения
за това ред, а именно, липсват подписи на надлежните за това лица, което от
своя страна не било произвело записаните в него последици,т.е. наследствените
зем.земи не били причислявани към ДПФ. Поради
това молят съда да остови без разглеждане иска, като недопустим.
От правна страна:
По отношение на процесните две решения на
ПК Лом:
След като
според пълномощника на ответната страна са негодни административни
актове, то видно от приложеното по делото Решение №6/01.11.2005г., вписоно в
служба по вписванията при ЛРС се уставонява,че процесните земеделски земи са
били причислени към държавния поземлен фонд.
На следващо място, с присъда по НОХД№254/12
г. на ЛРС е казано,че по същото решение са използвани документи с невярно
съдържание и неистински такива,като са цитирани :пълномощно№3136/15.05.2002 г.
и Заявление №161/02 г. от Р.П.Б. . Съгласно чл.27б ППЗСПЗЗ/в редакцията към 13.03.02г/ е отбелязано,че лицата,
собствеността на които се възстановява с плана за земеразделяне могат вместо
земя да получат ПКБ, като това става с писмено заявление на тези лица. В
случая,след като с присъда по НОХД е установено,че това заявление е документ с
невярно съдържание ,то в действителност се приравнява на липса на такова.
Констатираните нарушения са толкова
съществени,че водят до абсолютна недействителност/нищожност/ на
административния акт, т.е. невъзможност на същият да породи каквито и да било
правни последици.
След като се установи по безспорен начин
че Решение № 161/30.04.02 г. на ПК Лом е нищожно, то е в сила Решение № 222/22.07.1997
г., с което е възстановено правото на собствеността на процесните земеделски
земи на М. Ц. С. .
Видно от доказателствата по делото
ищцата по делото е една от законните наследници на починалия наследодетел.
Поради това като една от законните наследници, ищцата се
явява и собственик по наследство на процесните земеделски земи.
Същевременно от събраните по делото
доказателства се установи по безспорен и категоричен начин, че ответниците
владеят процесните земеделски земи, по този факт дори не се спори-владението
върху описаните имоти,представляващи земеделски земи по смисъла на чл.1 ЗСПЗЗ и
чл.2 ППЗСПЗЗ, се установява и от представеното и прието писмено доказателства, Решение
№6/01.11.05г. на ОС “ЗГ” гр.Лом, от което е видно,че тези процесни имоти са
причислени към Държавен поземлен фонд, респ. са отписани от партидата на М.Ц.С..
От друга страна ответника владее процесните имоти без правно основание ,същите
не са придобити от него при спазване изискванията на закона, защото съгласно
чл.18 ЗЗД договорите за прехвърляне на собственост или учредяване на други
вещни права върху недвижим имот ,следва да бъдат извършени с нотариален акт,в
случая това е станало с инкриминиран административен акт, който е нищожен.
Предвид изложеното, придобиване на
собствеността на процесните земеделски земи от Държавния поземлен фонд е
станало без да е налице правно основание.
С оглед
установеното ,че Решение № 161/02
г. е нищожно, то и процесните имоти не
могат да станат собственост на ДПФ. Защото според закона за да станеш
собственик на земеделски земи, следва да има валиден акт/ в случая държавата е
станала собственик на процесните земеделски земи, въз основа на сделка с ПКБ, а
не на сделка със недвижими имоти. Доказа
че това решение е нищожно и не може да породи предвидените правни последици, и
че в действителност няма такова решение,
ето защо по тези съображения и държавата не може да бъде собственик ,тъй като
има нищожно решение.
На следващо място съдът констатира,че в
процесния случай са нарушени правата на ищците, и по чл.1 от Протокол 1 от
Европейската конвенция за правата на човека /ЕКПЧ/, според тази конвенция :”Всяко ФЛ/ЮЛ има право мирно
да ползва своята собственост, никой не може да бъде лишен от неговата
собственост, освен:
-
когато това е в
интерес на обществото
-
съгласно
условията предвидени в закон
-
или общите
принципи на международното право.
В контекста на
този чл.1 от Протокол 1 ЕКПЧ, ратифициран и от България, според съда, ищците са
понесли в продължение на толкова години особено и прекомерно бреме т.е. лишени
са били от правото мирно да ползват процесната своя собственост, което е
накърнило справедливия баланс, който трябва да бъде постигнат между
изискванията на общественият интерес и защитата на мирното ползване от
притежания /техните легитимни очаквания/вж. решение от 10.05.2007 г. на ЕСПЧ по
делото Кушоглу срещу България, там извода на европейския съд в т.47 от това
решение, е че”първото и най-важно
изискване ,съгл.чл.1 от Пр.1 е ,че всяка намеса на държавен орган в мирното
упражняване на собствеността е да бъде
законна,т.е. съвместимост с върховенствата на закона.”
Ето защо водим от изложеното погоре,
съдът
Р
Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на : ДЪРЖАВАТА - РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,
представлявана от МИНИСТЪРА НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ – гр.София , че наследниците на М. Ц. С., б.ж. на гр.Лом са
собственици на недвижими имоти, находящи се в землището на гр.Лом, обл.Монтана,
:
- Поземлен имот
с идентификатор 44238.10.5 с площ от 30.486
дка, ІV катeгория, намираща се в землището на гр.Лом,
местност "Среден гред", при граници и съседи: имоти
№№ 44238.10.13, 44238.10.14, 44238.13.50,44238.10.4.
-
Поземлен имот д идентификатор 44238.2.20 с площ от 13.364
дка, IV катeгория, намираща се в същото землище, местност
"Ригана", при граници и съседи: поземлени имоти №№ 44238.2.51,
44238.2.19,44238.2.7, 44238.2.6, 44238.2.21 От
които:
43,850 дка, IV кат. х 667
лв./дка на обща стойност 29248 лева
като стойността в лева е равна на броя ПКБ (1 лев = 1 ПКБ).
Осъжда Държавата Република
България,представлявана от Министъра на земеделието и храните за предаде на наследниците на М. Ц. С., б.ж. на
гр.Лом, неосноветелно владените от него недвижими имоти:
- Поземлен имот
с идентификатор 44238.10.5 с площ от 30.486
дка, ІV катeгория, намираща се в землището на гр.Лом,
местност "Среден гред", при граници и съседи: имоти
№№ 44238.10.13, 44238.10.14, 44238.13.50,44238.10.4.
-
Поземлен имот д идентификатор 44238.2.20 с площ от 13.364
дка, IV катeгория, намираща се в същото землище, местност
"Ригана", при граници и съседи: поземлени имоти №№ 44238.2.51,
44238.2.19,44238.2.7, 44238.2.6, 44238.2.21
Осъжда ответника Държавата Република България,представлявана
от Министъра на земеделието и храните за заплатят на ищцата л.М.П. направените
от нея съдебни разноски в размер на 1437,58 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред МОС във двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :