Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Лом, 02.12.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ломският районен съд, в публичното съдебно заседание на тридесети октомври, две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Миронова,

при секретаря Р.Д., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 648 по описа на съда за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл. 357, вр. чл. 188, т. 2 КТ.

Предявен е иск от Р.М.Г., ЕГН **********,***, чрез адв. Р. Б., МАК, срещу МБАЛ „Св. Николай Чудотворец“ ЕООД – гр. Лом, ЕИК *********, представлявано от управителя, д-р Г. С., за отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”.

Твърди се в исковата молба, че в обжалваната заповед липсват мотиви, а доколкото такива има, те не отговарят на действителното положение, нарушено е правото на ищцата да се защити в хода на дисциплинарното производство, като не са обсъдени и взети предвид обясненията й, а наложеното наказание не е съобразено с чистото й дисциплинарно минало. Твърди се също, че правилата за хранене на персонала са изготвени едва след твърдяното нарушение на трудовата дисциплина, за което тя е санкционирана.

Иска се: - да бъде отменена Заповед № 243/20.06.2013 год. на управителя на МБАЛ „Св. Николай Чудотворец“ ЕООД – гр. Лом, д-р Г. С..

Претендират се и направените по делото разноски.

Писмен отговор от ответника е постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

Ответника счита иска за допустим, но неоснователен, като излага твърдения в насока, че наложеното дисциплинарно наказание е законосъобразно и правилно, съобразено с тежестта на нарушението и в хода на дисциплинарното производство не са допуснати твърдяните от ищцата нарушения.

Исковете са допустими – налице е интерес от търсената с иска защита. Спазен е срокът по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ.

Процесуална легитимация на страните – иска е предявен от и срещу надлежна страна.

Подведомственост на спора пред съда – искът е подаден компетентният с оглед правилата на местната подсъдност районен съд.

В съдебно заседание ищцата се явява лично и с пълномощника си, адв. Р. Б., МАК, който поддържа иска и моли да бъде уважен. Твърди допуснати в хода на дисциплинарното производство нарушения на чл. 195 КТ, както и, че при определяне на наказанието работодателят не е съобразил чистото дисциплинарно минало на ищцата. Претендира разноски.

Отвеникът, чрез процесуалният си представител, адв. А. К., МАК, оспорва иска и моли да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Счита, че нарушението на трудовата дисциплина е доказано по несъмнен начин, а обжалваната заповед не страда от сочените от ищцата пороци – същата е мотивирана, в дисциплинарното производство не са допуснати процесуални нарушения, а наложеното наказание е съобразено както с тежестта на нарушението, така и с личността на извършителя. Претендира разноски.

От събраните по делото докезетулства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, че между тях има валидно трудово правоотношение.

Ищцата е преназначена при ответника от длъжността «готвч» на длъжността «главен готвач» с Допълнително споразумение № 61/12.09.2007 год. към Трудов договор № 30/02.07.2007 год.

Запозната е с длъжностната характеристика за длъжността на 21.03.2008 год. Длъжността е пряко подчинена на Салонен управител и Инструктор лечебно хранене. Сред основните й задължения е да организира и контролира работата в кухнята, да спазва утвърдените технологии за изпълнението на готварската продукция, да организира работата им и да контролира готвачите и кухненските работници за изпълнение на определените менюта. Като МОЛ отговаря за кухненския инвентар. Аналогични са задълженията на главния готвач и според последната, връчена на ищцата на 06.03.2009 год. длъжностна характеристика.

Видно от представената с отговора на ответника Заповед № 127/31.01.2003 год. на управителя на здравното заведение, на наличния персонал на смяна е разрешено да бъдат требвани за хранене на обяд, считано от 01.02.2003 год. Срок на заповедта – постоянен.

Със Заповед № 194/29.09.2004 год., управителят на здравното заведение е наредил храненето на персоанала, полагащ 12 часово дневно дежурство да става в ресторанта на болницата, за времето между 12,00 и 14,00 часа, а през празничните дни и нощните дежурства – «както до сега» по отделения и звена. В указаното време храната да бъде раздавана от майстор готвач ресторант /тогава А. М./.

Видно от приложената към отговора на ответника последна длъжностна характеристика, връчена на ищцата на 30.07.2012 год., една от основните отговорности за длъжността й е носенето на отговорност за неизпълнение на заповеди и разпоредби, в т.ч. и такива, изхождащи от лица, чиито длъжности са пряко подчинени на управителя на лечебното заведение. Прякото подчинение е на отговорника контрол готова продукция в звено диетично, лечебно и предпазно хранене и Главна медицинска сестра.

Вярно е също, че последователно с две заповеди - № 190/03.12.2010 год. и № 190/10.08.2012 год. на ищцата е било налагано дисциплинарно наказание «уволнение», но тези заповеди са били отменяни от съда, а тя – възстановявана на посочената длъжност. Последното по трудовото досие Допълнително споразумение № 93 /26.02.2013 год. към трудовия договор е подписано на 27.02.2013 год.

Така, на 05.06.2013 год. ищцата е била на работа. След приключване на работното време си тръгнала с автомобила на колегата си К.Ц.. Охранителят на смяна – свид. С. П. проверил автомобила и установил в чантата на ищцата хранителни продукти: 5 бр. Краставици, 3 бр. Домати, 5 бр. Ябълки, 2 бр. Хляб, 2 кисели млека, 3 купи от подправки, пълни с боб /от по 1 кг./ и 2 бр. Кюфтета на скара. Били сигнализирани органите на РУП – Лом. В хода на проверката продуктите били върнати на началник-склада в ответното дружество. С оглед стойността на инкриминираните вещи и изискуемите се по закон предпоставки, с Постановление от 21.06.2013 год. по преписка № 1319/2013 год. на ЛРП е постановено отказ да се образува досъдебно производство с налагане на административно наказание по реда на чл. 218б НК /няма данни да има НП, влязло в сила/.

От приложеното по делото меню за дежурен персонал за 05.06.2013 год. на ответното дружество е видно, че обяда се състои от 300 гр. Боб-яхния и 2 бр. Кюфтета на скара, ябълка и 3 филии хляб, а вечерята – от 2 пържени кюфтета, 200 гр. Домати и 3 филии хляб.

На 06.06.2013 год. / следващия ден/ работодателят писмено е изискал, на осн. чл. 193, ал. 1 КТ, в тридневен срок ищцата да даде писмени обяснения за констатираните с докладна от свид. С. П. нарушения на трудовата дисциплина. Искането е получено от ищцата на 07.06.2013 год.

В указаният срок, на 10.06.2013 год. ищцата е депозирала писмените си обяснения пред работодателя.

Видно от обясненията й, ищцата твърди, че на сочената дата – 05.06.2013 год., на излизане от работа и извън територията на учреждението е била спряна от охраната и служители на РУП – Лом и в чантата й и автомобила била намерена отпадъчна храна, която тя закупува и има издадени за това платежни документи, а освен отпадъчната храна, била открита и храна от порциона, който й се полага в съответствие с издадената заповед на управителя на МБАЛ, която храна тя не била консумирала на място.

В обясненията също така се твърди, че няма издадена изрична заповед на управителя на болницата, забраняваща изнасянето на храна извън лечебното заведение, поради което и това било практика за всички колеги. Към обяснението е приложена фактура № 0000010230/03.06.2013 год., за отпадъчна храна – неясно количество и вид, на стойност 4,00 лв. Фактурата е с издател – ответника и получател – К.Ц.Ц.. Приложени са и други фактури на името на същото лице, за същата стойност, съответно от дати: 08.05.2013 год., 09.04.2013 год., 14.03.2013 год.,01.03.2013 год.

Със Заповед № 243/20.06.2013 год., като е приел, че тъй като при извършената на 05.06.2013 год. проверка в дамската чанта на ищцата са открити краставици, ябълки, хляб и кренвирши /а съгласно разписката, издадена в хода на проверката, извършена от служителите на РУП – Лом – 2 бр. Кисело мляко, 2 хляба, 5 бр. Червени ябълки, 3 бр. Домати, 5 бр. Краставици, 2 бр. Кюфтета на скара/, а откритите две баки с отпадна храна са на друг служител, управляващият автомобила К.Ц., както и, че дневният порцион за дежурния дневен персонал е 300 гр. Боб-яхния, 2 бр. Кюфтета на скара, 1 ябълка, 3 филии хляб, е налице извършено от ищцата нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, т. 8 КТ – злоупотреба с доверието на работодателя, работодателят-ответник й е наложил дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.

Изрично е отразено, че при издаването на заповедта са взети предвид и писмените обяснения на ищцата.

Заповедта е връчена на ищцата на 21.06.2013 год.

След случая, със Заповед № 228/12.06.2013 год. на управителя на болницата, изрично е забранено изнасянето на храна.

От показанията на свид. С.П., служителят във фирмата, охраняваща лечебното заведение, който е бил на смяна на процесната дата се установява: на 05.06.2013 год. този служител е бил на бариерата входа на лечебното заведение и е извършвал проверка /по своя преценка/ на напускащите района автомобили. Спрял автомобила, в който пътувала ищцата и извършил проверка на багажа. В този момент, явно е имало подаден сигнал, но дошли служители на полицията. Свидетелят вече бил установил, че има храна, която не е документирана, уведомил полицаите и оставил по-нататъшната проверка на тях. Все пак видял, че те са открили кюфтета, пържола, зеленчуци /краставици и домати/, боб-яхния. Не е чул ищцата или К.Ц. да дават някакви обяснения. Знае, че има лавка в района на болницата, но не знае дали там се продава кисело мляко. Не може да прецени грамажа на откритите храна и продукти, но те били закарани в полицейското управление веднага след проверката. Случвало се е и друг път да намира храна при проверките на персонала, но е била придружена с квитанции, издавани от болницата, каквато в случая не е имало.

Свид. Д.Д. е Главна сестра в лечебното заведение. Не е присъствала на инцидента, за случилото се узнала на следващия ден. Разбрала, че при направената от охраната проверка у ищцата са били намерени продукти, неотговарящи на това, което се полага на персонала и които се е опитвала да изнесе. Няма правила за изнасянето на храна. Има заповед на управителя /предишен управител, още от 2003 -2004 год./ разрешаваща дежурния персонал да се храни в ресторанта на лечебното заведение. При издаването на заповедта тя била сведена до знането на персонала срещу подпис. Ищцата е постъпила по-късно на работа, но се е запознала с длъжностната си характеристика и се е подписала, че е запозната с правилата за вътрешния ред.

От показанията на свид. Д. Д. се установява и начинът, по който се приготвя, разходва и контролира храната в лечебното заведение. Съгласно действащите правила и наложената практика, менюто, разработено по дни се изготвя една седмица предварително, от диетичната сестра или инструктора, при участието и одобрението на ст.акушерка Т. И.. След това с него се запознава главният готвач /в случая ищцата/. Заявките за хранителни продукти се правят предния ден. Компютръната информационна система на болнична кухня е свързана с тази на болничен склад. Има определени часове, в които се активира компютърната програма, свързана с всички отделения. Там дежурната и старшата сестра въвеждат името на всеки болен и неговата диета. След като се подаде заявката за лежащо болните се въвеждат и данните за дежурния дневен и нощен персонал. Програмата автоматично извежда необходимите вид и количество хранителни продукти, съобразно въведените данни за менюто, които да бъдат получени от кухненския блок. При спазване на менюто /в т.ч. качество и грамаж/ не би следвало да остава храна. На дежурния персонал се раздават купони съобразно графика за дежурства за месеца и те получават храна срещу купоните. Изключение е въведено само за кухненския персонал, който има право да избира от кое меню да се храни.

В кухненския блок не би следвало да остава никаква храна, тъй като храната се разпределя съобразно заявките в отделенията, разлива се на порции.

Свид. Л. К. е домакин на болницата. На процесната дата е работила и във вещевия склад, тъй като е замествала колежка. Извикали я в полицията, може би около 17,00 часа. Заварила ищцата, от която снемали обяснения, а след това дали на свидетелката срещу разписка продуктите, за да ги върне в склада. Имало боб, кюфтета, краставици, ябълки, хляб и кисело мляко. Тези продукти са били изписани и дадени за приготвянето на храна.

Свидетелката е категорична, че няма практика в лечебното заведение ако остане храна да се взима от дежурния персонал. Храна за вкъщи не се давала, освен ако не си я купиш от ресторанта, но тогава трябва да се планува, но или си купуваш, или се храниш. Няма храна извън плануваното.

При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

В настоящия казус нарушенията, описани в заповедта за дисциплинарно уволнение са индивидуализирани по време, място и състав, като в случая от страна на работодателя са спазени предвидените срокове в чл. 194, ал.1 КТ за налагане на дисциплинарни наказания. Наказанието е наложено от оправомощено лице – работодателя на ищцата.

По същество работодателят следва да докаже, че е извършено дисциплинарно нарушение, правилно е определено по тежест дисциплинарното наказание и е спазена процедурата по налагане на наказанието.

В чл.195 от КТ законодателят изрично е посочил атрибутите, които заповедта за налагане на дисциплинарно наказание следва да съдържа /нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага/. Императивно изискване от процесуална страна е даването на обяснения от работника или служителя в рамките на процедурата по налагането на наказания.

Разглеждайки по същество Заповед № 243/20.06.2013 год., съдът приема следното: ищцата е санкционирана за конкретни нарушения на трудовата дисциплина, извършени на 05.06.2013 год.: опит да изнесе храна, различна от полагащият се порцион за деня.

Атакуваната заповед е мотивирана фактически и правно.

Работодателят е носител на субективното право да прекрати съществуващо трудовоправно отношение без предизвестие, при наличие на изискуем от закона фактически състав.

Едно от основанията за упражняване на това право е извършено от работника или служителя дисциплинарно нарушение и налагане от работодателя на дисциплинарно наказание, в т.ч. и уволнение.

Като носител на това право работодателят следва да докаже при оспорване, че го е упражнил законосъобразно, т.е. че е извършено дисциплинарно нарушение и действията му във връзка с налагането на наказанието са съобразени с процесуално и материално-правните норми. При прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” се изисква писмена и мотивирана заповед на работодателя или упълномощено от него лице на база, на която съдът да извърши проверка за законосъобразност от фактическа и правна страна на уволнението.

В случая е спазена регламентираната в чл.193 от КТ процедура по налагане на дисциплинарното наказание.

Съгласно посочената правна норма, работодателят е длъжен да изслуша работника или служителя в хода на дисциплинарната проверка и по повод провежданото дисциплинарно производство. Законодателят не е въвел изискване за писмено поискване на обясненията по чл. 193 КТ от страна на работодателя. Необходимо и достатъчно е на работникът или служителят да стане ясно, че в ходан а открито дисциплинарно производство за конкретно нарушение на трудовата дисциплина му се дава възможност да даде своите обяснения. Писмената форма се е наложила само като форма, облекчаваща доказването.

В разглежданият казус работодателят писмено е поискал обяснения от ищцата, като е посочил, че обясненията се искат на осн. чл. 193, ал. 1 КТ и относно извършената й на 05.06.2013 год. проверка от служителят на охранителната фирма, охраняваща болничното заведение и направените при това констатации за нарушаване на трудовата дисциплина.

Въпреки, че поддържа пред съда нарушено право на защита, в хода на дисциплинарното производство за ищцата не е имало съмнение за какви точно нарушения на трудовата дисциплина й се дава възможност от работодателя да даде обяснения. И в указаният от него тридневен срок тя е депозирала такива обяснения /от 10.06.2013 год./, в които на практика признава, че при проверката в дамската й чанта са намерени хранителни продукти – отпадъчна храна и порционна храна, която й се полага и която не била консумирала на място. Възразява също, че за неизнасянето на такава храна няма изрична заповед на работодателя, както и, че изнасянето на храна е практика за персонала.

От представеното по делото меню за деня обаче се установява, че се касае не само за храна, включена в порциона, но и за други хранителни продукти, а тази част от храната, която е била от включените в порциона на ищцата, е установена при проверката в по-голямо от полагащото й се количество.

От показанията на свидетелите пък се опровергава възражението й за наличие на такава практика за персонала на болничното заведение. Напротив, установява се, че практиката е за неизнасяне на храна от района на лечебното заведение, а в случаите когато такава все пак се изнася, това е съобразно порциона или предварително направена заявка и придружена с оправдателни документи, каквито ищцата не представя и не твърди да има.

Между страните не са спорни фактическите констатации в обжалвана заповед – че на 05.06.2013 год., при проверка на излизане от района на болницата при ищцата са били открити /в дамската й чанта/ хранителни продукти, не е спорно и че продуктите са различни от полагащите й се според порциона.

Съгласно чл. 126, т. 9 от КТ, работникът или служителят е длъжен да бъде лоялен към работодателя си, като не злоупотребява с неговото доверие и пази доброто име на предприятието. Неизпълнението на задължението за лоялност към работодателя съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 190, т. 4 КТ - злоупотреба с доверието, оказано при възлагане изпълнението на работата за длъжността.

Нарушението може да се прояви в различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между работник и работодател. Несъмнено, злоупотреба с доверието на работодателя е налице, когато работникът, възползвайки се от служебното си положение е извършил преднамерени действия с цел извличане на имотна облага. Злоупотреба с доверието на работодателя обаче е налице и в случаите, когато без да е извлечена имотна облага, работникът, възползвайки се от служебното си положение е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие, независимо дали действията са извършени умишлено.

В случая именно ищцата е лицето, отговарящо за качеството на приготвяната в лечебното заведение храна. Предвид установената по делото стриктна процедура при ответника за отпускане на хранителни продукти за приготвяне на дневните менюта – за персонал и болни, наличието на останала храна, различна от полагащият й се порцион /макар това да са хляб, краставици и домати/ означава само и единствено, че порционът не е бил спазен. Дори само това, извън твърдяното от ответника обсебване по смисъла на чл. 206 НК /приложеното по делото постановление на ЛРП от 21.06.2013 год. /, за което не се твърди по делото да има наложена и влязла в сила санкция е достатъчно по разбиране на съда за да е налице злоупотреба с доверието на работодателя.

Спорът по делото на практика е концентриран върху обстоятелството има ли заповед на работодателя, забраняваща изнасянето на храна от ресторанта на болницата, където /освен предвиденото за нощния персонал изключение/ са длъжни да се хранят служителите.

Ищцата твърди, че няма такава заповед и за това деянието /което не се спори по делото да е извършила/ не съставлява нарушение на трудовата дисциплина.

Вярно е, че действащата към момента на извършване на нарушението Заповед № 194/29.09.2004 год. не съдържа изричен забранителен диспозитив, а регламентира начинът, по който да бъде раздавана храна на персонала. От гласните доказателства по делото обаче се установява, че храна извън ресторанта се изнася само за строго определени случаи – за лежащо болните в отделенията и за персонала, даващ нощни дежурства. Видно от показанията на свид. К. действително има изключения от съществуващата практика, но в тези случаи винаги са налице предварителна заявка и оправдателни документи, а настоящият казус очевидно не е такъв.

Неоснователно е и възражението на ищцата за нарушение на разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ при определянето на наказанието. Именно преценявайки нарушените от ищцата разпоредби и тежестта на извършеното нарушение работодателят е наложил не дисциплинарно наказание „уволнение”, а по-леката санкция – «предупреждение за уволнение».

Предвид изложеното съдът намира, че атакуваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” е правилна и законосъобразна.

Не са налице предпоставки за отмяна на заповедта и искът следва да се отхвърли като неоснователен.

Относно разноските:

И двете страни претендират разноски.

Съгласно чл.359 КТ и чл.83, ал.1, т.1 ГПК производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите, което означава, че те са освободени от внасяне на такси за завеждане на дела и от разноски за вещи лица и свидетели по направените от тях доказателствени искания. Ищцата освободена от всички държавни такси, както и от разноски по делото. От това, обаче, не следва, че същата трябва да бъде освободена от отговорност за разноските, направени от насрещната страна – такси и възнаграждение за вещо лице и адвокат, заплатени от нея, при отхвърляне на претенциите й, както и в хипотеза на чл.78, ал.2 ГПК.

Според трайно установената съдебна практика, с нормата на чл.359 КТ законодателят е освободил работниците и служителите, ищци по дела за трудови спорове, само от заплащането на дължимите към съда по силата на чл.75 и чл.76 ГПК държавни такси и разноски за съдебното производство независимо от изхода на делото.

Но по силата на чл. 78, ал. 3 ГПК работниците и служителите, ищци по дела за трудови спорове, са длъжни да заплатят направените от работодателя разноски в случаите, когато предявените от тях искове бъдат отхвърлени, както и когато са станали причина да се направят разноски от насрещната страна. В този смисъл Решение №76 от 16.02.1995г. по гр.д.№1442/94г., ВС, ІІІгр.о., Определение №60 от 9.03.2010г. на ВКС по гр.д.№161/2010г., ІІІгр.о. и др.

За това и съобразно изхода от делото и отхвърлянето на предявените искове, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ищцата дължи на ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. .

Водим от гореизложените съображения, съдът

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р.М.Г., ЕГН **********,***, против МБАЛ „Св. Николай Чудотворец“ ЕООД – гр. Лом, ЕИК *********, представлявано от управителя, д-р Г. С., иск с правно основание чл. 357, вр. чл. 188, т. 2 КТ: да бъде отменена Заповед № 243/20.06.2013 год. на управителя на МБАЛ „Св. Николай Чудотворец“ ЕООД – гр. Лом, д-р Г. С., с която й е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА Р.М.Г., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на МБАЛ „Св. Николай Чудотворец“ ЕООД – гр. Лом, ЕИК *********, представлявано от управителя, д-р Г. С., СУМАТА от 200 /двеста/ лева – разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в 14- дневен срок от съобщението, пред ОС – Монтана.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: