Е
Ш Е Н
И Е
Ломският районен
съд,III- ти
състав наказателна колегия в публично заседание
на двадесет и трити ноември две
хиляда и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ
ЦВЕТАНОВА
При секретаря Л.П. ,
като разгледа докладваното от съдията
Цветанова АНД № 728 по описа
за 2012 година на Ломският
районен съд и
въз основа на
доказателствата намери за установено следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл.
от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н.Б.Б.,*** против Наказателно постановление №
72А от 08.10.2012 година на
Началник сектор
“Охранителна полиция” към РПУ гр. Лом, на осн. МЗ рег.№ Iз-1745 от 28.08.2012 г., с което на основание чл. 174, ал.3, предл. І
от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв. И е лишен от право да управлява МПС за срок от 2 години и
на осн. чл.4,ал.1,т.3 от Наредба № Iз -1959/07 г. отнема 12 контролни точки за
нарушение по същия текст от ЗДвП за това, че на
22.09.2012 година около 23.05 часа в с. Златия,Об Монтана по ул.”Г.Димитров” не далеч от
кръстовище с кръгово движение, управлява МПС л. а. “ Ауди”, като отказва да бъде
изпробван с техническо средство Алкомер 931 с инв.№ 2243446
за установяване употребата на алкохол, като отказва за изпълни предписанието за медицинско
изследване на кръвна проба.
В депозираната против НП жалба се релевират доводи за
незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на НП. Твърди се, че при
съставянето на АУАН и НП е допуснато
нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН, като административнонаказващият орган не е
извършил проверка на АУАН относно неговата законосъобразност и обоснованост,
както и преценка на събраните в хода на АНП доказателства. Това нарушение при
издаването на НП според изложеното в жалбата е довело да друго процесуално
нарушение при издаването на НП, а именно до нарушаване на императивните
разпоредби на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. Желае се отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява. Представлява се от упълномощен
защитник – адв.Ж.
Калчева Жалбата против НП се
поддържа изцяло, като в хода на делото по същество се излаган подробни
аргументи в тази насока.
Въззиваемата страна – РПУ гр. Лом не изпраща представител в съдебно заседание и
не взема становище по жалбата.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
На 22.09.2012 година, около 23.05 г. в с. Златия, по ул.”Г.Димитров” Обл.
Монтана забелязали фарове на
автомобил, движещ се насреща им. Веднага спрели служебния автомобил, управляван от св. И.Б., които показал стоп палка на
насрещно движещият се. При подадения сигнал за спиране, автомобила спрял. Свидетелите Б. и В. слезли от служебния автомобил и
отишли до лекия автомобил, като установили, че водачът на същият е силно лъхал на алкохол, а при отваряне на вратата и слизането му от
автомобила бил с
нестабилна походка. Полицаите поискали документите за проверка от водача и му предоставили техническо средство Алкомер
931 с инв.№ 2243446 за да бъде изпробван за употреба
на алкохол. Жалбоподателя направил няколко опита, които били отчетени като грешка
от апарата, тъй като не били използвани по необходимия начин на издишване на
въздуха. Тогава жалбоподателя заявил,че желае кръвна проба но поискал да бъде закаран
до дома му за управляваният
автомобил, като заявил, че не носи такива и че няма да представи
никакви документи. След като полицаите
закарали жалбоподателя до дома му, чакали повече от 1час и 30мин, същият не се
върнал въобще. През това време служителите били
му написали 3 бр. акта и оформили талон
за медицинско изследване, което също не получил,
тъй акто не се върнал. На мястото
на проверката за констатираните нарушения присъствали и свидетелите
Т. Д. и Б. Ф.,които
в съдебно заседание установиха,че имаше някъкъв проблем при изпробването с
техническото средство и разправия по между им.Докато чакали да се върне
нарушителя Б. съставил АУАН № 72А от 22.09.2012 година, е съставен за това, че на 22.09.2012 година в 23.05 часа в с. Златия управлява МПС л. а. “ Ауди”, като отказва да бъде изпробван с техническо
средство Алкомер 931
с инв.№ 2243446 за установяване
употребата на алкохол, на водача бил написан талон за медицинско изследване , като и за това, че
при същите обстоятелства не носи СУМПС и контролен талон.
Като нарушена в АУАН е посочена разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП. АУАН е подписан от
нарушителя на 24.09.2012 г. в полицейския участък , на същия е връчено копие от АУАН.
Въз
основа на съставеният акт за установяване на административно нарушение е
издадено обжалваното наказателно постановление.
НП е връчено на нарушителя на 23.10.2012 година. Жалбата е депозирана пред АНО на 29.10.2012 година.
От приложената към АНП Заповед рег. №І-з-1687 от 2010
година на Министъра на МВР, се установява материалноправната компетентност на Началник сектор
“Охранителна полиция” при РПУЛом
да издава НП въз основа на такива актове.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на събраните в хода на съдебното производство доказателства - показанията на разпитаните по делото свидетели И.Б. и В.В., първият от които съставил АУАН против жалбоподателя,
а останалият е свидетел
по установяване на административното нарушение, от показанията на свидетелите Б. и В.. Съдът кредитира показанията на Б. и В. свидетели изцяло с оглед тяхната последователна и
логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по
делото писмени доказателства – ,акт за установяване на
административно нарушение,талон
за изпращане на медицинско изследване. Свидетелските показания са конкретни,
ясни и последователни, изразяват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетите от свидетелите
действия на жалбоподателката. Освен това, няма данни по делото, които да
създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели. Посочените свидетели от
жалбоподателя Деков и Флоров в показанията си се опитаха да го защитят, тъй
като са негови близки и е разбираемо, поради което съдът не дава вяра на
техните показания, поради необективност и пристрастност.
От така описаната фактическа обстановка съдът прави
следните изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице и е допустима.
Извършвайки служебна проверка за процесуалноправната
законосъобразност на атакуваното наказателно постановление, съдът не констатира
да са налице процесуални нарушения, представляващи формални основания за отмяна на издаденото НП. Административнонаказателната
отговорност на Н.Б. е ангажирана в напълно редовно възникнало и
развило се производство по установяване на нарушението и издаване на НП. Акта е издадени от
компетентни органи, в надлежната форма, при спазване на процесуални изисквания
и съдържат всички изискуеми реквизити, съобразно разпоредбите на чл.42, респ.
57 ЗАНН. В АУАН, съотв. възпроизведено и в НП, се съдържа достатъчно ясно и
конкретно формулирано словесно описание на нарушението, с неговите обективни признаци,
посочена е цифрово и нарушената разпоредба. Т.е. даденото описание съответства
на законовото изискване, установено за това /чл. 42, т. 4, съотв. чл.57, т.5
ЗАНН/, доколкото са обективирани всички релевантни факти и обстоятелства, както
тези явяващи се елементи от твърдяното
нарушение, така и обстоятелствата при осъществяването им и откриване на
нарушението.
Досежно материалноправната законосъобразност,
настоящият съдебен състав прецени процесното НП за издадено в съответствие с
материалния закон. В хода на съдебното следствие се установи по безспорен
начин, че жалбаподателя
Б. е осъществил от обективна и
субективна страна съставите на административни нарушения по чл.174, ал.3 от
ЗДвП, наказуеми ъсответно по чл.174, ал.3,пр.второ
от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП,
редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване
на противното. Видно от приложения по делото АУАН № 72А /22.09.2012 г., същият отговаря на всички законови
изисквания за съставянето му, поради което и изложените в него факти и
обстоятелства се ползват с презумптивна доказателствена сила. Тъй като
жалбоподателят не е представил годни доказателства, от които да се установява
противното, въпреки, че оспорва фактите по АУАН и заявява защитна версия,
следва да се приеме, че посочените в АУАН и в наказателното постановление
административни нарушения действително са осъществени от страна на Б..
На възражението,че акта е
съставен на 22.09.2012 г. , а е връчен на 24.09.2012 г. ,тази нередовност в
него не е пречка да се издаде НП, тъй като безспорно е установен начина на
извършване на нарушението и самоличността на нарушителя. В негова полза е било
да се върне обратно при проверяващите го
и да се яви да даде годна кръвна проба,което от негова страна не е сторено.
Административно-наказателната разпоредба на чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП съдържа състав на административно нарушение за водач на МПС,
който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни
предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта
му.
Установените в АУАН факти се потвърждават и от
разпитаните по делото свидетели, чиито показания съдът кредитира изцяло, като непротиворечиви
и допълващи се. От гласните доказателства по делото безспорно се установи, че
св. Б.., в качеството си на контролен орган, е
разпоредил на жалбоподателя да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, след като
свидетелите - очевидци са възприели, че
е управлявал МПС и е имал качеството на водач по смисъла на § 6, т. 25 от ДРЗДвП. Свидетелите са
единодушни, че Б. категорично е отказал да му бъде извършена
проверка с техническо средство. За да е съставомерно едно деяние като нарушение
по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, е необходимо субектът на нарушението да притежава
качеството водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина и
същият да откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол или упойващи вещества. В конкретния случай се установява
от свидетелските показания, че жалбоподателят на посоченото в акта място е
управлявал МПС. Установява се категорично от всички събрани по делото
доказателства, че жалбоподателят е бил поканен от св. Б. . да бъде изпробван
за употреба на алкохол с техническо средство, няколко пъти но е
отказал, като
умишлено не е изпълвал указанията при проверката. Безспорно е, че на жалбоподателят е издаден талон за
медицинско изследване на 22.09.2012 година в 23 05 часа,
същият е оформен,че лицето е
отказало да получи талона,тъй като не се е явил
при проверяващите обратно, а е избягал, като този отказ е
удостоверен с подписа на дежурен по МВР. Без значение е за
фактическата обстановка кои е оформил отказа, тъй като нарушителя изобщо не се е явил да го получи.
Неоснователен е доводът на процесуалният представител
на жалбоподателя, че поради оформяне на отказ от лице не присъствало на место проверката не е налице
отказ на жалбоподателя. Няма
доказателства по делото, жалбоподателят, след като е отишъл да вземе
документите да се е върнал за да получи талона
за медицинско изследване,както е изявил желание пред полицейските служители
да се подложи на кръвно изследване и такава възможност да не му е била
осигурена от тях. Напротив, видно от показанията на свидетелите Б. и В. чакали са достатъчно
време жалбоподателят да се върне при тях за да даде
кръвна проба,, но
същият умишлено е осуетил това защото е знаел,че е употребил алкохол и че ще му бъде осигурена такава възможност, като бъде
отведен в съответното медицинско заведение.
Съгласно чл.174, ал.4 от ЗДвП, редът, по който се
установява употребата на алкохол или друго упойващо вещество, се определя от
министъра на здравеопазването, от министъра на вътрешните работи и от министъра
на правосъдието. В случая, това е Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за
установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на
моторни превозни средства /издадена от министъра на здравеопазването, министъра
на вътрешните работи и министъра на правосъдието, обн., ДВ, бр. 63 от
17.07.2001 г./. В чл.1 ал.2 от същата
наредба се предвижда употребата на алкохол или друго упойващо вещество да се установява посредством използване на
съответни технически средства и/или чрез медицински и лабораторни изследвания.
Съгласно чл.2 от Наредба №30, когато от водача е взета некачествена проба или
се оспорват показанията на техническото средство, употребата на алкохол или
друго упойващо вещество се установява с лабораторно изследване/ ал.1 на чл.2/.
С лабораторно изследване се установява употребата на алкохол или друго упойващо
вещество, когато водачът откаже или физическото му състояние не позволява
извършване на проверка с техническо средство./ал.2 на чл.2/. Въз основа на
събраните по делото доказателства съдът приема за безспорно установено
обстоятелство отказа на жалбоподателя да бъде изпробван с техническо средство и
чрез медицинско изследване за наличие на алкохол в кръвта му. Отказът на Н.Б.. да бъде изпробван с техническо средство за употреба
на алкохол се установява по безспорен
начин от свидетелските показания, а отказът на жалбоподателят да бъде изпробван
за употреба на алкохол чрез медицинско изследване се установява чрез приложеният
по делото талон за изпращане на медицинско изследване, който жалбоподателят е
отказал да получи.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на
визираното административно нарушение и следва да носи
административно-наказателна отговорност за вмененото му нарушение, за което
административно-наказателната разпоредба на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда
кумулативно наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство
за срок от 2 години и наказание глоба от 2000
лв.
В настоящия случай административнонаказващият орган е
наложил глоба , предвиден в разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 2години,
т.е. това наказание е наложено в размер,
предвиден в закона. Съдът намира, че наложените наказания са съобразени с
разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и съответни на степента на обществена опасност на
нарушителя и на нарушението.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че издаденото
против Н.Б.Б.
наказателно постановление, като правилно и законосъобразно, следва да бъде
потвърдено.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
72А от 08.10.2012 година
на Началник сектор
“Охранителна полиция” към РПУ гр. Лом, на осн. МЗ рег.№ Iз-1745 от 28.08.2012 г., с което на основание чл. 174, ал.3, предл. І
от ЗДвП на Н.Б.Б. *** е наложено административно наказание глоба в
размер на 2000 лв., е лишен от право да управлява МПС за срок от 2 години и
на осн. чл.4,ал.1,т.3 от Наредба № Iз -1959/07 г. отнема 12 контролни точки за
нарушение по същия текст от ЗДвП за това, че на
22.09.2012 година около 23.05 часа в с. Златия,Об Монтана по ул.”Г.Димитров” не далеч от
кръстовище с кръгово движение, управлява МПС л. а. “ Ауди”, като отказва да бъде
изпробван с техническо средство Алкомер 931 с инв.№ 2243446
за установяване употребата на алкохол, като отказва за изпълни предписанието за медицинско
изследване на кръвна проба, като законосъобразно.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Административния съд в град Монтана по реда на
Глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: