Решение по Гражданско дело 1168/2011г.

РЕШЕНИЕ

№

Гр. Лом, 06.04.2012 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ломски районен съд, в публично съдебно заседание на девети март, две хиляди и дванадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АЛБЕНА МИРОНОВА

при секретаря Р.Д., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1168 по описа за 2011 г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС.

Делото е образувано по искова молба от Михаил П. ***, срещу А.П.М. ***, за разпределение ползването на недвижим имот.

Ищецът твърди, че с ответницата, като наследници на Павел М. ***, са съсобственици на недвижим имот в с. Бъзовец, общ. Вълчедръм, обл. Монтана, а именно: Дворно място, находящо се в с. Бъзовец, обл. Монтана, с площ от 2745 кв.м., съставляващо УПИ ІІІ, с кадастрален номер4, кв. 16 по действащят регулационен план на селото, при съседи: улица, УПИ І-5, УПИ ІV-4 и УПИ V-4, с построени в имота жилищна сграда и паянтова сграда.

Иска се от съда да постанови решение, с което: да разпредели между ищеца и ответницата ползването на Дворно място, находящо се в с. Бъзовец, обл. Монтана, с площ от 2745 кв.м., съставляващо УПИ ІІІ, с кадастрален номер4, кв. 16 по действащят регулационен план на селото, при съседи: улица, УПИ І-5, УПИ ІV-4 и УПИ V-4, с построени в имота жилищна сграда и паянтова сграда, при права ½ ид.ч. за ищеца и ½ ид.ч. за ответницата.

Ответницата е подала писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК.

В отговора си тя неправилно счита, че предявеният иск е за делба на недвижим имот и прави възражение, че реалната площ на имота не съответства на описаната в исковата молба. Твърди също, че представената скица е с „неверни” граници и съседи. Твърди, че в хода на делбено производство, по гр.д. № 1342/2008 год. на ЛРС тя нееднократно е оспорвала представеният нотариален акт относно площта на имота.

Ответницата заявява, че държи да получи възможност да ползва процесният имот и занапред, като твърди, че ищецът я е лишил от това право понастоящем. Моли да й бъде предоставен имота на нея, тъй като тя е полагала грижи за покойният им баща през последните 30 години, като й се даде възможност да изплати делът на ищеца.

Представя писмени доказателства, които не отговарят на изискванията на закона /чл. 183 ГПК/, като в тази връзка съдът й е дал указания. Не прави доказателствени искания.

Страните са редовно призовани за първото по делото открито съдебно заседание.

Ищецът не се явява, вместо него – адв. Н. А., МАК, редовно упълномощен, който поддържа иска така, както е предявен и моли съда при постановяването на решението да вземе предвид изготвената от в.л. В. К. съдебно-техническа експертиза в нейният Вариант І, като предостави на ищеца ползването на Дял ІІ, оцветен в червено, а за ответницата да остане да ползва дял І, оцветен в синьо.

Ответницата не се явява, не се представлява. Не изразява становище по проекта за доклад на делото, съобщен й с определението по чл. 140 ГПК, както и по дадените й от съда указания.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

От фактическа страна:

С н.а. № 133, т. ІІ, рег. 1348, д. № 80/22.03.1938 год., Павел М. *** е признат за собственик по наследство и давност на Дворово място в с. Бъзовец, от три декара, до съседи: наследниците на Филип Миков, Яна М. *** мера.

От представеното Удостоверение за наследници № 013962/19.10.2011 год. на Община Лом е видно, че наследници на Павел М. *** са страните по делото – ищецът Михаил П.М. и ответницата А.П.М.-Андонова.

По делото е изслушано заключение на вещото лице В.К.. Изготвил е заключения и скици в два варианта, които са неразделна част от него, базиращи се на данни по делото и извършен оглед на самото място.

Вещото лице е установило, че в процесното дворово място – УПИ ІІІ-4, в кв. 16 по плана на с. Бъзивец, общ. Вълчедръм, с пощ 2 745 кв.м., има построени: 1./ паянтова /построена от кирпич/ жилищна сграда, застроена върху 115 кв.м., заедно с изба от 14,80 кв.м., 2./ стара паянтова сграда /в момента полуразрушена, без покрив, застроена върху 40 кв.м. и 3./ дървен кош, източно на полуразрушената сграда, с площ от 60 кв.м.

Жилищната сграда е построена с три входа – от юг, север и запад. Състои се от четири стаи, централен коридор с формата на буквата „Г”, свързан с южния и северния вход и коридор с вход от запад. Западната част на сградата, състояща се от две стаи и коридор се е намерила силно увредена – с теч, частично паднала мазилка по таваните и напукана западна външна стена. Общото състояние на сградата е незадоволително. Обитаеми са стаи 1 и 2, както и централният коридор. Необитаеми са стаи 3 и 4. избата е под стая № 2, с широка двукрила врата с външен, покрит с плоча вход. В дворното място е вкарана и „затапена”, без водомерна шахта, водопроводна инсталация. Външното ел.захранване е ограбено.

Заключенията и скиците не са оспорени от страните по делото, приемат се и от съда.

Експертът предлага два варианта на разпределение на ползването, от които съдът приема, че по-удачен е първият вариант, който предвижда да се разпредели ползването на сградите така, както са в момента, докато вторият предложен вариант предвижда макар и незначително, но преустройство.

Съгласно предложеният от вещото лице първи вариант на разпределение на ползването се обособяват два дяла:

І дял:

1. От дворното място: УПИ ІІІ-4, с площ 725 кв.м., до съседи: УПИ І-5, УПИ ІV-4, Дял ІІ и част от УПИ ІІІ-4 за общо ползване – съгласно скица-проект.

2. От жилищната сграда:

- стая № 1, с площ 17,26 кв.м.;

- част от централния коридор, обособена като помещение № 6 с площ 4,40 кв.м. и

- от необитаемата част – стая № 4 с площ 14,25 кв.м.

3. От избата – западната половина от избата, съгласно скица-проект.

ІІ дял:

1. От дворното място: УПИ ІІІ-4, с площ 725 кв.м., до съседи: Дял І, УПИ ІV-4, УПИ V-4, и част от УПИ ІІІ-4 за общо ползване – съгласно скица-проект.

2. От жилищната сграда:

- стая № 2, с площ 16,20 кв.м.;

- част от централния коридор, обособена като помещение № 7 с площ 5,75 кв.м. и

- от необитаемата част – стая № 3 с площ 14,60 кв.м.

3. От избата – източната половина от избата, съгласно скица-проект.

Обособяването на помещение № 6 на Дял І и помещение № 7 на Дял ІІ, както и № 8 – за общо ползване, всички – част от централния коридор може да се осъществи чрез изграждане на две леки преградни стени с врати на тях.

ІІІ. За общо ползване остава:

1. Част от дворовото място, с постройките попадащи в него, всичко – застроено и незастроено – с обща площ от 1295 кв.м., до съседи: - улица с о.к. 98-161, - УПИ І-5, - - Дял І, - Дял ІІ и – УПИ V-4;

2. Южният вход на жилищната сграда, с част от централния коридор – помещение № 8, с площ от 5,80 кв.м.;

3. Западният вход на жилищната сграда със западен коридор, помещение № 5 с площ от 8,00 кв.м.;

4. От избата: външната покрита част, площадката пред двукрилата врата, двукрилата врата и обособената за общи ползване вътрешна площ, съгласно скицата-проект;

5. Полуразрушената паянтова сграда с площ 40 кв.м.;

6. Дървеният кош.

От правна страна:

Искът по чл. 32, ал. 2 от ЗС има за последица осъществяване на спорна съдебна администрация на гражданско правоотношение между съсобственици по повод служене с обща вещ.

В чл. 32 от Закона за собствеността /ЗС/ е регламентиран принципът, на който се базират отношенията между съсобственици по повод използването и управлението на общата вещ, когато помежду им няма абсолютно съгласие за това.

Съгласно чл.32, ал.1 от ЗС, общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от вещта.

Съществуват обаче случаи, в които такова мнозинство не може да се образува. За да гарантира защитата на правото на всички съсобственици върху вещта, законът – чл.32, ал.2 от ЗС, урежда в тяхна полза специфично право на иск, който може да се предяви пред съда, за да се разреши спорът относно използването на съсобствената вещ.

Когато е сезиран с такъв иск, съдът замества мнозинството от съсобствениците и преценява целесъобразността и възможностите за разпределяне ползуването на общата вещ, съобразно конкретните обстоятелства по делото – характер на вещта, брой на съсобствениците, техните права в съсобствеността, фактическото положение до възникване на правния спор.

Видно от представните по делото писмени доказателства, ищецът е надлежно легитимиран да предяви настоящия иск. На лице е и пасивна легитимация на ответника по иска.

Страните са съсобственици на процесните имоти, при равни права – с дялове от по 1/2 за всеки от тях.

При така определените дялове на страните в процесните имоти, очевидно е, че не може да се образува мнозинство по смисъла на чл. 32, ал.2 от ЗС и този имот да се управлява, респективно – ползването му да се разпределя по решение на собствениците, притежаващи повече от половината от дяловете в него.

Досегашната съдебна практика е категорична по въпроса за тълкуването смисъла на думата мнозинство, вложен в тази разпоредба – става дума за мнозинство от дяловете в съсобствеността, а не за брой лица, участващи в нея.

Ето защо съдът приема, че следва да бъде извършено разпределение на ползването на процесните имоти между страните, като съдът се ръководи от изискването ползуването да отговаря най-пълно на правата на съсобствениците, да не засяга извършените от тях подобрения, на най-целесъобразното ползуване, и то при съобразяване с фактическото положение на имота към момента на разрешаване на спора.

Съдът преценява, с оглед на така представените доказателства, че разпределението на ползуването на процесните имоти при уточненията, направени от вещото лице в съдебно заседание, предложеният Вариант І е по-удачен, по- целесъобразен, съобразени са правата и интересите на съсобствениците и той отразява фактическото положение на постройките, като е максимално съобразен и с фактическото положение. Визираният вариант обслужва в най-голяма степен възможностите за максимално удобно използуване на имота, удовлетворени са хигиенните и стопански нужди на съсобствениците който ще бъдат задоволени в максимална степен по този начин.

Съобразно заявеното от процесуалният представител на ищеца, на него следва да се предостави за ползване Дял ІІ от проекта на вещото лице.

Мотивиран от горните съображения, съдът

Р Е Ш И :

РАЗПРЕДЕЛЯ ПОЛЗВАНЕТО на Дворно място, находящо се в с. Бъзовец, обл. Монтана, с площ от 2745 кв.м., съставляващо УПИ ІІІ, с кадастрален номер4, кв. 16 по действащят регулационен план на селото, при съседи: улица, УПИ І-5, УПИ ІV-4 и УПИ V-4, с построените в имота жилищна сграда и паянтова сграда, съгласно Вариант І от заключението на вещото лице В.К. и приложените към него скици на л. 37-42 от гр.д.№1168/2011г.по описа на съда, които, приподписани от съда да се считат за неразделна част от настоящето решение, на основание чл.32 ал.2 ЗС както следва :

НА А.П.М.-АНДОНОВА, ЕГН **********,***, СЕ ПРЕДОСТАВЯ ЗА ПОЛЗВАНЕ

І дял, оцветен в синьо на скиците:

2. От жилищната сграда:

- стая № 1, с площ 17,26 кв.м.;

- част от централния коридор, обособена като помещение № 6 с площ 4,40 кв.м. и

- от необитаемата част – стая № 4 с площ 14,25 кв.м.

3. От избата – западната половина от избата, съгласно скица-проект.

НА МИХАИЛ П.М., ЕГН **********,***, СЕ ПРЕДОСТАВЯ ЗА ПОЛЗВАНЕ

ІІ дял, оцветен в червено на скицата:

2. От жилищната сграда:

- стая № 2, с площ 16,20 кв.м.;

- част от централния коридор, обособена като помещение № 7 с площ 5,75 кв.м. и

- от необитаемата част – стая № 3 с площ 14,60 кв.м.

3. От избата – източната половина от избата, съгласно скица-проект.

ЗА ОБЩО ПОЛЗВАНЕ, оцветено в жълто на скицата, ОСТАВАТ:

2. Южният вход на жилищната сграда, с част от централния коридор – помещение № 8, с площ от 5,80 кв.м.;

3. Западният вход на жилищната сграда със западен коридор, помещение № 5 с площ от 8,00 кв.м.;

5. Полуразрушената паянтова сграда с площ 40 кв.м.;

6. Дървеният кош.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Монтана в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Районен съдия: