НОХД № 386/12г.

МОТИВИ :

Подсъдимият Р. *** е обвинен в това, че на 24.10.2010г. в гр. Брусарци, обл. Монтана при условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и подържал у В.Ц.М. ***, заблуждение, че ще заплати пшеница с общо тегло 8.500т. натоварена в товарен камион рег. номер ****, управляван от П. *** и собственост на Т.В.Т. ***, като му причинил имотна вреда в размер на 2975лв. – престъпление по чл. 211, вр. чл. 209, ал.1 от НК.

Представителят на ЛРП поддържа обвинението, което намира за доказано по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства. Предлага на съда да постанови осъдителна присъда, с която да признае подсъдимият за виновен в извършване на престъплението за което е предадена на съд, като му наложи наказание “лишаване от свобода” над минималният предвиден от закона за това престъпление, около средният размер, което да бъде изтърпяно ефективно, при строг режим и закрит тип затворническо общежитие.

В с.з. подсъдимият се явява лично и с договорен защитник адв.П.П. от МАК. Не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, дава обяснения, отностно обстоятелствата свързани със случилото се на инкриминираната дата. Твърди че не е имал намерение да измами и заблуди гражданският ищец, тъй като самият той е действал като прекупвач, обстоятелство, което е известно на собственика на продукцията.

В пледоарията си неговият защитник моли съда да постанови присъда с която оправдае неговият подзащитен по повдигнатото му обвинение, тъй като същото не е доказано по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства.

Доказателствата по делото са писмени и гласни. Изслушано е заключението на вещото лице изготвило назначената по делото Съдебно-оценителна експертиза – О.С..

По делото е приет за съвместно разглеждане предявеният от св.В.М. писмен граждански иск против подсъдимия за причинени с престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, в размер на 2 975лв, като св.М. е конституиран в качеството на граждански ищец по делото.

Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното :

Подсъдимият е криминално проявена личност с формиран престъпен начин на живот. Видно от приложената по делото справка за съдимост е осъждан многократно за извършени от него различни по вид престъпления. Последното му осъждане е с влязла в сила присъда по НОХД № 156/08г. по описа на ЛРС, за престъпление по чл.195, ал.1, т.3,5 и 7 във вр. с чл.194, ал.1 от НК на наказание “ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, с ефективно изтърпяване, при първоначален общ режим. Със същата присъда е извършено групиране на наложеното му наказание с наказанията по НОХД № 322/07г. по описа на СРС, НОХД № 156/08г. по описа на РС гр.Бургас, като му е определено едно общо такова - ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, с ефективно изтърпяване, при първоначален общ режим. На осн. чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наложеното на Н. наказание по НОХД № 202/98г. по описа на ЛРС от “ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТПСВОБОДА”,чието изпълнение е било отложено с изпитателен срок от Три години, считано от влизане на присъдата в сила – 01.12.1998г.

На 11.09.2009г. подсъдимият е започнал да изтърпява в Затвора гр.София приведеното в изпълнение на осн. чл.68, ал.1 от НК наказание по НОХД № 202/98г. по описа на ЛРС. На 01.09.2010г. Н. е бил пуснат във временно прекъсване на наказанието за срок от два месеца, считано от 01.09. до 01.11.2010г., съгласно Постановление на СГП /пр.преписка № 10013/10г./ на осн. чл.447,т.3 от НПК. Тъй като не се е завърнал в указаният срок е обявен за ОДИ с Телеграма № 5897/03.11.2010г. и на 10.12.2010г. е задържан в Следственият арест гр.Перник и върнат в Затвора гр.София.

След като бил пуснат в прекъсване Н. посетил родителите си – св.Р.Й. и П.Й.,***. Към онзи момент там се намирала и неговата съпруга св.М.Н. с тяхното дете. Н. да си набави парични средства, като “прекупвач” на пшеница, знаейки, че в района има много зърнопроизводители, свързвайки ги с лица, търсещи такава продукция.

Гражданският ищец св.В.М. е земеделски производител от гр.Брусарци. Много често прибягвал до помощ от страна на родителите на подсъдимият, които работели при него, като общи работници. От тях гражданският ищец разбрал, че Н. в момента е излязъл от затвора и се занимава с прекупуване на зърно. Тъй като цената която предлагал била от 0,35ст решил, че същата е изгодна и се свързал с подсъдимия. След като постигнали договореност за количество и цена, подсъдимият започнал да търси купувачи. Така подсъдимият се свързал със св.Н.Б., за който знаел, че извършва дейност, също като прекупвач и му предложил голямо количество пшеница. Св.Б. от своя страна се свързал с представители на фирма “Софиямел” и след като количеството и цената били уговорени купувачите пристигнали в гр.Брусарци. От склада където гр.ищец съхранявал продукцията си негови работници, между които и родителите на подсъдимият натоварили пристигналите два товарни камиона с около общо 50тона пшеница. За натовареното количество гр.ищец получил продажната цена от представителят на дружеството закупило продукцията, а подсъдимият и св.Б. получили по 100лв, като комисионна за сделката. От цялото количество пшеница на гр.ищец му останали около 10 тона, и тъй като това количество било малко, за да бъде натоварено с него цял камион останало в склада. Заплащането на закупеното количество пшеница станала преди мереното на натовареното количество на кантара.

Няколко дни след този курс подсъдимият решил да реализира и останалото количество пшеница, собственост на гр.ищец. За тази цел се свързал по телефона със св.М.М. ***, за която знаел, че работи като посредник в продажбата на пшеница към различни фирми. Представил и се като зърнопроизводител от с.Крива бара, обл.Монтана и поискал да го свърже с някой, който изкупува зърно. Тъй като по това време св.М. “работила” с момче на име “***”, което изкупувало жито от Бяла Слатина предоставила на подсъдимият телефонния номер на св.Б.Г.. Подсъдимият се свързал с него по телефона и договорили цена и количество.

Св.Б.Г. пък от своя страна решил да ползва транспортната фирма на св.Т.Т. ***. Обадил му се по телефона и договорили цената на курса, както и началната и крайна точки. Св.Т. за осъществяване на курса изпратил своя товарен камион, марка “***”, с рег. № ****, управляван от св.П.И., на който предоставил телефонен номер за връзка, като му казал, че човек ще го чака в с.Смирненски, общ.Брусарци, а товаренето щяло да се извърши в гр.Брусарци.

На 24.10.2010г. св.И. тръгнал от гр.Ботевград с товарният автомобил, собственост на транспортната фирма, управлявана от св.Т.Т.. Междувременно св.Т.Т. се срещал на изхода на гр.Ботевград със св.Б.Г., където се уговорили за заплащането на курса. Св.Г. потвърдил курса и казал, че тръгва за гр.Брусарци.

Пристигайки в с.Смирненски, общ.Брусарци позвънил на телефонния номер, предоставен му от св.Т. и на обаждането отговорил женски глас, на който св.И. съобщил, че се намира в с.Смирненски. Малко след обаждането в центъра на селото пристигнала св.М.Н. с лек автомобил, в който имало малко дете. Последната съобщила на св.И., че трябва да отиват на кантара в селото и той да кара след нея. Пристигнали на кантара в с.Смирненски, който бил собственост на св. И.Б.. Същият бил построен през 2009г. Св.Б. бил помолен от гражданският ищец да му услужи с кантара, като пристигайки на мястото освен гр.ищец, там бил и св.Б.. В негово присъствие св.И. измерил празният камион, и тъй като св.Б. бил ангажиран оставил кантара включен, като предал ключовете на гр.ищец. След като измерили празният камион св.И., св.Н., и гр.ищец тръгнали към склада, от който трябвало да се товари, намиращ се в гр.Брусарци. Там ги чакали родителите на подсъдимият – св.Р. и П. Й., които започнали да товарят камиона. Лицата които присъствали там били св.И., св.Н., гр.ищец М., св.И.И., както и работниците, товарещи камиона. След като приключили с товаренето св.П.И., управлявайки товарния автомобил, св.Н. с управляваният от нея автомобил и гр.ищец с неговият автомобил се върнали на кантара в с.Смирненски, за да премерят натовареното количество пшеница. Там вече ги чакал св.Б.Г., който разговарял на място с гр.ищец, като в присъствието на гр.ищец, св.Н., св.Г. и св.И. бил премерен натовареният с пшеница камион. Количеството пшеница било осем тона и половина.

Тъй като натовареното количество било малко и не бил запълнен целия камион св.Г. и св.Н. обяснили на гр.ищец, че камиона следва да се дотовари в с.Тополовец и тръгнали натам. По пътя за това населено място св.П.И., св.М.Н. и св.Б.Г. посетили питейно заведение в с.Крива бара, където ги чакал подсъдимият Н.. Последният провел разговор със св.Г., като двамата седнали на отделна маса, а св.Н. и св.И. останали на друга маса в заведението. След като приключила срещата св.И. останал да пренощува на паркинга на бензиностанция “Шел” в района на с.Тополовец, за да бъде дотоварен на следващият ден. Тъй като до обяд подсъдимият не се появил, св.И. телефонирал на св.Т., който му казал да тръгва за гр.Монтана, където щял да бъде дотоварен от друг човек. И. ***, където обаче го чакал човек, който отказал да товари, тъй като вече се било стъмнило. С натовареното в гр.Брусарци количество пшеница св.И. отпътувал за София където разтоварил пшеницата в Спиртният завод в Гара Нови Искър.

Тази фактическа обстановка, съдът намира за установена по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства : Докладна записка на л. 16;17; справка за съдимост на л. 26-28; справка “Глобул” на л. 58, детайлна справка М-Тел на л. 63,64, справка “Виваком” на л. 66-69, справка за съдимост на л. 102-104; справка за съдимост от 28.06.12г., както и служебно изисканата от съда актуална справка за съдимост, както и от показанията на разпитаните свидетели В.М., М.Н., Р.Й., П.Й., М.И., И.И., Т.Т., П.И., Н.Б., които съдът кредитира, като обективни, последователни и взаимно свързани, както помежду си, така и с останалите събрани по делото доказателства.

Съдът не дава вяра на показанията на св.Б.Г., тъй като същите са нелогични и се намират в противоречие с показанията на останалите свидетели. Напълно разбираема е позицията на този свидетел да отрича всичко, тъй като в противен случай би уличил самият него в извършване на престъпление. Не без значение по делото е, и че Г. не бе открит на посоченият от него телефон и адрес, след като изрично бе уведомен от съда, че ще бъде търсен за провеждане на очни ставки, както и обстоятелството, че срещу него има висящи наказателни производства за извършени престъпления “измама” и “обсебване”.

Съдът кредитира обясненията на подсъдимият, тъй като освен негово защитно средство, те представляват и годно доказателствено средство, същите не са изолирани, а са във връзка с приетият от съда доказателствен материал.

Извън установеното по безспорен и категоричен начин останаха много въпроси, свързани с това какво се е случило след приключване на товаренето и претеглянето на камиона. На първо място не бе установено кой е издал товарителница за натовареното количество пшеница. Най-вероятно това е св.Б.Г., тъй като без такъв документ товара не може да пътува, а категорично бе установено, че такъв документ не е издаван нито от св.Б., собственик на кантара, нито пък от гр.ищец, собственик на натоварената пшеница, а наред с това св.П.И. шофьор на товарният автомобил твърди, че е получил кантарна бележка.

На следващо място не бе установено дали по време на проведената среща между св.Г. и подсъдимият последният е получил пари, за пшеницата която следва да заплати на собственика и от св.Г.. И ако действително е получил такива, то защо самият св.Г. не ги е дал на М. след премерването на товара на кантара в с.Смирненски, при условие, че той е присъствал там, което обстоятелство се твърди и от гр.ищец.

Съдът намира, че проведеното повърхностно и непълно разследване по делото в хода на досъдебното производство направи невъзможно получаването на отговор на поставените по-горе въпроси. Едва по време на съдебното следствие бе установен действителният водач на товарният автомобил – св.П.И., както и св.М.М., която е свързала подсъдимия със св.Б.Г.. Не бе установено има ли издадена товарителница, както и за какво количество и от кой е издадена тя. Не бе установено дали св.Г. е предал на подсъдимият някаква парична сума, както и какво точно е участието на подсъдимия.

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не може да бъде установено по безспорен и категоричен начин, че е осъществен състава на престъплението “измама”, както от обективна, така и от субективна страна.

На първо място престъплението “измама” от обективна страна има два предмета – измаменото лице и ощетеното имущество. В случая липсва безспорно установен от количествено отношение на един от предметите на измамата. Не се спори по делото, че става въпрос за пшеница, собственост на гр.ищец, но не бе установено по безспорен и категоричен начин точното количество на същата. В случая са налице единствено и само гласни доказателства за това количество от осем тона и половина пшеница. Въпреки предприетите действия от страна на съда в хода на съдебното следствие не бе установено съществува ли някакъв документ /товарителница или кантарна бележка/ за въпросното количество пшеница. Такъв документ не е издаван, както от гр.ищец, така и от собственика на кантара. Не стана ясно по делото как е било транспортирано това количество, тъй като шофьора на товарният камион св.П.И. твърди, че е получил такъв документ. В сферата на предположенията остава дали същият не е бил издаден именно от св.Б.Г..

На следващо място не се доказа по безспорен и категоричен начин следващият елемент от обективната страна на измамата – формираната неправилна представа на измаменото лице, отнасяща се до правното основание или до условията, при които то ще осъществи акт на имуществено разпореждане. Безспорно бе установено в случая, че гражданския ищец е съзнавал, че подсъдимият действа, като посредник, и че не той, а лицето което е закупило това количество пшеница, следва да заплати нейната стойност на собственика и. Такава е била схемата на действие при закупеното първоначално количество пшеница, така е следвало да се действа и в случая.

Повдигнатото обвинение за извършено престъпление “измама” не бе доказано и от субективна страна, тъй като деецът в случая следва да действа с пряк умисъл и с користна цел. Държавното обвинение не доказа, че подсъдимият е предвиждал, че вследствие на неговото въздействие върху измамения у последният ще възникнат неправилни представи, както и че вследствие на същите то ще извърши акт на имуществено разпореждане, който ще доведе до увреждане на неговото имущество. Не бе доказано, че Н. е целял имотна облага за себе си, като и съзнавал неизбежността на настъпилата имотна вреда за гражданският ищец.

В хода на съдебното следствие съдът проведе пълно и цялостно разследване, като положи усилия да събере всички относими към предмета на делото доказателства. От установената от съда фактическа обстановка не може да се направи извод за съставомерност на извършеното деяние.

Имайки предвид всичко изложено по-горе и изхождайки от разпоредбата на чл.303, ал.1 и 2 от НПК, съгласно която осъдителната присъда не може да почива на предположения, а съдът следва да признае подсъдимият за виновен само когато обвинението е доказано по несъмнен начин, съдът призна подсъдимият за невиновен и го оправда по повдигнатото му обвинение за извършена измама, в условията на опасен рецидив.

Тъй като не бе доказан основният състав на престъплението “измама”, то съдът в мотивите си не подложи на коментар, дали в случая е налице квалифициращ елемент – при условията на опасен рецидив.

Съгласно разпоредбата на чл.190, ал.1 от НПК направените по делото разноски остават за сметка на държавата.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :