Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Лом, 04.02.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ломският районен съд, в публичното съдебно заседание на двадесет и първи януари, две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Миронова,

при секретаря Р.Д., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 988 по описа на съда за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Обективно и субективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ

Предявени са обективно съединени искове от Г.М.Г., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, чрез пълномощника си, адв. З.Г.-М., МАК, срещу МБАЛ „Свети Николай Чудотворец” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **********, с управител Г.Т.С., за признаване на уволнението му за незаконно и неговата отмяна, възстановяване на предишната работа и обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението.

В исковата си молба ищецът твърди, че е работил при ответника на длъжност „Началник АГО“. Длъжността заел след проведен конкурс.

След смяна на управителя на дружеството, по време, когато е бил в платен годишен отпуск, за длъжността му бил обявен конкурс, след което той бил освободен със Заповед № 113/28.05.2012 год.

Тази заповед била призната от съда за незаконосъобразна и ищецът бил възстановен на предишната длъжност, като се явил на работа в законоустановеният за това срок, на 07.05.2013 год., като носел и представил на работодателя болничен лист, установяващ временната му нетрудоспособност за периода 07.05. – 16.05.2013 год.

Въпреки това, на 08.05.2013 год. работодателят се опитал да му връчи предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, което той отказал да подпише именно защото е във временна нетрудоспособност. За това твърди, че предизвестието за прекратяване на правоотношението не е било получено от него.

Поради заболяването си, продължил да получава и представя на работодателя болнични листа, започващи от деня на възстановяването му на длъжността преди уволнението, последният от които бил за периода 20.07 – 18.08.2013 год.

Въпреки отпуска по болест, ищецът получил по пощата, с обратна разписка Заповед № 222/08.08.2013 год. на управителя на ответното дружество, с която заповед правоотношението между страните е прекратено на осн. чл. 328, ал. 2 КТ.

Твърди се в исковата молба, че: 1/ уволнението е извършено след изтичане на законоустановеният 9-месечен срок по чл. 328, ал. 2 КТ, тъй като управителят на ответното дружество е бил назначен още преди 28.05.2012 год.; 2./ обжалваната заповед е връчена на ищеца по време на отпуск поради временна неработоспособност.

Твърди се, че след прекратяване на правоотношеинието между страните, ищецът не е работил и за това е претърпял и имуществени вреди от уволнението.

Иска се:

Да бъде отменена като незаконосъобразна Заповед № 222/08.08.2013 год. на работодателя, със всички произтичащи от това законни последици:

1./ да бъде признато за незаконосъобразно и да бъде отменено уволнението на ищеца от ответника;

2./ да бъде възстановен ищеца на предишната длъжност;

3./ да бъде осъден ответника да заплати на ищеца обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, но за не повече от шест месеца.

Претендират се и направените във връзка с делото разноски.

Писмен отговор от ответника е постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

В отговора си, чрез пълномощника адв. А. К., МАК, ответникът счита предявените искове за допустими.

Въвежда възражение за нередовност на претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ с оглед непосочването на цена на иска, както и на начална и крайна дата за обезщетението.

По същество на спора ответника счита исковете за неоснователни.

По отношение на главния иск: по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ ответника счита, че работодателят е упражнил законното си право да прекрати трудовото правоотношение при избор на ръководен екип и в сроковете по чл. 328, ал. 2 КТ.

Счита, че въведеното възражение за нарушение на разпоредбите на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ е неоснователно, тъй като към момента на връчване на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение ищецът все още не е бил започнал да ползва отпускът си по болест, поради което и то, връчването, е редовно, макар и да е извършено при отказ.

С оглед твърденията на страните, съдът е приел с доклада си по делото, съобщен на страните с определението по чл. 312, ал. 1 ГПК и с който те са се съгласили, че между тях не е спорно:

- Че е имало валидно трудово правоотношение, което е било прекратено на осн. чл. 328, ал. 2 КТ.

Спорно е:

- Спазен ли е срокът по чл. 328, ал. 2 КТ,

- Нарушено ли е правото на ищеца на закрила при уволнение, регламентирано в чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ;

- Редовно ли е връчването на предизвестието за прекратяване на правоотношението между страните и по време на това връчване бил ли е вече в отпуск по болест ищеца.

Съдът е дал на страните указания във връзка с фактическите твърдения.

Пояснил е на ищеца също, че следва да бъде уточнена по период и размер претенцията по чл. 225, ал. 1 КТ, както и, че не е ангажирал доказателства за размера на трудовото си възнаграждение при ответника.

Указал е на ищеца че доказателствената тежест за установяване на фактите, обосноваващи основанието и размера на претенцията по чл. 225, ал. 1 КТ е върху него, като е пояснил, че в случая той не е ангажирал доказателства, извън отразеното в Трудовия договор за размера на полученото през последния пълен работен месец трудово възнаграждение, нито за периода на твърдяната принудителна безработица.

Указал е на ответника, че доказателствената тежест за установяване законността на уволнението е негова.

В съдебно заседание ищецът не се явява, не се представлява. Не изразява становище и не ангажира доказателства във връзка с указанията на съда.

Ответника, редовно и своевременно призован се представлява от адв. А. К., МАК, редовно упълномощена, която оспорва исковите претенции, поддържа становището, изразено в писменият отговор и ангажира доказателства. По съображения, изложени в писмена защита моли исковете да бъдет отхвърлени като неоснователни и претендира разноски.

Съобразно събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не е спорно между страните, че с Трудов Договор № 901/04.05.2001 год., на осн. чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ и Протокол от проведен конкурс, № 2028/25.04.2001 год., ищецът е назначен на длъжността «Началник АГО» в ответното лечебно заведение, за срок от три години считано от 04.06.2001 год.

С Допълнително споразумение № 183/01.12.2010год., на осн. чл. 119 КТ и във връзка с Протоколо от проведен конкурс, съгл. ЗЛЗ, вх. № 3157/29.11.2010 год., ищецът е назначен на същата длъжност, «Началник АГО» в ответното лечебно заведение, за срк от три години – до 01.12.2013 год., при пълно работно време.

Със Заповед на Управитля на ответното лечебно заведение, № 113/28.05.2012 год., на осн. чл. 325, ал. 1, т. 8 КТ, е прекратено трудовото правоотношение между страните, считано от 28.05.2012 год., поради постъпване на работа на работник, който е спечелил конкурса за заемане на длъжността «Началник Акушеро гинекологично отделение», проведен съгласно разпоредбите на Кодекс на труда и Закон за лечебните заведения.

Тази заповед е отменена с влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 755/2012 год. на ЛРС.

Със Заповед № 171/07.05.2013 год. на Управителя на МБАЛ – «Св. Н. Чудотворец» ЕООД – гр. Лом, ищецът д-р Г. Г. е възстановен на предишната длъжност «Началник АГО» в болничното заведение, считано от 07.05.2013 год., на която дата му е връчена заповедта и е следвало да се яви на работа.

На следващия ден, 08.05.2013 год., на ищеца е връчено предизвестие изх. № 1621/08.05.2013 год., с което е уведомен, че на осн. чл. 328, ал. 2 КТ, във връзка със склучен договор за управление на лечебното заведение № 52/05.04.2013 год., с изтичане на законоустановеният тримесечен срок трудовото му правоотношение ще бъде прекратено.

Предизвестието е връчено от свид. М. И., служител «Човешки ресурси» при ответника, на 08.05.2013 год., в 08,30 часа, при отказ на ищеца да го получи. Отказът е удостоверен с подписите на двама свидетели – управителят д-р Г. С. и д-р В. И., н-к ОЛД.

Със Заповед № 222/08.08.2013 год., на осн. чл. 328, ал. 2 КТ и във връзка с отправено предизвестие /описано по-горе/, считано от 09.08.2013 год., правоотношението между страните е прекратено.

Липсват данни за връчването на тази заповед на ищеца, но на практика не е спорно, че т яму е била връчена по пощата.

На 07.05.2013 год., от МЦ «Здраве» ЕООД – гр. Лом, д-р Н. Жиков, е издаден Болничен лист за временна неработоспособност № 12/07.05.2013 год., с който на ищеца, д-р Г. Г. е разрешен домашен-амбулаторен отпуск по болест от 07.05.2013 год. до 16.05.2013 год. /десет дни/, поради общо заболяване – «хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност /съдова криза/. В последствие отпускът поради временна неработоспособност е бил продължаван, като последният, представен с и.м. болничен лист е от 22.07.2013 год., за 30 календарни дни, за периода от 20.07.2013 год. до 18.08.2013 год.

Искът е предявен в срока по чл. 385, ал. 1,т. 2 КТ – на 07.10.2013 год.

От копието от трудовата книжка на ищеца, представено с исковата молба не се установява друго трудов правоотношение след прекратяването на процесното.

Въпреки дадените му указания, ищецът не е представил трудовата си книжка за констатация на периода, през който е останал без работа.

От представеното с исковата молба извлечение от електронния търговски регистър за ответника се установява, че на 11.04.2013 год. е вписана промяна в партидата на дружеството, изразяваща се в това, че като управител е заличен В.М.В. и е вписан Г.Т.С..

От представеният от ответника Договор за възлагане на управление на ответното дружество № 52/2013 год. е видно, че същият е сключен на 05.04.2013 год.

От приложената по делото Длъжностна характеристика на длъжността «Началник Отделение» при ответника е видно, че заемащият длъжността е на пряко подчинение на управителя на лечебното заведение, а нему са подчинени всички висши медицински и немедицински специалисти,старшата медицинска сестра/акушерка, рехабилитатор/, медицинските специалисти по здравни грижи, специалистите със средно и полувисше медицинско образование, завършилите медицински колежи и извършващите обслужващи дейности в отделението. В задълженията му влизат дейностите по планиране, организиране и контрол върху цялостната дейност на отделението, управление на ресурсите на отделението и т.н. /стр. 50-52/.

Началниците на отделение са членове по право на медицинския съвет /чл. 29 от Правилника на МБАЛ, л. 75/

От гласните доказателства – показанията на свидетелите М. И. /служител в администрацията – «Човешки ресурси»/, Л. Н. /също – касиер-счетоводител/, И. И. /секретарка на управителя/ и д-р В. И. /н-к ОЛД/ се установява, че ищецът е бил възстановен на работа на 07.05.2013 год., когато се е явил и са били оформени съответните документи. Тогава е поискал и отпуск, но такъв не бил разрешен от работодателя. На следващия ден, 08.05.2013 год., той се е явил в болничното заведение, като още сутринта му е било връчено предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение. При отказ, в присъствието на свидетеля В. И.. И през двата дни не е споменавал да е в болнични. Болничният лист бил представен на 08.05.2013 год., според показанията на свид. И. И. – след края на работния ден.

От показанията на свид. В. И. също се установява, е ищецът не е заявявал, да е в болнични при връчването на предизвестието.

При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

Иска се да бъде отменена като незаконосъобразна Заповед № 222/08.08.2013 год. на работодателя, със всички произтичащи от това законни последици:

1./ да бъде признато за незаконосъобразно и да бъде отменено уволнението на ищеца от ответника;

2./ да бъде възстановен ищеца на предишната длъжност;

3./ да бъде осъден ответника да заплати на ищеца обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, но за не повече от шест месеца.

Претендират се и направените във връзка с делото разноски.

Въведените с исковата молба основания за отмяна на уволнението са, че: 1/ уволнението е извършено след изтичане на законоустановеният 9-месечен срок по чл. 328, ал. 2 КТ, тъй като управителят на ответното дружество е бил назначен още преди 28.05.2012 год.; 2./ обжалваната заповед е връчена на ищеца по време на отпуск поради временна неработоспособност.

В разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ е предвидена възможност за работодателя едностранно да прекрати трудовите правоотношения със служителите от ръководството на предприятието, поради сключване на договор за управление.

От посочения текст на КТ произтича правото на новоизбрания управляващ предприятието, който е страна по договора за възлагане на управлението да прекрати с предизвестие трудовите договори на служителите от ръководството на предприятието на осн.чл. 328, ал. 2 КТ.

За да е законно уволнението по чл. 328, ал. 2 КТ следва да се установи наличието на фактическия състав: 1./ длъжността, която е заемал уволненият служител да попада сред ръководните длъжности в предприятието, 2./ да е сключен договор за управление на предприятието, като е без значение факта, дали този договор за управление е нов със същото ръководство на предприятието или е сключен с други лица, 3./ да е спазен 9-месечния срок по чл. 328,ал.2,изр.2 от КТ до изтичането на който работодателят може да прекрати едностранно трудовите договори със служителите от ръководството на същото.

В случая всички елементи от този фактически състав са налице.

Съгласно легалното определение на понятието “ръководство на предприятието”, дадено в § 1, т.3 от ДР на КТ, в ръководството на предприятието се включват освен ръководителя на предприятието и неговите заместници, и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес, включително и в поделение на предприятието. ВКС трайно приема, че характерът на длъжността като ръководна се определя от длъжностната характеристика, респ. от естеството на длъжността, а не от определянето й като ръководна по ЕКД /напр. решение № 442 от 08.06.2010г. на ВКС по гр.д.№ 1621 от 2009г.-ІІІг.о., решение № 1172 от 27.10.2008г. на ВКС по гр.д.№ 3624 от 2007г.-ІVг.о., /.

Трудовите функции следват от естеството на длъжността, а естеството на работа на Началника на отделение в болнично заведение е да ръководи цялостната дейност на отделението. Тази обособена дейност е ръководна, а заемащият длъжността служител се включва в кръга “други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес” по смисъла на § 1, т.3 от ДР на КТ.

Следователно, налице е първата предпоставка на чл.328, ал.2 от КТ.

Налице е и сключен Договор за възлагане на управление на ответното дружество № 52/2013 год. е видно, че същият е сключен на 05.04.2013 год. Доколкото обжалваната заповед е от 08.08.2013 год. /а предизвестието – от 08.05.2013 год./, са налице и останалите два елемента от състава на чл. 328, ал. 2 КТ.

Възражението, че обжалваната заповед е връчена на ищеца по време, когато е бил в отпуск поради временна неработоспособност също е неоснователно, тъй като е налице безпротиворечива практика на ВКС в насока, че релевантният момент, към който се извършва преценка налице ли е закрилата на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ е моментът на връчване на предизвестието.

Предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение е връчено на ищеца на 08.05.2013 год., при отказ, удостоверен от свидетели. /въпреки, че в и.м. се твърди, че предизвестието не е получено от ищеца, пак там: «… на 08.05.2013 год. работодателят се е опитал да му връчи /на ищеца/ предизвестие за прекратяване на договора изх. № 1621/08.05.2013 год. Доверителят ми отказал да го подпише и получи с мотива, че е във временна нетрудоспособност.»/. за това и предвид доказателствата по делото /писмени и гласни/, съдът приема, че връчването е редовно.

Съгл. чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, в случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6, работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай работник или служител, който е започнал ползуването на разрешения му отпуск.

Ищецът твърди, че е налице незаконосъобразност на уволнението, тъй като към момента на връчване на заповедта /респ. предизвестието/, е ползвал отпуск поради временна неработоспособност поради общо заболяване, с което била нарушена разпоредбата на чл.333, ал.1, т.4 от Кодекса на труда.

Съдът намира соченото възражение за неоснователно.

Ззащото закрилата, залегнала в разпоредбата на чл.333, ал.1 от Кодекса на труда, касае случаите на едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя на основание чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 от Кодекса на труда. Изброяването е изчерпателно и не налага разширително тълкуване.

Хипотезата на чл. 328, ал. 2 КТ е особен случай на прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие и не попада под закрилата на чл. 333 КТ.

За това съдът в този си състав приема, че и това въведено от ищеца възражение е неоснователно.

Единствено за прецизност следва да се отбележи, че действително, съгласно разпоредбата на чл.333, ал.1, т.4 КТ разрешеният на работника или служителя отпуск за временна неработоспособност от съответен здравен орган, чието ползване съвпада по време с момента на връчване на заповедта за уволнение поражда право на предварителна закрила, изразяваща се в задължение на работодателя да поиска от инспекцията на труда предварително разрешение за уволнението.

При това положение обаче работодателят няма задължение да изисква предварително сведение от работника или служителя дали към деня, в който е предвидено да му се връчи заповедта за уволнение, последният има издаден болничен лист. В тежест на работника е да докаже, че към датата на връчване на заповедта /в случая – на предизвестието/ се е ползвал със закрилата по чл.333, ал.1, т.4 КТ, тъй като е започнал да ползвала отпуск поради временна нетрудоспособност.

Следва да се приеме, че ако към деня на връчване на заповедта за уволнение съответният работник или служител не изпълни задължението си да представи болничен лист или да уведоми за него, то незнанието на работодателя за юридическия факт на разрешения отпуск, би го поставила в ситуация да пропусне по обективна причина да изпълни процедурата по чл.333, ал.1 КТ, т.е. неизпълнението й не би могло да му се вмени във вина.

В конкретния случай, видно от доказателствата по делото болничния лист е представен едва след получаване на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение.

В процеса не се установи работодателят да е бил известен за здравословното състояние на ищеца към датата вписана в болничен лист и до връчването на предизвестието за прекратяване на трудовия договор.

По делото няма данни ищецът да е бил в обективна невъзможност да уведоми работодателя за здравословното си състояние, тъй като на същият е разрешен отпуск по болест на предния ден, 07.05.2013 год., когато се е явил на работа и са били оформени документите по възстановяването му на работа. На следващия ден също се е явил на работа и е получил предизвестието за прекратяване натрудовото правоотношение /при отказ/, но видно от показанията на свид. В. И. също не е уведомил работодателя си, че му е разрешен такъв отпуск, а в последствие е донесъл болничния лист в администрацията на работодателя. При това положение, настоящият съдебен състав приема, че ищецът не следва да търси благоприятна за себе си последица от собственото си неправомерно поведение и последиците от неприложената предварителна закрила следва да бъдат изцяло в негова тежест.

Предвид гореизложените съображения, съдът в този си състав намира, че обжалваната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е законосъобразна и не следва да бъде отменяна. Исковете следва да се отхвърлят като неоснователни.

И двете страни претендират разноски.

Според трайно установената съдебна практика, с нормата на чл.359 КТ законодателят е освободил работниците и служителите, ищци по дела за трудови спорове, само от заплащането на дължимите към съда по силата на чл.75 и чл.76 ГПК държавни такси и разноски за съдебното производство независимо от изхода на делото.

Но по силата на чл.78, ал.3 ГПК работниците и служителите, ищци по дела за трудови спорове, са длъжни да заплатят направените от работодателя разноски в случаите, когато предявените от тях искове бъдат отхвърлени, както и когато са станали причина да се направят разноски от насрещната страна.

В този смисъл Решение №76 от 16.02.1995г. по гр.д.№1442/94г., ВС, ІІІгр.о., Определение №60 от 9.03.2010г. на ВКС по гр.д.№161/2010г., ІІІгр.о. и др.

За това и съобразно изхода от делото и отхвърлянето на предявените искове, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ищеца дължи на ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 550 лв.

Водим от гореизложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.М.Г., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, против МБАЛ „Св. Николай Чудотворец“ ЕООД – гр. ****, ЕИК *********, представлявано от управителя, д-р Г. С., обективно и субективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ: Да бъде отменена като незаконосъобразна Заповед № 222/08.08.2013 год. на работодателя, със всички произтичащи от това законни последици, като 1./ да бъде признато за незаконосъобразно и да бъде отменено уволнението на ищеца от ответника; 2./ да бъде възстановен ищеца на предишната длъжност и 3./ да бъде осъден ответника да заплати на ищеца обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, но за не повече от шест месеца, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА Г.М.Г., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, ДА ЗАПЛАТИ на МБАЛ „Св. Николай Чудотворец“ ЕООД – гр. ****, ЕИК *********, представлявано от управителя, д-р Г. С., СУМАТА от 550 /петстотин и петдесет/ лева – разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в 14- дневен срок, считано от обявяването – 05.02.2014 г., пред Окръжен съд – Монтана.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: