Р Е Ш Е Н И Е

гр.Лом 17 февруари 2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ломският районен съд, гражданска колегия , седми състав, в публичното заседание на 11.02 две хиляди и четиринадесета година,в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Б о р я н а А л е к с а н д р о в а

При секретаря В.М., като изслуша докладваното от съдията Александрова гражданско дело № 1358/13 година по описа на ЛРС, за да се произнесе взе предвид следното :

Производство по реда на чл.132, ал.1,т.2 от Семейният кодекс

Ищцата, чрез процесуалния си представител по делото, твърди, че с ответника са живеели на съпружески начала. От съвместното им съжителство имат родено една дете – Р.. Отначало живеели в гр. Пловдив, а в последствие /след раздялата между страните/ ищцата и детето се преместили да живеят в гр. Лом.

Поради несъгласие между родителите, с Решение по гр.д. № 402/2009 год. на ЛРС съдът постановил детето да живее при майката. Решението е влязло в сила на 05.08.2009 год.

По гр.д. № 637/2010 год. на ЛРС, ответникът бил осъден да заплаща на ищцата месечна издръжка за детето Р. в размер на 80 лв., считано от 02.06.2009 год.

Твърди се, че и до момента ответникът не заплаща никаква издръжка за детето си.

Твърди се, че на 05.09.2008 год., по време, когато ответникът е ползвал правото си на лични контакти с детето, Р. е бил блъснат от автомобил в гр. Пловдив, на бул. Цариградско шосе.

Твърди се, че след приключване на съдебните дела, обезщетението, преведено по сметка на детето от застрахователната компания е било изтеглено от ответника /общо 3000 лв./. Като разбрала това, ищцата закрила сметката, като внесла остатъкът от сумата по обезщетението в своя банкова сметка, ***на да възстанови изтеглените средства. Ответникът обаче отказал, с твърдения, че с тези средства бил направил ремонт на детската стая на детето в жилището си в гр. Пловдив, купил му бил лаптоп, а на себе си – автомобил, за да може да го транспортира до училище.

Така и до момента тази сума не е била възстановена от ответника. А същевременно здравето на детето, в следствие на претърпяната при ПТП-то травма продължава да е влошено и до сега. Наложили се болнично лечение и оперативна намеса.

Същевременно детето е стресирано от отношенията между родителите и от това, че става свидетел на насилието на ответника над ищцата.

Иска се: 1./ да бъде лишен ответника от родителски права по отношение на детето, на осн. чл. 132, ал. 1, т. 2 СК, поради трайно неполагане на грижи за детето и недаване на издръжка без основателна причина и

Писмен отговор от ответника е постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

В отговора си, ответника изразява следното становище по предявените искове:

В отговора си, ответникът оспорва този иск като неоснователен. Твърди, че напротив, ищцата многократно /три поредни години/ му е създавала пречки да контактува с детето, за което е сезирал надлежните органи – ЛРП, СА „Закрила на детето” – Лом, ЛРС и полицията за съдействие.

С доклада си по делото, с който страните са се съгласили, съдът е приел, че не се нуждаят от доказване следните факти и обстоятелства: че страните по делото са родители на детето, което живее при майката и тя се грижи за него, а бащата е осъден да заплаща издръжка в размер на 80 лв. месечно.

Спорно е налице ли е трайно и безпричинно неполагане на грижи и неплащане на определената издръжка от страна на ответника.

В съдебно заседание, ищцата се представлява от адв. К. Г., МАК, която поддържа исковете така, както са предявени и излага съображенията си .

Ответникът, редовно и своевременно призован не се явява, не се представлява. В писмена молба възразява срещу разглеждането на делото в ЛРС. Ангажира се след като започне работа да изплаща на сина си необходимите за издръжката му суми. Към молбата /както и към отговора/ са приложени писмени доказателства.

Д"СП"- гр. Лом редовно уведомена, изпраща представител в съдебно заседание, изразява становище по иска, не ангажира доказателства. Представят социален доклад, неоспорен от страните и приет по делото.

Представителят на ЛРП счита, че искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

След преценка на представените по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не е спорно между страните, а и се установява от доказателствата по делото, в т.ч. приложеното гр.д. № 402/2009 год. на ЛРС, че ищцата и ответникът са родители на малолетния Р.С.И., род. *** год., с ЕГН **********.

След раздялата на родителите, с Решение № 210/19.06.2009 год. на ЛРС по горецитираното дело, упражняването на родителските права е било предоставено на майката, а на бащата е определен режим за лични отношения с детето.

С Решение от 19.08.2010 год., по гр.д. № 637/2010 год. на ЛРС, съдът е осъдил ответника да заплаща на ищцата месечна издръжка в размер на 80 лв. за детето им Р.. Решението е влязло в сила.

С Решение от 21.12.2010 год. по гр.д. № 10794/2009 год., РС – Пловдив е осъдил ЗК „Уника” АД – София, да заплати на Р.С.И., чрез неговата майка и законен представител Л.Л., сумата от 12 000 лв. – за претърпените болки и страдания от детето в резултат на ПТП, настъпило на 05.09.2009 год. в гр. Пловдив. Решението е влязло в сила и на 03.05.2011 год. е бил издаден изпълнителен лист на ищцата за присъдените суми.

Не е спорно между страните, а и са приложени писмени доказателства /извлечение от банкова сметка/, ***, по която е било изплатено присъденото обезщетение, ответникът на три пъти – на 10, 19 и 27 май, 2011 год. е изтеглил общо сумата от 3000 лв., които според заявеното от него е употребил за обзавеждане за детска стая за детето и закупуване на лаптоп и лек автомобил, за да може да го кара на училище.

След претърпяното ПТП, детето все още има здравословни проблеми. Така от приложената Епикриза от 06.12.2010 год. на МБАЛ „Свети Наум” ЕАД – София, Клиника по детска неврология и национален център по невро-мускулни заболявания, се установява, че детето Р. чувствал световъртеж като съпътстващо оплакване при други заболявания. От приложената към приетият социален доклад Епикриза от 07.03.2013 год. от СБАЛДБ „Проф. Иван Митев” – София, Клиника по нефрология и хемодиализа се установява заболяване – изолирана протеинурия /наличие на белтък в урината/.

Изслушано в съдебно заседание при условията и по реда на чл. 15 ЗЗДТ, детето Р.И. заявява, че знае, че бащата не плаща издръжка. Живее при майка си след катастрофата. При баща си в Пловдив е бил преди три години, тогава майка му си го е взела с полиция. След този случай бащата не бил идвал да го вижда, само баба му и дядо му. С баща си не се е чувал дори и по телефона. За последен път го е видял случайно преди две години, на улицата в гр. Пловдив, но тогава не му се обадил, а избягал, защото се страхува от него.

От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че след катастрофата с детето, ответникът не се е обаждал, не е търсил детето. През първата година ищцата изпратила Р. при баща му, но детето споделило, че се страхува от него. Бащата не е търсил детето, не плаща издръжка.

От показанията на свид. К. Тодоров, социален работник, извършил проучването за социалния доклад се установява, че детето се отглежда от майката. Създадени са необходимите условия. Не са установени специфични потребности на детето с изключение на свързаните със здравословното състояние.

От приетият по делото социален доклад, изготвен от ДСП – Лом се установява, че на детето са осигурени от ищцата необходимите за отглеждането и развитието му условия. За отглеждането на детето майката е подпомагана от своите родители, с които живее. Детето има допълнителни нужди извън обичайните, предвид здравословното си състояние.

Бащата не изплаща определената издръжка, тези му задължения се изпълняват от Община Лом .

От правна страна:

Относно иска по чл. 132, ал. 1, т. 2 СК:

Съгласно чл. 132 от СК родителят може да бъде лишен от родителски права в 2 хипотези: 1. при особено тежки случаи на родителските провинения по чл. 131 от СК и 2. когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка.

В настоящия случай се претендира лишаване на ответника от родителски права по отношение на детето на основание втората хипотеза, визирана в чл. 132, ал. 1 от СК.

Според чл. 132 ал.1 т.2 СК родителят може да бъде лишен от род. права „когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка”.

Особеностите на основанието са следните :

Касае се до виновно поведение на родителя. Той не изпълнява родителските си задължения „без основателна причина”

Самото неизпълнение обхваща две едновременно дадени форми на укоримо поведение : неполагане грижи и недаване издръжка

Лишаването на родителя от правата му върху неговото дете е крайна мярка за защита на последното, която следва да се прилага при доказана нужда.

Основание за налагането й са случаи, в които с поведението си родителят създава риск за отглеждането и възпитанието на ненавършилото пълнолетие дете, или хипотези, в които е демонстрирано пълно равнодушие и незаинтересованост за живота и развитието на детето. Друга предпоставка за лишаване на родителя от права ведно с горното, е наличие на субективно отношение към това негово поведение. То трябва да е осъзнато, а не плод на обективни пречки, осуетяващи съществуването на обичайните и дължими отношения.

Съгл. практиката на ВКС, възприета с Решение № 406 от 27.12.2011 г. по гр. д. № 1125/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева, „Трайното неполагане на грижи за детето и липсата на финансов или друг материален принос за отглеждането му сочи противоправно поведение на родителя и представлява цялостно неизпълнение на родителските задължения – основание за лишаване от родителски права при условията на чл. 132, ал. 1, т. 2 СК. В производството за лишаване от родителски права, съдът изследва всички обстоятелства, касаещи поведението на родителя, в т.ч. налице ли е основателна причина за трайно пренебрегване на родителския дълг. Когато не е налице такава обективна основателна причина, установяването на която е в тежест на страната, която твърди наличието й, недаването на издръжка за осигуряване живота на детето и трайното неполагане на грижи за отглеждането му сочи за дезинтересиране и пренебрегване на родителските задължения. Родителят, който не упражнява родителските права, но не се възползва от предоставения му режим за лични контакти без основателна причина; не проявява интерес към здравето, към нуждите на детето, към физическото му и емоционално развитие и същевременно не дава средства за издръжката му, не изпълнява своя родителски дълг по смисъла на чл. 75, ал. 1, т. 2 СК (отм.)”. /съотв. чл. 132, ал. 1, т. 2 СК/

При установените в настоящото производство факти съдът намира, че настоящият случай е именно такъв, доколкото бащата не контактува с детето, дори и по телефона /възраженията му в смисъл, че ищцата възпрепятства контактите са голословни/, не се интересува от него, разрушена е връзката родител-дете. Отделно от това ответникът не само че не участва в издръжката на детето /установено е, че същата се поема от общината в рамките на регламентираното по съответната наредба/, но и с неубедителното обяснение, че това е заради нужди на детето, с което впрочем към онзи момент вече е бил преустановил контакти, се е разпоредил в свой собствен и в противоречие с интереса на детето със средства, негова собственост, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

С оглед разпределянето на доказателствената тежест в процеса, след като ответникът оспорва твърденията в горния смисъл на ищцата и от своя страна твърди, че добросъвестно би осъществявал родителските си задължения, ако ищцата не му пречеше, то той следваше да ангажира доказателства в тази насока, каквито в настоящия случай липсват, а възраженията му са голословни.

Горните изводи на съда се подкрепят от събраните писмени и гласни доказателства, които следва да бъдат кредитирани изцяло, въпреки евентуалната заинтересованост на свидетелите, тъй като липсват представени доказателства, които да ги опровергаят.

Не бяха ангажирани доказателства и за наличието на основателна причина, поради която бащата не е изпълнявал задълженията си спрямо детето. Поради това съдът намира за доказано, че ответникът действително трайно не полага грижи за детето си Р. без основателна причина и не му дава издръжка, т.е. налице е негово укоримо поведение спрямо детето, което, подведено под нормата на чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК, води до извода за основателност на предявения иск за лишаване на ответника от родителски права, поради което този иск следва да бъде уважен изцяло.

Съгласно разпоредбата на чл. 134, т. 2 от СК при лишаване от родителски права съдът следва да определи мерки относно личните отношения между родителя и детето, но в случая определяне на такива мерки не се налага, тъй като с решението по гр.д. № 402/2009 год. на ЛРС е бил определен режим на лични отношения и същият не е отменян.

.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ЛИШАВА, на осн. чл. 132, ал.1, т. 2 СК, С.Л.И., ЕГН **********, от гр. Пловдив, от родителски права по отношение на детето Р.С.И., ЕГН **********.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението, препис от същото да се изпрати на Община Пловдив, за вписване на лишаването от родителски права в регистъра на населението.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: