№
гр.
Лом, 17.02.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският
районен съд, гражданска колегия, VІІ-ми състав, в публично заседание на единадесети
февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боряна
Александрова
При секретаря В.М., като
разгледа докладваното от председателя гр.
дело № 1396/2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.310 и сл. ГПК
Образувано е по предявен от Л.Т.Л. с ЕГН **********, в
качеството й на майка и законна представителка на малолетния Р. С. И., ЕГН **********,
със съдебен адрес:***, срещу С.Л.И.,***, иск чл. 150
СК-за
увеличаване на определената издръжка с решение на ЛРС, по гр.дело № 402/2009
година, от 48 лева на 120 лева, считано от датата на предявяване на иска-04.1.2013
година, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска.
Първоначално исковете са били два: за
увеличение на издръжка и лишаване от родителски права. ЛРС се е произнесъл с
решение, но въззивната инстанция е обезсилила съдебният акт, като е дала
задължителни указания, а именно че следва да се раздели на две дела-едното да
се разглежда по реда на бързото производство, а другото по общият ред.
В
исковата молба се твърди, че от първоначалното определяне на издръжката са
изминали повече от три години, детето е ученик и е на 14 години и трайно са се
променили обстоятелствата - нараснали са нуждите му, живее при майката,
обзаведена му е самостоятелна стая с необходимите мебели, които разходи е поела
майката самостоятелно, както и по –голямата част от разходите, свързани с
учебната и извънучебната дейност на детето. Сочи се, че ответникът е станал агресивен
към тях, поради което майката и детето са напуснали гр.Пловдив и трайно се
установили да живеят в гр.Лом. Детето учи, има нужда от учебници, учебни
помагали, храна и др. От друга страна, твърди че ответникът не е оставал без
работа.
Ответната
страна шиканира процеса, несвоевременно и след
преклузивния срок прави пореднто възражение за подсъдност . Бланкетно оспорва
иска за увеличение на издръжката. Твърди, че заплаща издръжката, за която е
осъден. Сочи, че е безработен , с което едвам свързва двата края. Твърди, че активно
си търси работа. Моли съдът да отхвърли иска като неоснователен.
Съдът, като прецени доказателствата по делото
и доводите на страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено
следното:
Видно
от удостоверение за раждане от район „Източен”, Община Пловдив въз основа на
акт за раждане № 0757/06,11,2000г, ответникът страните по делото са родители на
детето Р., роден на ***г. година.
С
Решение от 19.08.2010 година по гр.д. № 637/10 г. на ЛРС, е осъден ответника да заплаща 80,00 лв.
месечна издръжка на ищцата,в качеството й на майка и законна представителка на
малолетния Р..
Според
изготвения и защитен социален доклад, майката е тази която полага грижи по
отглеждане и възпитанието на детето. Налице е трайна емоционална връзка между
майката и детето. Не така стоят нещата по отношение връзката дете-баща. Както
се установява от соц.доклад и в съдебно заседание детето заявява, че не желае
да се вижда с неговият баща, като съобщава, че причината за това е страхът,у
който изпитва детето от баща си.
В
първото съдебно заседание ответникът зответника се явява в нетрезво състояние,
във второто с.з. писмено прави възражение за подсъдността. Представя
доказаталства, че е безработен. Писменно заявява, че може да заплаща издръжка
на детето си в размер на 120 лева месечно.
Други
относими и допустими доказателства по делото не са представени.
Съдът не обсъжда представените амбулаторни
листи и съдебно-медицинско удостоверение, тъй като касаят период доста далечен
и преди постановяване на решението по първоначалната издръжка,а и не беше доказана връзката със здравословното
състояние на ответника.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Според чл. 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат
от имуществото си, като размерът на издръжката се определя в зависимост от
нуждите на децата и от възможностите на родителя -чл.142, ал.1 от СК, като ал.
2 предвижда, че минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от
минималната работна заплата. На основание чл. 150 от СК при изменение на
обстоятелствата присъдената издръжка или добавка може да бъде изменена или
прекратена. Изискванията на чл. 142 от СК следва да се прилагат както, когато
се иска за първи път издръжка, така и когато по реда на чл. 150 от СК се иска
увеличение /респ. намаление на нейния размер /поради промяна на
обстоятелствата, при които е била определена преди това /В този смисъл Р –917/
1980г. на ІІ г.о./
В производството по чл. 150 СК от
значение е единствено дали след влизане в сила на съдебното решение на ЛРС , с което е
определена първоначалната издръжка, е
настъпила някаква промяна в обстоятелствата по чл. 142, ал. 1 СК, /нуждите на
детето и възможностите на родителя/. Основание за изменение на издръжката е изменение на обстоятелствата по смисъла
на чл.142, ал. 1 от СК, въз основа на които
е била присъдена, т.е нужда от
издръжка и възможност за
доставяне на издръжка. Не е
необходимо кумулативно да са се
изменили всички обстоятелства, които са били взети предвид при определяне на
издръжката, чието изменение се иска. Изменението може да засяга едни или други
обстоятелства от значение за определяне на издръжката преди предявения иск по
чл.150 от СК /В този смисъл Р 1046/ 1976г. на ІІ г.о./. Възможно е да е
настъпило изменение само досежно нуждите
на този, който търси издръжка и това да се дължи на различни причини или само изменение досежно възможностите на онзи, който дължи
издръжката, за да е налице основание по чл.150 от СК.
В
случая ищцата твърди, че след влизане в сила на горепосоченото съдебно
решение е настъпило изменение на обстоятелствата, въз основа на които е била
определена предишната му издръжка, свързани с оглед потребностите на дедето й. От тогава действително са
изминали повече от четири години, през който период нуждите на детето са се
увеличили значително. През изминалия период от време са се увеличили
потребностите на детето от храна, облекло, здравни услуги, културни и
образователни потребности, и не могат да
бъдат задоволявани с издръжка в размер на 80,00 лв. месечно, и който размер
противоречи на нормативно установения минимум.
Предвид
гореизложеното, както и с оглед
социално-икономическата обстановка в страната като цяло, съдът
намира, че са налице основанията за увеличаване на издръжката. Налице е трайно
съществено изменение на нуждите на издържания по смисъла на ПП на ВС № 5/1970
г. Настъпили са промени в обстоятелствата, при които размерът на издръжката е
бил формиран. Тези изменения имат траен
и продължителен характер, от които може да се направи обоснован извод, че няма
да се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства /В
този смисъл Р.№ 2469/1971г. на ІІ г.о. на ВС/. Нарастването
на потребностите на детето се определя, както с оглед изминалия период от време
от определяне размера на предишната издръжка, така и с оглед възрастта
му-понастоящем на 14 години, при която бързо нарастват духовните и материални
потребностите на децата, респ. и разходите по тяхното задоволяване, като
стойностен израз на тези потребности. На ненавършилите пълнолетие деца
родителят дължи издръжка безусловно,
независимо дали е трудоспособен или дали може да се издържа от имуществото си
/за разлика от издръжката по чл.144 от СК/. На
детето Радостив следва да се осигурят необходимите битови условия и средства,
които да му гарантират нормален живот и развитие. Двамата родители дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно възможностите на
всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и непосредствените грижи на
родителя, на когото са предоставени за отглеждане и възпитание децата.
Майката на детето не ангажира доказателства за актуалните си доходи, но според
социалния работник същата работи почасово, като епизодично се грижи за болни
хора.
Доходите на ответника не са
променени от 2010 година. Има данни относно обстоятелствата, при които е била
определена първоначалната издръжка. През 2010 година минималната работна
заплата е била в размер на 240 лева, определена с ПМС , респективно към датата
на постановяване на съдебното решение МРЗ вече е 340 лв.
Според чл.142, ал.1 от СК размерът на издръжката, която родителят дължи на
ненавършилите пълнолетие деца, се определя в зависимост от нуждите на децата и
от възможностите на родителя. В случая не се установи, че ответникът
реализира някакви доходи от трудова дейност . Но пък същият е в трудоспособна
възраст и, следва да се даде приоритет на нуждите на детето, за изграждането на
което като личност двамата му родители имат не само правно, но и нравствено
задължение.
При така установените обстоятелства настоящият съдебен състав след като
съобрази установените потребности на детето, които несъмнено са нараснали във
времето счита, че предявеният иск от ищеца иск по чл. 150, във вр. с чл. 143,
ал. 1 и 2 от СК следва да бъде уважен изцяло като присъдената му издръжка в размер на 80,00 лева, бъде увеличена на 120,00 лева, считано от подаването на исковата молба/ до настъпване на причини, които да обуславят
изменение или прекратяване на правото на издръжка, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.
Останалата част от издръжката на детето следва да бъде поета от неговата
майка, която осъществява непосредствените грижи за него.
Относно
разноските по производството:
Ищците
по иск за издръжка са освободени от държавна такса, поради което държавната
такса по делото следва да остане за сметка на бюджета на съда, а ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на ЛРС държавна такса върху иска за увеличение
издръжка в размер на 57,60.
Ищецът е направел искане за присъждане на разноски в
размер на 300 лева като представя договор за правна защита и съдействие
Съгласно чл.242, ал.1, хип.І ГПК съдът
постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка,
поради което съдът е задължен да допусне служебно предварително изпълнение,
дори и без искане на страните.
По изложените мотиви съдът
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ, на осн. чл. 150 СК размера на месечната издръжка от 80 /осемдесет/ лева, която С.Л.И.,***, е осъден с
Решение от 19.08.2010 год., по гр.д. № 637/2010 год. по описа на РС – Лом да заплаща на Л.Т.Л.,
ЕГН
**********,***., като майка и законен представител на Р. С. И., ЕГН **********, като
ОСЪЖДА С.Л.И.,***, ДА ЗАПЛАЩА на малолетното си дете Р. С. И., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител, Л.Т.Л.,
ЕГН
**********, ежемесечна издръжка в размер на 120,00 /сто и двадесет/ лева, считано от 27.12.2012 год., до настъпване на изменение на
обстоятелствата или до отпадане на основанието, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА, на
осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, С.Л.И.,***, да заплати на Л.Т.Л., ЕГН **********,***., сумата от 300 лв. /триста лева/ разноски за водене на делото
пред тази инстанция.
ОСЪЖДА С.Л.И.,***, да заплати на по сметка на РС – Лом държавна такса върху размера на присъденото
увеличение на издръжката в размер на 57,60 лева /петдесет и седем лева и 60
ст./, както и 5 /пет/ лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ДОПУСКА, на основание чл.242 ал.1 ГПК предварително
изпълнение на решението в частта относно издръжката.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд – Монтана в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: