Р Е Ш Е Н И Е

Гр.Лом , 20 март 2014 г.

В   ИМЕТО НА НАРОДА

     Ломският районен съд, гражданска колегия, VІІ-ми състав, в публичното заседание на единадесети март  2014 г., в  състав :

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ : Боряна Александрова

 При секретаря В.М., като разгледа докладваното от съдията Александрова

гражданско дело № 11041 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен иск за първоначална издръжка и намира правно основание в чл. 143 от СК, както и издръжка за минало време – чл.149,ал.1 СК, като делото е разгледано по реда на глава 25, чл. 310 и сл. от ГПК „Бързо производство”.

Производството е образувано по искова молба от А.Г.К. в качеството й на майка и законен представител на децата А. и П.. Законната представителка на децата твърди, че с ответника по делото били сключили граждански брак на 22.05.1993г. От този брак имат родени две деца, Анна Мария-родена на ***г., и П. – родена на ***г. Твърди още, че през 2007г. с ответника се разделили, като той заживял в друг град, а само тя се грижила и сама възпитавала двете им непълнолетни деца. Твърди също,че децата са ученици и разходите им са се увеличили. Счита, че ответника като баща на децата също следва да поеме част от издръжката.

Моли съда да постанови решение, с което да  осъди ответника да заплаща на детето си П. по 130 лв., а на А. по 100 лв. месечна издръжка, чрез нея като майка и законен представител , считано от завеждане на исковата молба – 09.10.2013 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпването на законни основания за изменяване или прекратяване на издръжката, претндира и издръжка за минало време в същият размер. В с.з законната представителка на децата лично и с адв.И.А. заявяват, че от името на децата поддържат предявените искове за  издръжка.

В срока по чл. 131 ГПК ответника е поискал съдът да му определи адвокат, който да му оказва правна помощ по делото и съдът му е назначил адв.Ф.г. от МАК, който да оказва правна помощ на ответника, и който в срока по чл.131 ГПК е депозирал писмен отговор на исковата молба.  В с.з.ответника, осигурен от органите на съдебна охрана  се явява лично, явява се и адв.Г., който заявява, че  оспорва исковете,  няма възможност да заплаща претендираната издръжка, тъй като ответника се намира в Затвора и не работи. 

Дирекция „Социално подпомагане” гр. Лом, редовно призовани изпращат представител. Представят социален доклад относно защита правата и интересите на децата в настоящото производство. Въз основа на извършеното социално проучване от Отдела за Закрила на детето при ДСП – Лом, изводите на социалния доклад са, че с израстването на двете деца са нараснали и потребностите им. Децата А. и П. се намира във възраст, в която интересите им се разширяват, двете деца са ученички и учат в гр.Лом, като ежедневно пътуват с училищен автобоус от с.Добри дол до гр.Лом и обратно. Родителите следва да осигурят необходимите средства за развитие на децата. Пак видно от изготвения и защитен доклад за двете деца грижи по възпитанието им и отглеждането полага само и единствено тяхната майка, като същата е регистрирана като безработна в Д”БТ” Лом. Майката съжителства с друго лице. Жилищните условия при които живеят са добри. Но следствата с които препитава семейството са крайно недостатъчни за посрещане на нуждите на двете деца от храна, дрехи, обувки и др. предвид значителното поскъпване на живота. Майката на децата е тази която изцяло е поела разходите свързани с тях, за храна,обучение,облекло,отопление и т.н. и сама е осигурявала издръжката на децата си с помощта мъжа с който живее на семейни начала, тъй като бащата е в затвора и нито е осъществявал срещи с децата, нито е предоставял средства, необходими за отглеждането и възпитанието им, след раздялата му с майката. От друга страна майката на децата не е в състояние да задоволи нарасналите потребности им  предвид ниските доходи, с които разполага . Изплащането на исканата издръжка е в интерес на децата и ще гарантира задоволяването на потребностите им в по-голяма степен. 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното :

            Видно от представените като доказателства удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 53/08.02.1999 г. и № 340/12.07.1996г на Община Лом и Община София, ответникът е баща на децата П. и А.К. и следователно е сред кръга на лицата, дължащи издръжка.

Относно издръжката на децата на страните, следва да бъде съобразено следното: Те са на 16 и 14 години . По данни за доходите на родителите им  се установи и по-скоро от гласните и писмените доказателства би могло да се приеме, че майката не получава такива от трудов или друг договор. Получава дължимите суми по чл. 7 ЗСП за децата- 35 лв месечно. За бащата / ответника/ фактите говорят, че официално не работи,  и че излежава ефективна присъда в затвора. При това положение и с оглед пазарната конюктура, стандарта на живот в държавата, нормативно определения минимален размер на издръжка у нас, регламентиран в чл. 142 ал. 2 от СК-1/4 от минималната работна заплата в страната- 340 лв в момента, съобразно критериите в чл. 50, ал. 2 от ППЗЗДет., както и с доказателствата за възможностите на ответника да участва в същата, съдът определя месечно необходимата за децата издръжка в размер на 170 лв, от която ответникът като баща и съгл. чл. 143 СК следва да участва с квота в размер на 100/85.00 лв.  Няма доказателства същият да е с други алиментни задължения. Ето защо искът следва да бъде уважен като основателен в размер на сумата 100 лв. за П. и 85 лв.за А.-М.. Посоченият размер на издръжка ответникът дължи от завеждане на исковата молба, до настъпване на причини, даващи основание за изменение или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от деня на забавата .

По отношение на ответника Б.И.И., същия даде обяснения по делото, че се намира в Затвора Враца, не работи и няма никакви доходи в момента и че ще излезе от затвора след около шест месеца, като са изискани и приети доказателства в подкрепа на обясненията си.

 При така описаната фактическа обстановка, съдът намира че за месечната издръжка на децата са необходими 170,00 лв. месечно, от които ответника следва да заплаща 85,00 лв. Останалата част от издръжката   следва да се поеме от майката, ведно с непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на децата. Обстоятелството, че ответника се намира в затвора не го освобождава от задължението за издръжка, като ответника  представя доказателства че не работи в затвора, респ. не получава заплата, но обстоятелството, че не работи се дължи на обективна невъзможност, а не на нежеланието му да работи, като следва да се отчете и обстоятелството, че по време на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” издръжката на ответника се поема от Държавата. Следва да се има предвид и, че дори и да се приеме, че ответника няма възможност да плаща претендираната издръжка, това не е основание за отхвърляне на исковете, тъй като безспорно се установи, че децата имат нужда от претендираната издръжка, а на основание чл. 152 ал. 3 т. 3 вр. ал. 1 от СК, присъдената издръжка на децата ще се изплаща от Държавата в размера, определен от Закона за държавния бюджет . На следващо място, ответника се намира в трудоспособна възраст и няма данни да е с влошено здравословно състояние, поради което след излизането му от затвора ще има възможността да си намери работа и да отделя част от доходите си за заплащане на издръжката на децата си, чийто размер от 170 лв. месечно за двете е минималния, който може да бъде определен за дете на тази възраст. 

   Предвид гореизложеното, предявеният иск издръжка се минало време се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло, но следва да се вземе предвид, че МРЗ е била 310 лв.

Следва на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК ответника  да бъде осъден да заплати по сметка на ЛРС ДТ върху уважения размер на издръжката в размер на 244,80 лв., а за издръжката за минало време 223,2 лв., както и 250 лв. за определения адвокат Ф.Г., за оказване на правна помощ по делото.

Предвид гореизложеното , съдът

                       Р Е Ш И :

            1.ОСЪЖДА Д.Й.К., ЕГН **********  ДА ЗАПЛАЩА издръжка на децата си :

-         П.Д.К., ЕГН **********, чрез нейната майка и законна представителка А.Г.Ц., ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на 100,00 лв. /сто лева/, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда - 09.10.2013 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на законни основания за изменение или прекратяване на издръжката, в останалата част над уважения размер до 130 лв., отхвърля иска като неоснователен и недоказан.

-         А.Д.К. ЕГН **********, чрез нейната майка и законна представителка А.Г.Ц., ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на 85,00 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба в съда - 09.10.2013 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на законни основания за изменение или прекратяване на издръжката, в останалата част над уважения размер до 100 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан.

2. ОСЪЖДА Д.Й.К., ЕГН **********  ДА ЗАПЛАЩА издръжка за минало време на децата си :

-         П.Д.К., ЕГН **********, чрез нейната майка и законна представителка А.Г.Ц., ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на 77,50 лв., считано от 09.10.2012 г., до 08.10.12г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на законни основания за изменение или прекратяване на издръжката, в останалата част над уважения размер до 130 лв., отхвърля иска като неоснователен и недоказан.

-         А.Д.К. ЕГН **********, чрез нейната майка и законна представителка А.Г.Ц., ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на 85,00 лв., считано от  09.10.2012 г. до 09.10.13 г. ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на законни основания за изменение или прекратяване на издръжката, в останалата част над уважения размер  ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан.

            ОСЪЖДА Д.Й.К.  на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ЛРС сумата в размер на 244,80 по иска по чл.143,ал.1 СК и 223,40 лв. по иска за минало време, представляваща дължима ДТ за производството, както и 250,00 лв. разходи за оказана правна помощ в процеса.

         Осъжда Д.Й.К. да заплати на А.Г.К. сумата от 250 лв., направени от нея разходи за адвокатски хонорар.

            Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред МОС в двуседмичен срок, считано от 20.03.2014 г.

     РАЙОНЕН СЪДИЯ :