Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Лом, 06.03.2014 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ломски районен съд, в публичното съдебно
заседание на шести февруари две хиляди и
четиринадесета година в състав:
при секретаря Г.Й. като разгледа
докладваното от съдия Лозанова гр.д. № 1056 по описа за 2013г.
Производството
по делото е образувано по иск предявен от ищците А. К Р. с ЕГН ********** ***.”С “ № и И.А.И. ***
с ЕГН ********** чрез
пълномощника им адв.П.Т. от САК
против ответниците Л.А.Г. *** и С.Я. Г. ***
.
Предявеният иск е с правно основание чл.
422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК и във
връзка с чл.240 от ЗЗД. за установяване
на вземане на ищците в размер на 12500
лв.,неизплатена сума по договор за паричен заем ,за която е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
по чгр дело № 884/13 г. по описа на ЛРС
Ищците А. К Р. с ЕГН ********** ***.”С “ № и И.А.И. ***
с ЕГН ********** чрез
пълномощника им адв.П.Т. от САК твърдят,че
на 15
Отправили
са нотариална покана до ответниците под
№ 21259 от 26.06.2013г. на нотариус
0 274 Р Д като ответниците са изразили мнение,че не
дължат паричната сума ,което е
обусловило , правен интерес от заповедно производство по реда на чл.410 от
ГПК ,развило се по ЧГР ДЕЛО № 884/13 г. по описа на ЛРС .Всеки от ответниците и
направил възражение в заповедното производство ,което е породило основание от
иска по чл.422 ал.1 от ГПК за
установяване съществуването на парично задължение в размера
му до 12500 лв.солидарно ведно
със законната лихва върху тази сума от
деня на подаване на заявлението до
погасяване на .задължението .
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал.
1 ГПК е
постъпил от двамата ответници.
Поддържа се че.,искът е недопустим
и неоснователен.Липсват твърдения в ИМ и доказателство ,че ищците са
предали изтеглената от ищците суми по
кредита на двамата ответниците,както и
последните да са я получили ,както и
удостоверяването на това предаване с подписан от страните документ.
.Не е вярно твърдението в ИМ за
съществуването на парично вземане в
12500 лв.,ищците не са давали на
ответниците ,сътветно ответниците не са получавали от ищците
такива суми ,поради което и ответниците не са се ангажирали да връщат каквито и да е парични суми.
Между страните не са съществували
никакви договорни отношения от началото
на познанството им и понастоящем,нито писмени нито устни ,в това число и такива
с предмет парична престация. Изключение
от това твърдение е факта ,че по молба на ищците ответницата е приела да стане
поръчител по договора на ищците с банка ДСК ,по това време дъщерята на ответниците е била омъжена за сина на
ищците.,Като сумите са били необходими на семейството им. Поръчителството
е само с оглед формалностите по
отпускане на кредита и работещ по трудов договор поръчител.В последствие след
развода на децата им ищците спират погасяване на кредита и тогава С.Г. дапочва да изплаща месечните вноски по кредита в качеството си на поръчител по него.
От дъщеря си ответниците знаят ,че ищците са предоставили на сина си А
и на неговият брат К суми ,като К
по това време е придобил с банков кредит имот,като по този кредит ищцата е поръчител на
сина си . Както ответниците така и
ищците по време на брака на децата им са предодставяли на младото
семейство различни по размер суми за
покриване на лични или на семейството нужди
и средства за здраве ,свързани
със заболяване на дъщеря им
След преценка на събраните по делото
доказателства –гласни и писмени
,поотделно и в тяхната съвкупност съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното :
Безспорно
е, че страните по делото са
роднини по сватовство втора степен , като децата им Т Г. и А А. са били съпрузи
,с прекратен брак по гр.дело №
2540/19.03.2013 г. по описа на СРС..
Безспорно
установено е, че ищцата на
25.09.2009г. въз основа на
сключен на същата дата с “Банка
ДСК”филиал Вълчедръм Договор за кредит за текущо потребление, е получила сумата от 15 000 лева като предоставен и
кредит за текущо потребление. По силата на
този договор, ищцата е следвало да се издължи на банката в срок до 72 месеца ,Като кредитът е обезпечен с поръчителство от страна на
ответницата С.Я.Г..
Страните не спорят досежно обстоятелството, че ответницата и
съпругът й през същата година. са станали
собственици на апартамент в София,в която апартамент младите съпрузи –децата им
са ползвали безвъзмездно до разтрогване на брака им. Не се спори ,че синът на ищците Кирил по това
време също е закупил на свое име апартамент .Не е спорно в процеса ,че дъщерята
на ищците е заболяла като
през
Спорно по делото е
обстоятелството – сумата от 15 000 лева предоставяна ли е от ищците на ответниците като паричен заем и каква е
била устната уговорка между страните.
В
подкрепа на твърденията си, изложени в исковата молба, ищците са ангажирали писмени доказетелства –договор
за кредит с банка ДСК ,решение за прекратен брак ,представена и нотариална
покана ,доведени и разпитани са като
свидетели сина на ищците А И. и кума на разведените вече св.Т Б. Съгласно разпоредбата на чл.164 ал.1
т.3 от ГПК,Свидетелски показания не се допускат ”за установяване на договори
на стойност над 5000лв.,освен ако са
сключени между съпрузи или роднини по права линия ,по съребрена линия до
четвърта степен и по сватовство до втора степен включително.
Гласните доказателства при липса на каквито и да е писмени
такива /договор, разписка и т.н./ обаче са недопустими в частта им, с която се
цели установяване на заемно правоотношение на стойност по-голяма от 5000 лв., в
случая за заем от 12 500 лева, макар и между роднини по сватовство -,
които са изключение от забраната визирана в чл.164 ал.1 т.3 от ГПК, но изрично
в ал.2 от същата разпоредба като условие за допустимост на ангажирането на
свидетелски показания, е предвидено изричното съгласие на страните.
В случая такова съгласие не е изразено от
ответната страна с отговора на ИМ, като изрично оспори ангажирането на
свидетелски показания от ищцовата страна ,макър и с други съображения –вече има
прекратен брак ,затова и страните в процеса ищци и ответници не са роднини по
сватовство.
.
. Предвид на
това съдът не кредитира показанията на посочените свидетели, ангажирани от
ищцовата страна досежно установяване на заемното правоотношение между страните
по делото.Едновременон с това се касае до показанията на син на ищците ,на
негов близък приятел,кум на младото семейство.Св.Б установява,че пред него е обсъждан факта ,че ще се купува апартамент ,че ще се теглят
кредити ,че родителите на съпругата ще дадат по-голямата част от парите ,но
около 15 000 лв. е следвало да дадат ищците.---За изплащането на кредита
го изплащат родителите му , а ако той има възможност ще им подпомага” ,докато в ИМ и в показанията на сина на ищците св.А ,че на
него и съпругата му е предадена исковата сума , а те са я п редали на вторият
ответник”.Показанията на тези свидетели не касаят обаче сключването на одговор
за заем , а само предаването на сумите ,както и описание на предходните правоотношения между страните .
Съдът
кредитира като допустими показанията на сивдетелите ,че отношенията на страните
са били добри, а впоследствие и към момента са се влошили, след прекратяване на
брака на техните деца.,както и доказателствата свързани с влошеното здраве на снахата .Не се събраха
категорични доказателства като причината е предмета на настоящия спор-процесното
заемно правоотношение.Не се събраха доказателства за това ищците да са подавали декларации по реда на
ЗДДФЛ.В кръга на доказателствата са и отговорите на ищците на основание чл.190 от
ГПК
От
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Въз основа на твърденията, изложени в
обстоятелствената част на исковата молба и като изходи и от петитума на същата,
съдът квалифицира предявените искове по следния начин: главен иск по чл.240 и
сл.от ЗЗД – за заплащане на сумата от 12500 лева, претендирана като невърната
част от предоставен от ищците на
ответниците паричен заем, целият в размер на 15 000 лева ,заедно със законната
лихва
Исковата
претенция е с правно основание чл.422 ГПК –положителен установителен иск за
установяване съществуването на вземане ,за което вече е издадена заповед за изпълнение на парично притезание п о чл.410 от ГПК .С
този иск кредиторът продължава защитата
си по повод направени от длъжниците
възражения в заповедното производство
.Целта на този иск по чл.422 от ГПК е да се установи съществуването на парично вземане ,за което е
издадена заповед за изпълнение
Предмет на установяване
е съществуване на
правоотношение и дадена въз основа
на него парична сума .Този предмет
е очертан от подаденото пред ЛРС заявление по чл.410 От
ГПК за сумата 12 500 лв.Тъй
като искът е предявен след подадено от ответниците възражение по чл.414 от ГПК против заповед за изпълнение на парично претезание то ищците имат правен интерес от предявяването
му пред вид обстоятелствата ,че е спазен
срока по чл.415 от ГПК,затова и искът се явява допустим.
Разгледан по същество
съдът намира така предявеният иск з-а недоказан по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.240 от ЗЗД, с
договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други
заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от
същия вид, количество и качество. „Договорът за заем е неформален и реален
.Именно поради реалния характер на договора правата и задълженията между страните възникват от предаването на паричната сума ,предмет на договора от заемодателят в собственост на заемателя.Договорът се счита
сключен в момента когато въз основа на постигнатото
споразумение между страните едната даде,
а другата получи в заем пари ..Предаването на дадената в заем сума е съществен елемент на договора ,поради което установяването на
предаването на сумата със задължение за
връщането и от заемателя е доказване на
договора за заем,което с оглед
разпределяне на доказателствената тежест е задължение на ищците. съгласно
чл.154 ал.1 от ГПК.Договорот се счита сключен със самото предаване на паричната
сума ,и при поето насрещно задължение да
се върне тази сума .С решение на ВКС постановено по реда ан чл.290 от ГПК под №
52 от 22.05.2009г. по т.д.№ 695/08 г. На първо ТО е посочено,че основанието за
сдключен определен договор не може да се презюмира.
. Както предаването, така и получаването на сумата може
да се доказва с всякакъв документ, изходящ от заемателя - разписка за
предоставяне на сумата в заем, движение на парични средства от банковата сметка
на заемодателя към банковата сметка на заемателя и свидетелски показания, но
при спазване на ограниченията в чл.164 ал.1 т.3 и ал.2 от ГПК. В тази насока е
и съдебната практика /виж Решение № 777 от 08.11.2005 г. на ВКС по гр. д. №
1011/2004 г. – 2-ро г. о., Решение № 875 от 11.01.2006 г. на ВКС по гр. д. №
431/2005 г., 2-ро г. о., Решение № 517 от 31.05.2007 г. на ВКС по т. д. №
956/2006 г. ТК, 2-ро о., Решение № 666 от 06.12.2007 г. на ВКС по т. д. №
387/2007 г., 1-во о., ТК и други/.
За уважаване
на иска за връщане на сумата, съгласно чл.154 ал.1 от ГПК ищецът носи главна и
пълна доказателствената тежест за установяване на релевантните факти –
съществуване на заемно правоотношение между страните, предаване на паричната
сума от заемодателя на заемателя, изискуемост на задължението за връщане.
Настоящият съдебен състав намира, че такова доказване по делото не е проведено.
На първо място, по делото липсват писмени доказателства както по предаването на
сумата от ищците на ответниците, така и
по приемането й от А.Р. и Иман И..., въз
основа на които да се направи обоснован извод, че е налице валидно сключено
заемно правоотношение за сумата от 12 500 лева, която сума предполага по
смисъла на чл.164 ал.1 т.3 от ГПК писмен документ за установяването й, дори и в
случай като процесния, при който се касае за облигационно отношение между
сватове . В случая не е налице изричното съгласие на ответниците за провеждане
доказване на заемно отношение с ищците, чрез гласни доказателства. За
процесният договор и предаването на сочената в исковата молба сума от
12 500 лева в заем на ответниците по делото са налице единствено гласни
доказателства ,които не могат да бъдат кредитирани при действието на забраната
на чл.164 ал.1 т.3 и ал.2 от ГПК.
Изложеното налага извода, че главният иск не е подкрепен от убедителни
доказателства за предаване на сумата от 12 500 лева и за получаването им
от ответниците . По делото не е проведено главно и пълно доказване на факта на
предаване на сумата от 12 500 лева от ищците на ответниците на основание
заемен договор, поради което не може да се приеме, че страните са обвързани с
такова съглашение. Страните не са извършили каквато и да е размяна на писмени
документи, които да удостоверяват по надлежен начин заемното правоотношение,
което ищците твърдят, че е възникнало.
По делото не се ангажираха
никакви доказателствени искания относно поето насрещно задължение на ответниците да върнат предоставена сума Посоченото като насрещно задължение и част от договора за паричен заем е в тежест на ищеца според задължителната съдебна практика
Липсата на проведено доказване за това
обстоятелство води съда до извода ,че не
се доказва в производството ,че между
страните е сключен именно договор за паричен заем.
Обстоятелството, че
ищците са изтеглили банков кредит за текущо потребление
в размер на 15 000 лева с цел – предоставяне на тази сума в заем на
ответниците без реално да има какъвто и да е писмен документ, удостоверяващ
предаването или приемането на тази сума само по себе си не е достатъчно, за да
обоснове сключен договор за заем между страните по делото. Не може да се приеме
,че след като ответницата е започнала да погасява след развода
сумите по кредита изтеглен от ищците то
това може да е признание за получении суми от кредита , и същата касае частично
погасяване именно по това договорно задължение. Ответницата Г. след
поканата е започнала да изплаща месечни вноски като поръчител по кредита,което
не е опровергано в процеса .
При недоказаност на възникване на заемното правоотношение
между страните по делото, ирелевантно се явява обстоятелството, че ищецът и
съпругата му са търсили претендираната сума от ответницата и съпругът й, което
е удостоверено чрез приложената по делото в тази насока Нотариална покана с
нот. заверка. под № 21259 от 26.06.2013г.
на нотариус 0 274 Румен Димитров
С оглед на гореизложеното съдът прие, че
въпреки предоставената на ищеца възможност същият не реализира в пълен обем
доказване на исковата си претенция по делото и не ангажира допустими
доказателства в подкрепа на изложените в исковата си молба твърдения. В хода на
производството ищецът не установи твърдението си, че на 10.04.2009 година е дал
като заем на ответницата сумата от 15 000 лв., срещу поето от страна на А. в
качеството й на заемател задължение за връщане на тази сума на ищеца. При това
положение ищецът не е установил съществените елементи на договора за паричен
заем по чл.240 ал.1 от ЗЗД, т.е. не е установил правопораждащият отговорността
на ответницата юридически факт. Липсата на заемно правоотношение налага извода
за неоснователност на претенцията за връщане на претендираната от ищеца сума.
С оглед изхода на спора по
главния иск с правно основание чл.240 и сл.от ЗЗД, неоснователен и недоказан се явява и искането
за заплащане на законна лихва върху сумата по главния иск, считано от 09.09.2013г.. до окончателното изплащане,
и като такова следва да се отхвърли.
При този изход на делото и съгласно
разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК ищците следва да бъде осъдени да заплатят на
ответниците направените по делото от тази
страна разноски в размер на 900 лева, съставляващи заплатено адвокатско
възнаграждение, въпреки че тази страна не е представила списък на разноските,
каквото е изискването на чл.80 от ГПК.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани
предявените от ищите А. К Р. с ЕГН ********** ***.”Стара Планина “ № 5
и И.А.И. *** с ЕГН **********
чрез пълномощника им адв.П.Т. от САК
против ответниците Л.А.Г. *** и С.Я. Г. ***
.иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1
от ГПК и във връзка с чл.240 от ЗЗД. за заплащане на сумата от 12 500/дванадесет
хиляди и петстотин / лева,
представляваща предоставени от ищците на ответниците паричен заем, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба в
съда до окончателното изплащане,.
ОСЪЖДА ищците А. КОСТАДИНОВА Р. с ЕГН ********** ***.”С “ № и И.А.И. ***
с ЕГН ********** да заплатят на ответниците
Л.А.Г. *** и С.Я. Г. *** .направените по делото разноски в размер на
900 лв.адвокатско възнаграждение .
Решението
подлежи на обжалване пред Монтански окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
председател :