Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. ЛОМ, 07.04.2014 година
В И М
Е Т О НА Н А Р О Д А
Ломският
районен съд, наказателна колегия,в открито съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди
и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ЦВЕТАНОВА
При
секретаря Л.П. и с участието на прокурор при ЛРП и докладвано от съдията
Цветанова АНД №
Административнонаказателното
производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Производството е по реда на чл.
59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от д-р Г.Т.С.
– управител и представляващ „МБАЛ „Св.Николай Чудотворец” ЕООД, ЕИК
130128163,гр. Лом,чрез Ирена Стоянова Георгиева – юрисконсулт против НП №
12/НП-425/ 16.12.2013 г. на Директора на Здравноосигурителна каса- гр.
Монтана,Представлявана от Станчо Манчевски – Директор на РЗОК,гр. Монтана за
нарушение – за нарушение по чл.46,ал.1 и чл. 55, ал. 2 т.
2 и т.3 от ЗЗО,чл. 181, т.8” и чл.174 от НРД
С жалбата се иска отмяна на
наказателното постановление, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбата се
подържа от пълномощника на жалбоподателя.
Въззиваемата страна чрез
процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна, а наказателното
постановление – за правилно и законосъобразно.
Ломският районен съд, като
прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира за установено
следното:
Жалбата е допустима като
депозирана в законоустановения 7-дневен срок и от лице, което има правен
интерес.
Независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна преценка обжалваното
наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка и
констатира следното:
По отношение на визираното
нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:
На основание
заповед на Директор на Регионална здравно осигурителна каса гр. Монтана на МБАЛ
„Николай Чудотворец” гр. Лом за времето от 20.11.2013 г. до 27.11.2013 г. е
извършена проверка за изпълнение на договорния пакет болнична помощ за
При провеката св.д-р Д.И.
е установила,
че ЗЗОЛ- Е. Й. С. с ЕГН ********** е
хоспитализирана в МБАЛІ Лом на 12.005.2013 г. и изписана на 03.06.2013 г. с окончателна
диагноза Счупване на горен край на тибия и фибула. Констатирано е нарушение в
реда за оказване на болнична помощ,
изразяващо се в това,че лицето е хоспитализирано, диагностицирано и лекувано по
клинична пътека без да са спазени медицинските критерии за дехопитализация –
дехоспитализация се допуска при добре
зарастваща оперативна рана, липса на фебрилитет през последните 24 часа, липса
на значими субективни оплаквания, коректно попълнен фиш „Клинико-ренгенологичен
минимум”,Общ статус в деня на изписването,състояние на оперативната
рана”,Амболаторно проследяване”.
В В ИЗ № 5212/2013 г. на ЗЗОЛ Е.
Й. С. с ЕГН ***********, хоспиталицзирана в МБАЛ-Лом на 12.05.2013 г. изписана
на 03.06.2013 г. с окончателна диагноза- Счупване на горен край на тибия и
фибула, с код № МКБ S82.1 и ИЗ № 6591/2013 г. на ЗЗОЛ Е. Й. С. с ЕГН **********,
хоспитализирана на 12.05.2013 г. и изписана на 03.06.2013 г. с окончателна
диагноза – Счупване на горен край на тибия и фибула, с код по МКБ S82.6. Лицата
са лекувани по тези пътека без да са спазени медицинските критерии за
дехоспитализация – добре зарастваща рана, липса на фебрилитет през последните
24 часа, липса на значими субективни оплаквания, коректно попълнен фиш „
Клинико-ренгенологичен минимум”.
Нарушение по чл.46,ал.1 и чл. 55,
ал. 2 т. 2 и т.3 от ЗЗО,чл. 181, т.8 и чл.174 от НРД
По така съставеният акт е
издадено и НП №12/НП – 425/16.12.2013 г. с което на МБАЛ-Лом на основание чл. 105з, ал. 2 от ЗЗО е
наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 300.00 /двеста/ лв.
Предвид изложената фактическа обстановка съдът
счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде ОТМЕНЕНО като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Преюдициален въпрос, по който съдът следва да се произнесе при преценката
за законосъобразност на наказателното постановление, за който съдът следи и
служебно, е - дали в административнонаказателното производство по съставяне на
акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателно
постановление, са спазени императивните изисквания на разпоредбите, които
гарантират правото на защита на нарушителя.
При тази проверка, съдът констатира, че в
административнонаказателното производство в първата му фаза, са допуснати
нарушения на императивните разпоредби на чл. 42, т. 3
и чл. 57, ал.1,
т.5 ЗАНН. Съгласно тези разпоредби, актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление трябва да съдържат
датата на извършване на нарушението. По своята същност актът за установяване на
административно нарушение има обвинителна функция и следва да съдържа всички
съществени характеристики на извършеното нарушение, в т.ч. и датата на
извършването му, като същият поставя и началото на административнонаказателното
производство. В противен случай, той загубва тази си функция и не е годен да
установи нарушението. В случая, АНП е започнало със съставяне на АУАН от
длъжностно лице при РЗОК Монтана, по повод констатирани от актосъставителя
нарушения на ЗЗО. В АУАНе описано нарушение, без да е посочено, на коя дата е
извършено. Посочена е датата на извършване на проверката и периода на
хоспитализация на ЗЗОЛ, но не е посочена дата на извършването му,
каквото е императивното изискване на чл. 42, т.3
ЗАНН. Същото нарушение - непосочване на дата на извършване на
нарушението е допуснато и в издаденото въз основа на АУАН, наказателно
постановление. Датата на извършване на нарушението, не може да бъде извеждана
чрез тълкуване на волята на административнонаказващият орган. Това е така, тъй
като датата на извършване на нарушението, е съществен реквизит на наказателното
постановление, регламентиран в императивната норма на чл. 57, ал.1,
т.5 ЗАНН. Допуснатото нарушение в АУАН - непосочване датата на
извършване на нарушението, не може да бъде преодоляно по реда на чл. 53, ал.2
ЗАНН, тъй като същото е пренесено и в наказателното постановление, в
което също липсва посочване на датата на извършваното нарушение. Липсата на
дата на извършване на описаното в АУАН и
НП, поставя нарушителя пред невъзможност да организира защитата си в пълен и
адекватен обем. От друга страна, непосочването на дата на извършване на
нарушението, препятства съда да следи за сроковете по чл. 34 ЗАНН.
В разпоредбата на чл. 34 ЗАНН
са регламентирани абсолютните пречки за образуване на
административнонаказателно производство, както и основанията за неговото
прекратяване. Сроковете по чл. 34 ЗАНН
са преклузивни и за спазването им съдът следи служебно. Актосъставителят и
административнонаказващият орган са били длъжни да посочат датата на извършване
на нарушението, с оглед последващата възможност на нарушителя да се защитава
срещу вмененото му нарушение, от една страна и от друга, възможността за
последващ съдебен контрол относно сроковете по ЗАНН.
Допуснатите нарушения на разпоредбите на чл. 42, т.3
и чл. 57, ал.1,
т.5 ЗАНН, съставляват съществени процесуални нарушения на
императивни правни норми, осигуряващи правото на защита на привлечения към
административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото
му да знае, кога, къде и точно какво административно нарушение му се вменява,
че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем. От друга
страна, точното и ясно посочване на датата на извършване на нарушението,
осигурява възможността на съда да следи за спазването на преклузивните срокове
по чл. 34 ЗАНН,
за които следи и служебно и чието неспазване е пречка за реализиране на
административнонаказателна отговорност. Установяването в хода на съдебното
производство на съществуването или несъществуването на вмененото нарушение на
жалбоподателя, предпоставя индивидуализацията на съответното административно
нарушение, съобразно всички изисквания на разпоредбите на чл. 42
и чл. 57 ЗАНН,
както и за следене на сроковете по чл. 34 ЗАНН.
На следващо място следва да се
отбележи, че със съставяне на АУАН се стартира административно наказателното
производство, с НП последното приключва. Ето защо законодателят е предвидил в
ЗАНН, че тези два административни акта следва да съдържат определени реквизити,
с които се гарантира правото на защита на нарушителя, тъй като последният има
право единствено на възражения, но не и да участва в съставянето на тези
документи. В настоящото административно наказателно производство е съставен
АУАН, в който административният орган е
допуснал множество нарушения ,
чийто заключителен акт е атакуваното НП, допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила,
обуславящо неговата отмяна. Разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН е изрична и е
основно правило, чието неспазване е допустимо, само при изрично посочени
предпоставки, което прави приложението на останалите алинеи субсидиарно. А
законът изисква актът да се състави в присъствието на свидетели, които са
присъствали на самото нарушение или на неговото установяване. В настоящия
случай посочената в
акта свидетел д-р В.К. не е присъствала, както на
нарушението, така и на неговото установяване. В съдебно заседание сама установи,че е д-р К. е свидетел
по съставяне на акт по документи в РЗИ –Монтана Т.е. тя не може да бъде свидетел по смисъла на чл.40, ал.1 от
ЗАНН, което автоматически влияе върху валидността на акта, тъй като
фактическите данни посочени в акта не са събрани по реда на
ЗАНН, съответно по реда на НПК. Винаги и с предимство следва да се отразява като
свидетел по акта лице, което е пряк очевидец по смисъла на чл.40 ал.1 от ЗАНН,
т.е. което самостоятелно е възприело релевантните факти по същество и което
безспорно би служило за проверка на същите от административно-наказващия орган.
При липса на свидетели по смисъла на чл.40, ал.1 от ЗАНН, ал.3 и ал.4 допускат
при определени предпоставки да се състави акта и в отсъствие на свидетели
очевидци на нарушението или на неговото установяване. В хипотезата на ал.3 на
чл.40 от ЗАНН актът може да се състави и в присъствието на други двама
свидетели, различни от тези по ал.1, но това обстоятелство, следва изрично да
се отбележи в акта. По разбиране на съда не може да се приеме,че е налице и хипотезата на
чл.40,ал.3 от ЗАНН, тъй като изготвения констативен протокол не може да се ползва като годно доказателство
в административно наказателното производство.От приложеното копие на заповед №
12/РД-17-734 от 20.11.2013 г. на Директора На РЗОК гр. Монтана е наредено
проверката да се извърши от д-р Д.И. с участието на д-р Даниела Тенчева. Видно
от приложеното копие на констативния протокол, а така също и в съдебно
заседание св. И. установи, че сама е извършила проверката и съставила и
подписала консаттивния протокол,без участието
на посоченото в заповед № 12/рд-734/20.11.2013 г. на Директора на
РЗОК-Монтана, лицекоето следва да участва в проверката - д-р Д. Т.. Това води до извода,че протокола от проверката
не е извършена,както е постановил директора и не е годен официален документ за
да се отпочне административно наказателно производство въз основа на така
съставения констативен протокол.
Но както вече се спомена по-горе, валидността на
акта на наказващия орган е в зависимост от валидността на АУАН, като съответно,
ако актът е незаконосъобразен, поради процедурни нарушения, то такъв ще се
явява и актът на наказващия орган.
Констатираните по-горе съществени
процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП, са опорочили
съществено административнонаказателната процедура и са довели до нарушаване на
гарантираното право на нарушителя, привлечен към административнонаказателна
отговорност - да разбере срещу какво точно нарушение да се защитава, в т.ч. и
кога е извършено, за да организира правилно и в пълнота защитата си, което води
и до незаконосъобразността на наказателното постановление, поради което съдът
намира, че същото следва да се отмени, само на това основание, без да се
занимава с въпросите по същество - за нарушението и нарушителя.
Предвид на изложеното, съдът
счита, че жалбата се явява основателна и атакуваното наказателно постановление
следва да се отмени изцяло, като незаконосъобразно, на посоченото по-горе
основание, без да се обсъждат останалите оплаквания и доводи, отнасящи се до
въпросите по същество, в т.ч. и за наличието на предпоставките по чл. 28 ЗАНН.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 12/НП-425/ 16.12.2013 г. на Директора на
Здравноосигурителна каса- гр. Монтана,представлявана от Станчо Манчевски –
Директор с което на МБАЛ „Свети Николай
Чудотворец”1гр. Лом,представлявано от д-р Г.Т.С. – управител и представляващ ,
ЕООД, ЕИК 130128163,гр. Лом ,ул.”Тодор Каблешков” № 2 е наложено за нарушение
– за нарушение по чл.46,ал.1 и
чл. 55, ал. 2 т. 2 и т.3 от ЗЗО,чл. 181, т. 8 и чл.174 от НРД
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба по
реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – гр. Монтана в 14 – дневен
срок от уведомяването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: