НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ

 

 

Гр. Лом, 30.05.2014 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Ломски районен  съд, в публично съдебно заседание на двадесет и девети април, две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА

 

при секретаря Р.Д., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 12 по описа за 2014 г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Главен иск с правно основание чл. 108 ЗС.

Евентуален иск с правно основание чл. 57, ал. 2 ЗЗД.

 

Предявени са при условията на евентуално обективно съединяване, искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 57, ал. 1 ЗЗД, от Е.Н.Г., ЕГН **********,***, срещу С.Д.Т.,***  .

В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на л.а., м. „Ауди“, модел А6, рег. № М 76 39 ВС, рама № WAUZZZ4BZWN080626, двигател № AFB014563. С пълномощно от 13.05.2013 год., на Нотариус Д. Младенова, рег. № 393 РНК, ищецът упълномощил ответника да управлява и да се разпорежда с автомобила му.

С нотариална покана на Нотариус В. Митов, рег. № 373 РНК, получена от ответника на 05.11.2013 год., ищецът оттеглил от ответника всички пълномощия и го поканил да му върне автомобила.

Счита, че след като оттеглянето на пълномощията е достигнало до ответника, последният държи вещта му без правно основание.  За това

Иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на л.а., м. „Ауди“, модел А6, рег. № М 76 39 ВС, рама № WAUZZZ4BZWN080626, двигател № AFB014563 и да го осъди да му предаде владението на процесният автомобил, а в случай, че същият е погинал или е бил отчужден, да бъде осъден да заплати на ищеца равностойността му, в размер на 1000 лв.

Претендират се и направените по делото разноски.

Ответника не е подал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК.

Ответника не изразява становище по иска, няма възражения, не ангажира доказателства.

Предвид процесуалното поведение на ответника, съдът е приел, че между страните няма спорни фактически твърдения.

В подкрепа на иска са ангажирани писмени доказателства.

            Страните са редовно призовани за първото по делото открито съдебно заседание.

            Ищецът  се явява лично и с адв. Н. К., МАК, редовно упълномощен, който поддържа главният иск.

            Ответникът не се е явил в съдебно заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Направено е искане от процесуалният представител на ищеца за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът намира, че с връчените на ответника съобщение за връчване на препис от исковата молба и подаване на писмен отговор /чл.131 ГПК/, което той е получил лично на 16.01.2014 год. и призовка за страна за открито съдебно заседание /чл. 142 ГПК/, ведно с Определение от 24.03.2014 г. по чл. 140 ГПК, също редовно получени от него, на 27.03.2014 год., изрично са му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание.

Относно главния иск по чл. 108 ЗС за осъждане на ответника да отстъпи собствеността и предаде владението на ищеца върху движима вещ – лек автомобил:

За уважаване на иск по чл. 108 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че именно той е собственик на движима или недвижима вещ, че ответникът владее или държи същата вещ и че владението или държането не е на правно основание.

Предмет на ревандикационния иск е индивидуално определена вещ, каквато именно е и процесната.

В конкретния случай, съдът приема, че е установено по делото, тъй като са представени писмени доказателства за това, че ищецът е собственик на л.а., м. „Ауди“, модел А6, рег. № М 76 39 ВС, рама № WAUZZZ4BZWN080626, двигател № AFB014563 и тази вещ се намира у ответника, който, след получаването на 05.11.2013 год. на Нотариалната покана, вписана под № 10288, т. ІІ, д. № 76 на Нотариус Валентин Миков, вписан под № 373 в РНК, с р-н на действие РС – Козлодуй, и с изтичането на указаният в поканата тридневен срок /т.е. от 08.11.2013 год./ я владее без правно основание – твърдение, което ответникът не оспорва.

Следователно, в случая са ангажирани достатъчно по обем доказателства, за да се приеме главният иск по чл. 108 ЗС за вероятно основателен и същият да бъде уважен.

Допустимо е евентуално обективно съединяване на иск за собственост на движими вещи с иск за заплащане на тяхната равностойност в случаите, когато вещта не е налице /ТР №114/01.11.1963г. по гр.д.№95/1963г., ОСГК.

Постоянна и непротиворечива е съдебната практика по въпроса, че съдът не се произнася по евентуалния иск, ако не се е сбъднало условието, от което зависи разглеждането му – изхода на делото по главния иск, съответно – неуважаването му, ако е предявен от същия ищец.

Следователно, в случая, с оглед уважаването на главния иск по чл. 108 ЗС, съдът не дължи произнасяне по евентуалният иск по чл. 57, ал. 2 ЗЗД.

На основание горното, съдът намира, че с оглед наличието на предвидените в чл. 238 ал. 1 и чл. 239 ал. 1 ГПК предпоставки, следва да се постанови неприсъствено решение, като исковата претенция по чл. 108 ЗС бъде уважена.

На осн.чл.78 ал.1 ГПК ответника следва да заплати на ищцата и направените от нея разноски по делото за тази инстанция в размер на 250 лв., от които 200 лв.  за адвокатско възнаграждение, и 50 лв. – платена държавна такса.

Мотивиран от горните съображения и на осн.чл. 239 ГПК съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Д.Т.,***, че Е.Н.Г., ЕГН **********,***, е собственик на следната движима вещ: л.а., м. „Ауди“, модел А6, рег. № М 76 39 ВС, рама № WAUZZZ4BZWN080626, двигател № AFB014563, като

 

ОСЪЖДА, на основание чл. 108 ЗС, С.Д.Т.,*** да предаде на Е.Н.Г., ЕГН **********,***, владението вещта. 

 

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, С.Д.Т.,*** да заплати на Е.Н.Г., ЕГН **********,***, сумата от 250,00 лв. /двеста и петдесет лева/, представляваща направените по делото разноски. 

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

На страните да се изпратят преписи от решението.

 

 

 

Районен съдия: