Мотиви към присъда по НОХ Д № 734/2013 година по описа на ЛРС

Районна прокуратура, гр. Лом е повдигнала обвинение против подсъдимият, М.Т.В., в това, че след като е осъден по гр. Дело № 1046/ 2011 година по описа на Районен съд, гр. Лом, влязло в сила на 02.03. 2012 година, да заплаща месечна издръжка в размер на 100 лева месечно на своя низходящ- малолетното си дете Г.М.Т., чрез неговата майка и законна представителка П.Г.Т., съзнателно не е изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, за периода 02.03. 2012 година до 02.02. 2013 година, общо сумата от 1100 лева, престъпление по чл. 183, ал. 1 НК.

В съдебно заседание, представителят на обвинението, намира същото за доказано по безспорен и категоричен начин, а именно извършеното от подсъдимите деяние, неплащане на определената издръжка, с влязло в сила решение. Предлага на подсъдимият, да бъде определено наказание пробация.

Служебният защитник на подсъдимият, М.Т.В. намира, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, тъй като липсва умисъл, подсъдимия не е знаел, че е осъден да заплаща месечна издръжка, поради което и задължението не е изплащано, тъй като не е налице несъзнателно неизпълнение.

Моли да бъде постановена оправдателна присъда.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната взаимно връзка и логическо единство, а така също във връзка с доводите на страните, по вътрешно убеждение, приема за установено следното:

От фактически страна:

Подсъдимият, М.Т.В. е роден на *** ***, жител и живущ ***, настоящ адрес, с. Иваняне, ул.”Кирил и Методий”№ 61 , обл. София, българин, български гражданин, с основно образование, не женен, реабилитиран по право, ЕГН: **********

Подсъдимият, М.Т.В. и свидетелката П.Г.Т. са живели на съпружески начала и от това им съжителство е родено дете, Г.М.Т., роден на *** година.

С решение № 44 от 10.02. 2012 година, постановено по гр. Дело № 1046/ 2011 година по описа на ЛРС, подсъдимият е осъден да заплаща месечна издръжка на детето си, чрез майката и законната представителка на същото в размер на 100 лева, считано от 13.09. 2011 година, до настъпването на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва.

Така постановеното решение е влязло в сила на 02.03. 2012 година.

По повод влязлото в сила решение, е образувано изпълнително производство, към СИС при ЛРС от 01.08. 2012 година, въз основа на издаден изпълнителен лист от 25.07. 2012 година и е наложен запор върху сметките на подсъдимия в ЦКБ, л. 42 от съдебното производство.

Въпреки че е знаел за задължението си, свързано с издръжката на роденото от фактическото му съжителство, дете, Г. с ЕГН:**********, подсъдимия М.Т.В., не е заплащал дължимата издръжка за периода от влизане в сила на постановеното решение по гр. Дело № 1046/2011 година, а именно от 02.03. 2012 година до 02.02. 2013 година, което обстоятелство, същия не отрича в дадените от него обяснения.

Видно от изготвената на досъдебното производство съдебно - счетоводна експертиза /л. 48 от ДП./, дължимата издръжка, за периода от 02.03. 2012 година до 02.02. 2013 година е в размер на 1100 лева.

По доказателствата:

Така изложената фактическа обстановка се установява по един безспорен и категоричен начин от една страна от обясненията на подсъдимият, М.Т.В. в частта в която същия не отрича факта, че не е изплащал месечна издръжка.

В тази насока са и събраните по селото гласни доказателства, показанията на свидетелите, П.Г.Т., В.Б.Ц. и М.Н.М., от писмените доказателства: констативен протокол на лист 11, финансова информация на лист 13, ИЛ по гражданско дело № 1046 по описа за 2011 година на ЛРС, Решение по гражданско дело № 1046 по описа за 2011 година на ЛРС, Отговор от ОД на МВР Монтана до ДСИ, удостоверение за декларирани данни на лист 27, Удостоверение на ДСИ на лист 29, покана за доброволно изпълнение на лист 30, справка за размера на дълга от лист 31 до 33, справка за съдимост, удостоверение за раждане на Генади, актуална справка за съдимост, и представените в хода на съдебното производство : запорно съобщение на лист 42, писмо до ДСИ от ЦКБ на лист 43, уведомление по ИД № 20121620401070 по описа за 2012 година на ДСИ при ЛРС, Постановление от 09.09.2011 година на ЛРП за отказ от образуване по преписка вх. № 1722 по описа за 2011 година на ЛРП, гражданско дело № 1046 по описа за 2011 година на ЛРС и заверено копие от съобщение по ИД № 20121620401070 от 28.08.2012 година.

Съдът кредитира обясненията на подсъдимият в частта в която същия обяснява, че не е изплащал месечна издръжка, и показанията на посочените по- горе свидетели, като счита същите за обективни, логични, последователни, вътрешно непротиворечиви, незаинтересовани, в съответствие помежду си и с писмените доказателства по делото.

Съдът възприема изцяло заключението на изготвената в досъдебното производство, оценителна експертиза, като намира същата за обективна и незаинтересована.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимият, М.Т.В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

От обективна и субективна страна, подсъдимият е осъден да издържа своя низходящ, Г.М.Т. с ЕГН: :**********, но съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски.

В тази връзка е основното възражение на подсъдимия и служебния му защитник, а именно, че подсъдимия М.Т.В. не е знаел, че е осъден по гр. дело да заплаща месечна издръжка за малолетното си дете, поради което и не е налице умисъл.

Служебно от съда бе изискано и проложено като доказателства гр. Дело № 1046/2011 година по описа на ЛРС.

От същото е видно, че след образуване на производството с разпореждане, е даден ход на ИМ и е разпоредено връчването на препис от същата на ответника- подсъдимия в настоящето производство. Поради обстоятелството, че съобщението е върнато изцяло с отметка, че не е връчено на адрес, гр. Вълчедръм, ул.”Балатон” № 31 от страна на съда е направена справка по Наредба № 14/ 2009 година, касаеща- постоянен и настоящ адрес.Видно от върнатото Уведомление, ответника/ подсъдимия/ не се е явил в дадения му от съда срок да получи препис от ИМ и призовка, като същия е уведомен, че при не явяване, книжата ще бъдат приложени към делото и ще се счита, че е налице редовно връчване, т.е налице е редовно уведомяване на ответника- подсъдим по настоящето производство. От направената справка по наредбата е установено, че адреса е този посочен в ИМ, поради което и съда е приел съобщението за редовно връчено на адресата, чл. 47 ГПК. След като съда е установил, че връчването е редовно, на основание чл. 47, ал.6 ГПК е назначен особен представител на ответника- подсъдимия и гражданското производство е продължило с негово участие.

Съгласно чл.47, ал.1 от ГПК когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление. В ал.3 на същия член от закона е предвидено, че когато ответникът не се яви да получи книжата, съдът указва на ищеца да представи справка за неговата адресна регистрация. Според ал.5 съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда. В чл.47, ал.6 от ГПК се посочва, че когато установи редовността на връчването, съдът разпорежда съобщението да се приложи към делото и назначава особен представител на разноски на ищеца.

Особеният представител е подал отговор по исковата молба, от които е видно, че искът е признат по основание, но е оспорен само неговия размер. Така извършените процесуални действия от страна на особения представител, обвързват пряко представлявания, т.е., ответника в гр. Производство, подсъдим в настоящето и спрямо него са настъпили и последиците от извършените действия, включително и решението постановено по гражданското производство.

С оглед на всичко това, съдът намира, че подсъдимия е наясно с обстоятелството, че е осъден по влязлото в сила съдебно решение, а направеното от него възражение в хода на съдебното производство, съдът намира, за негова защитна позиция, още повече, че при привличането му в качеството на обвиняем и при даване на обяснения, същия изцяло се е признал за виновен по повдигнатото му обвинение, макар и това да не може да бъде ценено в настоящето производство е индиция за знанието му.

Косвено доказателство, че подсъдимия е знаел, че е осъден по граждански ред, са и показанията на разпитаните свидетели В.Б.Ц.- полицейски инспектор извършил проверката и свидетелката М.Н.М. от показанията на които се установява, че след започване на полицейската проверка, подсъдимия е узнал за същата и е изпратил свой познат за проверка по движението й. В тази връзка е и наложения запор по сметките на подсъдимия в ЦКБ, също, макар и косвено установяващо, че подсъдимия е знаел за ходи, движението и приключването на гражданското производство.

С оглед на така събраните гласни и писмени доказателства, съдът намира, че е налице съзнателно неизплащане на дължимата месечна вноски през инкриминираният период от време, тъй като с влязъл в сила съдебен акт осъденото лице е задължено да заплаща издръжка, поради което М.Т.В. следва да понесе наказателна отговорност.

В тази връзка, съдът не възприема тезата на защитника на подсъдимият, се няма съзнателно неизпълнение на задълженията, т.е., липсва умисъл, тъй като подсъдимия е знаел, че е осъден да заплаща месечна издръжка и именно това знание, но неизпълнение, независимо от причините за това, ангажира неговата отговорност.

Разпоредбата на чл. 183, ал. 1 НК изрично постановява, че се държи наказателно отговорен този, който, като е осъден да заплаща издръжка на свой низходящ, съзнателно не изпълни задължението си в размер на две или повече месечни вноски. Изпълнителното деяние на престъпния състав по чл. 183, ал. 1 НК се свързва с наличието на съдебно решение, без да съществува изискване да е образувано изпълнително производство за събиране на вземанията или наказателната отговорност да е обвързана с гражданскоправната погасителна давност.

Съдебните решения относно заплащане ежемесечна издръжка на низходящ се изпълняват доброволно от родителя, който е задължен да намери начин за престиране на сумите, при условията, посочени в решението на съда.

С чл. 183, ал. 1 НК са създадени допълнителни гаранции за своевременно изпълнение на съдебните решения относно заплащане на издръжка от родител на дете. Осигурена е наказателноправна защита на интересите на низходящите с цел да се създадат възможно най-благоприятни условия за тяхното отглеждане получаване на образование и необходимите за това, средства и грижи. Защитено е и правото на родителя за принос и оказване материална подкрепа на неговите деца.

За да е съставомерно едно деяние по чл.183, ал.1 от НК е необходимо от обективна страна, издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима съгласно влязло в сила решение на граждански съд, което е влязло в сила на 02.03. 2012 година, да не е платена за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно от дължащото лице. Престъплението по чл.183 от НК е продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от време. Началото на престъплението по чл.183 от НК е след изтичане на срока, от който нататък осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, става неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски. Същото престъпление се явява довършено в момента, в който по-нататък деецът изпълни задължението си за издръжка или пък то бъде погасено, при хипотезите, посочени в Семейния кодекс.

Необходимият минимум от неплатени, поне две месечни вноски, за да възникне отговорността по чл.183, ал.1 НК, е налице, с оглед отразения в обвинителния акт / в рамките на който съдът е обвързан да се произнесе / краен период на неплатена месечна издръжка- 02.03. 2013 година до 02.02. 2013 година, присъдена съгласно влязлото в сила решение, постановено по гр. дело № 1046/ 2011 година по описа на ЛРС.

Подсъдимият М.Т.В., е извършил деянието при условията на пряк умисъл – същият е съзнавал общественоопасния характер, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.

Налице е умисъл на дееца – при осъществяването на действията си е имал съзнанието, че извършва престъплението, като е искал от тази дейност да настъпят желаните общественоопасни последици.

По отношение на наказанието.

На подсъдимият, М.Т.В. съдът определи наказание, при предпоставките на чл. 54 НК, а именно Пробация.

На основание чл. 42 а , ал. 2, т. 1 и 2 НК, пробационните мерки се определиха на:

1.задължителна регистрация по настоящ адрес, за срок от 6 месеца /шест месеца/ с явяване и подписване пред пробационния служител с периодичност 2 пъти седмично, съгласно чл. 42б НК,

2. задължителни периодични срещи с пробационен служител, за срок от 6 месеца/шест месеца/.

За да определи това наказание, съдът взе предвид неосъзнаването на вината от страна на подсъдимия, независимо от неговото материално и семейно положение, и смекчаващите вината обстоятелства, а именно тежкото му материално положение и чистото съдебно минало.

С така определеното наказание, съдът намира, че ще бъдат изпълнени целите на закона.

Освен това, така наложеното наказание ще окаже своето възпитателно и предупредително въздействие по отношение на обществото, като от една страна се покаже, че на подсъдимия е наложено наказание за извършеното от него престъпление, каквато е и основната функция на съда, но от друга страна вида и размера на наложеното наказание е съобразено с всички допълнителни факти, свързани с личността на дееца с оглед на неговата справедливост.

На основание чл. 189 НПК, съдът осъди подсъдимият М.Т.В., да заплати по сметка на ЛРС направените разноски в хода на съдебното производство за вещо лице в размер на 15 лева и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист,а по сметка на НБПП хонорар на адв. Н. А.- служебен защитник.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ