Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.
Лом, 10.05.2014 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Ломски районен съд, в публичното
съдебно заседание на двадесет и седми март, две хиляди и четиринадесета година
в състав:
при
секретаря Р.Д., като разгледа докладваното от съдия Миронова гр.д. № 1457 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск по чл. 422,
ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД.
Предявени са обективно съединени искове от „С.Г.Груп” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ************, представлявано от С.И.Ц.,
управител, чрез пълномощника си, адв. В.П.Г., САК, срещу Ц.К.З., ЕГН **********,***, за заплащане на дължими суми по
договор.
Ищецът твърди, че с договор за цесия от
13.01.2012 год., сключен между него и „Космо България Мобайл“ ООД, ЕИК
********* /като цедент/, последното дружество му е прехвърлило свои
съществуващи изискуеми вземания по договори за мобилни услуги и анекси към тях
срещу трети задължени лица, в т.ч. и срещу ответника.
Цедентът упълномощил ищеца /цесионер/,
да извърши вместо него уведомяването по чл. 99, ал. 3 ЗЗД до длъжниците.
Уведомлението било извършено със
залепено уведомление от фирма „Тип Топ Куриер – Пловдив“ АД, чрез залепване, на
дата 13.12.20013 год.
Твърди се също, че всъщност длъжника
бил уведомен за цесията още с получаването на Заповедта за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 10875/2013 год. на РС – Пловдив, играеща също
ролята на покана за доброволно изпълнение /т.е. на 25.07.2013 год./.
Цедираното
задължение произтича от сключен договор за мобилни услуги № 30163780/06.06.2007
год., с индивидуален клиентски номер МВ900049
на мобилния оператор. Въз основа на този договор била издадена от последния и
фактура № 7146521458/10.06.2010 год., с отчетен период 10.05.2010 – 09.06.2010
г., с абонатен № 000684937 и краен срок за плащане 28.06.2010 год., за исковата
сума.
Твърди се, че фактурата е издадена след
извършена от цедента доставка на мобилни услуги. Фактурата не е била оспорена в
предвиденият в ОУ на договора за мобилни услуги шестмесечен срок. Твърди се
също, че съгл. чл. 26 от ОУ на цедента, неполучаването на фактурата не
освобождава потребителя от задължението да заплати дължимата сума, което
ответникът в случая не е сторил.
За
това ищецът иска от съда
да бъде признато за установено по отношение на ответника, че към него съществува
изискуемо вземане на ищеца, по издадената Заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
10857/2013 год. на РС – Пловдив, в размер на 459,84 лв. – главница по договор
за мобилни услуги с индивидуален клиентски номер № М00900049, ведно със
законната лихва за забава, съгласно издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК, както и на направените по заповедното
производство разноски, в размер на 205 лв., от които 25,00 лв. държавна такса и
180 лв. адвокатски хонорар.
Претердират се и сторените по делото
разноски.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е
постъпил от ответника.
Ответникът, чрез
процесуалния си представител, адв. Л. Г., МАК, счита иска за допустим, но
неоснователен.
Оспорва всички
въведени с исковата молба фактически твърдения.
Не признава иска
нито по основание, нито по размер. Оспорва представените с исковата молба:
Договор за цесия /с твърдения, че липсва достоверна дата/, Договор за мобилни
услуги /като нечетлив и с неясни правомощия за лицето, подписало се като
«продавач»/, приложената Фактура /съдържаща задължение за неустойка за
предсрочно погасен договор, липса на доказателства, че същата касае спорното
вземане/, Удостоверението, изхождащо от цедента.
Оспорва и
твърдението за надлежно уведомяване на длъжника за налична цесия.
В
съдебно заседание ищецът не се представлява. Постъпила е писмена защита от
процесуалният му представител, адв. В.Г., САК, в която се поддържа исковата
претенция по подробно изложени съображения.
Ответникът
Ц.К.З., редовно призован не се явява. Представлява се от адв. Л. Г., МАК, която
който поддържа становището, изразено в
писмения отговор, в т.ч. и възражението за липса на валидно задължение към
цесионера.
Доказателствата са писмени.
Съдът,
като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По
ч.гр.д. № 10875/2013 год. на РС – Пловдив е издадена на осн. чл.410 ГПК Заповед за изпълнение на
парично задължение от 04.07.2013 г. в полза на заявителя, настоящ ищец, против ответника
Ц.К.З., ЕГН **********, за сумата от 459,84 лв. – главница, сумата от 138,19 лв. – мораторни лихви върху главницата
за периода 29.06.2010 г. – 30.05.2013 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 28.06.2013 год. – датата на подаване на зааявлението, до
изплащане на вземането, както и сумата от 205 лв. съдебни разноски.
Посочено
е в заповедта, че вземането произтича от договор за цесия от 13.01.2012 год., с
който „Космо България Мобайл“ ЕАД е прехвърлило в полза на заявителя свои
вземания срещу длъжника, произтичащи от Договор
за предоставяне на мобилни услуги от 10.04.2009 год.
В
Заявлението по чл. 410 ГПК, по което
е образувано приложеното към настоящото производство ч.гр.д. № 10875/2013 год.
на РС – Пловдив, заявителят/ищец е посочил като обстоятелства, от които
произтича претендираното вземане /освен горецитираният Договор за цесия/, също
така Договор между длъжника и „Космо България Мобайл“ ЕАД, от непосочена дата,
с № М00900049, по който е издадена Фактура № 7146521458 от 10.06.2010 год., за отчетен период от 10.05.2010 – 09.06.2010 год.
Заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника/настоящ ответник на 25.07.2013 год. Възражението е подадено в срока по чл. 414,
ал. 2 ГПК – на 01.08.2013 год.
Съдът,
с разпореждане от 05.08.2013 год., получено на 16.08.2013 г., е указал на заявителя правото да предяви иск
относно вземането си в едномесечен срок от съобщението.
Искът
на Заявителя, основан на чл. 415 ал.1 вр. чл. 422 ГПК е подаден в указания
срок.
С
Договор /с нечетлив номер, дописан на ръка неясно кога и от кого/, сключен на 06.06.2007 год. в гр. Поморие, „Космо
България Мобайл“ ЕАД и ответника Ц.К.З. са се договорили последният да ползва
мобилни услуги по програмата GloBul Smart с включени 100 минути към три номера от
групата За приятели.
Договорът
е сключен със срок от 12 месеца. В
договора е посочено и, че клиентът е запознат и е съгласен с Общите условия за взаимоотношения
с потребители на Глобул.
Приложена
е Фактура № 7146521458 от 10.06.2010
год., с издател „Космо България Мобайл“ ЕАД и получател – Ц.К.З., ЕГН **********
и абонатен № 000684937.
Фактурата
е за отчетен период 10.05.2010 год. – 09.06.2010 год., на стойност 459,84 лв.,
от които: 86,09 лв. – неустойки за предсрочно погасяване на договори за
услуги и 373,75 лв. – задължения от
предходен период.
Представен
е с исковата молба и заверен от ищеца препис от Договор за прехвърляне на
вземания /цесия/ от 13.01.2012 год., „Космо България Мобайл” ЕАД, ЕИК *********
/цедент/ и „С.Г. Груп” ООД, ЕИК ********* /цесионер/.
В
Договора, Раздел „Дефиниции” /стр. 2/, чл. 1.3 „Цена” и Раздел „Предмет, цени и
плащане” /стр. 4/, чл. 2, са със заличено
съдържание по начин, че липсва логическа връзка между думите и не може да
се извлече смисълът на изреченията.
Конкретно
в чл. 2 от Раздел „Предмет, цени и
плащане”, е видно следното съдържание: „ЦЕДЕНТЪТ прехвърля възмездно по силата
на този договор на ЦЕСИОНЕРА вземанията в размер на 39 125 131,20 лв.
/тридесет и девет милиона сто двадесет и пет хиляди сто тридесет и един лева и
двадесет стотинки/, произтичащи от договорите за мобилни услуги, описани в ********** дължима от ЦЕСИОНЕРА
при сключването на този договор в сроковете по настоящия член по сметка в лева
на ЦЕДЕНТА … … … ”.
С
пълномощно от 13.01.2012 год., З. К., в качеството си на Изпълнителен директор
на „Космо България Мобайл” ЕАД, е упълномощил
С.И.Ц., ЕГН **********, в качеството й на Управител на „С.Г. Груп” ООД, да извърши от името на КБМ и за сметка
на С.Г. Груп ООД, уведомяване на
длъжниците по смисъла на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, чиито вземания са предмет на Договор
за прехвърляне на вземания /цесия/, сключен между двете дружества на 13.01.2012
год., като за целта упълномощеното лице има право да подписва уведомителни
писма на длъжниците по вземанията.
Приложено
е и заверено от ищеца Удостоверение, изх. № 221/30.08.2013
год., с което В.Ц.А., в качеството си на Мениджър на Отдел „Кредит, контрол и
вземания” в „Космо България Мобайл“ ЕАД и пълномощник на С.Е.В., Изпълнителен
директор на „Космо България Мобайл“ ЕАД, удостоверява, че:
1. „Между „Космо България Мобайл“ ЕАД и
С.Г Груп” ООД е сключен Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от
13.01.2012 год.”;
2. „По силата на договора за цесия,
вземането на КБМ от Ц.К.З., ЕГН **********, /името и ЕГН-то са в табличен вид/[1],
произтичащо от ДОГОВОРИ ЗА МОБИЛНИ УСЛУГИ М00900049
и/или апарати на лизинг, сключен преди датата на сключената цесия от 13.01.2012
год., и в размер на 459,84 лв. е прехвърлено на С.Г. Груп ООД, като в
качеството си на цесионер С.Г. Груп ООД имат всичките предвидени в законите на
Република България права на кредитор”;
3. „Информацията от таблицата по-горе представлява
извлечение от Приложение № 1 към договора за цесия“.
Приложено
е и уведомление за цесия без дата, изходящо от С.Ц., Изп.директор на ищцовото
дружество, с което уведомление, в качеството си на пълномощник на „Космо
България Мобайл“ ЕАД, тя го уведомява за сключеният договор за цесия от
13.01.2012 год., а в качеството си на кредитор, го кани в тридневен срок от
получаването на уведомлението да погаси задължението си доброволно.
Видно
от приложената на л. 24 [2]
разписка, анонимен служител на куриерска фирма „Тип Топ Куриер” – Пловдив, на
неустановена дата, по поръчка № 1345752, установявайки, че получателят отсъства
от адреса при посещение, е залепил известие на адрес: гр. Пловдив, ул. Поручик
В. Стефов, № 3, ет. 5, ап. 14, като така Ц.К.З. е бил уведомен, че може в срок до 13.06.2013 год. да получи 1 бр. Писмо
от Дайрект Сървис 1 – СГ Груп. /а не писмо от „Космо България Мобайл“ ЕАД/.
Въпреки,
че съдът е дал на ищеца
изрични указания в тази насока, други доказателства не са представени.
При
така установеното се налагат следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК
има за предмет да се установи съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК.
Ответникът оспорва иска изцяло.
За
успешното провеждане на установителния иск, в тежест на ищеца е да докаже
твърдението си, че ответникът му дължи сумите за които е издадена заповед за
изпълнение.
Общото
правило при облигационните искове е, че ищецът следва да докаже качеството си
на кредитор, падежа и изискуемостта на вземането си, а ответникът /длъжник/
следва да докаже възраженията си, респ. факта на плащането.
Доколкото
в конкретния случай ищецът има качеството на кредитор по силата на договор за
цесия, за да бъде уважен искът му, той следва да установи при пълно и главно
доказване, че: 1./ в полза на
цедента е съществувало вземане срещу ответника в претендираният размер; и 2./ че това вземане е било надлежно
прехвърлено на цесионера-ищец.
Анализирайки
ангажираните от ищеца доказателства, съдът в този си състав достига до извода, че в случая не е
доказана нито една от тези две предпоставки.
Относно вземането на цедента:
От
представената фактура не става ясно как
е формирана сумата на задължението. Тази фактура съдържа сума за неустойка
за предсрочно прекратяване на договор за услуги /неясно какъв договор/ и втора
сума, за задължения за предишни периоди – също неуточнени, като не става ясно
това цени за предоставени мобилни услуги ли са или не, за какви периоди и т.н.
Самата фактура е издадена на 10.06.2010 год. и е за отчетен период 10. Май –
09. Юни, 2010 год.
Фактурата е частен свидетелстващ документ,
отразяващ изгодни за съставилият я обстоятелства. Съгласно константната съдебна
практика частният документ се ползва единствено с формална доказателствена
сила, която се отнася единствено относно факта на писменото изявление и
неговото авторство. Същият не притежава т.нар. материална доказателствена сила,
т.е не обхваща други данни, включително и тези, за които документът
свидетелства.
В слу чая става дума за частен свидетелстващ
документ, който се ползва с доказателствена сила само когато издателят му
удостоверява неизгодни за себе си факти,
какъвто не е настоящия случай.
Доказателствената сила на фактурата не е
равнозначна на материалната доказателствена сила на официален свидетелстващ
документ. Тя се преценява по вътрешно убеждение на съда с оглед редовността на
счетоводството на издателя, както и на всички други обстоятелства по делото -
чл. 182 ГПК. В настоящия случай обаче не
са ангажирани никакви доказателства за редовността на счетоводството на
дружеството-цедент, а това е факт, който не се предполага и подлежи на
доказване от позоваващия се на нея. От друга страна, няма и други обстоятелства
по смисъла на чл.182 ГПК, доказани по делото, които да обосноват кредитирането
на представената фактура.
Още повече, не е доказано в случая и основанието
за издаването на процесната фактура.
Твърди се в и.м., че такова основание представлява
Договор за мобилни услуги с
№ 30163780 от 06.06.2007 год., сключен между цедента „Космо България Мобайл“ ЕАД и
ответника, с индивидуален клиентски № М00900049.
На
приложеният /л. 19/ договор обаче никъде не е отразен нито такъв номер на
договора, нито такъв клиентски номер.
Приложеният
договор е сключен действително на твърдяната дата, 06.06.2007 год., но в него
изрично е упоменат срок на договора
и този срок е една година. В договора никъде не е формулирана договореност този
срок да бъде продължен и условията, при които това би се случило.
Вярно
е, че в договора за предоставяне на мобилни услуги от 06.06.2007 год. е
отразено, че ответникът е запознат и е съгласен с Общите условия на мобилния
оператор.
По
делото обаче, въпреки изричните указания, дадени от съда в тази насока, ищецът
не представи Общите условия на „Космо България Мобайл“ ЕАД за предоставяне на
мобилни услуги. Едва в писмената си защита процесуалният представител на ищеца завява,
че тези Общи условия са общодостъпни /посочен е и интернет-адрес, на който те
могат да бъдат прочетени/.
Съдът
споделя становището, че Общите условия на мобилния оператор са общодостъпни.
Това обаче са сега /през 2014 год./ действащите общи условия. В тях не е предвидена
възможност за автоматично продължаване на срока на договора за нов едногодишен
/или друг/ период. Какви са били общите условия за предоставяне на мобилни
услуги на „Космо България Мобайл“ ЕАД към релевантната дата – 06.06.2007 год.
обаче не е ясно, тъй като в тази насока не са ангажирани доказателства.
Следователно
срокът на договора между цедента и ответника е изтекъл на 06.06.2008 год. Следователно остана недоказано наличието на валидно
правно основание, на което да съществува вземането на цедента за исковият
период от 10. Май до 09. Юни, 2010 год.
/касателно неустойката за предсрочно
прекратяване на договор/.
Не
е ясно и за какъв период се претендират сумите за задължения от минал период и
как са формирани тези суми.
Отделно от това, по делото не се доказа
по безспорен начин и втората предпоставка за уважаването на иска, а именно –
надлежното прехвърляне на вземането.
Според разрешението, дадено с Решение №32
от 09.09.2010г. на ВКС по т.д.№438/2009г., II т.о., ТК, което е постановено по
реда на чл.290 от ГПК, и според разясненията в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на
ОСГТК на ВКС съставлява задължителна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1
от ГПК, договорът за цесия винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо
от друго правно основание, което трябва да е определено или определяемо.
Неопределяемостта на прехвърлените вземания води до недействителност на цесията
поради недействителност на продажбата, на основание на която тя е извършена,
т.е поради липса на предмет по см. на чл.26, ал.2 от ЗЗД.
В разглежданият случай процесният договор
за цесия не е придружен с описаното в същия Приложение № 1, т.е. липсва
индивидуализация на прехвърлените със същия вземания, по основание и по размер
и спрямо конкретния длъжник. Приложеното по делото удостоверение освен, че не
съставлява част от договора, също така не
определя /индивидуализира/ прехвърлените вземания по размер и по основание спрямо длъжника. Ето защо се
налага извода, че договорът за цесия не е годен да установи вземане в полза на
ищеца.
Съдът намира, че в случая за ищеца не е съществувала никаква обективна пречка
да представи визираното Приложение № 1 към процесния договор или поне
извлечение от него посредством разпечатка от електронен носител, което
доказателство би установила в пълнота твърдяното обстоятелство - а именно, че вземането на „Космо България
Мобайл” ЕАД към конкретния ответник Ц.К.З., по сключен Договор за мобилни
услуги и индивидуалзирано във фактура е
било цедирано на ”С.Г.Груп” ООД.
Депозираното удостоверение представлява частен свидетелстващ документ
досежно факти касаещи съдържанието на процесния договор за прехвърляне на
вземания, който частен документ се ползва с много ниска доказателствена
стойност.
В случаите, в които един факт може да бъде
установен с първични доказателства/ в конкретния случай посредством
представянето на Приложение № 1/, е недопустимо същият да се доказва с
производни такива. В допълнение следва да се посочи, че вземането на „Космо
България Мобайл” ЕАД към ответника не е индивидуализирано в представеното
удостоверение както по размер, така и по основание.
В контекста на изложеното, съдът намира за
недоказан фактът, че вземането на „Космо България Мобайл” ЕАД към ответника е
включено в Приложение № 1 по Договор
за прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.01.2012 год.
При тези мотиви, съдът в този си състав намира,
че ищецът „С.Г.Груп” ООД не доказва претенцията си нито по основание, нито по
размер, не се легитимира като кредитор на ответника Ц.З. по силата на Договор за прехвърляне на вземания
/цесия/ от 13.01.2012 год., поради което и предявеният установителен
иск с правно основание 422, ал. 1 ГПК вр. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
99 ЗЗД се явява недоказан и следва да бъде отхвърлен.
За
прецизност следва да се отбележи, че доколкото сред доказателствата,
представени с исковата молба е приложено и уведомителното писмо от цедента
/чрез пълномощник/ до длъжника, съдът
в този си състав счита, че
цесията би имала действие по отношение на последния от момента на получаване на книжата по делото. Няма доказателства
обаче, такова уведомяване да е било извършвано в случая преди подаването на заявлението за издаване на заповед по чл. 410
ГПК, към който момент съда с евентуално позитивно решение би установил
вземането – защото липсват доказателства за връчване към онзи момент.
Разписката на куриерската фирма, приложена на л. 24 не установява нито
връчване, нито какво се връчва /„1 бр.писмо”/.
При този изход
на делото и на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, ищцовото дружество ще следва да бъде
осъдено да заплати на отв. Ц.К.З.
направените по делото разноски в размер на 280 лв.
Мотивиран
от горното, Съдът
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „С.Г.Груп” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ************, представлявано от С.И.Ц.,
управител, срещу Ц.К.З., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл. 422,
ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. 430 ТЗ, вр. чл. 99 ЗЗД: да бъде
признато за установено по отношение на ответника, че към него съществува
изискуемо вземане на ищеца, по издадената Заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
10857/2013 год. на РС – Пловдив, в размер на 459,84 лв. – главница по договор
за мобилни услуги с индивидуален клиентски номер № М00900049, ведно със
законната лихва за забава, съгласно издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК, както и на направените по заповедното
производство разноски, в размер на 205 лв., от които 25,00 лв. държавна такса и
180 лв. адвокатски хонорар, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „С.Г.Груп” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: ************, представлявано от С.И.Ц.,
управител, ДА ЗАПЛАТИ на Ц.К.З.,
ЕГН **********,***, направените по делото разноски, в размер на 280,00 лв. /
двеста и осемдесет лева, 00 ст./
Решението подлежи на обжалване пред Монтански
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.
След
влизане в сила на решението, препис от същото, ведно с ч.гр.д. №
10857/2013 год. на РС – Пловдив
да се изпрати на РС – Пловдив.
Районен съдия: