Р Е Ш Е Н И Е
Гр.Лом, 17 юни 2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският районен съд, гражданска
колегия, VІІ състав,в публично заседание
на 27 май през две хиляди и четиринадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Боряна Александрова
при
секретаря В.М.,като разгледа
докладваното от съдията Александрова гр.дело 71 по описа за 2014г..и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по предявени обективно съединени искове за отмяна на уволнение,
възстановяване на заемана длъжност и заплащане на обезщетение за времето през
което работникът или служителят е останал без работа, вследствие на незаконно
уволнение, с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ и се развива при
условията на чл.310 и сл.ГПК.
Ищеца, чрез
пълномощника си по делото – адв.Ц.Д. - МАК твърди в исковата си молба, че на 21.11.2013
година със Заповед 23 от същата дата на работодателя му-ответната страна по
делото, трудовото му правоотношение било
прекратено на основание чл.328, ал.1, т.6, пр.1 от КТ. Твърди, че заповедта е
незаконосъобразна. На първо място от формална страна не отговаряла на
изискванията за административен акт, не е ясно от връченото му предизвестие:
изходящият му номер, не било отразено кога е утвърдено новото щатно разписание
и от кога влиза в сила, не е и ясно какво точно специално образование”магистър”
се изисква. Твърди още,че процесната уволнителна заповед страда от редица
пороци: не е отразено пред кои орган може да се обжалва същата, не му била
прпедставена и длъжностна характеристика.. На следващо място твърди, че липсва
обективна обусловеност за въвеждане на изискване за притежаване на висше
образование за заеманата от него длъжност, след като до момента дълги години е
изпълнявал тази длъжност, а по същество новата длъжност не се различава от
предишната. Моли съда, да постанови решение, с което признае уволнението му за
незаконно, да го възстанови на заеманата от него преди уволнението длъжност,
както и да осъди ответната община дамуй заплати обезщетение за времето, през
което е останал без работа поради незаконното уволнение , както и лихва за
забава върху тази сума.. Претендира и направените в производството разноски.
В срока за
отговор ответната страна взема становище за неоснователност на предявените
искове. Твърди, че заповедта отговаря на изискванията на закона, издадена е в
предписаната форма от компетентно за това лице. Налице ново щатно разписание, в
което е въведено изискване за длъжността” Служител човещки ресурси”да се заема от
лице с образователна степен”Магистър”, което ищеца не притежава. С оглед на
това моли съда да отхвърли предявените от ищеца искове, като приеме, че
атакуваната заповед е законосъобразна, както и извършеното с нея уволнение.
Доказателствата
по делото са писмени и гласни и след анализа им, съдът приема за установено
следното :
Не се спори
между страните по делото, че между тях е било налице безсрочно трудово
правоотношение, по силата на което ищеца заемал длъжност „Служител „Човешки ресурси”. Не се спори и
обстоятелството, че трудовото правоотношение е прекратено със Заповед 23/21.11.2013
година на Т.М. и Р.П., в качеството им на Управители на ответното дружество, на основание чл.328, ал.1, т.6, пр.1 КТ.
Спорно между страните е дали уволнението е законосъобразно извършено като
спазена процедура, предписана от закона. С оглед законосъобразността на
уволнителната заповед следва да бъде установено, следва ли ищеца да бъде
възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжност, както и дължи ли му
се обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконност
на уволнението и в какъв размер.
Възраженията
на ищеца срещу законността на уволнението се свеждат до :1.немотивираност на
издадената заповед;2.липса на предпоставки за соченото основание;3.липса на
реквизити на атакуваната заповед .
Съдът намира
за неоснователно направеното възражение за немотивираност на издадената
заповед. Съгласно разпоредбата на чл.335, ал.1 КТ, трудовият договор се
прекратява писмено. Законът не сочи конкретно съдържание на писменото
волеизявление/акт/ за прекратяване, но по аналогия с указанията за минимално
задължително съдържание на трудовия договор по чл.66, ал.1 КТ, следва да се
приеме, че в него трябва да се съдържат данни за страните, заеманата от работника
длъжност, основанието и момента на прекратяване на трудовия договор (Р 93 от
08.04.2011г. ВКС по гр.д.1141/2010,, III г.о.).
Задължителната
за прилагане от съдилищата практика на ВКС (Р 838/13.11.2009 ВКС по
гр.д.288/2009 IV г.о) приема,
че в случаите на прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328,
т.6 КТ, заповедта е достатъчно мотивирана с посочване на обстоятелството, че ищеца
не притежава необходимото образование и квалификация предвид осъщественото
изменение на изискванията.
Реално е
налице и промяна в изискванията за притежаванто образование към длъжността,
изпълнявана от ищеца.
Преценката на
работодателя за въвеждане на определени изисквания за заемане на длъжността е
въпрос на целесъобразност и ако няма данни за злоупотреба с права или
дискриминационен подход, тя не подлежи на съдебен контрол. (Р 561 от 04.10.2010
ВКС по гр.д.1962/2009 III г.о; Р
248/23.04.2010 ВКС по г.д.254/2009 IV г.о). В
конкретния случай е налице промяна, която е отразенановото щатно разписание. По
принцип работодателят може да промени изискванията само с промяна в щатното
разписание и без да е налице друг негов акт (Р 321 от 31.10.2011 ВКС по
г.д.13/2011 III г.о).
Меродавен за законността на уволнението е момента на промяната – той трябва да
предхожда уволнителната заповед. Съдебната практика приема още, че законността
на уволнението по чл.328, ал.1, т.6 КТ не е обусловена от изпълнението на
задължението на работодателя за връчване на длъжностна характеристика. Обхвата
на първоначално въведеното образование и въвеждането на ново изисквания за
заемане на длъжността са обективни факти, които са предмет на установяване в
хода на съдебното производство по оспорване законността на уволнението. Към
тези факти връчването на длъжностната характеристика за изпълняваната длъжност
няма отношение, т.е е ирелевантно към трудовия спор. В хода на настоящото
производство безспорно се установи, че работодателят е упражнил правото си да
измени критериите за образование и квалификация към длъжността, заемана от ищеца
и тъй като последният не притежава променените такива е и упражнил и правото си по чл.328, ал.1, т.6 КТ.
С оглед
доводите за незаконност на уволнението, изложени в исковата молба в настоящото
производство в тежест на работодателя беше да установи законността на извършеното
уволнение, в т.ч. и че уволнителната заповед е издадена от компетентното за
това лице. В настоящото производство от ответника бяха ангажирани
доказателства, от които е видно, че процесната уволнителната заповед,е издадена
от легитимен орган – работодател и е връчена на ищеца след като е утвърдено
ново щатно разписание с въведено изискване за длъжността „Служител Човешки
ресурси” да се заема от лице с образователно-квалификационна степен”Магистър”.
По принцип КТ
не съдържа изрична регламентация относно формата, съдържанието и реквизитите на
заповедта за уволнение, извън случая на дисциплинарно такова по чл.195 КТ, но
по принцип заповедта за уволнение е индивидуален административен акт, и за нея важат правилата: Заповедта
за прекратяване на трудовия договор има характер на индивидуален
административен акт, с оглед на което е необходимо да се спазят задължителни
реквизити по формата на издаването и да се знаят основанията за оспорване.
Форма на заповедта (индивидуалният административен акт) - тя е писмена и
съдържа: - наименование на органа, който я издава; - наименование на акта
(заповед); - адресат на акта; - фактически и правни основания за издаване на
акта; - разпоредителна част, с която се определят правата и задълженията,
начинът и срокът за изпълнението; - разпореждане относно разноските; - пред кой
орган и какъв е срокът за обжалване; - дата на издаване; - подпис на лицето
издало акта; Основания за оспорване:
- липса на компетентност; - неспазване на установената форма. От
изложеното по горе се установява, че макар и да не е посочено в процесната
заповед пред кой орган се обжалва и какъв е съответно срокът, това не е
основание за оспорване на същата, т.е. не е съществен порок.
Заповедта е мотивирана. В обстоятелствената й част е отразено, че считано от 21.11.13г. е в сила
ново щатно разписание, с което е въведено изискване за длъжността”Служител
Човешки ресурси” да се заема от лице „Магистър” по образование, както и че
ищеца не притежава изискуемата степен на образование. В диспозитива на самата заповед
това обстоятелство не е отразено, но това не я прави незаконосъобразна, тъй
като не е нарушено правото на ищеца, да научи за какво точно е прекратено ТПО,
защото това/ за какво е прекратено ТПО и какво образование се изисква/ е
отразено в мотивната част на същата.
С нарочно писмо от страна на ответното дружество до синдикалните
организации, същите са били уведомени и с тях е съгласувано за актуализиране на
щатното разписание, относно необходимото образование на служителите, съгл.
чл.18 КТД.
Налице е и
соченото в уволнителната заповед основание за прекратяване на трудовото
правоотношение с ищеца – чл.328, ал.1, т.6, пр.1 КТ, тъй като той не притежава
образованието и квалификацията, изискващи се за заемане на длъжността.
Доколкото до аргумента му, че дълги години е изпълнявал длъжността с
притежаваното от него образование и трудовите функции не са променени, то както
бе отбелязано и по – горе, преценката за промяна в изискванията за заемане
на конкретна длъжност е изцяло на работодателя и не подлежи на съдебен контрол.
Неоснователността
на иска за признаване на незаконността на уволнението и отмяна на уволнителната
заповед обуславя неоснователността на останалите обективно съединени искове –
за възстановяване на ищеца на заеманата в ответното дружество преди уволнението
длъжност и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без
работа поради незаконно уволнение.
С оглед
изхода на делото ищеца дължи заплащане
на направените от ответника разноски в производството в размер на 500.00
лева, както и за държавна такса и разходи за съдебно-счетоводна експертиза –
250 лв.
При такъв разбор на доказателствата ,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.М.Т. , ЕГН **********
обективно съединени искове за отмяна на уволнението, извършено със Заповед № 23/21.11.2013
г. на управителите на „Порт инвест”ЕООД, за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност и заплащане на обезщетение за времето през което е останал
без работа, вследствие на незаконно уволнение, с правно основание чл.344, ал.1,
т.1, 2 и 3 КТ срещу „Порт инвест” ЕООД
представлявано от Т.М. и Р.П., в качеството им на Управители като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Осъжда А.М.Т. с посочени по горе данни да заплати на :
1.
Районен съд гр.Лом сумата от 250,00 лв., от която 150
лв. – ДТ и 100 лв. за експертиза
2.
„Порт инвест” ЕООД гр.Русе сума в размер на 500 лв.,
представляваща юристконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд -
Монтана в двуседмичен срок, считано от 17.06.2014г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: