Р Е
Ш Е Н
И Е
ГР. ЛОМ,
10.06.2014 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Ломския районен съд, гражданска
колегия в публично заседание на трети юни две хиляди и четиринадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ ЦВЕТАНОВА
При секретаря – Л.П., като разгледа докладваното от Съдията – Цветанова гр.д. №
Обективно
съединени искове с правно основание чл.
422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК.
Предявени
са обективно съединени искове от „ОТП Факторинг България” ЕАД с
ЕИК 202317122,гр. София1000,р-н Оборище,бул. Княз Александър Дондуков” №
19,ет.2,представлявано от И.Г.Д. – М. – изпълнителен директор,чрез пълномощник
– юрисконсулт Х.А.В. ***.
Ищецът
е предявил срещу ответника иск за установяване на дължими суми, за неизпълнени
задължения по договор за кредит.
Твърди
се в и.м., че с Договор за кредит за текущо потребление
от 21.01.2005 г. „Банка ДСК” ЕАД е предоставила потребителски кредит на Л. М. Г.
с ЕГН ********** в размер на 10 000 лв.,при лихва и други условия,
подробно уговорени в договора за
кредит.Кредитът е усвоен изцяло по разплащателна сметка на кредитополучателя.
Кредитът е станал предсрочно изискуем към 03.11.2011 г.,след което банката е предприела необходимите действия за
събиране на вземането си по съдебен ред.
Подадено е заявление за издаване
на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК от 03.11.2011г. до
ЛРС,образувано е ч.гр. д. № 1305/2011 г. по описа на съда, издадена заповед за
изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист от 04.11.2011 г.,с които
кредитополучателят Л. М. Г. С ЕГН ********** *** 51 , С. Л. С. с ЕГН ********** ***, М.Н.Н. С ЕГН ********** ***2, В. Ш. Д. С ЕГН ********** ***4 И Ц. Г. С. С ЕГН ********** *** следва да заплатят
СОЛИДАРНО на
“БАНКА ДСК” ЕАД ЕИК 121830616 гр. София УЛ.”Московска” 19 ,със законен
представител Виолина Маринова Спасова и Доротея Николаева Николова и пълномощник
– Лилия Цанкова Лилкова сумата - ГЛАВНИЦА - 8 676.13 лв. / осем хиляди шестстотин седемдесет и шест лв. и 13 ст./
../ , договорна лихва - 3 789.69
лв./ три хиляди шестстотин осемдесет и девет лв. и 69 ст../ за времето от 30.11.2008 г. до 02.11.2011
г., наказателна лихва 2242.43 лв. / две
хиляди двадесет четиридесет и два лв. и
43ст./ за времето от 30.11.2008 г. до 02.11.2011 г.. и законна лихва начиная от
03.11.2011 г. до окончателното изплащане,
, държавна такса – 294.87 лв. /двеста деветдесет и четири лв. и 87
ст./ , и сумата 544.87 лв. / петстотин
четиридесет и четири лв. и 87 ст./ - адвокатско възнаграждение.
По силата на договор за цесия от 24.09.2013 г. между „Банка ДСК”ЕАД
/Цедент/ и „ОТП Факторинг България”ЕАД /цесионер” „ОТП Факторинг
България”ЕАДе придобило вземането
на Банка ДСК срещу Л. М. Г. С ЕГН ********** *** 51 , С. Л. С. с ЕГН ********** ***, М.Н.Н. С ЕГН ********** ***2, В. Ш. Д. С ЕГН ********** ***4 И Ц. Г. С. С ЕГН ********** *** 8,ведно с всички
привилегии,обезпечения и други принадлежности.
По заповедното производство ответника се е
възползвал от правото си на възражение, поради което и за ищеца е налице
интерес от предявяването на настоящият иск.
Моли: съда да признае за установено,че към дата 03.11.2011 г.-датата на подаване
в ЛРС Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, ответника М.Н.Н.
е осъден да заплати на “БАНКА ДСК” ЕАД ЕИК 121830616 гр. София
УЛ.”Московска” 19 ,със законен представител Виолина Маринова Спасова и Доротея
Николаева Николова и пълномощник – Лилия Цанкова Лилкова сумата - ГЛАВНИЦА
- 8 676.13 лв. / осем хиляди
шестстотин седемдесет и шест лв. и 13 ст./ ../ , договорна лихва - 3 789.69 лв./ три хиляди шестстотин
осемдесет и девет лв. и 69 ст../ за
времето от 30.11.2008 г. до 02.11.2011 г., наказателна лихва 2242.43 лв. / две хиляди двадесет четиридесет и два лв. и 43ст./ за
времето от 30.11.2008 г. до 02.11.2011 г.. и законна лихва начиная от
03.11.2011 г. до окончателното изплащане,
, държавна такса – 294.87 лв. /двеста деветдесет и четири лв. и 87
ст./ , и сумата 544.87 лв. / петстотин
четиридесет и четири лв. и 87 ст./ - адвокатско възнаграждение.
Претендират
се и направените разноски по настоящото производство /такси и хонорари за вещи
лица, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 544.87 лв./
Ответникът е подал писмен отговор в срока по чл. 131, ал.
1 ГПК,като възразява,че не дължи посочените суми и че не е теглил кредит.
Заповедта е
била връчена на длъжника/ответник в настоящто производство и в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е било подадено
Възражение от 29.10.2013г. Съдът, с Разпореждане от 29.10.2013 год. е указал на
заявителя правото да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от
съобщението. Съобщението е получено от заявителя, ищец в настоящото
производство на 11.11.2013 г.
Искът на Заявителя, основан на чл. 415 ал.1 вр. чл.
422 ГПК, съдът приема,че е подаден в
указания срок, и на 11.12.2013 год., е
получен в съда.
В с.з. страните са се съгласили с изготвеният по
делото предварителен доклад и правната квалификация и същият е обявен за
окончателен.
От фактическа страна:
С Договор за кредит за текущо потребление
№ 8907471 от 21.01.2005 г. „Банка ДСК” ЕАД е предоставила потребителски кредит
на Л. М. Г. с ЕГН ********** в размер на 10 000 лв.,при лихва и други
условия, подробно уговорени в договора
за кредит, обезпечен с договор за поръчителство ,като Поръчител № 1 е ответника
- М.Н. Н..
С анекс към този договор от
10.03.2008 г. е променен основния договор като длъжници са Л. М. Г. и С. Л. С.. Съдът, намери,че условията на
анекса към договора са различни по
отношения на основния договор от
Към 03.11.2011 г. кредътът е
станал прдсрочно изискуем и Банка ДСК е предприела действия за издаване на
заповед за незабавно изпълнение.
По ч.гр.д. № 1305/2011 г. по описа на Ломският районен
съд е издадена на осн. чл.417 ГПК Заповед за изпълнение на парично задължение по която Л. М. Г. С ЕГН ********** *** 51 , С. Л. С. с ЕГН ********** ***, М.Н.Н. С ЕГН ********** ***2, В. Ш. Д. С ЕГН ********** ***4 И Ц. Г. С. С ЕГН ********** *** да
заплатят СОЛИДАРНО да
заплати на “БАНКА ДСК” ЕАД ЕИК 121830616
гр. София УЛ.”Московска” 19 ,със законен представител Виолина Маринова Спасова
и Доротея Николаева Николова и пълномощник – Лилия Цанкова Лилкова сумата - ГЛАВНИЦА
- 8 676.13 лв. / осем хиляди
шестстотин седемдесет и шест лв. и 13 ст./ ../ , договорна лихва - 3 789.69 лв./ три хиляди шестстотин
осемдесет и девет лв. и 69 ст../ за
времето от 30.11.2008 г. до 02.11.2011 г., наказателна лихва 2242.43 лв. / две хиляди двадесет четиридесет и два лв. и 43ст./ за
времето от 30.11.2008 г. до 02.11.2011 г.. и законна лихва начиная от
03.11.2011 г. до окончателното изплащане,
, държавна такса – 294.87 лв. /двеста деветдесет и четири лв. и 87
ст./ , и сумата 544.87 лв. / петстотин
четиридесет и четири лв. и 87 ст./ - адвокатско възнаграждение, поради изискуемост на вземането.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск с правно
основание чл.422 във вр. с чл.124 от ГПК има за предмет да се установи
съществуването на вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК.
Същият е предявен от и против надлежна страна
по спора в законоустановеният срок и е допустим.
В
производството по чл. 422 ГПК, ищецът-кредитор следва да докаже
фактът, от който вземането му произтича, а ответницата-длъжник – възраженията си
срещу вземането. Тъй като в заявлението за издаване на заповед за изпълнение се
твърди, че вземането произтича не погасяване на задължение произтичащо от
Договор за кредит за текущо потребление в размер на 10 000 лв. от
21.01.2005 г. и анекс от 10.03.2008 г. към него сключен между Банка ДСК и Л. М. Г.
и С. Л. С. и поръчители по кредита М.Н.Н., В. Ш. Д., Ц. Г.
С., също не изпълняват задълженията си по договора за кредит.
В това производство, в хода на което ответника-длъжник
оспори истинността на този документ, в тежест на ищеца е да докаже с
допустимите от процесуалния закон доказателствени средства, че представения по
делото Договор за поръчителство към
анекса е редовен.
Съгласно
чл. 93, т. 7 НК, където се съдържа легалната дефиниция за неистински документ, такъв е този документ,
на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго
лице, а не на това, което действително го е съставило.
В самата искова молба е изложено твърдение, че договора за кредит е
обезпечен с договор за поръчителство.
При възникнал между страните спор, всяка от тях трябва да докаже
твърдените от нея факти и обстоятелства, от които извлича изгодни за себе си
правни последици.
В хипотеза, при която ищецът твърди наличие на конкретно каузално
правоотношение и от страна на ответника
е направено възражение срещу това му твърдение, не е достатъчно да се докаже
само редовността на договора, но ищецът-кредитор трябва да докаже и фактите от
които произтича вземането, наличието на твърдяното между страните каузално
правоотношение, от което се поражда задължението.
Отделно от това следва да се посочи, че отговорността на авалиста за
неизпълнение на обезпеченото задължение
по каузалната сделка може да бъде ангажирана само при проведено от
страна на ищеца пълно и главно доказване на гаранционната функция на
менителничното задължение, по повод на което е поет авалът. Доколкото в
настоящият казус ищеца се позовава на връзка между поет от ответника договор за кредит сключен между Банка ДСК иЛ. М. Г. обезпечен договор за поръчителство,
основателността на предявения срещу ответника установителен иск по чл.422 ГПК е
обусловена от доказването на обезпеченото заемно правоотношение, както и на
връзката между него и договора.
От събраните по делото доказателства, според настоящият състав, се установява сключване на договор за кредит
за сумата от 9000 лева между Банка ДСК като заемодател и ответника като
поръчител от 21.01.2005 г..
При тия данни, изходящи от една от главните
страни в процеса – ищецът и преди всичко
при липса на проведено изначало пълно и главно доказване на твърдяното от него
каузално правоотношение се явява неустановено по безспорен и категоричен начин,
кои са действителните страни по процесния договор за заем, в обезпечение на
който е договора за поръчителство.
Или казано по друг начин, в настоящият казус не може да се приеме, че е
налице постигнато съгласие между ищецът и ответникът за сключване на договор за заем на сумата от 9000 лева, както, че не е установено
твърдяното в исковата молба обстоятелство, а именно, договора за поръчителство да е издаден като гаранция за плащане на
сумата от 9000 лева по договор за заем сключен между ищецът като цесионер,
правоприемник на издадената в полза на
Банка ДСК заповед за изпълнение на парично задалжние и изпълинтелен лист.
По делото липсват доказателства,че уведомлението /л.32/ за сключен договор за покупко продажба на
вземания, сключен на 28.06.2013 г. между банка ДСК и „ОТП Факторинг
България”ЕАД е придобило вземанията на банката срещу ответника, по силата на
кредитополучател, без да е посочен негов изходящ номер и доказателства,че е получено от ответника,
ЛРС намира,че липсват доказателства за
уведомяване от страна на цедента
поръчителя по договора да е уведомен. Липсват обратни разписки за връчване.
Основният спор свързан с основателносттта на предявения иск е свързан с
това – налице ли е надлежно уведомление от цедента – банката кредитор ДСК,
отпуснала кредит по които ответника е поръчител по договор за потребителски
кредит /в качеството на предишен кредитор/ съобразно разпоредбата на чл.99,ал.3
от ЗЗД.
Трайно установено е в съдебната практика, че при договора за цесия
носителят на едно вземане го отстъпва на трето лице. При това положение, става
промяна в субектите на облигационното правоотношение – кредитор става цесионер,
на когото цедентът е прехвърлили вземането си. Вземането преминава от предишния
кредитор върху новия кредитор в момента на сключване на договора, като правото
на цесионера е все още неконсолидирано
до момента на съобщаване на длъжника за цесионния договор. Тъй като длъжникът
не знае за цсията, за него не съществува задължение да престира на цесионера.
Задължението ще възникне едва след получаване на съобщението от предишния
кредитор. Като изпраща съобщение до длъжника, цедентът го информира, че вече не
е кредитор, а такъв е цесионерът, комуто е прехвърлил вземането си.
По делото обаче доказателства за такова уведомление на поръчителя и възиваемия в настоящето производство не се събраха. С оглед разпоредбата на чл.141
ЗЗД поръчителите са солидарни длъжници с главния длъжник и по отношение на тях
разпоредбата на чл.99,ал.4 от ЗЗД също намира приложение. Подадената искова
молба в настоящия случай не може да се приеме,че има характер на съобщение за
прехвърлено вземане.
Отделно от това, ответникът
оспорва подписа на Поръчител № 1 какъвто е той в договора за
поръчтелство към анекса от 10.03.2008 г..
С оглед възражението на ответника съдът му е указал по
реда на чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК да поиска изготвяне на съдебно графологична
експертиза за установяване подписа положен под договора за поръчителство
към анекса от 10.03.2008 г. да ли е негов.
Съдът допусна изготвяне на съдебно – графологична
експертиза , по която в.л. А.Т. даде заключение,че подписа за Поръчител № 1 в
договор за потребителски кредит № 8907471 от 21.01.2005 г. между Банка ДСК ЕАД
гр. Лом и Л. М. Г. с ЕГН **********/ стр.82 и 83/ е полаган от лицето М.Н.Н. с
ЕГН **********. Подписа за поръчител № 1 в анекс към договора от 10.03.2007 г.
/ стр. 78 до 81/ не са полагани от лицето М.Н.Н. с ЕГН ********** спрямо така
представения сравнителен материал.
След като
подписа положен на поръчинел № 1 към
анекса не е на ответника, то той не може да бъде и длъжник по договора за кредит за
текущо потребление, тъй като с анекса са
променени всички условия на основния договор № 8907471 от 21.01.2005 г.
По тези съображения настоящият съдебен състав намира предявения против М.Н.Н.
с ЕГН ********** иск с правно основание чл.422 ГПК за
неоснователен, поради което същият следва да бъде отхвърлен.
При този изход на
делото и на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, ищеца ще следва да бъде осъден да заплати на ответника и
направените по делото разноски.
Мотивиран
от горното, Съдът
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на „ОТП
Факторинг България” ЕАД, ЕИК 202317122,гр. София, р-н Оборище, бул.”Княз
Александр Дондуков „0!9,ет.2, представлявано от И.Г. Д. – М. – изпълнителен
директор и пълномощник Х.А.В. *** да
бъде прието за установено по отношение на М.Н.Н. с ЕГН ********** ***, че дължи на ищеца ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК 202317122,гр.
София, р-н Оборище, бул.”Княз Александр Дондуков „0!9,ет.2, представлявано от И.Г.
Д. – М. – изпълнителен директор , сумата - ГЛАВНИЦА
- 8 676.13 лв. / осем хиляди
шестстотин седемдесет и шест лв. и 13 ст./ ../ , договорна лихва - 3 789.69 лв./ три хиляди шестстотин
осемдесет и девет лв. и 69 ст../ за
времето от 30.11.2008 г. до 02.11.2011 г., наказателна лихва 2242.43 лв. / две хиляди двадесет четиридесет и два лв. и 43ст./ за
времето от 30.11.2008 г. до 02.11.2011 г.. и законна лихва начиная от
03.11.2011 г. до окончателното изплащане,
, държавна такса – 294.87 лв. /двеста деветдесет и четири лв. и 87 ст./ , и
сумата 544.87 лв. /
петстотин четиридесет и четири
лв. и 87 ст./ - адвокатско възнаграждение. за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК от 04.11.2011 год. по ч.гр.д.№ 1305/2011 год.
по описа на ЛРС.
ОСЪЖДА
на осн. чл.78,ал.2 от ГПК „ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК 202317122,гр.
София, р-н Оборище, бул.”Княз Александр Дондуков „0!9,ет.2, представлявано от И.Г.
Д. – М. – изпълнителен директор да
заплати на М.Н.Н. с ЕГН ********** *** сумата 80.00 лв. разноски по делото за вещо
лице.
Решението подлежи на обжалване пред Монтански окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщението.
Районен
съдия: