Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.
Лом, 04.07.2014 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Ломският районен съд, шести граждански
състав, в публичното съдебно заседание на трети юни, две хиляди и четиринадесета
година в състав:
при
секретаря Р.Д., като разгледа докладваното от съдия Миронова гр.д. № 293 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК.
Предявен е иск от М.В.М.,***, чрез пълномощника адв. Ц.И.,***, срещу А.Ц.Д., ЕГН **********,***.
Искът за
установяване на дължими суми, за неизпълнени задължения по запис на
заповед.
Твърди се в и.м., че
със Запис на заповед от 01.12.2009 год.,
ответникът се е задължил безусловно и неотменимо да плати на ищеца исковите
суми. На падежа задължението не било изпълнено.
За това, по
заявление на ищеца били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист на
осн. чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 1082/2013 год. на ЛРС и било образувано изп.дело.
По заповедното
производство ответника се е възползвал от правото си на възражение, поради
което и за ищеца е налице интерес от предявяването на настоящият иск.
Иска се от съда: да бъде постановено
решение, с което да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 18 000 лв., по издадената запис на заповед, ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.
№ 1082/2013 год. на ЛРС, /30.10.2013 год./, както и разноските в процеса.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е
постъпил от ответника А.Ц.Д..
В отговора си,
ответникът счита претенцията за допустима, признава иска по основание, но го
оспорва по размер с твърдения за извършено частично плащане – в размер на
2 000 лв., с пощенски запис от 16.04.2014 год. /в срока по чл. 131, ал. 1
ГПК/ и отделно, на неупомената дата – още 3 000 лв.
В
съдебно заседание ищецът се явява лично и с адв. Ц.И.,***, редовно упълномощен.
Ищецът признава, че е получил от ответника след завеждането на иска, частично
изпълнение – в общ размер на 5 000 лв. Чрез процесуалният си представител,
адв. Ц. И.,***, моли иска да бъде уважен до размер на остатъка от задължението
– 13 000 лв., като претендира и разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът
се явява лично. Поддържа становището си, изразено и в подаденият отговор по чл.
131 ГПК и моли съдът да постанови решението си съобразно доказателствата по
делото.
От фактическа страна:
По
ч.гр.д. № 1082/2013 год. на ЛРС, е
издадена на осн. чл. 417 ГПК Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ от 08.01.2014 г. и Изпълнителен лист, в полза на заявителя –
настоящ ищец, против длъжника, по Запис на заповед от 01.12.2009 год., за сумата
от 18 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от 30.10.2013 год.
/датата на подаване на заявлението/ до погасяването на вземането, както и
сумата 1140 лв. разноски по заповедното производство, представляваща 540 лв.
държавна такса и 600 лв. – адвокатски хонорар.
Заповедта
е била връчена на длъжника/ответник в настоящото производство на 30.01.2014 г.
От
длъжника по заповедното производство и настоящ ответник, в срока по чл. 414,
ал. 2 ГПК е било подадено Възражение от 04.02.2014г. и съдът, с Разпореждане от
същата дата е указал на заявителя правото да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок от съобщението.
Съобщението
е получено от заявителя, ищец в настоящото производство на 14.03.2014 г.
Искът
на Заявителя, основан на чл. 415 ал.1 вр. чл. 422 ГПК е подаден в указания срок,
на 13.03.2014 год., видно от входящият печат.
Между
страните не е спорно, че Записът на заповед е подписан като обезпечение по
сключен между тях договор за заем от 01.12.2009 год.
Не
е спорно, че ответникът е издател на ценната книга.
Не
е спорно и това, че след завеждането на установителният иск ответникът е
извършил частично плащане в размер на общо 5 000 лв.
При така установеите факти съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният
иск е допустим. Същият е предявен от и против надлежна страна по спора, в
законоустановеният срок.
Искът с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал.1 от
ГПК има за предмет да се установи съществуването на вземането, за което е
издадена заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК.
В това производство, ищецът-кредитор следва да докаже
фактът, от който вземането му произтича, а ответника-длъжник – възраженията си
срещу вземането.
В случая ответника не
оспорва нито редовността на Записът на заповед, нито качеството си на длъжник.
Записът на заповед е
редовен от външна страна и съдържа всички изискуеми реквизити.
Следователно се касае до едностранна
търговска сделка с абстрактен характер, при която наличието на основание не е
елемент от фактическия й състав и това е достатъчно да се приеме, че е налице
годно менителнично задължение, което ангажира отговорността на длъжника по
него.
В производството по реализиране на
произтичащото от записа на заповед вземане издателят/респективно авалиста,
разполага с правото да противопостави на приносителя освен абсолютните си
възражения срещу ефекта, така и своите лични, основани на каузални отношения с
кредитора му, като и в двата случая тежестта за доказване е върху него. Такива
възражения не се направиха.
Погасяването на задължението по запис
на заповед се установява с отбелязване на плащането върху самия запис или с
връщането на последния като ценна книга на длъжника след цялостното плащане -
чл. 492 ТЗ приложим, на основание чл. 537 ТЗ.
Върху процесния запис на заповед няма такова
отбелязване за плащане. Въпреки това, с оглед признанието на неизгоден факт,
направено в хода на делото от ищеца, съдът приема, че е основателно
правопогасяващото възражение на ответника и че вземането по записа на заповед
все още съществува, но само до размера, останал непогасен след извършеното
частично плащане в общ размер на 5 000 лв. – т.е., вземането съществува до
размер от 13 000 лв.
Така изложените съображения мотивират
изводите на съда, че предявеният иск по чл.422 от ГПК във връзка с чл.415 ал.1
от ГПК се явява частично основателен и като такъв ще следва да се уважи – до
размер от 13 000 лв., а над този размер, до претендираните 18 000 лв.
– искът следва да се отхвърли като погасен чрез плащане.
Ищецът
претендира разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, видно от който и от
представените писмени доказателства, сторените от ищеца в заповедното
производство разноски са в общ размер 1140 лв., а разноските, направени в
исковото производство – 1360 лв. /включващи държавна такса и адвокатско
възнаграждение/.
Съгласно задължителната практика на
съдилищата, т. 12 от ТР№ 4/2013 год. от 18.06.2014 год., ОСГТК, ВКС, съдът, разглеждащ
исковото производство следва да се произнесе и по разноските, сторени в
заповедното, с осъдителен диспозитив.
При този изход
на делото и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът ще следва да бъде осъден да
заплати на ищеца и направените разноски съобразно уважената/отхвърлена част от
иска – 823,31 лв. за заповедното и 982,19 лв. за исковото производство.
Мотивиран от горното, Съдът
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че А.Ц.Д.,
ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на М.В.М.,***,
СУМАТА от 13 000 лв. /тринадесет хиляди лева/, по издадената Запис
на заповед от 01.12.2009 год., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
подаване на заявлението по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 1082/2013 год. на ЛРС/, 30.10.2013
год., до окончателното изплащане на задължението, за която сума има издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
ГПК от 08.01.2014 год. и Изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1082/2013 год. на ЛРС, КАТО отхвърля иска над уваженият размер от 13 000 лв., до
претендираният размер от 18 000 лв., като
ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, А.Ц.Д.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на М.В.М.,***,
СУМАТА от 1805,50 /хиляда осемстотин и пет лева и пет стотинки/ - разноски
по водене на делото, от която сума, 823,31 лв. – разноски за заповедното производство по ч.гр.д. №
1082/2013 год. на ЛРС и 982,19 лв. – разноски за настоящото исково
производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Монтански окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
Районен съдия: