Р Е Ш Е Н И Е
№ ......
гр. Лом, 16.07.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският районен съд, гражданска колегия VІІ състав, в
открито заседание на петнадесети юли две хиляди и четиринадесета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Боряна
Александрова
при
секретаря В.М. като разгледа докладваното от съдията Александрова гражданско
дело № 361 по описа на съда за
Искове с правно основание чл.365
вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Пред РС Лом е постъпила искова молба от Ц.Д.Ц., ЕГН **********,
чрез адв. Н.А., против ТД „ Тих труд” ЕООД,
със седалище и адрес на управление гр.Лом, ул.”Добруджа” №21 , ЕИК 821151492,
представлявано от Г.Ц.С. в която се твърди, че на 17.09.2013 г. страните / „Тих
труд” ЕООД, представлявано от Управителя – по това време - М. Н. М. и Ц.Д.Ц./
са подписали споразумение с нотариална заверка на подписите, съгласно което
било уточнено, че ответното дружество дължи на ищеца сума в общ размер на
8113,81 лв. Твърди се още, че съгласно цитираното по горе споразумение
ответника се задължил да изплати процесната сума на три равни вноски. В
последствие бил подписан и план-график за изплащане на сумите, който не бил с
нотариална заверка на подписите. Твръди , че впоследствие бил назначен друг
управител на дружеството и вероятно по тази причина сумите не са издължени. В
заключение ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество да му заплати сумата от 8113.31 лева, дължими по сключеното на 17.09.2013
г. споразумение, с нотариална заверка на подписите, ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане, както и направените разноски по делото. В съдебно заседание
процесуалния представител на ищцата ангажира становище, че исковите претенции
касаят неизпълнени поети задължения на ответника, постигнати по извънсъдебно
споразумение. Наведени са доводи, че на 24.02.2014г. ищеца бил изпратил и
нотариална покана до ответното дружество за изплащане на исковите суми, но без
резултат. Моли съда да уважи предявените искове, като се присъдят и направените
по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника „Тих труд Лом”ЕООД гр.Лом. Оспорва изцяло иска, твърди че същият е
неоснователен. Представя договор за възлагане управление на „Тих труд Лом” ЕООД
от 17.06.13г., според т.8.1.б”б”....”Само след предварително изрично писмено
разрешение на принципала дадено за всеки конкретен случай управителят има право
…да сключва сделки по кредитиране или спонсориране на трети лица”, твърдейки че
процесното споразумение е нищожно и не
поражда правни последици, тъй като липсвало разрешение на принципала. Представя
и Заповед №2/24.01.2013г. на Председатела на съюза на глухите в България
–централно управление, с която се забранява сключването на сделки, споразумения
и поемане на финансови задължения от името и за сметка на търговските дружество
на СГБ, над 2000 лв. от управителите на тези дружества, без изричното писмено
съгласие на ЦУ на СГБ. Тази заповед е входирана в ответното дружество на
25.01.13г. моли съда, след като вземе предвид тази заповед и отганиченията в
договора за възлагане и управление, да отхвърли иска.
Съдът като обсъди доводите на страните
и доказателствата по делото намира за установено следното:
От представеното по делото извънсъдебно
споразумение от 17.09.2013 г. е видно, че страните са се споразумяли за
следното: Търговско дружество “Тих труд Лом” ЕООД гр.лом, представлявано от
управителя М. М. и ищеца по делото са се споразумели, че ответното дружество
дължи на ищеца суми в размер на 8113,81 лв., които ответното дружество се
задължава да изплати на ищеца на три равни вноски. В т.1 на споразумението е
отразено, че по кредит 79500КР-АА-5072/16.01.2006г. двете страни потвърждават
отново,че този кредит е отпуснат на ФЛ Ц.Ц., а сумата е предоставена на
дружеството е в размер на 10000 лв., за което е оформен ПКО № 37/30.03.2006г..
От тази сума 3386,81лв. безспорно е погасена от ищеца с лични средства, която
сума дружеството се задължава да му изплати. Съгласно т.2 от споразумението е
отразено, че от предоставен допълнително заем от 5600лв., предоставен на
дружеството и приет от Д.Кръстева-касиер с ПКО 549/19.10.2006г. е възстановено
само сумата 3000лв., като остава да се заплати на Ц.Ц. сумата от 3500 лв.
Съгласно т.3 от споразумението е отразено че ответното дружество му дължи и
сума в размер на 1227 лв.- изразходени средства за транспорт на Ц.Ц.. Съгласно
този споразумителен протокол страните в заключение са се споразумели, че
ответното дружество следва да изплати на ищеца сумата от 8113,812лв. на три
равни вноски ,по банков път в посочена от ищеца банкова сметка.
***на, съдът прави следните правни
изводи:
По
иска с правно основание чл.365
вр.чл.79 ал.1 от ЗЗД
Съгласно чл.365 от ЗЗД, определя спогодбата за договор
на общо основание, който дзотговор подлежи на идпълнение. С договора за
спогодба страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен
спор, като си правят взаимни отстъпки. Съгласно чл.9 от ЗЗД, страните могат
свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи
на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Съдът приема,
че представеното по делото извънсъдебно споразумение е с характер на договор
между страните, доколкото обективира волеизявления на ищеца и ответника в
настоящото производство, свързани с претендираните суми, и е подписана
двустранно.
Ищеца твърди един отрицателен факт, а
именно - че ответника не е изпълнил задължението си по договора за споразумение
изцяло. С определението по чл.140 от ГПК с инкорпориран в него проекто-доклад
по делото, съдът е разпределил тежестта на доказване, като е указал на
ответника, че носи доказателствена тежест да установи, че е заплатил дължимата
по споразумението сума. Определението е
получено от пълномощник на ответното дружество на 03.04.2014 г. Тъй като по
делото не са ангажирани доказателства, че ответникът е изпълнил задължението си
по споразумението, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищцата сумата от 8113,81 лева, представляваща неизплатено задължение по
извънсъдебно споразумение от 17.09.2013 г.
Твърдяното от ответната страна, че
управителя на дружеството е действал без представителна власт/тъй като е имало
забрана , съгласно т.8,.1 от договора за възлагане управление на ТД и
Заповед №2/13 г. на Председателя на СГБ/
е ирелевантно към настоящият казус:
-
за прецизност
следва да се отбележи, че съгл. т.8.1 от договора за управление е видно ,че
управилеля на дружеството има право да сключва сделки по кредитиране или
спонсориране на трети лица, само след изрично разрешение на принципала. В конкретният
случай, видно от споразумението от 17.09.13г. никъде не е упоменато,че
дружеството ще кредитира или пък спонсорира ищеца, а напротив страните са се
договорили, че дружеството има задължения спрямо ищеца и поема ангажимент да
изплати същите на три равни вноски.
-
На следващо място
представената от ответната страна заповед № 2/24.01.13г. с която се забранява
на управителите на ТД да сключват сделки и др.т. от името на ТД, собственост на
СГБ, над 2000лв., без изрично писмено съгласие на ЦУ на СГБ, съдът намира, че в
контекста на тази заповед управителя на дружеството е нарушил същата, а след
като не е изпълнил заповедта, то на УПРАВИТЕЛЯ на дружеството може да му се
потърси отговорност, но това в никакъв случай не дерогира споразумението от 17.09.2013г.,имащо
силата на договор по който договор както вече по горе се установи липсва
изпълнение от страна на ответника.
По иска с правно основание чл.86 от ЗЗД.
По същността
си мораторната лихва по чл.86 от ЗЗД представлява обезщетение за причинените на
кредитора вреди в резултат на неизпълнение на парични задължения. Този иск се
явява акцесорен по отношение на иска с правно основание чл.79 от ЗЗД, и от
уважаването на главния иск зависи и неговото уважаване. Така наречената "законна лихва" представлява обезщетението в
размер на законната лихва, предвидена за забава плащането на парични
задължения, съгласно чл.86 ЗЗД. Разпоредбата на този текст от ЗЗД обаче е
диспозитивна и следва да се прилага, само ако страните по материалното
правоотношение не са уговорили друго.
При този изход на процеса ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищцата сумата от 450,00 лева, представляваща направени разноски за адвокат, както и сумата от 324,55 лева, представляваща заплатена от ищцата държавна такса за образуване на делото.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
на основание чл.365 вр.чл.79 ал.1 от ЗЗД, ТД „Тих труд Лом” ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр.Лом, ул.”Добруджа”№21, ЕИК 821151492
представлявано от Г.Ц.С., ДА ЗАПЛАТИ на Ц.Д.Ц., сумата от 8113,81 лева,
представляваща неизплатено задължение по извънсъдебно споразумение от 17.09.2013
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 31.03.2014
г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК “Тих труд ” ЕООД, ДА ЗАПЛАТИ на Ц.Д.Ц.,
направените деловодни разноски, както следва - сумата от 450,00 лева за
адвокатско възнаграждение и сумата от 324,55 лева, представляваща заплатена от
ищцата държавна такса за образуване на делото.
Решението
подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: